Въпроси що е то науката за наказателния процес,2,3 и няма да ги има на семестриален

Изтегляне 22.82 Kb. страница 1/2 Дата 28.02.2022 Размер 22.82 Kb. #113565

Навигация на страницата:

• Какви действия се извършват в хода на разследването От тук започва и Въпрос 62 от конспекта.

Въпроси 1 – що е то науката за наказателния процес,2,3 и 5 няма да ги има на семестриален. Тема 6. Що е то наказателен процес ? Дефиниция на понятието наказателен процес – това понятие може да се дефинира с три белега – 1. наказателния процес е дейност извършвана от държавни органи (разследващ полицай, прокурор, съд) в която вземат участие и граждани (поемни лица, свидетел) и юридически лица /държавни органи, които извършват дейността наказателен процес – 1.1. съд (учреждение) – НП се осъществява или еднолично от съдя или от съдии и съдебни заседатели и се осъществява от състав на съда – съда е онзи държавен орган който осъществява и носи отговорност за цялата дейност извършвана в съдебната фаза на процеса (съдебната фаза – съдебно производство); 1.2. нашето съдебно производство е три инстанционно - първата инстанция решава делата в съдебен състав от съдии и съдебни заседатели- втората решава делата в състав от трима съдии (окръжен и апелативен) – третата е ВКС в състав от трима съдии; 1.3. съда извършва дейността си при пълно проявление на публичността, а досъдебното производство е тайно; съда е единствения държавен орган, който може да осъществи присъда, която се издава в името на народа и има сила на присъдено нещо; 1.4. през 1990 бе въведен пълен съдебен контрол на извършваната досъдебна дейност – почти всички мерки за принуда на досъдебната фаза се постановяват от съда по искане на прокурора; има действия които могат да се извършват валидно, но само с разрешение на съдя – претърсване, изземване и обиск, когато не са били неотложни; използване на СРС, Изземване на кореспонденция и др.; има действия чиито протоколи за да се използват от съда трябва да бъдат одобрени от съдя, когато са били неотложни (претърсване, изземване и обиск); има действия които се извършват пред съдя (разпит на свидетел и разпит на обвиняем); актовете на прокурора с които се спира или прекратява производството се обжалват пред съд; 2.1 прокурор – онзи държавен орган който ръководи и решава въпросите в досъдебната фаза, а в съдебната фаза участва като страна; 2.2 прокурора има уникални правомощия защото само той може да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда (да прекрати и спре делото); 2.3 прокурора осъществява постоянен надзор за законност върху дейността на разследващите органи, които са негово органи и работят под негово ръководство и са му напълно процесуално подчинени и затова може да отменя техните актове, да им дава задължителни указания и да заменя един разследващ орган с друг; 3.1 разследващи органи – следовател – следователи са органи на съдебната власт, защото се назначават, повишават в длъжност, наказват и освобождават от висшия съдебен съвет по правилата на закона за съдебната власт; условията на които трябва да отговаря лицето за да бъде назначено за следовател са същите както условията за назначаване на прокурори и съдии (юридическо образование и юридическа правоспособност) следователите извършват цялостно разследване по наказателните дела под ръководство и контрол на прокурора; 3.2. разследващ полицай – разследващия полицай е орган, не на съдебната, а на изпълнителната власт, защото се назначава, повишава, наказва и освобождава от министъра на вътрешните работи по реда на закона за МВР; условията на които трябва да отговаря лицето за да се назначи е да има висше юридическо образование или да е завършило академията на МВР – разследващите полицай са служители на МВР, но те нямат полицейски правомощия, защото не извършват дейностите по закона за МВР, те единствено извършват разследване по реда и правилата на НПК- чл. 15 Закон за МВР, има двойна подчиненост; 3.3. разследващ митнически инспектор – в статута си прилича на разследващия полицай – не е орган на съдебната, а на митническата власт, назначава се, повишава наказва и освобождава от длъжност от директора на Агенция митници по реда на закона за митниците; за да бъде назначено лицето трябва да има висше юридическо образование; разследващия митнически инспектор е служител на Агенция митници, но няма митнически правомощия, защото не извършва действията по закона за митниците, а единствено извършва цялостно разследване по реда на НПК; 3.4 полицейски орган в МВР – полицейския орган на МВР както и разследващия полицай са служите ли на МВР, но разликата е че полицейския орган за разлика от разследващия полицай има полицейски правомощия и извършва всички дейности по закона за МВР, но може да извършва и някой действия по НПК; 3.5. митнически орган в Агенция митници –митнически орган както и разследващия митнически инспектор са служители на Агенция митници, но разследващият митнически инспектор няма митнически правомощия и не извършва действия по закона за митниците, а цялостно разследване по НПК, за разлика от митническия орган, който извършва действията по закона за митниците и някой действия по реда на НПК; Изводи: 1. Разследващите органи както стана ясно имат различен правен статус, разследващите органи са на двойна подчиненост защото функционално в дейността си са подчинени на прокурора, а административно и дисциплинарно на своя пряк административен ръководител.; 2. След., разследващ полицай и митнически инспектори извършват цялостно разследване по НПК, полицейския орган на МВР и митническия орган в Агенция в митници извършват някой действия по НПК – действията така както са изчерпателно посочени в чл. 212, ал. 2 – оглед, освидетелстване, претърсване, изземване, разпит на свидетели и обиск (неотложни, ако незабавно …), не им е нужно разпореждане, но освен тези действия те могат да извършват и всяко друго действие което им е разпоредено от прокурора от следователя от разследващия полицай или разследващия митнически инспектор – чл. 194,ал. 4-5 - имат различен обем от компетентности; Разследващите органи имат различна предметна компетентност, която е очертана в чл. 194 НПК; ал. 1, т. 1. следователите разследват онези дела за онези престъпления както са посочени в нея – извършеното престъплението; т. 1а. характера на престъплението и личността на извършителя; т. 2 дали е извършено в качеството си на разследващ орган; т. 2а. престъплението и личността на извършителя; ал. 2 кога престъпление ще се разследва от следовател по Националната следствена служба; ал. 3 разследващ митнически инспектор – 6 престъпления – разследващ полицай, когато не е компетентен следовател или митническия инспектор/, която дейност има строго специфичен предмет, която дейност се развива и осъществява по реда на НПК. Граждани и ЮЛ, които участват в НП /можем да ги класифицираме в 3 групи; 1.1 граждани и юридически лица които защитават свой права и законни интереси – обвиняем (от своя страна са 2 подгрупи – 2.1 граждани срещу които е повдигнато обвинението /обвиняем – е лицето срещу което е повдигнато обвинение на досъдебна фаза; в хода на разследването обвинението се повдига от прокурора или разследващ орган с постановление за привличане на обвиняем и това е така нареченото предварително обвинение; след като приключи разследването прокурора повдига окончателното обвинение с обвинителен акт/; /2.2 подсъдим е лицето срещу което прокурора е внесъл обвинителен акт в съда, а съда го е предал на съд; страна в съдебната фаза на процеса равнопоставен на страна по обвинението/; /2.3 граждани и ЮЛ претърпели вреди от престъплението – пострадал (чл. 74 НПК – пострадал е ФЛ или неговите наследници претърпяло вреди от престъплението и което лице притежава права да участва на досъдебна фаза на процеса), ощетено ЮЛ (ЮЛ което е претърпяло имуществени вреди и което притежава 3 права за да вземе участие в досъдебна фаза – да обжалва отказа на прокурора да образува досъдебно производство, да обжалва прекратяването на производството и да иска обезпечаване на бъдещия граждански иск), частен обвинител (това е винаги ФЛ или неговите наследници, което е претърпяло вреди от престъплението и което притежава права за участие в съдебната фаза на процеса; винаги участва наред с прокурора и заради това се нарича не главна, а допълнителна /акцесорна/ страна – чл. 76 НПК), частен тъжител (чл. 80 НПК – това е винаги ФЛ или неговите наследници, което е претърпяло вреди от престъпление от частен характер; за разлика от частния обвинител, частния тъжител е главна страна, защото в делата от частен характер не участва прокурор – не допълнителна, а главна страна), граждански ищец (чл. 84 НПК – ФЛ или ЮЛ претърпяло вреди от престъпление и предявило граждански иск в съдебната фаза на процеса), граждански ответник (чл. 89 НПК – не е подсъдимия, той е лице различно от подсъдимия, което по силата на един или друг граждански закон отговаря солидарно с подсъдимия за причинените вреди – непълнолетния, ще е подсъдим, а неговите родители, ще са солидарно отговорни и ще са граждански ответници; най-често обаче при предявен граждански иск се осъжда да заплати причинените вреди – подсъдимия в процесуалното му качество на подсъдим) – не може да се предяви граждански иск в досъдебната фаза, може да се предяви само в съдебната фаза; граждани които защитават свой права не са длъжни да участват в делото /съдебното производство/, докато обвиняеми трябва да участва, защото е накърнил чужди права и интереси; пострадал и частен обвинител са винаги едно и също лице, единият участва в досъдебното фаза, а другия с съдебната фаза; частния обвинител не може да предяви граждански иск преди да се конституира като граждански ищец /Изводи – лицата (ФЛ или ЮЛ) които са претърпели вреди от престъпление никога не е задължително да участват в НП, с изключение в качеството си на свидетел; когато лицето претърпяло вреди е ФЛ може да участва в НП по едно и също дело успоредно и последователно в 4 процесуални качества – пострадал, частен обвинител, граждански ищец и свидетел; когато лицето претърпяло вреди е ЮЛ може да участва успоредно и последователно в 2 процесуални качества – ощетено ЮЛ и граждански ищец/; 1.2 гражданите, които защитават представлявани права и законни интереси – защитник (понятието защитник е употребено в НПК като родово понятие, защото както е видно от чл. 91 НПК, защитник може да бъде адвокат, съпруг, възходящ или низходящ роднина; понятието защитник се използва в НПК, когато законодателя сочи лицето, което защитава правата и законните интереси на гражданите, срещу които е повдигнато обвинението – обвиняем и подсъдим), адвокат, повереник (повереник е родово понятие, защото повереник може да бъде адвокат, съпруг, възходящ или низходящ роднина както е видно от чл. 100, ал. 3 НПК; повереник е лицето, което защитава правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ които са претърпели вреди от престъплението); 1.3 гражданите, които не защитават нито свой, нито представлявани права и законни интереси – свидетел, вещи лица, поемни лица, преводачи, специалисти, технически помощници, педагози, психолози – разпит на непълнолетен или когато свидетелят е малолетен и др. (тези граждани не защитават нито свой нито чужди права, а само технически подпомагат дейността на държавните органи, за да бъде разкрита обективната истина). Вторият елемент от дефиницията за НП, че има строго специфичен предмет означава, че по реда и правилата на наказателния процес се разглеждат и решават само наказателни дела и това е правило без изключение. Третият елемент, че това е дейност която се развива и осъществява по правилата на НПК. Това означава, че когато информацията а извършеното престъпление е събрана и проверена при пълно спазване правилата на закон (пр. по закона за МВР – по всички правила прави протокол, който се подписва от 1 свидетел, докато по реда на НПК се подписват 2 поемни лица) въпреки това тази информация не може да се използва като доказателство по образуваното наказателно дело. Друг е въпроса, че тази информация може да бъде легализирана (ако е работил по реда на закона за МВР, може да бъде свидетел и като свидетел, ще бъде привлечено и лицето, което е се е подписало на протокола като свидетел, а ако действал като разследващ орган, не може да бъде свидетел по делото; а за да докажем какво е веществото, ще направи направим експертиза, която е химическа и оценителна; вещите ще се озоват при прокурора чрез протокол за доброволно предаване), тоест може да бъде отново събрана и проверена, но по реда и правилата на НПК. Тема 8. Стадии на досъдебната фаза. Първи стадии – разследване. Действията които се извършват на този стадии обичайно се извършват от разследващите органи, но няма пречка всички тези действия да се извършват и от прокурора. Когато е подаден сигнал за извършено престъпление и има достатъчно данни за това прокурорът с постановление образува досъдебното производство, друг е въпроса, че производство може да се образува и с протокол от първото действие по разследването. Какви действия се извършват в хода на разследването ? От тук започва и Въпрос 62 от конспекта. След като е образувано досъдебното производство разследващия орган извършва едни или други действия по разследването за да събере необходимите доказателства. В този момент органа има оперативна самостоятелност, защото сам решава какви действия да извърши и кога и в каква поредност да ги извърши. За извършването на тези действия той не е длъжен да има съгласието, разрешението или пък нареждането на прокурора. Привличане на обвиняем. Когато се изготви постановлението за привличане на обвиняем и се подпише и се подпечата означава че по делото вече конституирана фигурата на обвиняеми. С изготвянето на постановлението за първи път възниква и функцията по обвинението. По европейски стандарти привличането на обвиняем е по своята същност повдигане на обвинение, защото обвинението е повдигнато когато компетентен орган на държавна власт твърди срещу конкретно лице, че това лице е извършило престъпление, а в постановлението се съдържа именно такова твърдение. В ТР 2/2002 год. нарича това действие предварително или неокончателно (работно) обвинение. В постановлението се формулира самото обвинение с неговата фактическа и правна страна /по-важна е фактическата страна/. Както е видно от чл. 219, ал. 3, т. 3 в постановлението трябва да се впише правната квалификация и това е правната страна на обвинението. Да се впише правната квалификация означава да се впише и като цифров израз и като законен състав на престъплението описан с думи (слово). В чл. 219, ал. 3, т. 3 се изисква да се впише още и деянието в което се обвинява лицето – факти и деянието (в постановлението се твърди, че лицето е извършило кражба, което е подписано и подпечатано от прокурора – призоваваме и да му покажем постановлението, за да го прочете – незабавно се провежда разпит /един от елементите на правото на защита/), което означава да се впише времето, мястото, начина по който е извършено деянието /пр. през прозореца/, причинените вреди и пострадалото лице /фактическата страна на обвинението, защото иначе лицето няма как да се защити/ - предмет на доказване в правото са факти на обективната реалност /доказват се чрез способите за доказване на съответния закон – от оценката /анализа/ на доказателства се правят фактически изводи или се приемат фактическите положения по делото – правен извод/. Съдебна грешка е когато са неверни фактическите изводи. Предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Призовава обвиняемия и му дава да прочете постановлението. След като изготви постановлението разследващия орган призовава обвиняемия и му го предявява по правилата чл. 219, ал. 4, 6, 7 и 8 /не може да извършва последващи действия ако не е предявил постановлението за привличане на обвиняем/ НПК. Постановлението се предявява на обвиняеми и на неговия защитник като им се дава възможност да го прочетат и да им се дадат разяснения по обвинението. Предявяването е задължително действие както е видно от чл. 219, ал. 6, защото е свързано с принудително довеждане. След предявяване на постановлението съгласно чл. 221 органа незабавно /незабавно означава веднага; незабавно означава че органа не може да пристъпва към разпит на обвиняемия без да му е предявил постановлението за привличането на обвиняем – чл. 219, ал. 8 НПК/ пристъпва към разпит на обвиняемия. След разпита на обвиняемия органа продължава да извършва действия по разследване или за да провери обясненията на обвиняеми или за да установи фактите които ще се отчитат като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства /фактически обстоятелства – пр. при кражба на ниска стойност, но тези обстоятелства са правни изводи/. След като разследващия орган прецени че е извършил всички действия докладва на прокурора по правилата на чл. 226 и това е втория доклад. Прокурора се запознава с делото и може да реши: че е допуснато съществено процесуално нарушение; че не са събрани всички доказателства; че трябва да се изготви ново постановление за привличане на обвиняем. След доклада по чл. 226 се пристъпва към предявяване на разследването. Целта на предявяването на разследването е да се запознаят заинтересованите лица с приложените по делото вещи и документи. Реда за предявяването на разследването е описан в чл. 227, ал. 1 ,2 ,7 и 8 и чл. 228. Чл. 227, ал. 2 предявяването на разследването не е задължително, което следва от „ако са поискали това“. Кои са разликите между предявяване на обвинението и предявяване на разследването: предявяването на обвинението е винаги задължително и принудително действие чл. 219, ал. 6, докато предявяването на разследването не е задължително, защото заинтересованите лица трябва да са поискали предявяването на разследването; обвинението се предявява само на обвиняеми и неговия защитни, а разследването и на пострадалия и неговия повереник; обвинението се предявява за да научи обвиняемия в какво е обвинен, а разследването за да могат заинтересованите лица да се запознаят с всички приложени по делото вещи и документи. След като проучат материалите заинтересованите лица могат да правят искания бележки и възражения които се докладват на прокурора, което е третия задължителен доклад. Само прокурора се произнася по тях, а неговото постановление не подлежи на обжалване чл. 229. Когато прокурора реши, че искането за нови доказателства е основателно и след като действията бъдат извършени отново се преминава към предявяване на разследването – чл. 230 НПК. След като предяви разследването органа изготвя своето писмено мнение което заедно с делото изпраща на прокурора – чл. 235. Действия на прокурора след приключване на разследването. Изтегляне 22.82 Kb. Сподели с приятели: