Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. 
   Гражданско право.
   

Днес се приема, че частното право е онзи клон от правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята. За разлика от него публичното право е този раздел на правото, който урежда отношенията на държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е. държавно-властническо проявление. Публичното право има за цел да уреди организацията и функциите на държавната власт. Неговата задача е задоволяване на обществените нужди и публичния интерес. ГП е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова главна и съществена съставка. ГП има своята дълга история на базата на ГП на древния Рим. В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между ГП и ЧП. Но с течение на времето са се създали и други раздели в рамките на ЧП. По този начин в ЧП се включват освен ГП и търговското, банковото, авторското и др.

Понятието гражданско право следва да се определи чрез съдържанието на правните норми, които този отрасъл обхваща . На първо място тези норми се отнасят до гражданско правните субекти , като ги определят по вид и по правен статут. Гражданското право признава три вида правни субекти: човешките същества, т.нар. ФЛ; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на правните норми , на които се признава качеството субекти на права и задължения и се нар. ЮЛ. Държавата също е субект на гражданското право. В гражданските правоотношения тя не участва в качеството си на носител на власт. Гражданско правните субекти са равнопоставени, това се състои в еднаквото им третиране от нормите на този правен отрасъл, в еднаквите възможности които те имат за придобиване на права и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни правни действия. В гражданските правоотношения по правило едната страна не може да налага своята воля над другата страна по правоотношението, да го изменя или прекратява, да обвързва еднострано друг гражданско правен субект. Следователно гражданското право е съвкупност от правни норми, които уреждат положението на гр. Пр. субекти и равнопоставените отношения между тях. Нормите на гражданското право следва да се отграничат от останалите отрасли на частното право по това , че те са общи. Следователно гражданското право се ограничава от останалите отрасли на частното право, тъй като техните норми са специални, а специалните норми изключват приложението на общите. Следователно гражданското право като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданско правните субекти – ФЛ, ЮЛ и държавата, която не упражнява властнически правомощия и правоотношенията между тях , като се изключват нормите на останалите отрасли на частното право.

Обществените отношения които регулира ГПр са два вида: имуществени и лични и неимуществени. Този факт го отличава от останалите отрасли на правото . Имуществените отношения възникват при стоково паричните отношения или отношения на собственост. Методите са гражданско правни: на равнопоставеност, договаряне на взаимно съгласие, на диспозитивността / дали да търси субекта защита на своите права/. Защитата е винаги по исков ред. ГП е клон на обективоното право- писано, обхващащо обичайното право и съдебната практика; действащо; вид частно право и вид вътрешно.

Системата му се извлича от основните закони – ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. Система – критериите и начините на подреждане на отделните правни норми и тяхното разпределение. В развитието си в ГПр се обособяват две отделни системи:

1.1институционална, където правните норми са разделени на три части: за лицата, за имуществата и за различните способи за придобиване на собственост, които вкл. нормите на облигационото право, нормите на наследственото право и разпоредбите за давността и владението.

1.2пандектната система. Тя е по съвършена от гледна точка на логиката и практическото удобство. За нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения са обособени в обща част. Тази система сме възприели и ние.

У нас е утвърдена пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГПр. Тя обединява общите правила за гражданско правните норми и общите институти за отделните граждански правоотношения. В нея най – напред се поставят нормите за обективното гражданско право: за източниците, за действието на гражданско правните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляване на празнотите в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданско правните субекти , съдържанието и обектиет на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност. След гражданското право обща част се поставя вещното право. Този клон съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права. След това се поставя облигационното право. То е най – големия по обхват дял на гражданското право и включва общите правила за източниците на облигационите отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационните задължения. Облигационото право има и специална част, която обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения. Следващ клон на гражданското право е авторското право, което съдържа правния режим на правата върху творческите произведения на литертурата , науката и изкуството и т.н. Семейното и наследственото право са последните клонове на гражданското право. Семейното право урежда имуществени и неимуществени отношенията между лица, които, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване. Наследственото право урежда преминаване на имуществени права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон.

Заключение: Системата на гражданското право се дели на обща и специална. Общата система урежда правното положение на гражданско правните субекти, сделки, представителство и погасителната давност. А специалната урежда вещното право, правото на интелектуалната собственост, облигационото право, наследственото право. Гражданското право се разграничава от останалите клонове на правото по предмета и метода на регулиране. ГПр регулира граждански сделки, права и задължения и санкции. Гражданското право регулира гражданските материални отношения между равнопоставени субекти с невластнически методи, а гражданско процесуалното право урежда публичните граждански – процесуални правни отношения между неравнопоставени процесуални субекти с властнически методи и средства.

2.Търговското право

Търговското право е съвкупност от всички правни норми , които уреждат отношенията пораждащи се в търговията. Следователно търговското право е особеното за търговията частно право. Щом това е така основно за търговското право е понятието търговия. Търговията се осъществява чрез размяна, която съединява производството с потреблението чрез циркулация на благата, за да достигнат те до потребителите за които са предназначени. Ал.1 на чл.1 от ТЗ прогласява за търговски-следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;2.продажба на стоки от собствено производство;3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;4. търговско представителство и посредничество;5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;6. застрахователни сделки;7.банкови и валутни сделки;8.менителници, записи на заповед и чекове;9.складови сделки;10. лицензионни сделки;11. стоков контрол;12. сделки с интелектуална собственост;13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;14покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;15. лизинг.

Търговското право регулира търговски сделки, стопанска дейност, права и задължения, поощрения и санкции. Сделките тук се сключват по професия и по задължение за да уредят реализацията на продуктите на своята стопанска дейност.

ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали. Следователно търговското право намира специално приложение само при отделна категория правоотношения, а именно: само при правоотношения породени в търговския обмен - чл.1ал. ТЗ Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки.

1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;

2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.

ТП съдържа две групи въпроси:

- правното положение на особена категория правни субекти - търговците

- правният режим на отношенията между тях.

Действащото право намираме в лицето на търговския закон (ТЗ) - I и II част. В IV част се урежда и производството за несъстоятелност.

Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки. ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.

Особеностите на ТП в неговата структура: опростени са формите за сключването и доказването на сделките; специална строгост и засилена санкция; повечето разпоредби са от императивен характер; универсална ориентираност, т.е. то е нагодено към граждански правоотношения с международен елемент.

Система на ТП . Характерните особености на всяка правна система са : вътрешно единство и съгласуваност на правните норми, които влизат в системата; и групиране и разпределяне на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на регулираните от тях обществени отношения.

Системата на отделен клон на правото представлява съвкупност от всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и при диференцираност по дялове и по техните по нататъшни подразделения.

Системата на търговското право обхваща три големи дяла. Първият дял наред с общите разпоредби е посветен на търговците, като субекти на търговското право. Вторият дял се отнася за търговските сделки, чрез които се осъществява търговията като негов предмет.Третия дял урежда несъстоятелността като универсално принудително изпълнение срещу търговци, които са изпаднали в състояние да не могат да плащат търговските си дългове. Посочената система е намерила законодателен израз. В дял първи на ТП влизат части първа и втора на ТЗ, посветени съответно на общите разпоредби и на видовете търговци. Вторият дял е образуван от част трета , посветена на търговските сделки, а третият – от част четвърта на ТЗ, посветена на несъстоятелността.

3.Трудово право.

В правната система ТП е един от сравнително новите правни отрасли, поради това, че дълго време предоставянето на работна сила се е уреждало от гражданското право като договор за наем на работна сила. Самият предмет – предоставянето на работна сила, има съществени отлики от предмета на гражданските правотношения, поради което постепенно се създават отделни закони, уреждащи тази материя.

МЧП е съвкупност от правните норми на отделна държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях лични- граждански правоотношения с международен елемент интересуващи тази държава. Нормите на МЧП са свързани тясно с нормите на ГПр. МЧП урежда също граждански правоотношения но с международен елемент. Межд. елемент в едно гр. правоотношение може да се прояви, както във вр. с един от основните съставни елементи на това правоотношение, така и във вр. с вещите по повод на които е възникнало правоотношението. Проявата на международния елемент в гр. правоотношение може да бъде свързана и със субектите на правоотношението и с местопораждането на субективните права, и правните задължения на участниците в правоотношението и най – сетне може да бъде свързана и с обекта, т.е. с онова благо спрямо което носителят на субективното право може да упражнява признатото и гарантирано от правната норма поведение за задоволяване на съответен свой интерес.

Гражданските правоотношения с международен елемент имат специфичен характер, който се обуславя именно от наличността на такъв елемент, те възникват и се развиват в условията на сътрудничество на държавите. Характерните особености на всяка правна система са: 1. вътрешно единство и съгласуваност на пр. норми, които влизат в с-мата и 2. групиране и разпределение на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на регулираните от тях общ. отношения.

Тъй като МЧП урежда гр. правоотношения, възприетата в отделната държава система на ГПр в значителна степен предопределя и системата на МЧП в тази държава.

• 
  Системата на МЧП, като клон на правото обхваща преди всичко един уводен дял, които вкл. вс. общи разпоредби на МЧП. Тези общи разпоредби могат да бъдат отнесени към две категории: 1. Разпоредби които уреждат специфични моменти от функционирането на механизма на МЧП, като източници на МЧП, видове норми, препращане, установяване съдържанието на чуждестрания закон, правна квалификация, съображения за обществен ред, заобикаляне на закона, взаимност, реторсия и др.; и 2. разпоредби които уреждат личните гр. правоотношения с межд. елемент. В тази категория се вкл. разпоредбите уреждащи личното правно положение на ФЛ, правния режим на ЮЛ при граждански правоотношения с меж. елемент, външнотърговското представителство на бъл. търговци в чужбина и на чужд. търговци у нас и т.н.
  

• 
  Системата на МЧП, като клон на праванат наука вкл. обща и специална част. В общата част се разглеждат всички въпроси, които имат общо значение за МЧП като цяло – същността, предмета, системата и източниците на МЧП, както и видовете норми в МЧП, прилагането на чуждестрания закон, стълкновението на закони в МЧП, способите за предотвратяването му, гражданската правоспособност и дееспособност на ФЛ, ЮЛ и държавата в МЧП, сделките, представителстовот и погасителната давност. В специалната част предмет на разглеждане е правната система на различните категории гр. правоотношения с межд. елемент според българското МЧП. Вътрешното систематично подразделяне на тази част е съобразено със системата на главния дял на МЧП, като клон на правото.
  

1. 
   Особености на гражданско правните източници. Видове.
   

Някои източници се създавата целенасочено, а други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници. Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: Нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на ВКС, правилата на морала и справедливост. Според някои автори източниците на правото биват преки и косвени. Преките източници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правни норми. А съдебната практика, правната наука, практиката в обмена и справедливостта причисляват към косвените източници.

Гражданското законодателство е основен източник на гражданското право. То представлява съвкупност от нормативни актове, които съдържат гражданско правни норми. Нормативният акт е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативни актове се установява писаното обективно гражданско право.

По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в КРБ или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закона делегация. Но могат да се издавата и задължителни общи правила з а поведение по изключение и от недържавни организации и общности, само доколкото държавата в законодателството си допуска това.

Нормативните актове издадени от държавните органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, които ги е издал, в системата на публичните институции. Със сила на върховен закон се ползва КРБ, поради което е недопустимо останалите нормативни актове да и противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и други актове на НС. Указите на президента на РБ според КРБ нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на ГПр. На следващо място са постановленията , правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на МС. Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление – общинските съвети.

а/КРБ- има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията на гражданскоправните субекти.

б/законите и подзаконовите актове, като източници на гражданското право.ЗНА е общ закон. Между източниците на гражданското право засега има един кодекс СК. Законите, които са източник на гражданското право, бихме могли да разделим според отрасловата принадлежност на техните норми на чисто гражданскоправни и комплексни. Към чистогражданскоправните се отнасят: ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По важни комплексни закони са : ЗСПЗЗ, ЗУТ, ЗЗК, и др.

Подзаконовите нормативни актове се издавата въз основа на законите, които съдържат основни правни норми и с тях се доразвиват и конкретизират последните или се организира тяхното приложение. С постановленията на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите превилници, наредби инструкции и заповеди. Подзаконовите нормативни актове могат да се издават и въз основа на конкретна делегация, установена в закон.

в/Решенията на КС. Р. на КС също заемат важно място в системата на източници на правото. КС обаче не създава правни норми, а постановявя Р. Два вида актове на КС могат да се намират в тясна връзка с източниците на гражданското право. На първо място това са Р на КС, с които се тълкуват разпоредбите на КРБ, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкувателните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в ТР. И на второ място стоят Р на КС, с които се постановява противоконституционност на граждански закон или на отделни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на Р. на КС в сила, поради което тези Р. също имат значение за ГПр.