Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно


Формуларен процес. Елементи на формулата. Фази на процеса



Pdf просмотр
страница31/71
Дата16.08.2023
Размер0.57 Mb.
#118439
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   71
R4P-SU
Формуларен процес. Елементи на формулата. Фази на процеса
1) Въвеждане на формуларния процес
Неговото начало е от онези производства, които преторът е организирал, за да разреши възникналите между перегрини и римляни спорове. Вместо страните да формулират устно с тържествени словесни формули своя спор, формулирал го е преторът чрез една писмена
програма. Тя е била отправена към съдията и посочвала въпросите, върху които той е трябвало да се произнесе.
Реформирането на целия римски граждански процес станало със закона на Ебуций и двата
Юлиеви съдебни закона. Формуларният процес бил уреден като редовно съдопроизводство по законодателен ред от lex Aebutia в края на II в. преди н.е. Два закона от времето на Август отменили окончателно легисакционния процес.
2) Претор, съдебни магистрати и юрисдикция
>> Преторът играел много важна роля в процеса: той не само прилагал установените от закона и обичая правни норми, но и ги пригаждал към усложнените изисквания на обществения живот, попълвайки празнините в закона, коригирал законовите разпоредби, когато това било необходимо. Той е имал властта да посочва рамките, в които спорът трябва да се движи от заклетия съдия, алтернативата на решението му.
>> Делението на съдебното производство на in iure такова и aqud iudicem се запазило и при формуларния процес. Гражданскоправната юрисдикция продължила да се осъществ ява от

градския и перегринския претор и на курулските едили. За процеси с по-маловажно значение била запазена компетенцията на общинските магистрати. В провинциите - на губернаторите, които я упражнявали чрез свои делегати - легати или квестори.
>> Преторът упражнявал своята гражданскоправна юрисдикция в цяла Италия, а след извършената от Марк Аврелий реформа - само в Рим. Единствено императорът упражнявал юрисдикция върху цялата държавна територия. Муниципалните магистрати могли да упражняват юрисдикция само в пределите на съответната община, а губернаторите - в своята провинция.
3) Подсъдност
Личната подсъдност се определяла от местожителството или месторождението на ответника.
Компетентен за разрешаването на спора магистрат бил този, в района на когото живеел ответникът или респективно - където бил роден. Ищецът следвал съдилището на ответника -
actor sequitur forum rei. Това правило се прилагало и по отношение на вещните искове.
Личната подсъдност не била от публичен ред - страните можели да я дерогират изрично или мълчаливо.


Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   71




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница