Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно



Pdf просмотр
страница7/71
Дата16.08.2023
Размер0.57 Mb.
#118439
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   71
R4P-SU
argumentum a fortiori - при дадената от закона възможност да се направи нещо повече може да се заключи, че е възможно да се извърши и нещо по малко.


argumentum a contrario - хипотеза обратна на предвидвната в закона. Ако закона забранява извършването на определени действия при определени условия, то при липсата на тези условия действията могат да се извършват.
прилагане на закона по аналогия : юристът разрешавал случая, като прилагал една норма, отнасяща се за друг случай, който обаче по признаците си се покривал с първия.
Въпрос 04:
Царски период. Република. Архаично и предкласическо право
1) Римската република
>> Според преданията, достигнали до наши дни, Рим е основан в 753 г. пр.н.е., но римската държава е създадена чрез приписваната на римския рекс Сервий Тулий реформа, която била извършена през VI в. пр.н.е. В края на същия век (509 г.пр.н.е.) е била създадена
Римската република
. Реформата на Сервий Тулий се свежда до това, че цялото мъжко население на Рим било разделено на 5 класа според притежаваното от всекиму имущество. В пърия клас били включени най-богатите (с богатство над 100 000 аса) - те имали 18 центурии конници и 80 центурии пехотници. Останалите четири класа, които имали съответно 75 000, 50 000, 25 000 и 12 000 аса богатство, разполагали общо с 90 центурии. Следователно мнозинството в народното събрание имали най-богатите.
Основно в политическите събития през този период е борбата между патриции (членовете на най-старите римски родове) и плебеи (чужденци, привлечени от възможностите, които им предоставял Рим). Тази борба била преди всичко борба за земя, по-късно преминала в такава за политически права на плебса, завършила с победа за същия.
>> Законът на Дванадесетте таблици
По това време била създадена първата кодификация на римското право - законът на
Дванадесетте таблици (451-450 г.пр.Хр.). Те били създадени от една комисия, състояща се от десетима членове (decem viri legibus scribundis). До нас са достигнали само цитати от тях в съчиненията на римски писатели, които вероятно с времето са претърпели и промени.
Подреждането им в дванадесет раздела според числото на дванадесетте таблици, което правят съвременните романисти, е до голяма степен хипотетично. В Дванадестте таблици били фиксирани преди всичко обичайноправни разпоредби с гражданскоправно, наказателно и процесуалноправно естество.
>> По време на ранната република в Рим съществуват три вида народни събрания:
- народно събрание по комиции
(comitia curiata) - най-древното, в упадък; пред него са се извършвали най-древните завещания и осиновявания;
- народно събрание по центурии
(comitia centuriata) - в него се е събирал въоръженият римски народ, избирали се консули, претори, военни трибуни с консулска власт, гласуване на закони;
- народно събрание по триби
(comitia tributa) - трибите са били административни поделения на римската територия, събиране с граждански характер.
>> Други органи на управление
По време на ранната република са били изградени най-важните магистратури, които са били заемани от представители на горните прослойки на римското общество. Върховната власт е била в ръцете на двама
- консули
, избирани за една година. Всеки от двамата е имал правото да налага вето над другия. Младши колега на консулите е бил
- преторът
, който е организирал съдебните процеси.
-
Квесторите са били магистрати от по-нисък ранг, управляващи държавното съкровище.
-
Цензорите
(двама) са изготвяли списъците с римските граждани при преброяване.
-
Сенатът
- в него са участвали представителите на римския нобилитет (патриции и представители на най-изтъкнатите плебейски фамилии), най-вече бивши магистраи. Сенатът е решавал най-важните политически въпроси на римската държава.
Плебейският трибун е изборен представител на плебса, който е можел да упражнява вето по отношение на действията на магистратите с изключение на доктатора.
-
Плебейското събрание
(concilium plebis) - неговите решения (плебисцитите) са били задължителни за всички римски граждани и са имали силата на закон.


>> За римското право от този период (
архаическо
) може да се заключи, че е било твърде елементарно, отличаващо се със своя формализъм и символика, запазило е някои следи от предшестващия римската държава родовообщинен строй.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   71




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница