Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| ИНДУИЗМЪТ
Йндуизмът е най-разпространената религия сред народностите; населяващи Индия, наречени индус-ки; или, по-точно, индийски (103). Тази религия не е дело на един основател -.каквито са Мойсей за юдаизма, Иисус от Назарет за християнството, Мохамед за исляма или Гаутама за будизма, - а плод на „анонимно откровение свише" и на много строг „обществен ред"; тя е свързана с твърде особени и същевременно исторически комплексни възгледи и обреди, със специфичен светоглед, за което свидетелства и -внушителното богатство и многообразие от ритуали и вярвания, произтичащи от един общ за индийците манталитет й почиващи върху екзистенциални аксиоми (превъплъщението, съсловието (варна), „душата" (атман) и др.)- Терминът „индуизъм" впрочем е създаден сравнително неотдавна (XIX в.), като че ли за да обедини онова, което преди се е възприемало по-ско-ро като сбор от религии, от религиозни системи или религиозни „схващания". И. все пак, като се има предвид това, което лежи в основата на всички традиционни индийски религиозни „гледища", както и не твърде „очевидното" значение на термина „индуизъм", несъществуващ в традиционния индийски речник, не би било погрешно, тъкмо напротив, да се употребява терминът „дхарма", за да се характеризира същината на индуизма или индуската религия - подчинението на дхармата, възприемана като сантана дхарма или постоянен космически ред, на който са подвластни живите същества и всички неща, и същевременно'"като варнашрама дхарма или съсловно предназначение, на което е подчинен индивидът най-напред според своята „категория"., съсловна принадлежност (варна), и след това според „особените усилия" (ашрама), които трябва да положи през четирите етапа от живота си. Тук стигаме до твърде сложната връзка в индуизма, която съединява макрокосмоса (постоянния космически ред) и микрокосмоса („индивидуалното" предназначение) и лежи в основата на неговата специфична динамика, чиято крайна цел, както ще видим по-сетне, е преди всичко постигането на едно тотално освобождение. Като се започне от „първичното Откровение" (шрути), което в известен смисъл носи в зародиш някои елементи от по-нататъшното развитие, неза-сягащи изначалната двойна дхарма, индуизмът се е изградил като сбор от жизнеспособни и многооб-разни доктрини с повече или по-малко „канонична светост", като съвкупност от ритуали и вярвания с определени теистични или политеистични нюанси, без при това видимо да изпъква някаква монотеис-тична, (транс)персонална нетърпимост, нито пък, напротив, да се очертава известен идолопоклонни-чески политеизъм, който би бил напълно безпочвен, безличностно иманентен по своята същност. На приложената карта читателят ще намери някои геоисторически ориентири и на първо място периодизация на индуизма, която ще му позволи да определи по-лесно хронологичния ред на събитията, както и етапите на едно развитие, по време на което гносисът и вътрешното преклонение (бхакти) вземат връх над ритуалните жертвоприношения, а търсенето на освобождението (мукти, мокша) - над насладата, осигурявана, както се е предполагало, от жертвоприношението. Налага се да направим още две пояснения - относно исто- рията изобщо и относно предарийските или не-арийските влияния в индуизма. И тъй като редът (дхармата) според индуизма е поначало космически и същевременно съответства на „ранга", „категорията" (варната) и на определен етап от живота (ашрамата) на всеки човек - и следователно представлява нещо естествено „перманентно", подобно на действителността, такава каквато е, - историята като пряка намеса на човека в течението на нещата и в съдбите на живите същества изглежда в случая не само лишена от смисъл, но и от реално значение. Това показва, от една страна, доколко индуската митология е тотално извънвременна и, от друга, до каква степен старанието да се датират събитията или да се фиксира с хронологична точност появата на определена идея, определена дума, дадено нововъведение, някакъв обичай и пр. изглежда за традиционния индуски манталитет недостатъчно уместно или направо неуместно, съотнесено с космическото време, в което става и се развива всичко и в което всичкр е винаги на място, на своето място. Ето защо не бива да се учудваме, че разполагаме с оскъдни сведения за епохата, предхождаща завоевателния поход на Александър (около 326 г. пр. н. е.) и че дори за последвалите го времена сме зле - или поне твърде недостатъчно - информирани. Спецификата на индуския светоглед обяснява до голяма степен защо е почти невъзможно да се определят или да се узнаят значението и влиянието на неарийските и предарийските вярвания и обреди (104), които без съмнение са проникнали в ранния индуизъм (наречен ведизъм, после брах-манизъм), съществували са едновременно или редом с него и са се изявявали през някои епохи като динамични или новаторски фактори, спомагащи за оригиналното развитие на индуизма. Естествено, дълговременното мюеюлманско-индуистко „съвместно същетвуване" (ХШ -XV|I в.), както и двата века европейска-колонизация, също са упражнили определена влияние — и отрицателно, и положително. Тези. „окупаторски присъствия" са принудили индуизкла да си поставя ред въпроси, ако не и да се самокритикува, като преминава понякога от защита на своята идентичност към все-обхващащ синкретизъм, а в последно време дори и към мисионерска контраофанзива. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|