Ключовипонятия в индуистката дхарма Няма нищо по-трудно от вникването в йндуизма, толкова чужд на нашите мисловни модели и традиции, нищо по-опасно от стремежа да обясним тази сложна религиозна система с наши думи. Но какво друго можем да сторим?
Единствената цел на тази глава е да жалонира подстъпите, които ще улеснят запознаването със специализирани трудове, както и по-задълбоченото изучаване на поставените въпроси.
Космически цикли и епохи За индуиста мерната единица за време е космическият цикъл. Всеки космически цикъл включва период на експанзия (калпа) и период на резорпция (пра-лая) и се изчислява с едно „денонощие" на Брахма, което продължава милиони „човешки" години. Периодът на експанзиясе подразделя на четири „века" (юги):
„Златен век" (крйтаюга) - всичко е прекрасно, дълъг е животът на човека;
„Сребърен век" (третаюга) - всичко намалява с една четвърт;
„Бронзов век" (двапараюга) - всичко е препо-ловено; злотб и доброто се уравновесяват, изтекла е първата половина на човешкия живот;
„Железен век" (калйюга) - останала е вече само една четвърт от всичко добро, кратък е човешкият живот. Светът върви към всемирната резорпция.
Според Традицията ние се намираме именно в четвъртия период и това обяснява много неща!
Всяка душа се преселва в рамките на един космически период на експанзия, освен ако успее да се освободило време на някое от своите превъплъщения.
Финалната резорпция трае толкова, колкото и периодът на експанзия, тя се извършва в течение на един всемирен инволюционен поврат, след който първичните води отново покриват всичко.
И тогава започва нов космически цикъл - екс-панзия/резорпция.
„Деяния", и прераждания - карма и самсара Развиващ се в рамките на' космическия цикъл на еволюция/инволюция, човекът е подчинен на кар-мата (действам), а следователно и на самсара (изтичам със). * Карма - в началото означава акт на ритуално
жертвоприношение, извършен според правилата, който осигурява „отплащане" в настоящето или в бъдещето. По-късно кармата обхваща всички действия и волеви прояви на индивида, доколкото те водят до натрупване на един „капитал от съществувания", който го задължава да се преражда. Сякаш всеки живот, който не „изгаря" своята карма чрез познанието и/или аскезата, отричането или извисяването, трябва да се възобнови (да продължи отвъд мигновеното прекъсване чрез смъртта) при същите условия за действие и волеви прояви, които са довели до този резултат.
• Самсара - „кръговратът от съществувания", ходът на преселването на душите, предизвикано от кармата. Докато още съществуват „плодовете" от предходни или настоящи дела и прояви на волята, душата не е в състояние да избегне необходимостта да се преражда и не може да получи освобождение.
Като се има предвид, от една страна, че човекът не може да не упражнява някаква дейност, колкото и минимална да е тя, или пък да не поиска и да не се устреми към нещо, па било то и незначително, и, от друга, че ако делата и желанията му са „достойни" и „добри", те биха му донесли само едно „по-комфортно" (божествено, райско, в селенията на висшите касти) прераждане, но в никакъв случай тотално освобождение - тази негова крайна цел изглежда доста съмнителна и страшно трудна за постигане.
И все пак индуизмът, както и джайнизмът и будизмът предлагат различни разрешения на този парлив проблем, чиято обща черта неизменна е отказът от плодовете на делата независимо от начина, по който се представя крайното постигане на освобождението, и от отвлеченото обяснение на това явление.