Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

Предмет на дейност – образува се от видовете сделки, които ФЛ или ЮЛ може да извършва по занятие и които обуславят неговото качество на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1. За ЮЛ – търговските дружества и кооперациите – предметът на дейност се обуславя от целта, за която те са създадени. Предметът на дейност има голямо значение за положението на търговеца на пазара. В предмета на дейност се съдържа информация за възможностите, които евентуалните контрагенти на търговеца имат за встъпване в договорни отношения, за да задоволят своите производствени или други потребности.

Предметът на дейност на търговеца като елемент на предприятието му подлежи на вписване в търговския регистър при окръжния съд. В заявлението за регистрация на ЕТ се посочва предметът на дейност наред с името, местожителство, адреса на лицето и ЕГН, с фирмата, под която ще извършва дейността, със седалището и адреса на управлението на дейността /чл. 58, ал. 1, т 4 от ТЗ/.

Предметът на дейност се определя свободно от търговеца. Ограниченията се съдържат в закон. В някои от посочените случаи забраната може да бъде вдигната чрез получаване на разрешение от компетентния държавен орган.

Източници на имуществото на търговското дружество при учредяването му са вноските на учредителите. Вноските могат да бъдат парични и непарични.

Под марка се разбира знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. В РБ правото върху марка възниква вследствие на нейната регистрация. Исканията се отправят до Патентното ведомство. Марката се вписва в регистъра на марките, съответно в регистъра на марките за услуги. За всяка регистрация се издава отделно свидетелство. С това заявителят придобива изключително право да се ползва от регистрираната марка върху територията на държавата.

Законът създава обезпечение за кредиторите на преминалото върху друго лице търговско предприятие. Задължение на правоприемника е да управлява отделно преминалото върху него търговска предприятие в срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника – от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. В срока всеки кредитор на отчуждителя или на правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди дата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска удовлетворение, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление /чл. 16а ал. 3 от ТЗ/. Допустимо е предприятието да съставлява предмет на договор за лизинг. ТЗ предвижда правила на неговата глава ХХІІІ, посветена на договора за лизинг, да се прилагат съответно за лизинг на предприятие /чл. 347, ал. 1/.

Наследството е съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя към момента на неговата смърт. В законите тази съвкупност се назовава наследство, наследствена маса или просто наследствено имущество. Наследството е обектът на наследственото правоприемство.

В състава на наследството влизат преди всичко имуществените права на наследодателя:правото на собственост върхе недвижимите имоти и върху движимите вещи. Но наследствената маса обхваща и облигационните права – правата, придобити от наследодателя във връзка със сключените от него договори, вземанията на наследодателя от работна заплата, обезщетение по трудов договор, авторско възнаграждение и др. като обектна наследяване може да бъде и правото на едно лице върху открито, но още неприето наследство. При смърт на такова лице в периода между откриването и приемането на наследството, посоченото право преминава към неговите наследници./чл.57ЗН/

Наследяването на имуществените права е безспорно. Трудности обаче възникват, когато става въпрос за неимуществените права на наследодателя. По принцип неимуществените права и задължения не се наследяват, защот са строго лични. Те съществуват само, докато съществува техния титуляр. Някои от тях обаче са обект на наследяване, доколкото са необходими за осъществяване на наследствени имуществени права. Такива са например правото на публикуване, възпроизвеждане, разпространение на авторско произведение. Наблюдават се обаче и изключения, когато неимуществените права са прехвърлими, доколкото не са създадени с оглед личността на носителя им- наследяване на членство при същинските капиталови дружества.

Имуществената пратенция за вреди от непозволено увреждане е част от наследството о наследниците могат да я предявят по съдебен ред.

В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договори поради неизпълнение по отношение на неизправен длъжник, в обем на притежаваните от наследника права.

Членствените права изадължения на кооператор в ЖСК се наследяват по особен начин. Но когато той е бил снабден с нотариален акт за отделно жилище и след това е починал наследяването е на общо основание. Правото на членство в ЖСК не е имуществено право и затова не може да премине към наследниците по завещание.

В съответствие с общите правила-при наследяването на едноличен търговец, със смъртта на търговеца се открива неговото наследство. Наследствената маса включва както личното имущество, така и предприятието на ЕТ.

В наследствената маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които е обременено наследството в съответствие с дяловете, които получават /чл.ЗН/. наследникът, който е приел наследството по опис отговаря саво до размерана полученото наследство

Не всички имуществени права и задължения на наследодателя преминават по наследство. По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с имуществото на наследодателя към момента на смъртта му. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство поради това че са принадлежали на наследодателя пожизнено или са неразривно свързани снеговата личност. Правата и задълженията по договори с оглед личността на починалия преустановяват своето действие със смъртта на някоя от страните по него. Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка, възникнали на семейноправно основание, тъй като те имат строго личен характер. Ако обаче договорното задължение за издръжка възниква от облигационно отношение, независимо от режима на чл.79 и сл. отСК, тълк . решение №30/81г. предвижда, че при смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане, последния не се прекратява и наследниците отговарят до размера на наследствените си дялове.

По наследство преминават само тези имуществени права, които са принадлежали на наследодателя приживе.

Съставът и обема на наследството имат важно значение за определяне размера на наследствените дялове, за отговорността на наследниците, за задълженията на наследодателя, за дънъка върху наследството, който се дължи и други.

Трудовото право регулира обществените отношения свързани с труда. Процесът на труда е целесъобразна човешка дейност за създаване на потребителски стойности. Трудът се осъществявапосредством работна сила, която е сбор от физически и умствени способности , с които разполага и има възможност да предостави човешкия организъм.

Работната сила е обект на трудовите правоотношения. Трудовите отношения са обществени отношения, които възникват между работодателя от една страна и работника или служителя от друга страна по повод прилагането на работната сила към средствата да производство.Всички отношения, които възникват посредством предоставянето на работна сила са трудови правоотношения. Работната сила може да се предостави само в правната норма на трудовото правоотношение-чл.1, ал.2 КТ – „ Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.” Именно, защото единствено трудовото правоотношение има за предмет тази специфична престация, това не означава, че трудът в по-широк смисъл не може да бъде предмет на други правоотношения. Напротив, може, но не като жив труд, а като трудов резултат.Като такъв може да бъде предмет и на редица други правоотношения. Но като жив труд може да бъде предмет само на трудови правоотношения.


ВЪПРОС №11

ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА. ПРАВОПРИЕМСТВО

1.Първично и производно придобиване.

Гр.пр. последици на различните юридически факти се характеризират с голямо разнообразие. Някои от тях представляват пораждане, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и задължения.

Юридическите факти и фактическите състави, които имат за последица пораждане на субективни права в имуществото на гр.пр. субекти се наричат придобивни основания. Юридическите постъпки също са уредени, като придобивни основания.

Съществено значение за юридическите факти – придобивни основания е деленето им на първични /оригинерни/ и производни /деривативни/. Разграничителният признак е дали придобиването въз основа на тях зависи от притежаването на определено субективно право от др. пр. субект. При първичните основания за придобиването на субективни права не се изисква освен осъществяването на юридическия факт или фактическият състав друго лице да е притежавало определено субективно право. Приобретателят не основава своето право на съществувало преди това чуждо право. Но за първичното придобиване не се изисква непременно да се придобива право, което преди това да не е съществувало, в повечето случаи правото е било притежавано от друго лице, но за първичното придобиване няма значение дали и от кого то е било притежавано. При първичното придобиване субективното право се придобива чисто от всякакви тежести въпреки, че в имуществото на своя предишен притежател то е било обременено. За производното придобиване е характерно, че едно субективно право, което е било притежавано от един правен субект или преминава изцяло в имуществото на друг или от него се извежда друго субективно право по – тясно по съдържание в полза на друг правен субект. Законодателят не изисква при произовдното придобиване правата на праводателя и на правоприемника да се покриват по вид и съдържание. Придобитото право може да е от друг вид и с по тясно съдържание.

При производното придобиване, за разлика от първичното, съществува необходима зависимост м/у придобиването и определено субективно пправо, притежавано от точно определено лице. Последното е обуславяща придобиването правна предпоставка. Ако тя липсва не настъпва и производното придобиване от друг правен субект. В праактиката преобладаващия брой придобивни основания са производни, като например сделките, наследяванията и др.

2.Правоприемство - понятие и видове.

При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При него правоотношението възниква м/у две лица едното се нарича праводател и е необходимо да притежава определено субективно право. Насрещната страна, която придобива субективното право притежавано или изведено от правото на праводателя се нарича правоприемник.

Правоприемството не настъпва, когато производното придобивно основание загуби правоното си действие с обратна сила.

Правоприемството бива два вида: според това дали се прехвърля притежаваното от притежателят право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право.

Прехвърлитенлото правоприемство /транслативне сукцесия/ се характеризира с това, че едно право, което принадлежи на праводателя сменя своя носител – преминава у правоприемника. При този вид правоприемство правото се придобива със същото съдържание и евентуално с тежестите, които са го обременявали у праводателя. Когато при един и същ вид субективни права законодателството установява разлика в съдържанието, начините за упражняване и защитата им в зависимост от вида на носителя – дали е физическо лице, ЮЛ или държавата, режимът на който ще бъде подложено правото след прехвърлянето ще зависи от това кой е правоприемникът.

Учредителното правоприемство / конститутивна сукцесия/ е налице когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново право по-ограничено по съдържание от неговото, което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право, но то се обременява в следствие на учредителното правоприемство поради което съдържанието му се стеснява.

ЗЗД допуска приемство и в гражданско правните задължения. Смяната на носителя на гр. задължение се нарича заместване в дълг.

Гр. законодателство допуска и заместване в гр. правоотношение при което едно лице замества едната страна на правоотношението, като придобива нейните права и поема задълженията й. Това може да стане само със съгласието на др. страна по правоотношението.

В зависимост от това колко права и задължения преминават към правоприемника правоприемството бива универсално и частно. При универсалното правоприемство вс. имуществени права и задължения на един правен субект и дялове от тях преминават в/у неговите правоприемници. При ЮЛ такова правоприемство настъпва при сливане и вливане, а също и при прекратяване на ЮЛ с идеална цел, когато имуществото им преминава към държавата. Частното правоприемство е свързано с преминаване на отделни права, евентуално и правни задължения към правоприемника.

Правоприемството е възможно при съблюдаване на основни правила установени още в Римското право. Първия принцип е, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава. Второто правило е доразвитие на първото и гласи, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Ако правото, което се прехвърля е обременено с чужди права, правоприемникът ще го придобие заедно със съответните тежести които го следват. Третия принцип, които действа е че с отпадане на правата на праводателя отпадат и правата на правоприемника, тъй като е възможно след прехвърлянето да настъпят такива юридически факти, които предизвикват отпадане с обратна сила на правата на праводателя.

Последователното прилагане на тези правила крие опасност от засягане на права на лица, които не са знаели при скл. на сделката, че праводателят не притежава правото или не са знаели недостатъка на придобивното му основание. За да се избегне несправедливо осуетяване на придобиването и в интерес на сигорността в правния оборот. Законодателят установява редица изключения от посочените по горе принципи с изрични правни норми. При изключенията придобиването от праводател несобственик настъпва по първичен начин въз основа на закона. При осъществяването на предвидените в съответните правни норми юридически факти субективните права се придобиват независимо, че прехвърлителните актове не могат да породят своя правен ефект, като производни придобивни основания.

3.Правоприемство в Трудовото право.

Правоприемство в трудовото право е изменение на работодателя, при което се запазва същото правоотношение. Принцип на чл. 123 КТ е, че когато има промяна на работодателя, не се прекратява ТПО с работника/ служителя, т. е. това не е прекратително основание. Може да има сливане на предприятията (чл.123 ал.1 т.1 – възможно е, докато съществува това предприятие – отговорността се поема от новия работодател). При вливане чл123,ал.1,т.2 на едно предприятие в друго – субектът се уголемява с това предприятие, но като субект и наименование се запазва – ще поеме това предприятие и задълженията, които са възникнали преди вливането (чл.200 ал.1, чл. 213). Още – чл.123(1) т.3 при разпределяне дейността на едно предприятие м/у наколко предприятия– отговорността е солидарна; т.4 при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго– пак имаме солидарна отговорност. При тези реорганизации е възможно да имаме някакво споразумение между тези предприятия; чл.123 (1) т.5 при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, т.6 при отдаване на прадприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия; Чл.123 ал.3 за задълженията към работника или служителя възникнали преди промяната по ал.1 ако не е оговорено друго м/у двамата работодатели: 1. при сливане или вливане на предприятия – новият работодател; 2. в останалите случаи солидарно двамата работодатели чл.123 (4) т.4 –Преди извършването на промяната по ал.1 работодателят е длъжен да уведоми работниците и служителите или техните представители за: 1. предвижданата промяна и датата на извършването й; 2. причините за промяната; 3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите; 4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите вкл. и за изпълнение на задълженията по ал.3.Чл.123 ал.5 Уведомяването по ал.4 се извършва в срок най – малко два месеца преди настъпване на последиците за трудовата заетост и условията на труд на работниците и служителите. Чл.123 ал.6 Когато във връзка с промените по ал.1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите работодателят е длъжен преди Уведомлението по ал.4 да проведе своевременно консултации относно тези мерки с представителите на работниците и служителите. В едно предприятие може да има само един колективен ТД. Ако има два КТД ще се прилага КТД на приемащото предприятие, ако работниците не искат да се присъединят към този КТД, той не се разпростира върху тях, освен ако има само една синдикална организация с много членове. КТД няма действие върху работници/ служители, които не са го подписали. Ако работникът има ИТД, може да се присъедини при условия, предвидени в КТД, присъединяването трябва да стане изцяло.