Встъпление хомо религиозус
Период на криза във ведизма (600 г. пр. н. е. - 300 г. н. е.)-„отмиране" на ритуализма: джайнистко и
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Период hu шестте религиозни „гледни точки" (300-1200) -класически .период на„(пре)струк- турирания" индуизъм
| Период на криза във ведизма (600 г. пр. н. е. - 300 г. н. е.)-„отмиране" на ритуализма: джайнистко и
будистко разколничесво, "епично" преклонение(бхакти). Като реакция срещу жертвения ритуализъм на брахманите и умозрителния гностицизъм на инте-лектуалистйчните кръгове и течения двама реформатори започват да проповядват нов път -— Гаута-ма (Буда, Просветленият, Пробуденият), Махави-ра (Джина, Победителят), основатели на будизма и на джайнизма. Будизма ще разгледаме отделно, защото той не принадлежи нито към ведизма, нито към „брахманския" постведизъм й се различава значително от индуизма, при все че махаяна-та в известен смисъл се връща към него. Колкото до онези представители на народните или брахманските среди, които, оставайки верни на ведическия закон, дхармата, все пак заменят жертвения ритуализъм с едно вътрешно преклонение (бхакти) от теиетичен характер и се обръщат ту към Вишну, ту към Шива или пък към Кришна или Рама, превъплъщения (аватари) на Вишну (вж, табл. на ведическия и индуисткия пантеон), техният принос е материализиран в двете велики епопеи на епохата - „Махабхарата" и „Рамаяна", за които ще стане дума по-нататьк. Период hu шестте религиозни „гледни точки" (300-1200) -класически .период на''„(пре)струк-турирания" индуизъм Различните тенденции и анализи (подстъпи) от предидущата епоха се развиват и същевременно „се хармонизират в процеса на съвместното си съществуване" извън всякакъв догматизъм. . От това време датира изграждането на съхранената в паметта традиция, или смритя (запомненото) (108), както и създаването от вишнуитските и шива-итските кръгове на предългите митично-космого-нически и митично-теологични „древни сказания" (пурани). Едновременно се появяват и някои форми на „практическа реализация", като например тант-ризмът или шактизмът, които имат за цел да пробудят божествената енергия, стаена в човека. Мислители и теолози класифицирали още тогава шестте религиозни „гледни точки" (даршани), „визии" или „насоки", които човекът може да въз- приеме, за да се реализира-напълно и да достигне освобождението {мокша). • Мимамса (изследаише, екзегеза) - екзегеза на ведическия ритуал и решение на спорните въпроси в него в съответствие с ис-ршския смисъл на дхармата - такъв, какъвто е доловен, „чут" вътрешно и предаден без изменения от „ясновидците" (рниш). Това е единствената дарщана, коятр не води към спасение, към тоталното освобождение (мокша, мукти), а, напротив - към законната наслада от това, което,е: получено от боговете в замяна на извършеното според правилата жертвоприношение. • Веданта („край'' на ведите). Учение, основано върху упанишадското схващане за идентичността на атмана и брахмана, иначе казано, върху абсолютния монизъм или недуаяизъм" (адвайта^. Шан^ кара (VIII в.) е водеща фигура в та,зи школа, към която принадлежи и Рамануджа (XII в.), с подчертано „монотеистична" тенденция, но проповядваща един „квалифициран" монизъм - тук единствената и върховна Реалност не е лишена от определени свойства и „качества". Ала по-задълбоченият анализ вече е работа на специалистите. • Няя („метод"). Според това учение, което стои доста настрана от другите, човекът постига пълноценна реализация и пълно освобождение благодарение на безупречните си логически познания. • Вайшешика - човекът се реализира и освобождава само чрез осъзнаване и опознаване на специфичните качества на атмана, иначе казано, на „ато-мичното" съединяване на всички негови елементи. • Санкхя - дуалистична философия, утвърждаваща реалността на духа (пуруша) и на природата (пракрити) в тяхната взаимна игра, в която материята често дава на духа възможност да се освободи. Сякаш природата, единствен активен, развиващ се, несъзнателен градител; (първоначална субстанция, първопричина), позволява на многобройните, пасивни, неразвиващи се и осъзнали себе си духове да се отърсят от нейното владичество, стига само душата (джива), свързана с тялото, а не с духа, осъзнала, че се води „игра", да освободи духа (или безплътната душа). • Йога (от сайскр., свързване, сливане, единение). Думата е стигнала до нас с английската уоке (хомот, ярем, впрягане). Съвкупност от техники за всеобщо единение, които целят чрез контролирани и насочени морални, мисловни, телесни (аскеза, специфични пози и дихателни упражнения), съзерцателни и екстатични усилия да освободят човека и да извършат приобщаването му към Абсолюта (брах-ман). Раджа йога е онази степен, при която съзнанието се отделя от тялото и се въздига към по-висши нива, тоест осъществява се освобождението. Йога се практикува под контрола и напътствията на наставници, често последователи на санк-хя, а на последните, най-висши етапи - под ръководството на духовни учители, или гуру. В широкия смисъл йога е всяка практика, контролирана и насочвана, всеки „духовен път", който цели с определени средства да осъществи единението на човеците и ако не пълното, то поне частичното им себеосврбождение. Ето някои примери: Карма йога - ритуално-обредна практика и задължения, които са следствие от предопределението на човека. Йога на деянието, постъпката. Бхакти йога - практика на благочестието за приобщаване,, единение с избраното божество (Виш-ну, Шива, Крипта, Рама...). Джняна йога - практика на познанието и на целенасочената медитация. Йога на мисълта. Тантра йога - начална практика за посвеща-ване чрез повтаряне на заклинания (мантри), спо- собни да пробудят божествената енергия, която от основата на гръбнака се издига' до фонтанелата по стъпала-центрове (чакри, падми). Джапа йога - Практика, Състояща be в повтаряне на божието име. Това е и времето, когато индуизмът надхвърля границите на субконтинента и се разпространява в Югоизточна Азия (Индонезия, Малайзия...). В Индия, където будизмът е напълно изместен, а джай-низмът - донякъде индуизиран, той упражнява без-разделна власт. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|