Рим придобил един специфичен за римското право източник на правни норми - едиктът на съдебните магистрати.
>> Едикти на магистратите
През времето на Републиката те са били изключително важен източник на римското право, особено едиктът на градския претор. При всъпването си в длъжност, римските магистрати имали обичай да издават специални актове, наречени едикти, с които се представяли пред гражданите като изтъквали своите заслуги и обявявали своите проекти. Едиктите на съдебните магистрати и на градския претор ставали източник на право.
Едиктите са съдържали от какви правила ще се ръководят магистратите при изпълнението на своята служба и при какви предпоставки ще дават правна защита на гражданите. Така се създали edicta
perpetua - постоянните едикти, прилагани през цялото време докато съдебните магистрати са в изпълнение на своите функции. Тъй като римските магистрати били избирани за една година, толкова е било и времето, през което са се прилагали edicta perpetua и то само в района, в който магистратът упражнявал своята юрисдикция. Наричани са постоянни само условно, за да се отличават от edicta repentina, които се издавали внезапно за оправдаване на някои непредвидени случаи. Edicta perpetua били написвани на дървени табели, излагани на достъпно място за публиката, а edictum perpetuum на градския претор бил изложен на форума, написан на бели дъски, откъде идва наименованието му Album.
Макар че при встъпването си в длъжност всеки претор издавал свой едикт, съдържанието на новоиздадения едикт не се отличавало от съдържанието на предшестващия. Една значителна част от разпорежданията на едикта (тази, която се оказвала подходяща от гледище на практическите изисквания) преминавала от един едикт в друг и образувала т.нар. pars tralaticia или edictum tralaticium (едиктът на предшестващия магистрат).
Наред със запазеното, новият едикт съдържал и някои нови разпореждания, наречени pars nova. Тъй като неизменната част се запавала, а също и едиктите на провинциалните магистрати били повлиявани от този на градския претор в Рим, разпорежданията на съдебните магистрати постепенно се оформили като една цялостна система на т.нар. хонорарно или преторско право
, което съществувало успоредно с цивилното право.
По времето на Принципата хонорарното право се оформило като цялостна правна система, която не подлежала на по-нататъшно развитие. Робовладелството съсреодотачава всички власти в свои ръце и е трябвало да ликвидира нормотворческата дейност на магистратите.
При това положение неподлежащият на по-нататъшно развитие преторки едикт да бъде кодифициран. Кодификацията била извършена от видния римски юрист Салвий Юлиан по време на управлението на император Хадриан (134-138) и по негова поръчка. Тя не е достигнала до нас, но много включени в Дигестите фрагменти са извлечени от съчиненията на римските юристи, които коментират едикта. Това позволило на немския романист Леонел да реконструира едикта на Юлиан в неговите основни линии.
>> Сенатусконсулти. Императорски конституции
- Сенатусконсулти По време на Републиката сенатът не е имал законодателна власт. Неговата власт в областта на законодателстването се е изчерпвала с това, че той подканвал съдебните магистрати и претора да уреждат с помощта на
своя едикт известни положения, които налагали вземането на законодателни мерки.
Когато в Рим републиканските учреждения отстъпили място на тези на Принципата, функциите на сената се променили:
- станал законодател (постепенно и вероятно в началото на II в.);
- по времето на император Хадриан сенатът започнал да издава сенатусконсулти, имащи силата на закон;
- за издаването им не се обръща към съответния магистрат.
"Сенатусконсулт е това, което сенатът нарежда и установява, и то има силата на закон, макар и това да е било спорно" - Гай, Институции
Законодателната власт на сената не е могла да се наложи отведнъж. Императорът имал нужда от безволен посредник изразител на волята му и това станал именно сенатът. В исторически аспект са ни познати редица сенатусконсулти: Sc. Tertulianum, Neronianum, Macedonianum, oratio Severi и др., които уреждат различни въпроси от семейното, наследственото или облигационното право. По-старите законодателни
актове на сената носят името сенатуконсулти, последвано от името намагистрата или императора, докато по-новите се назовават като предложения на съответния император. Това показва промененото отношение на владетеля към законодателната власт по времето на Северите (началото на III в.). Вече не е тайна, че императорът е този, който законодателства.
- Императорски конституции Ето защо мястото на сенатусконсултите постепенно се взима от императорските конституции.
Те са актове, издавани от императорите - това, което императорът установява с декрет или с едикт, или с писмо. Те са четири вида (Гай изброява три, без последния):
- едикти (за разлика от тези на магистратите, те имат действие в
цялата страна и за времето, през което императора управлява);
- декрети (решения по конкретни дела);
- епистоли (рескрипти) - отговори по конкретни запитвания върху отделни юридически казуси;
- мандати (нареждания, които императорът отправял към своите чиновници, с административноправен х-р - заради това вероятно Гай не ги включва в своте изброяване).
Сподели с приятели: