) Опрощаване и други способи за погасяване облигационно отношение

задължавали за всичко, което страните са уговорили, но без оглед на това, дали има грешка, насилие или измама.
- При развитите и усложнени икономически отношения в този период било необходимо договорите да бъдат по- гъвкави и да обхващат непредвидени при сключването отношения и хипотези. Правата и задълженията, проихождащи от реалните и консенсуалните договори, се тълкували и изпълнявали именно съобразно добросъвестността- negotia bonae fidei
(определяна от правила, обичаи, практика на добрите римски граждани). Придобилите права чрез насилие нямали договорен иск в защита на придобитото чрез насилие или измама.
2.3. Следкласическото право
- пради премахване на формуларната процедура и поради упадъка на римската юриспруденциясе загубват ясните очертания на отделните договори. Достига се до преливане и смешение на отделните договори.
- за договори били признати всички съглашения, които пораждат правни последици. Наред със съглашенията, които имат облигационноправен ефект, за договори се считат и съглашенията с вещноправно действие. Ненаименуваните договори се утвърждават напълно като източници на договорен иск. Формата на формалните договори бива заменена от нови формални изискваня с цел обслужване на правната сигурност и фиска.
- изчезване на манципацията и ин юрецесията, остава традицията, но тя престава да бъде самостоен акт за прехвърляне на собствеността.. Това става чрез дог-р за продажба, дарение.
- запазва се правилото , че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам има.
2.4. Юстиниановото право
Собствеността се прехвърля не по силата на дог-ра за продажба или дарение, а чрез традирането й.
Въпрос 46:
Класификация на договорите в РЧП.
>> Формални договори
- Заем (nexum) – извършва се, чрез предаване на определено количество бронз от кредитора на длъжника, при спазване на определена солонелна формула в присъствието на 5 души свидетели пълнолетни римски граждани и един везномерец.
- Стипулация – акт на религиозно обвързване , сключвала се също при спазването на определена тържествена формула- “Спондираш ли?”, “Спондирам!”
>> Консенсуални договори (negotia bonae fidei - договори на добросъвестността)
- Покупко- продажба, наем, мандат, дружеството се сключвали със съгласието на страните.
Страните могли да изразяват своята воля да се обвържат юридически по начин, какъвто намерят за добре. Съгласието им било напълно достатъчно, за да породи исканото от тях облигационно отношение.
>> Реални договори
- Обикновеният заем, заемът за послужване, влогът, залогът. При залогът било необходимо не само съгласие, а и предаването на веща, предмет на договора.
>> Ненаименувани договори
- договори по силата, на които била извършена една престация с оглед получаването на друга насрещна престация.
>> Преторски пактове
- санкционирали конститутът, чрез който се постигала отсрочка на едно съществуващо задължение, доброволната клетва, чрезз която страните решавали един съществуващ спор, рецептумът и др.

Въпрос 47:
Основни и допълнителни елементи на договора.
1. Основни елементи
1.1.Съгласие
- Онзи елемент, който отличавал договорите от другите източници на облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите. То може да се дефинира като съгласуване волите на страните върху предмета на облигационното правоотношение.
Обхваща два елемента: предложение и приемане (съгласие има когато предложението на кредитора или длъжника бъде прието от другата страна).
Предложението може да устно или писмено, може да е отправено към определен правен субект или към неопределен брой лица.
Приемането е свързано с волеизявлението в определена форма (при реалните договори приемането се свързвало с извършването на престация). При договорите между отсъстващи предаването на волеизявления се извършва чрез писмо (известител), не може да го промени.
- Пороци на съгласието: Когато волята на договарящите била засегната от грешка, или изтръгната чрез насилие се поставя въпроса за обезсилване на договора поради опорочаването му. Опорочаването може да доведе до нищожност (при грешка – не поражда правни последици) или само до унищожаване на договора (насилие, измама – последиците могат да бъдат отменени с преторското право).
*Грешка: невярна представа за действителността. Видове:
1) грешка относно естеството на договора – налице е когато една от страните иска да сключи определен договор, а другата – друг;
2) грешка относно предмета – тогава, когато едната страна смятала, че договаря за определен предмет;
3) грешка относно субстанцията, материята на предмета на договора – ако считаш посребрена ваз за сребърна;
4) грешка относно личността на контрахената - изключва съгласието и прави договора недействителен.
*Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора.
Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна.
*Насилие (vis, metus) – Има два вида:
1) физическо насилие vis (оковаване във вериги, затваряне в затвор)
2) психическа принуда metus (заплаха срещу живота, честта или свободата).
- Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт.
Потърпевшият можел да изиска restitutio in integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение, или четворна стойност на претърпяна щета.
1.2.Представителство
– Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина:
1) косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя
2) пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните.
- Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки.
2. Случайни елементи на договора
– условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор.
2.1.Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове:
- определен (dies certus) и неопределен (dies incertus).

- уговорени в полза на кредитора, срокове в полза на длъжника и срокове в полза на двете страни.
- прекратителни (зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането).
2.2.Условие - бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено.
Видове:
1) произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника и случайни
(казуелни) – зависи от случайността.
2) oтлагателни (зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право) и прекратителни (зависи от погасяването на правни последици). -
- Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира. Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазат, така като че ли условие не е имало.

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: