2) Методи за изучаването на римското частно право - филологически; res - нещо/вещ actor - означава както актьор, така и ищец - исторически; - социологически; - политологически; - философски; - екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно). Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган. Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по- далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право. Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на римското частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици, но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и помощниците в Юстиниановата кодификация. Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката. Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове, което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които законодателството и юриспруденцията са обслужвали.