Водата лекува, лекарствата убиват

диагноза „венозна недостатъчност". През 1994 г. ми казаха, че след около година може да се наложи да ми ампутират краката.
При опит да се направи изследване за диабетичен инсулин предварителният оглед показа увеличени и кървящи кръвоносни съдове в ретината (диабетична ретинопатия). През следващите 15
г. изкарах няколко курса на лазерна хирургия, при които лекарите се опитваха да обгорят разкъса- ните съдове и да предотвратят появата на нови. В резултат се влоши периферното ми зрение и при здрач виждах зле. През 1992 г. ми откриха силно, но доброкачествено увеличение на простатата, а бъбреците ми започнаха да проявяват признаци на деградация. През 1993 г. ми се появиха проблеми със слуха. През 1994 г. се обърнах към хомеопат, който освен нетрадиционните средства ме посъветва да увелича пиенето на вода. Тогава ежедневната ми доза инсулин беше 95 единици.
През 1976 г. ми се появиха многобройни проблеми с имунната система. Завърших училище и постъпих в колеж през 1974 г. През 1976 г. без откъсване от учението започнах работа в службата за психиатрична помощ, запознах се с бъдещата си съпруга и започнах да съчетавам срещите, работата на пълен работен ден и вечерното учение. В резултат се разви инфекциозна мононуклеоза. През 1977
г. се оженихме, аз продължих да се боря в многобройните инфекции и болести, а през 1978-а загубих работата си. През 1979 г., при поредното влизане в болницата, отново ми поставиха диагноза
„мононуклеоза"! Лекарите настояваха, че моно-нуклеозата не може да дава рецидиви и започнаха да се консултират с експерти. Инжектираха ми противогрипна ваксина и ме изписаха — само за да ме приемат отново след няколко дни с температура 41,1°С. Направиха ми много анализи, но те практически не показаха нищо. След безброй изследвания във връзка с острите болки в корема ми казаха, че върху далака ми е израснал втори далак, който също функционира. Същата година веднъж на гости изпих сурово мляко и отново влязох в болницата, този път с бактериална инфекция на стомашно-чревния тракт. Диагнозата беше „бруцелоза и протеус ОХ-19". Започнаха да ме тъпчат с още повече антибиотици.
През 1980 или 1981 г. ми откриха още един тип мононуклеоза и отново ме взеха в болница.
Борбата с диабета си оставаше постоянна грижа. Един специалист по инфекциозни заболявания забеляза проблеми с особени антитела, предназначени за борба с чужди агенти, а други лекари казаха, че това е свързано с алергиите, астмата и честите инфекции.
През 80-те години често боледувах, лежах в болници и губех работа — изобщо бях в непрекъснат стрес. През тези години развих алергия към пеницилина и тетрациклина, започна да се повишава кръвното налягане, добавиха се синдром на хроничната умора, лимфоидна хиперплазия
(пренапрежение на имунната система), артрит, бурсит, фибромиалгия, проблеми с киселинния рефлукс (гастропареза) и с червата. Освен това на лявото ми бедро израсна доброкачествен тумор. На щитовидната жлеза се появи възлесто удебеляване, а лекарите констатираха и отравяне с олово,
кадмий и алуминий, които бяха открити на близкото сметище. Напълнях много и започнаха временни спирания на дишането по време на сън (сънна апнеа). Изследванията показаха, че за шест часа сън съм спирал да дишам повече от 300 пъти. Откриха ми и „нарколепсия", при която всеки момент можеше да започне пристъп на непреодолима сънливост.
Направиха ми операция, като ми вкараха трахеотомична тръба, за да мога да дишам по-леко нощем и преди сън ме включваха към изкуствен бял дроб, за да държат дихателните пътища отворени. През 80-те години продължавах да пия само по две чаши вода на ден, но пиех много кафе,
захарин, а след това заместителя на захарта „Нутрасуит". През 1987 г. ме признаха за нетрудоспособен.
През 1992 г., на 36 години, изглеждах и се чувствах като на 50 г., дори се чувствах по-зле,
отколкото изглеждах. Започнах да вземам хранителни добавки с витамини, а също билки и други естествени медицински препарати. Специалист по нетрадиционна медицина ме посъветва да увелича пиенето на вода и същевременно да огранича кофеина. Не си чувствах краката, постоянно усещах слабост, умора, изпаднах в депресия и загубих почти всякаква надежда.
Започнах да пия повече вода, малко намалих кофеина и през 1995 г. започнах да се чувствам и да изглеждам значително по-добре. Въпреки това все още пиех не повече от 1 л или 1,5 л на ден, не се опитвах да прочистя напълно организма си от кофеина и не използвах морска сол.
През м. 09. 1995 г. туморът на лявото бедро се зачерви, започна да ме боли и да се увеличава.
Моят семеен лекар го изряза и го изпрати за анализ. През октомври ми поставиха диагноза „кожна лимфома тип В". Там, където имах един тумор, израснаха нови 26. Изпратиха ме в специализирана болница и там ми казаха, че лимфома на повърхността на кожата е рядко и засега слабо проучено явление. Изследваха ме с галиев скенер, който откри светене на цялата повърхност на тялото, т.е.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: