- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови
плочки са запазени закони; в 287 г. пр.хр. с "лекс хортензиа" се поставя равнопоставеност между закона и решенията на народното събрание.
- Има закони за уреждане на публично и частно правни въпроси. (Законите от времето на
Цезар за създаване на нов тип гражданско съдопроизводство).
- Законът на 12-те таблици; вечният едикт от 2ри век – чрез цитиране.
Всички тези извори са достъпни и в книжен вид (в Б-я са малко).
>> Исторически съчинения Съчиненията на Цезар (за галската война и т.н.) – сведения за устройството на Рим и прилагането на римското право.
Съчиненията на римските автори – Плавт, Теренций,
Олиний Младши, Сенека, съдържат сведения за живото римско право. Цицерон, Улпиан, Марк Аврелий (!)
4) Периодизация на римската правна история Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г. (смъртта на Юстиниан)
Етруските – в продължение на столетие и половина са имали голяма роля в развитието на
Рим.
753 г.пр.н.е. – създава се града Рим;
Оттогава до 509 г. е Царският период – „рекс” –
върховен главнокомадващ, изборен. В 509 г. латините направили преврат, убили последния етруски рекс и провъзгласили Републиката – властта е поделена между Сената и Народното събрание. След това римляните създават магистратури – органите на изпълнителната власт. Сред магистратите най-важни са преторите
– един за спорове между римски граждани и един – за такива между чужденци и римляни и чужденци.
Някъде към IV-V в. пр н.е. Рим обръща поглед към Сицилия, там е
имало няколко колонии на елини, финикийци и картагенци – започват в продължение на 100 години сериозни конфликти между Рим и Картаген. В крайна сметка с по-голяма смелост и по-добра политика римляните побеждават картагенците. Унищожават Картаген - „посипват го със сол”.
Пуническите войни представляват границата между ранна и късна римска Република. В късната Рим влиза в Средиземноморския регион.
До I в. от н.е. се изгражда Римската империя от съвременен Иран до Великобритания вкл.
Според някои автори средата на III в.пр.n.e. e началото на нов период в историята в римското право – Архаичен период, въплъщение на правните обичаи.
Архаичното право е консервативно право, свързано с традициите на римската община, съдържа религиозни и обичайни елементи. От III век пр.н.е.
започва развитието на Предкласическото римско право – включват се нови отношения. Заимстват се правни конструкции от други правни системи (вавилонско, финикийско, гръцката философия) – добива по-универсален вид.
Класическият период на РП не може да се определи с точна дата на начало (от Октавиан
Август/ средата на I в. от н.е.). Август регулира властта като еднолична.
Цялата власт се съсреодоточила в сената – битка между земевладелците и новите търговско- промишлени кръгове. Огромната територия не е могла да бъде управлявана по стария начин.
До III век – Принципат – с упадането намагистратурите започва изграждането на класическото право. То не е нова ПС, а нов етап от развитието на римското частно и публично право. В него се обобщават натрупаните факти и се създават класификации и обобщения.
От IV век държавата се реформира и
навлиза в същинска монархия, която постепенно преминава от робовладелска във феодална – следкласическо РП. Гражданският оборот е по- забавен, създават се нови възгледи за собствеността на държавата и частните лица и се опростяват правните сделки. Правото става по-близко до масите (вулгаризацията означава достъпност) – започва да се систематизира недостъпното, създават се сборници, първите кодификация (първоначално са с частен х-р), а после и официалните:
Теодосиевият кодекс и Юстиниановата кодификация.