>> Legis actio sacramento- започва с клетва, с която всяка страна потвърждавала, че
е права;
- донася се вещта, заради която се води спора, или част от нея;
- двете страни правели определени жестове и казвали определени думи:
който виндикирал, хващал роба и произнасял:
"Твърдя, че този роб е мой по правото на квиритите (римските граждани)", поставял пръчка върху гърба му (символ на завладяването). Същото правела и другата страна. След като съдията прекратявал привидната борба, виндиктиращият запитвал противника защо контравинктира, онзи отговарял, че е действал правомерно. Първият се
призовавал към сакраментум, чрез поръчители било гарантирано от всяка една от страните заплащането на сакраментума в случай на изгубване на процеса.
>> Legis actio per iudicis postulationem- ищецът заявява, че ответникът му дължи определена сума,
посочва правно основание, запитва се и ответника дали признава дълга; при отказ, се отправя молба да се назначи съдия.
>> Legis actio per condictionem- ищецът изисква от ответника определена сума без да посочва правно основание; когато
ответникът не призае дълга, се поканва на 30-я ден да получи съдия (
condicere -
каня); санкционират се личните искове въобще.
>> Legis actio per manus iniectionem- кредиторът произнасял пред магистрата тържествена формула и поставял ръка върху длъжника и ако той не се издължи го отвеждал в своя частен затвор (където стои 60 дни, през които кредиторът бил длъжен да го изведе 3 пъти на форума, така че ако близките му поискат да могат да го откупят, плащайки дълга му), за да го продаде в случай че иска да си върне
дълга или да го убие след това; длъжникът може да си осигури съдействието на
vindex, за да се издължи (или да го направи сам незабавно).; принудителното изпълнение тук се извършвало, само ако не се е намесил
vindex.
>> Legis actio per pignoris capionem-
извънсъдебна процедура; взема се една вещ на длъжника, която кредиторът задържал, докато не се изплати дълга;
- не се изисква
присъствието на магистрат Въпрос 20:
Сподели с приятели: