Водата лекува, лекарствата убиват

не. Прехвърлих планини от книги за витамините и хранителните добавки и се погрижих да осигуря на организма всичко, което му е необходимо. Освен това ходех редовно на преглед. Започнах всеки ден да вземам незаменимите мастни киселини в капсули, мултивитамини, В-комплекс 150, калций,
витамин С, а също витамин В
12
под езика. Знанията, които получих, ми помогнаха да поддържам енергийната обмяна на необходимото равнище и ускоряваха разграждането на мастните запаси,
въглехидратите и захарта.
Един забележителен човек, който сега е най-добрият ми приятел, собственик на магазин за уреди за фитнес, бракува някои и ми ги подари. Когато тръгнах бързо да слабея, започнах по-лесно да изпълнявам упражненията за укрепване на сърдечно-съдовата система и на мускулите. Отслабвах почти по половин килограм на ден. Тези темпове предизвикваха безпокойство у познатите ми, но аз упорито продължавах да се храня с полезни продукти и да пия огромни количества вода. Лекарят ми внимателно следеше състоянието ми и не се тревожеше много от бързото сваляне на теглото.
Кръвното ми налягане се подобри, същевременно се понижи сърдечният ритъм в състояние на покой и, слава Богу, успях да избегна захарния диабет.
Сигурно ви е интересно какво ядях. Отговарям: хранех се главно с консерви риба тон и пиле.
Белтъчини, белтъчини и още веднъж белтъчини — колкото повече, толкова по-добре, планини от салата без подправки, пуешка пържола, задушени зеленчуци и още веднъж колкото може повече ри- ба тон и пиле. Да, признавам, че ми прилошаваше от необходимостта да ям всеки ден едно и също.
Но непрекъснато си напомнях, че от тази храна и упражненията явно има полза, тъй като теглото ми намалява. Опитвах се да си внуша, че макароните, пицата, газираните напитки, чийзбургерите и другата непълноценна храна ми струват живота.
Впрочем, позволете ми да кажа няколко думи за забележителната жена, за която споменах по- горе. Продължавах да се виждам с нея и двамата й чудесни малчугани. Желанието да поддържам това познанство толкова ме мотивираше, че направо не можете да си представите. Влюбих се, но много по-важно е, че се намери човек, който да обикне и мен. Да, тя обикна такъв дебелак като мен и затова ми стана още по-скъпа.
Месец след месец продължавах с неуморно упорство да правя упражнения и да спазвам водната дажба. През това време нито веднъж не се разболях и повече не възникнаха никакви проблеми с вените на краката. Околните започнаха да забелязват промените, които ставаха с мен. Те не можеха да не се забележат. Талията ми намаля, както и размерът на ризите. Ако сте забравили, по- рано тежах 236 кг. В края на първата година на моята диета, на 21. 01. 2002 г., вече тежах 112 кг.
Отслабнах 124 кг благодарение на напрегнати тренировки заедно с приятели и сам. Днес, в навечерието на новата 2003 п, тежа 101,5 кг. Убедих се, че това тегло напълно ми подхожда.
Направих добри мускули, свободно обличам ризи 54-и размер, а талията ми намаля до 95 см. Имам много излишна кожа, но се надявам да я премахна чрез хирургическа операция. Струва ми се, че сделката излишна дебелина срещу излишна кожа е изгодна.
Мисля, че няма да ми е трудно да запазя това тегло, тъй като сега съм пълен с енергия, много се движа, а тичането по 5 км по бягащата пътечка още повече улеснява тази задача. Сега ям всичко,
което ядях по-рано — чийзбургери, пица, картофи и понякога бонбони. Но всичко се свежда до една дума — умереност. Никога в живота си повече няма да пия газирани напитки. Вода... Вода... Вода (Е,
може и диетичен зелен чай и диетични напитки.)
Нима успях толкова да отслабна? И до днес не мога да повярвам. Когато се гледам в огледалото, понякога не вярвам, че съм аз.
За пръв път се почувствах наистина отслабнал, когато веднъж вървях пред група деца, които отиваха на училище. Нито едно не започна да ме зяпа, да се смее и да ми вика дебелак. Разбрах, че току-що съм издържал най-трудния изпит и децата ми поставиха оценката. Когато бях дебел, много пъти се убеждавах, че децата са най-строгите и най-честните съдии.
Сега в живота ми има всичко, за което съм мечтал. Това вече не е мечта. Ожених се за жената,
за която разказах, и станах баща на двамата й прекрасни сина. Живеем в прекрасен свят, в красив дом, ние сме щастливи и здрави. Ако поискате да дам съвет на онези, които четат тази история, бих ги посъветвал само едно: никога не се предавайте. Мечтите могат да станат реалност. Изпълнявайте добрите съвети и сами си помогнете. Когато бях на диета, в бележника ми беше записано едно забележително изречение, то е там и сега. Това са думите на Мартин Лутър Кинг: „Трябва да приз- наваме съществуването на ограничени трудности, но никога не трябва да губим безгранична надежда." АЗ НЕ Я ЗАГУБИХ И НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАГУБЯ!
Д. К.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: