Въпроси тест V курс скоростта на изпразване на стомаха е намалена при



Дата11.01.2018
Размер202.96 Kb.
ВЪПРОСИ - ТЕСТ V КУРС 1.


  1. Скоростта на изпразване на стомаха е намалена при:

а) прием на твърда храна

б) прием на мазна храна

в) прием на гореща храна

г) приема на студена храна



  1. Резорбцията на кои лекарствени средства, намалява след нахранване :

а) Erythran

б) Verapamil (Isoptin)

в) Propranololum

г) Rifampicinum



  1. Резорбцията на кои лекарствени средства се увеличава след нахранване:

а) Amoxicillin

б) Erythran

в) Metoprolol

г) Propranolol



  1. При гладуване обем на разпределение (Vd) се:

а) намалява

б) увеличава

в) не се променя

г) увеличава се сутрин



  1. Богата на въглехидрати храна намалява метаболизирането на:

а) тетрациклин

б) теофилин

в) аминoфеназон

г) ранитидин



  1. При продължителна месна диета се засилва излъчването на :

а) лекарства - слаби бази (диазепам, хинин)

б) лекарства - слаби киселини (фенобарбитал)



  1. Еритромицин - трябва да се прилага:

а) на гладно

б) след хранене

в) няма значение

г) по време на хранене



  1. Остра интоксикация с алкохол води до:

а) чернодробна ензимна индукция

б) чернодробна ензимна инхибиция

в) не променя метаболизма

г) нефротоксичност

9. Хроничната интоксикация с алкохол води до:

а) ензимна индукция

б) ензимна инхибиция

в) не променя метаболизма

г) нефротоксичност


  1. Дисулфирам реакция ( антабус реакция) се наблюдава при

комбинирано приложение на алкохол и следните лекарства:

а) хлорамфеникол

б) гентамицин

в) пеницилин

г) метронидазол


  1. Никотинът е:

а) ензимен индуктор

б) ензимен инхибитор

в) не променя метаболизма на други лекарства

г) ускорява метаболизма сутрин



  1. Лекарствени средства, които не могат да се използуват в първата половина на бременността:

а) еритромицин

б) полови хормони

в) пеницилини

г) кумаринови антикоагуланти



  1. Лекарствени средства, които не могат да се използуват през втората половина на бременността:

а) пеницилини

б) тетрациклини

в) еритромицин

г) аминоглюкозиди



  1. Лекарствени средства с антихипертензивно действие, които могат да се използуват по време на бременност:

а) празозин

б) алфа-метилдора

в) хлорталидон

г) клонидин



  1. Не се прилагат в перинаталния период:

а) норадреналин в) диазепам

б) хлорамфеникол г) атропин





  1. Дозите на лекарствата при бременната жена трябва:

а) да се увеличат 3.

б) да се намалят

в) да не се променя


  1. По време на бременността се налага увеличение на дозите на:

а) дигоксин

б) кофеин

в) еритромицин

г) ампицилин



  1. Фармакокинетични особености на лекарствата в старческа възраст:

а) намалена екскреция

б) намален метаболизъм

в) намален обем на разпределение

г) увеличен обем на разпределение



  1. Фармакодинамични промени в старческа възраст:

а) повишена чувствителност към средствата с потискащо върху

ЦНС действие

б) намалена чувствителност към средствата с потискащо върху

ЦНС действие

в) наличие на парадоксални реакции към лекарствата


  1. Тютюнопушенето:

а) увеличава лекарствения метаболизъм

б) намалява лекарствения метаболизъм

в) е причина за по-голяма доза на теофилин при бронхиална астма


  1. При бъбречна недостатъчност не се прилагат:

а) фуроземид

б) хлорталидон

в) дигоксин

г) гентамицин

22. При чернодробна недостатъчност не се прилагат:

а) тетрациклини

б) рифамписин

в) дигоксин

г) хлорамфеникол

23. Нежеланите лекарствени взаимодействия се демострират с:

а) увеличение на фармакологичен ефект до токсичност

б) намаляване на риска от развитие на токсичност

в) неефективност от лечението

г) поява на неочаквани, непредвидени ефекти

24. Целесъобразни лекарствени комбинации са:

а) невролептик и опиоиден аналгетик

б) парацетамол и кодеин

в) комбинация от неопиоидни аналгетици с фенобарбитал и кофеин

г) амоксицилин и клавуланова киселина

25. Не трябва да се комбинират:

а) бета-блокер с верапамил

б) бета-блокер с нифедипин

в) АСЕ инхибитори с К+ губещи диуретици

г) амоксицилин с клавуланова киселина

26. Подходи за установяване наличие на нежелани реакции:

а) спонтанни съобщения

б) контролирани клинични проучвания

в) епидемиологични проучвания

г) не е необходим специален подход за установяване на нежеланите реакции

27. Алергични реакции са най-характерни за следните лекарствени групи:

а) парацетамол

б) пеницилин

в) тетрациклин

г) метамизол (Analgin)

28. Синдром на отнемане се наблюдава при лечение с:

а) пеницилини

б) ксантинови производни

в) -блокери

г) клонидин

29. На шофьори не трябва да се изписват при шофиране:

а) аналгин

б) индометацин

в) психостимулиращи средства

г) антипсихотици и анксиолитици

30. При използуване на големи дози аспирин (над 5g) се променят:

а) свободен тироксин

б) билирубин

в) глюкоза

г) пикочна киселина

31. Забранени за употреба при спортисти са:

а) локална употреба на унгвенти и разтвори, съдържащи месни

анестетици (без кокаин) и глюкокортикоиди

б) 2-миметици за перорално приложение

в) диуретици

г) психостимуланти

32. Фармакологични ефекти на глюкокортикоидите са:

а) имуносупресивен

б) антихипертензивен

в) противовъзпалителен

г) антиалергичен



  1. Денонощните колебания на кортизоловата секреция се вземат

под влияние:

а) при заместителна терапия

б) при патогенетична терапия

в) при комбинирана терапия

г) при алтернираща терапия

34. При заместителна терапия с кортикостероиди:

а) дневната доза се разпределя през равни интервали по равно

количество

б) 2/3 от дневната доза се прилага вечер и 1/3 от дозата сутрин

в) дневната доза се прилага еднократно

г) 2/3 от дозата сутрин и 1/3 след обяд (до 15 часа)

35. При патогенетична терапия Methylprednisolon се прилага в доза:

а) в доза 0.8 - 1.0 mg/kg тегло

б) в доза 10 mg/kg тегло

в) във физиологична (малка) доза не повече от 14 дни

г) във висока доза не повече от 14 дни

36. Алтернираща терапия се прилага при:

а) болни, изискващи лечение с високи дози кортикостероиди за

дълъг период от време

б) когато други лекарствени средства са неефективни

в) при лечение на шокови състояния

г) при лечение с бета -блокери



  1. При фебрилни състояня над 37С дозата на кортизол при заместителна

терапия:

а) се повишава с 10 mg на всеки градус

б) се понижава с 10 mg

в) се повишава с 15 mg

г) не се променя


  1. Лечението с високи дози глюкокортикостероиди при патогенетична

терапия с тях е:

а) 3 до 5 дни

б) 1 - 2 седмици

в) 1 месец

г) няма ограничение във времето

39. Препарати с кратък биологичен полуживот са:

а) Prednison

б) Methylprednisolon

в) Bеtamethason

г) Dexamethason

40. Нежелани ефекти на глюкокортикостероидите са:

а) задръжка на Na+ и вода

б) остеопороза

в) понижение нивото на кръвната захар

г) хипертония

41. Нежелани ефекти на гликокортикостероиди:

а) повишен риск от инфекции

б) хиперкалемия

в) язва на стомах или дуоденум

г) стероиден диабет

42. Нежелани ефекти на гликокортикостероиди са:

а) синдром на Cushing

б) катаракта, глаукома

в) психични отклонения

г) отслабване


  1. Противопоказания за приложение на кортикостероиди са:

а) анафилактичен шок

б) туберкулоза

в) херпесни инфекции

г) профилактични имунизации



  1. Неудачни лекарствени комбинации съдържат:

а) лекарствени средства с различно време на полуелиминиране

б) комбинация на лекарствени средства за етиологично и симптоматично лечение

в) лекарствени средства с малка терапевтична ширина

г) лекарствени средства, действуващи върху различни патогенетични звена

45. Нежелани лекарствени взаимодействия се проявяват с:

а) намаляване на фармакологичния ефект

б) поява на токсични ефекти

в) поява на неочаквани ефекти

46. Неефективност на лечението се дължи:

а) некачествен търговски препарат 7.

б) неправилно използване на лекарствената форма

в) участие на болния в лечението

г) неучастие на болния в лечението

47. Неучастието на болния в лечението се дължи на:

а) неподходящо подбран дозов режим с многократно приемане на

лекарствата

б) голям брой лекарствени средства

в) липса на информация от страна на лекаря за необходимостта

от провеждане на лечение

г) дневната доза се прилага еднократно



  1. Задръжка на Na+ и вода от някои лекарства намалява

антихипертензивния ефекта на :

а) 2 - агонисти

б) -блокери

в) АСЕ-инхибитори

г) диуретици

49. Урината се оцветява в червено след приложение на :

а) Metamizolum ( Analgin)

б) Ibuprofen

в) Rifampicin (Tubocin)

г) Amitryptilini hydrochloridum ( Amitriptilin)

50. Пероралните противозачатъчни средства:

а) увеличават протеините в серума

б) намаление на 1-глобулините

в) увеличение на общите липиди

г) увеличение на амилазнатата активност

51. Morphini hydrochloridum:

а) отпуска свинктерите

б) води до спазъм на свинктера на Oddi

в) повишава се концентрацията на амилазата в кръвта

г) не потиска дихателния център



  1. При приемане на Acidum acetylsalicylicum (Acetysal, Aspirin) в дози по-

големи от 3g се установяват:

а) окултни кръвоизливи в изпражненията

б) намаляване на свободния тироксин

в) увеличаване на свободния тироксин в серума

г) увеличаване на пикочната киселина в серума

53. Какво е плацебо:

а) алергична реакция към лекарствата 8.

б) лекарствена форма, която не съдържа биологично активно в-во

в) метод за лечение на остра болка, водеща до шок

г) толерантност към лекарствата

54. Ноцебо-ефект:

а) алергична реакция към лекарствата

б) обезболяващ ефект

в) нежелана реакция, възникваща под влияние на плацебо

г) депресия на ЦНС

55. I-ва фаза на клиничното изпитване на лекарствата може да бъде

определена като:

а) първо прилагане на биологично-активното в-во на здрав доброволец

б) първо прилагане на биологично активното в-во на болен

в) разширено клинично изпитване върху 800-1000 болни

г) допълнително проучвания с цел изясняване на риска от нежелани

ефекти


56. II-ра фаза на клиничното изпитване на лекарствата може да бъде

определена като:

а) първо прилагане на биологично-активното в-во на човека

б) първо прилагане на биологично активното в-во на болен

в) разширено клинично изпитване върху 800-1000 болни

г) допълнително проучвания с цел изясняване на риска от нежелани

ефекти

57. III-та фаза на клиничното изпитване на лекарствата може да бъде



определена като:

а) първо прилагане на биологично-активното в-во на човека

б) първо прилагане на биологично активното в-во на болен

в) разширено клинично изпитване върху 800-1000 болни

г) допълнително проучвания с цел изясняване на риска от нежелани

ефекти


58. IV-та фаза на клиничното изпитване на лекарствата може да бъде

определена като:

а) първо прилагане на биологично-активното в-во на човека

б) първо прилагане на биологично активното в-во на болен

в) разширено клинично изпитване върху 800-1000 болни

г) допълнително проучвания с цел изясняване на риска от нежелани

ефекти

59. Когато болният и лекарят са информирани за съдържанието на



лекарствената форма, изпитването се определя като:

а) открито

б) сляпо

в) двойно сляпо

г) плацебо контролирано

60. Когато болният не знае, но лекарят е информиран за съдържанието на

лекарствената форма, изпитването се определя като:

а)прост сляп опит

б) плацебо контролирано

в) двойно сляпо

г) открито

61. Под биологична наличност (бионаличност) се разбира:

а) равновесна плазмена концентрация на лекарството (ss)

б) обем на разпределение (Vd) на лекарствата

в) клирънс на лекарството

г) частта от поетата доза, която достига системното кръвообръщение

за оказване на биологично действие

62. Понятието “бионаличност” се употребява в следните случаи:

а) токсикологичен смисъл при отравяния с лекарства

б) фармакокинетичен смисъл, включващ степента на резорбция

в) биофармацевтичен смисъл, включващ степента на резорбция и

скоростта й

г) при наличие на неочаквани лекарствени реакции

63. Постоянна (равновесна или стационарна) концентрация на

лекарственото средство представлява:

а) концентрацията в кръвта 2 часа след приемането му

б) концентрацията на многократно прилаганото лекарствено средство

при достигане на равновесие между резорбцшията и елиминирането му

в) концентрацията му в кръвта по време на резорбция

г) концентрацията в кръвта след спиране на употребата му

64. Обем на разпределение на лекарствата:

а) не отговаря на определена анатомична структура в човека

б) дава информация за метаболизма на лекарствата в черния дроб

в) отразява в каква степен лекарството навлиза в тъканите и другите

течности на организма извън кръвната плазма

г) показва каква е концентрацията им в мозъка

65. Свързване на лекарствените средства с плазмените протеини има

значение за:

а) времето на полуелиминиране (t 1/2 ) на лекарствата

б) резорбцията

в) силата на фармакологичния ефект

г) бионаличността

66. Време на полуелиминиране ( t 1/2 ) се използва като показател за:

а) пътя на внасяне на лекарствата

б) продължителността на ефекта, когато има доказана връзка между

ефекта и плазмените концентрации

в) времето за достигане на равновесна плазмена концентрация при многократно приемане

г) определяне на дозовия интервал

67. След колко време се достига равновесна плазмена концентрация на

лекарствените средства при многократно прилагане:

а) 30-40 минути след приложението

б) 3-4 дни след приложението

в) 4-5 пъти времето на полуелиминиране

г) 30-40 дни след приложението

68. Клирънс на лекарствата е:

а) количеството от лекарственото средство, достигнало в кръвта

б) обема на кръвната плазма, от която лекарственото средство се

елиминира изцяло за единица време

в) равновесната им плазмена концентрация

г) “феномен на открадването”

69. Клирънсът е показател за:

а) елиминирането на лекарственото средство от организма

б) определяне на поддържащата доза

в) резорбцията на лекарствата

г) ефекта на лекарствата върху сърцето

70. Прилагане на еднакви по размер дози, през равен дозов интервал се

определя като:

а) ударна (пулсова) терапия

б) некумулиращ дозов режим

в) кумулиращ дозов режим

г) неправилен терапевтичен подход

71. Начална натоварваща доза и последващи по-малки поддържащи дози

се използуват при:

а) кумулиращ дозов режим

б) некумулиращ дозов режим

в) дихателна недостатъчност

г) алтернираща терапия с кортикостероиди

72. Терапевтично лекарствено мониториране:

а) това е метод за невролептаналгезия при лечение на болката

б) то се осъществява при доказана връзка между размера на

плазмените концентрации и размера на фармакологичния ефект

в) използва се за лекарствени средства с малка терапевтична ширина

г) използва се за лекарствени средства с голяма продължителност на

времето на полуелиминиране



  1. Размерът на ефекта като функция от плазмената концентрация

може да бъде:

а) линеен

б) нелинеен

в) строго специфичен

г) камбановиден

74. Лекарствени средства, показващи линейна зависимост между размера

на ефекта и концентрацията в кръвта са:

а) бримкови диуретици

б) тиазидни диуретици

в) К+ съхраняващи диуретици

г) бета-блокери

75. За кои групи сърдечно-съдови средства са установени циркадиални

промени в размера на ефекта:

а) бета-блокери

б) сърдечни гликозиди

в) АСЕ инхибитори

г) калциеви антагонисти

76. За кои лекарствени средства има доказани циркадиални колебания в размера на ефекта:

а) кортикостероиди

б) бета-блокери

в) ксантини

г) Н2-блокери

77. Фармакокинетичните особености в ефекта на ЛС се изразяват в

наблюдаване на :

а) по-голям от очаквания ефект

б) по-малък от очаквания ефект

в) поява на нежелани лекарствени реакции

г) авитаминоза



  1. Генетични дефекти на лекарство метаболизиращи ензимни системи

в черния дроб са установени за:

а) ацетилиране

б) хидроксилиране

в) естерифициране

г) сулфониране


  1. Ензимни дефекти в еритроцитите имащи значение за ефекта на

лекарствата са установени за:

а) глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа 12.

б) оксизади със смесени фенкции

в) глутатионредуктаза

г) метхемоглобинредуктаза


  1. В метаболизма на кои лекарствени средства се срещат хора бързи и бавни ацетилатори:

а) изониазид

б) дебризоквин

в) аналгин

г) сулфонамиди

81. Бавните ацетилатори на изониазид са изложени на повишен риск от:

а) периферни неврити

б) чернодробни увреждания

в) язвена болест

г) хипотония

82. Бързите ацетилатори на изониазид са изложени на повишен риск от:

а) чернодробни увреждания

б) периферни неврити

в) хипертония

г) язвена болест

83. Лабораторни подходи за определяне на ензимни генетични дефекти са:

а) натоварване с кофеин

б) натоварване с дебризоквин

в) натоварване с аналгин

г) натоварване с атенолол


  1. За кои лекарствени средства е установено, че дефицитът на глюкозо-6-

фосфат дехидрогеназа в еритроцитите е причина за хемолитична

анемия:


а) хлорамфеникол

б) пеницилин Г

в) атенолол

г) сулфонамиди

85. Количествени показатели за оценка на ефекта от лечението са:

а) промени в дихателните обеми при лечение на астма

б) понижаване на артериалното налягане при лечение на хипертония

в) понижаване на глюкозното ниво при лечение на диабет

г) увеличаване на отоците при лечение с диуретици

86. Терапевтични показатели за оценка на ефективността от лечението са:

а) намаляване честотата на пристъпите при бронхиална астма

б) намаляване на теглото при лечение с диуретици

в) намаляване на мускулната сила при лечение на миастения 13.

г) увеличаване на мускулната сила при лечение на миастения

87. Причини за недостатъчна фармацевтична наличност са:

а) хронична бъбречна недостатъчност

б) неподходящо използване на лекарствената форма

в) некачествен търговски препарат

г) неучастие на болния в лечението

88. Причини за недостатъчна бионаличност са:

а) съпътствуващо психично заболяване

б) лошо приготвена лекарствена форма

в) лекарственото средство не се резорбира добре

г) лекарственото средство се разпределя в по-голям обем от

очаквания

89. Забранени за употреба лекарствени средства от спортисти са:

а) психостимуланти

б) анаболни стероиди

в) диуретици

г) неопиоидни аналгетици

90. Основни подходи за установяване наличието на нежелани лекарствени

реакции у близки на болния са:

а) съобщаване от лекаря за наличие на нежелани лекарствени реакции

б) спонтанни съобщения

в) контролирани клинични проучвания

г) епидемиологични проучвания

91. Степента на сигурност на дадена нежелана реакция може да бъде:

а) сигурна

б) вероятна

в) невероятна

г) възможна

92. Тежестта на нежеланите реакции може да бъде:

а) лека

б) средна

в) тежка

93. Поведение на лекаря при установяване на нежелана лекарствена

реакция:

а) прекъсване прилагането на лекарственото средство

б) промяна в дозовия режим

в) отказва по-нататъшно лечение на пациента

г) коригира медикаментозно нежеланата реакция

94. Нежелани ефекти при прилагане на салидиуретици продължително

време са:

а) хипокалиемия

б) хиперкалиемия

в) хипергликемия

г) влошаване на подагра

95. При хронична бъбречна недостатъчност се предпочитат следните

диуретици:

а) тиазидни

б) бримкови

в) К+ съхраняващи

г) осмотични

96. При хронична чернодробна недостатъчност и асцит се предпочитат

следните диуретици:

а) осмотични

б) тиазидни

в) бримкови

г) антагонисти на алдостерона

97. При остър белодробен оток се прилагат следните диуретици:

а) тиазидни

б) бримковми

в) К+ съхраняващи

г) ксантинови производни

98. За профилактика на нестабилна стенокардия се предпочитат

следните групи лекарствени средства:

а) калциеви антагонисти

б) нитрати с кратко действие

в) нитрати със забавено освобождаване

г) бета-блокери

99. Нежелани ефекти при лечение на стенокардия с нитрати са:

а) главоболие

б) болки в стомаха

в) зачервяване на лицето

г) световъртеж

100. Основни антистенокардни средства са:

а) сърдечни гликозиди

б) бета-блокери

в) нитрати

г) калциеви антагонисти

101. При болни със стенокардия и ХОББ трябва да се избягва

прилагането на следните антистенокардни средства:

а) неселективни бета-блокери

б) селективни бета-блокери в ниски дози

в) калциеви антагонисти

г) нитрати

102. Основни средства за лечение на хроничната сърдечна

недъстатъчност са: 15.

а) сърдечни гликозиди

б) АСЕ инхибитори

в) алфа2 агонисти

г) диуретици

103. Дигитоксинът се препоръчва при болни:

а) в старческа възраст

б) с хипопротеинемия

в) с бъбречна недостатъчност

г) с чернодробна недостатъчност

104. При пациенти с чернодробна недостатъчност се препоръчват:

а) дигитоксин

б) дигоксин

в) тиазидни диуретици

г) АСЕ инхибитори

105. Особености в кинетиката на сърдечните гликозиди се

наблюдава при:

а) бременни жени

б) старческа възраст

в) болни с наднормено тегло

г) болни в юношеска възраст



  1. Кумулиращ режим на дозиране се използва при:

а) сърдечни гликозиди

б) амиодарон

в) пеницилин

г) доксициклин



  1. Крайни критерии при определяне рационалността на лекарствената

терапия са:

а) преживяемост

б) инвалидизиране

в) промяна в кръвното налягане

г) промяна в качеството на живот


  1. Сурогати (заместители) при определяне на рационалността на

терапията са:

а) клинично-лабораторни показатели - захар, холестерол и др.

б) резултати от инструментални изследвания - ЕКГ, ЕЕГ

в) подобрение на някои симптоми - например понижение на кръвното

налягане

г) намаляване на общата смъртност



  1. Оценяване рационалността на лечението чрез съотношението

полза/цена се извършва в:

а) преки парични единици

б) непреки парични единици

в) непарични единици

г) зависи само от цената на една опаковка от лекарствения препарат


  1. Организма се очиства от лекарственото вещество напълно след:

а) 10 пъти t 1/2

б) след 4-5 пъти t 1/2

в) след време, равно на t 1/2

г) не зависи от времето на полуелиминиране



  1. Определяне на терапевтични плазмени концентрации е

необходимо при:

а) теофилин

б) фенобарбитал

в) карбамазепин

г) оксицилин


  1. Свързването на лекарствата с плазмените белтъци има значение за:

а) времето на появата и продължителността на лекарствения

ефект


б) лекарствени взаимодействия

в) резорбцията на лекарствата

г) време на полуелиминиране


  1. При болни с имунен дефицит за лечение на инфекции се използуват

само:

а) перорални бактериостатични антибиотици

б) аналгетици - антипиретици

в) общо укрепващи средства



г) комбинация от бактерицидни антибиотици


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница