Въведение. Информация за възложителя на плана

Разпределение на населението показва ясна диференциация от бреговата ивица към вътрешността. В еднокилометровата ивица е концентрирано 88,53% от населението, в 5 км ивица живеят 5,67%, общо в 5 км ивица – 94,20%, а извън нея са 5,80% от жителите на общината.

В структурно отношение на територията на общината се разграничават две основни части - планинска и прибрежна. Релефът на прибрежната част се характеризирасъс заоблени форми, ниска степен на разчлененост, отсъствие на оврази и стръмни откоси. Изключение прави само морския бряг.

Релефът на планинската част на територията се характеризира със средна надморска височина 150-200м, като в югоизточния район на общината достига най-високата си точка -ръх Папия /502 м/.

Съвременните морфологични процеси в района на община Царево се проявяват предимно чрез плоскостна и ровинна ерозия. Характерни микрорелефни форми за част от крайбрежието на община Царево са пясъчните дюни, които придават специфичен облик на плажната ивица.

В почвено - географско райониране на България (П. Петров, 1997), територията на общината попада в Балкано Апенинска почвена подобласт с провинция Странджанска. Почвената покривка е пъстра и контрасна. В участъка по морското крайбрежие доминират планосолите заедно с лесивираните и ранкерите. В южната част на провинцията наред с лесивираните има ранкери, планосоли, рендзини, канелени. На силикатни терени при по-специфични хидротермични условия са разпространени жълтоземи. Провинчията е предимно гориста със слабо развито земеделие.

В землищата на Ахтопол, Бродилово, Синеморец, Кости и Резово се срещат средно излужени канелени горски почви, нееродирани и слабо еродирани силно излужени до слабо оподзолени канелени горски почви. В землищата на Царево, Варвара, Българи, Кондолово, Изгрев и Велика, най-често се срещат слабо и средно излужените канелени горски почви, нееродирани и слабо еродирани, средно излужени канелени горски почви и др. В района на Фазаново и Лозенец, се срещат типични канелени горски почви, смолницовидни нееродирани и слабо еродирани, средно излужени канелени горски почви и др.

За територията на НП "Странджа" са характерни излужените канелени горски почви и в съчетание с климата те са предопределили развитието на горски масиви от благуново-церова гора, благунова-гора с драка, келяв габър, цер и др. Наносните почви по речните долини предопределят висока продуктивност на насажденията от ясен и бряст.

В района на община Царево има две лесничейства: ДЛ „Церово” и ДЛ „Кости” и отделно структурно звено за управлението на природен парк “Странджа” със седалище в гр. Малко Търново.

В района на ДЛ „Церово” почвите са представени от следните типове излужени канелени горски, жълтоземно-подзолисти и алувиални

Таблица №2.1.2.2-1

В района на ДЛ „Кости” почвите са представени основно от два типа - канелени горски, жълтоземно-подзолисти. От интразоналните почвени типове, на отделни петна, са разпространени и алувиално-ливадни почви (по долината на реките Резовска и Велека.

Таблица №2.1.2.2-2

Типове горски почви	Площ (ха)	%
Канелени горски	6484.4	50.8
Жълтоземно-подзолисти	6241.4	49.1
Алувиално-ливадни	11.6	0.1
Всичко:	12717.4	100

Ерозионните процеси в една или друга степен са се развили върху площ от 137.6 ха което е 1.0% от площта на стопанството.

Характеристика на основните почвени типове срещани в община Царево:

- Тип Ранкери (umbric, FAO, 1988) – слаборазвити хумусно-силикатни. Формирали са се при определени условия за които е характерен по-силно разчленен макро-, мезо- и микрорелеф с предимно слънчеви изложения. Ранкерите са кисели и силно кисели почви с рН 4.5-5.9, имат нисък сорбционен капацитет (Т_8.2=7¸14 mequiv на 100g почва) и слаба наситеност с бази – около 50%. Хумусното съдържание варира - от 2% в нископланинските и хълмисти райони до 12% в планините. Ранкерите почти на всякъде са в комплекс с литосоли и или планинско-ливадните почви.

Тези почви са слабопродуктивни земи. При естествени условия те са обрасли с умерено продуктивни ливади или гори. Необходимо е спазване на противоерозионни изисквания.

2. Лесивирани почви (Luvisols, FAO, 1988) - почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти. Разпространени са върху хълмово-ридов релеф с фрагменти от слабо издигнати денудационни повръхнини с врязани речни долини и оврази, които създават добър дренаж и условия за развитие на ерозия. Заемат и стари речни тераси (ІІІ и ІV), където общо са по-дълбоки и по-песъчливи.

- подтип канеленовидни лесивирани почви – това са досега определяните излужени канеленовидни почви;

- подтип светли лесивирани почви – това са досегашните силно излужени до слабо оподзолени канелени почви.

Почвообразуващите скали са льосовиидни глини, льосовидни песъчливи глини, старокватернерни и плиоценски седиментни материали, както изветрителни продукти на скали. При отсъствие на ерозия лувисолите са дълбоки почви. Профилът им има голяма мощност от 90-100-150-200 см. повърхностния хоризонт А е слабо мощен - от 18 до 25 см при по-тежките почви и до 35 см при песъчливите. Вт хоризонт е мощен и се забелязват силни процеси на лесивиране. Механичният състав е разнообразен. Хумусното съдържание на почвите под целините е сравнително високо - до 3-4%, но в нивите значително е намаляло и варира от 1.0 до 1.5-2.4% в зависимост от експлоатацията им. Типът на хумуса е фулватен. Лувисолите съдържат желязо. Силикатните съединения на желязото са повече от 50% от съдържанието на общо желязо. Установено е, че колкото повече са свободните форми на желязо, толкова по-голяма е интензивността на изветрянето. Лувисолите са средно и силно кисели с рН 4.8-5.5-6.6.

Дългогодишната обработка е влошила структурата на почвата. Орните земи са безструктурни, силно уплътнени, трудно се обработват, влошен е водно въздушният им режим. Между 4 и 12% от годишните валежи се филтрират през почвения профил, което обуславя периодично промивен режим.

3. Планосоли (Planosols, FAO 1988) - това са почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и ограничена материя в подповърхностните хоризонти (типът е образуван от досегашните псевдоподзолисти почви – включително светлосиви горски почви и всички оподзолени канелени горски почви).

Почвите са елувиален хоризонт (E, albic по FAO, 1988), с рязко текстурно изменение към глинест, водонепроницаем хоризонт под него. В речните долини от по-висок порядък и заравнености те са дълбоки и с повърхностен хоризонт от 30-35 см. Тези почви са известни като повърхностно преовлажнени почви. Профилът им е дълбок 1-1.5 м и силно деференциран. Двата диагностични хоризонта са различини. Планосолите са песъчливо-глинести със средно съдържание на глина 20-40%. От механичните фракции доминира праховата или песъчливата. Те са кисели почви с рН 4.5 - 5.5 (рН 6.5 в Вт хоризонт), с висока обменна киселинност от обменен алуминий, ниска степен на наситеност с бази - 20-40%, ниско хумусно съдържание 1-1.5% в нивите и 2-2.5% в целините. В хумуса доминират фулвокиселините. Киселинната реакция, както и периодичното повърхностно преовлажняване са пагубни за земеделието. За ефектното им подобряване са нужни варуване, специални хидромелиорации и торене.

- подтип ненаситени планосоли (dystric), имат степен на наситеност с бази, по-малка от 65% и рН под 5.2 по целия профил

Според пригодността на почвите за земеделие те се отнасят към клас Средна до несигурна (S₂-S₃) с водещ ограничител - r - бедни, m - лош дренаж и по повърхностно преовляжняване, p - кисели. Необходимо е специална обработка и сеитбооборити. В зависимост от съдържанието на хумуса в повърхностния хоризонт те попадат в Клас 2 - малко хумусни с 50 бонитетни точки до Клас 3 - средно хумусни с 60 бонитетни точки. Попадат в бонитетната група на добри земи, бонитетна категория 5.

4. Жълтоземи (Alisols, Al, FAO, 1988) – това са почви с интензивно изветряне. Разпространени са единствено в Странджа.

Подтип - плитки жълтоземно-подзолисти

Масивите им са върху слабо наклонени заревнености и сенчести долове с малка н.м. в. Образувани са върху дълбоко алит-сиалитно изветрели почвообразуващи скали (главно шисти). Тези почви са формирани под широколистни гори. Жълтоземите имат силна текстурна диференциация. Съдържанието на глина в повърхностния хоризонт е от 21 до 30-40%. Те са кисели почви с рН 4.4 – 5.2 и с много обменен алуминий – 30-40% от сорбционния капацитет. Хумусното съдържане е ниско – от 0.9 до 1.6%.

Срещащите се жълтоземно-подзолисти почви в района на селата Кости и Българи са се образували в резултат на характерни фактори в района - значителна влажност, сравнително висока средногодишна температура и широколистна горска растителност от източен бук с подлес от зеленика. По механичен състав, тези почви са леко и средно песъчливоглинести със съдържание на хумус, предимно концентрирано в повърхностните 15-20 см.

Жълтоземите почти не се обработват. Заети са от гори.

5 Наносни почви (Fluvisols) – подтип богати (eutric) – досегашните алувиално-ливадни със слабо кисела реакция. Попадат в групата на почви, несвързани със зонални климатични условия. Образували са се от младите наноси на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Намират се в начална фаза на почвообразуване, имат само А хоризонт, под него са наносни пластове от пясък. Характерон за тези почви е, че винаги са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките, че имат плитки от 1-3 м подпочвени води, подложени са на периодично заливане, наводняване и отлагане на нов алувий. По механичен състав те биват от чакълесто-песъчливи до леко глинести. Те са рохкави, проветриви, топли и добре овлажнявани от близките подпочвени води, обработват се лесно. Голямата им филтрационна способност е предпоставка за бързо замърсяване преди всичко на водите

Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас Висока (S₁), водещ ограничител няма. Използват се за всички култури при съответния климат.

Видът и състоянието на почвите е от голямо значение за стопанската ефективност на селското и горското стопанство, както и за уникалността и биологичното разнообразие във влажните зони и НП"Странджа". Съвременното състояние на почвените ресурси на места в общината и особено в района на р.Велека е незадоволително и продуктивността им е ниска, което се дължи на редица причини от природен и антропогенен характер.

Като потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали (в частност - оловни аерозоли), могат да бъдат посочени моторните превозни средства (локално замърсяване на разстояние 15-20 м от пътната настилка).

В миналото, а в момента, замърсяване на почвите е възможно от вредните газове, отделяни при изгарянето на твърди и течни горива за битови нужди, които попадат в почвата под формата на киселинни дъждове, както и от битовата дейност - регламентираното и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите, и подпочвените води. На отделни места в общината има нерегламентирани сметища, които подлежат на изчистване, а терените на рекултивация.

Използването на големи количества нитратни торове при производството на земеделска продукция (основно в миналото) се явява заплаха за повишено съдържание на нитрати в почвата.

Няма данни (каква площ) са нарушени и/или ерозирали терени. На отделни места около деретата и реките се забелязват ерозирали терени.

Нарушените терени имат локален характер и се дължат основно на:

- Неправомерното изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване,

- Ерозия – плоскостна и ровинна ерозия - проблем, от който потенциално са застрашени част от земеделските земи.

Почвена ерозия, със степен от слабо до средно ерозиране, е констатирана в райони в землищата на Царево, Изгрев, Фазаново, Лозенец както и в крайбрежните части на землищата на Ахтопол, Синеморец и Резово. От средно до силноерозирали почвени участъци са известни западно от Изгрев.

По данни, предоставени от Общинската поземлена комисия към 09.2007г.., община Царево обхваща 513 208 дка, разпределени между 13 землища.

Средната големина на землище в общината е 39 48 дка, като най-големите са разположени в горските територии, а най-малки в централните части на крайбрежната зона.

Най-голям относителен дял в баланса на територията се пада на горите – 78,33%, следвани от земеделските територии - 18,58%, урбанизираните територии – 2,05%( урбанизиране в актуализирания ОУП 1,34%, а по предходния ТУП 1,82%), водните площи – 0,49%, инфраструктура - 0,55% и незначителен дял на площите за добив на полезни изкопаеми и депата за твърди битови отпадъци.

Относителният дял на земеделските територии към общата площ на землищата е от около 63 % до по-малко от 10%. С най-висок относителен дял на земеделските територии са предимно крайбрежните селища, чиито землища са с преобладаващо равнинен характер на терена. Такива са Лозенец - 63,5%, Царево -38%, Варвара - 38,5% и Ахтопол - 36,4%.

С най-нисък относителен дял на земеделските територии се характеризират селата от вътрешността на общината, разположени на хълмист терен с преобладаващ горски фонд, като Кондолово - 9,4% и Кости - 11,6%. Относителният дял за земеделските земи за останалите населени места варира между 12,15% и 20 %.

Според данни на ОПК-Царево, средният размер на имот в общината се равнява на 13,26 дка, което предполага дребно разпокъсано земеделие.

Сред земеделските територии в общината най-разпространени са земите от III, IV и V категория, териториално диференцирани по землища. С най- висок относителен дял на земите от по-висока категория - III и IV, са землищата на Бродилово, Кости, Царево, Изгрев и Фазаново.

В структурата на земеделските земи доминират обработваемите, заети предимно от ниви, трайни насъждения, ливади и др. В териториален разрез 1/3 от нивите са съсредоточени в Ахтопол, Кости и Царево; 3/4 от трайните насъждения – в Царево, Лозенец, Резово; 4/5 от ливадите в Резово, Бродилово и Кости.

От необработваемите площи преобладаващи са мерите и пасищата. Непригодните земи са около 10% и включват основно скали и пясъци. Голям остава делът на необработваемите земи, който в последните години е в рамките на 20-25%, с наблюдаваща се тенденция за подобрение.

Зеленчукопроизводство - Относителният дял на зеленчукопроизводството спрямо обработваемата земя е нисък. Самото отглеждане на зеленчуци е накъсано и организирано в дребни стопанства. Това затруднява неговото развитие.

Напоителните системи в общината, след аграрната реформа са занемарени и разграбени и днес те не функционират. С такива системи са обезпечени землищата на Царево, Ахтопол, Синеморец, Бродилово и Лозенец. Изградените поливни площи са почти унищожени, но дори и да бъдат възстановени, те не биха били достатъчни за развитие на поливно земеделие в общината.

Животновъдство- Природо-географските особености на района са обособили характерното традиционно предимство на животновъдството пред земеделието. Дейността окончателно се прехвърля в частния сектор. През последните години има спад в броя на отглежданите животни, най-сериозен е той за говедовъдството, дължащо се на скъпото и трудоемко изхранване. От друга страна се увеличава броя на козите, които са по-непретенциозни за отглеждане. Днес може да се твърди, че частният сектор все повече показва предпочитания към овцевъдството и птицевъдството, като се увеличава и броя на свинете.

Горски територии и горско стопанство- Общата площ на горския фонд в община Царево възлиза на 401 999,7 дка, което е 78,33% от територията й. Той се стопанисва от две държавни лесничейства (ДЛ) - в гр. Царево и с. Кости и отделно структурно звено за управлението на природен парк “Странджа” със седалище в гр. Малко Търново.

Съобразно структурата на горските територии, преобладават горите със стопанско предназначение, разположени в контактната с морето зона и в границите на ПП“Странджа”. Почти половината от тези гори са част от защитени природни територии, а останалите са със статут на курортни гори и лесопаркове или буферни зони към резерватите и защитените гори.

Високият дял на защитените гори в региона е важна предпоставка за устойчивото развитие на туризма и следва да се разгледа като значителен рекреационен ресурс, с който общината разполага.

Добивът на дървесина има промишлено значение като трябва да се търси баланс между рекреационните и стопански функции на горите.

Основна дейност на горското стопанство е добивът на дървесина.

Като странични дейности са ловът и риболовът. Повече от половината от територията на ДЛ Царево са ловни площи, характеризиращи се с добри запаси от благороден елен, дива свиня и сърна и прелетен дивеч (предимно бекас) - един сериозен резерв за развитие на ловен туризъм.

Странични ползвания са и пашата на добитъка - предвидена само в горите със стопанско предназначение; добива на дървени въглища в района на с. Резово, билкосъбирането и гъбарството, които остават недоразвити за момента.

Основна дейност е добивът на дървесина предимно от широколистнит високостеблени гори. В тази връзка се работи по подмяна на издънковите гори, които служат главно като дърва за огрев, отново в семенни.

Лесничейството разполага с над 80 хил дка ловни площи, със запас от сърна, дивата свиня, от птиците - яребица, кълвач, кос, дрозд, гълъб, авлига.

Като второстепенни се явяват пашата, предпоставка за развитие на пасищно и полупасищно животновъдство и ловно-стопанската дейност.

Уникалната странджанска природа се опазва чрез мрежа от защитени територии, в т.ч. най-големия природен парк “Странджа” , чиято обща площ в пределите на общината е 360 533,4 дка, редица резервати (“Силкосия”, “Витаново”, “Средока”, “Тисовица”, “Узунбуджак” (Лопушна) – под закрилата на ЮНЕСКО) и природни забележителности (“Попови Скали” по поречието на Трионска река, “Находище на блатно кокиче” – в къмпинга “Оазис”, “Силистар”, “Устието на река Велека”, “Пирел” в м. “Дядо Вълчо”, пещерата “Махарата” в землището на с. Кости и др.). На територията на ПП “Странджа”, която попада в пределите на общината, се намират:

- резерватите “Силкосия” – 3 965 дка и “Тисовица” – 7 493 дка.

- защитените местности – “Силистар” – 6 988 дка и “Устието на р. Велека” – 15 112 дка, които са създадени с цел запазване на характерния ландшафт на крайбрежната зона, скалните образувания и фиорди, специфичната ксеротермна, преходно-средиземноморската растителност.

Развитието на отрасъла се задържа и от: неразвития пазар на земята; разпокъсаната собственост върху земята; ниската капиталовъоръженост на труда на заетите в селското стопанство; нарушената връзка между отрасъла и хранително-вкусовата промишленост; липсата на сътрудничество с научноизследователските звена, голяма част от които вече не съществуват. Напоителните системи са амортизирани и разкомплектовани.

Развитието на туризъм е невъзможно без преустройство на аграрния сектор. Аграрният сектор на общината трябва да премине в процес на приспособяване към европейските стандарти за качество, квоти за износ, за безопасност на продукцията.

Новите условия на собственост върху земята и приоритетното развитие на туризма ще наложи оползотворяване на земите чрез подходяща специализация на територията за лозя и овощни градини от традиционни и южни култури, интензивно развитие на зеленчукопроизводството по долините на реките, балансирано развитие на зърнените и технически култури.

В проекта се предлага селското стопанство да се развива зонирано:

а/ Зона за животновъдно - фуражно производство с интензивно и екстензивно полупасищно отглеждане на животните, извън петкилометровата крайбрежна ивица;

б/ Зона за отглеждане на трайни насаждения с три направления южни култури, лозарство, овощарство и ядкови - предимно в крайбрежната петкилометрова ивица;

в/ Зона за отглеждане на технически култури на всички подходящи терени на територията на общината;

г/ Зона за зеленчуко производство - предимно по долините на реките.

Целесъобразни са и някои предлагани конкретни мерки като създаване на фуражни култури в пустеещите земи и пасищата при използване на местни растителни видове, внедряване на пилотни проекти за малки животновъдни ферми със затворен цикъл, развитие на пасищното животновъдство в петкилометровата крайбрежна ивица и в НП "Странджа” и други.

В проекта за ТУП на община Царево, като фактор за преустановяване на ерозионните процеси е отделено на горското стопанство. Предвидени са мерки за постепенна подмяна на издънковите със семенни гори, на не характерните иглолистни насаждения с местни широ­колистни видове и експериментиране на места с автохтонната за Странджа форма на кавказкия черен бор, опазване на залесените територии и развитие на залесителната дейност и др.

По отношение преобразуването на бреговия релеф и абразионните процеси по него на територията на община Царево, са възприети препоръките за преустановяване на свлачищните процеси дадени в "Генералната схема за брегозащита на българското черноморско крайбрежие", изготвени от "НПК за борба със свлачищата и абразията" – гр.Варна. Всички дейности и намерения за изграждане на обекти на територията на ПП „Странджа” е необходимо да се съгласуват с Дирекция управление на Парка. Високият дял на защитените територии дава една уникална възможност и представлява значителен потенциал за развитието на туризма в региона. Землищата на повечето от селищата в общината обаче, частично или изцяло, попадат в границите на ПП “Странджа” и имат статут на защитени територии. Това затруднява значително възможностите им за разрастване и развитие и води до тяхното изоставане спрямо останалите населени места. С оглед на решаването на този изострящ се проблем, общината предлага да се изключат определени територии от границите на парка и да се включат други, които до сега са били извън него. Засиленият инвестиционен интерес към Южното Черноморие, независимо от предлаганият в проекта ограничителен режим, дава основание за прогнозиране, че в бъдеще е възможно преуплътняване на крайбрежната ивица с туристически обекти, което представлява заплаха и опасност за екологичното равновесие на уникалните съобщества, развили се на пясъчните дюни и влажните зони.

