З.Фройдподчертава ролята на вътрешнопсихичните регулатори. Той посочва, че в духовния живот на човека винаги е намесен някой друг —като модел, обект, източник на помощ, противник, но от значение за социализацията е фазовият модел на психо-сексуалното развитие. Важно е правилното разбиране на понятията: То, Аз или Свръх Аз. Те са като "неотменими части на душата". Чрез идентификацията човек развива социалния и предметния свят. А.Бандура, в своята теория за социалното научаване смята, че ученето чрез моделиране е в нови поведенчески модели, стандарти, когнитивна компетентност и правила - нови форми на поведение. Осъществява се чрез наблюдението, в което сазначими компонентите внимание и памет. От значение са и поведенческите и
мотивационните процеси.
P.Mussenоценява ефективността на социализацията като продукт по следните критерии:
1/ умението на детето да е максимално ефективно при постигане на целите, които си е поставило и които са съответни на възрастта му и на ситуацията;
2/ насочеността то да израсне като добър, функциониращ в средата си възрастен, което обикновено се отнася до поемането на продуктивна трудова роля, отсъствие на ограничаващи патологии и способност да се установят връзки на близост с други хора.
Според Р.Мюшиели социализацията не е научаване на репертоар от
поведения, които се смятат за приемливи в средата, в която индивидът съществува.
Тя е придобиването на способност да се задействат усилията за продължителна социална адаптация и активизиране за действие на съпротивителните способности към социалните травми. Авторът посочва, че всеки има коефициент на социалност, който е отношението между понесените социални травми и индивидуалния капацитет
на съпротивление.
В руската литература социализацията се обсъжда като двустранен процес - връзка на вътрешна регулация н влиянието на социалните условия при формирането на личността (външни и вътрешни доминанти на психична промяна).
