Въпросник по римско частно право
Препоръчителна литература
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.
| Препоръчителна литература: 1) Римско Частно Право - Михаил Андреев 2) Римското Частно Право - Румен Чолов 3) Casebook по Римско Вещно Право - Херберт Хаусманингер 4)Casebook по Римско Облигационно Право - Херберт Хаусманингер Въпрос 01: Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история. 1) Предмет на дисциплината Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции: Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. - Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица. Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното. Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави. За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране. Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост. Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение. Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|