Странджанската зона се разглежда като самостоятелна тектонска единица, върху която е наложена Средногорската зона, изпълнена с горнокредни седименти и вулканити.

Палеозоят е представен само от гранити “южнобългарски” тип (γPz) с ограничено разпространение. Най-големите им разкрития се намират при с. Кондолово.

Триасът на територията на община Царево включва Задругата на силикатните филити и мраморизираните варовици (черни глинести шисти и тъмносиви варовици), Граматиковската свита (калцитови филити, мрамори и медно-пиритни и медно-полиметални рудни тела), Кондоловската (дебелонаслоени варовици) и Липачката (варовици, пясъчници, алевролити и глинесто-варовити скали) свита и Искърската карбонатна група с трите си свити – Боснекска (сиви и белезникави доломити), Васильовска (тъмносиви глинести шисти) и Троянска (доломити).

Юрата е представена от Източнотракийската група , която включва Кубареловска кварцитна свита (кварцитовидни пясъчници), Крайновска свита (варовици и мрамори), Казанска свита (черни глинести шисти, ивичести алеврито-глинести шисти, алевролити, пясъчници, брекчоконгломерати и брекчи) и Храновска свита (глинесто-варовити шисти, филити, варовици и мрамори).

В разреза на горната креда участвуват седименти и вулканогенни скали, обособени по литостратиграфски принцип в четири групи: Вършиловска, Грудовска, Мичуринска и Бургаска.

Вършиловската група (VrK₂) обединява пет свити: Зеленковска (пясъчници, алевролити, лещи от въглища), Есканска (мергели), Градишка (аргилити, мергели, глинести варовици, алевролити, варовити пясъчници), Кукулятска (брекчоконгломерати, пясъчници, гравелити) и Капошнишка (варовити мергели, глинести варовици, пясъчници).

Грудовската група (GK₂) обединява вулкански и седиментни скали – туфи, ксенотуфи и лави на алкални базалтоиди и трахити, туфити и пъстра гама от брекчи, вулканотеригенни пясъчници, алевролити, варовици, мергели, аргилити.

Мичуринската група (МК₂) се изгражда от вулкански скали – базалти, андезити, трахиандезити, латити, дацити, риодацити и др. В нейния разрез са отделени Писменовска (psK₂), Драчевска (drK₂), Демиркьойска (dkK₂) и Тиклитска (tkK₂) свита.

Най-долните нива на Мичуринската свита се съчленяват и обединяват с Грудовската група под наименованието Грудовска-Мичуринска група (GK₂-MK₂).

Към Мичуринската група принадлежат и аналогични по състав множество секущи тела - силове, некове, дайки и интрузии. Те са вместени в долнокредните скали и в различни нива от горнокредния пласторед. Характеризират се с голямо петрографско многообразие. Най-разпространени разновидности са базалти, базалтоандезити, андезити, трахиандезити, латити, кварцтрахити, риодацити, спесартити, одинити, диорити, габропорфирити, кварцдиорити, кварцсиенодиорити и др.

Най-широко развитие имат дайките. Плутоните са с неголеми размери – от 0,3 km² до 7÷8 km². На 4,0 km югозападно от гр. Царево във вулканити от Писменовската свита е вложен Изгревския плутон, а на 5,0 km южно - е Папийския плутон всред пирокластити на Драчевската свита.

Бургаската група се характеризира с широко участие на туфи и лави на алкални базалтоиди и трахити, които се прослояват от глинести варовици, мергели, алевролити, пясъчници и аргилити. Към нея принадлежат и силове, некове, дайки и интрузии, какъвто е Силистарският плутон от диорити и кварцдиорити, който се разкрива на 10 km югоизточно от гр. Ахтопол на морския бряг при нос Силистар.

Неогенските седименти са представени от Галатската свита и неразчленени неоген-долноплейстоценски седименти.

Галатската свита е с ограничено разпространение по Черноморското крайбрежие около Ахтопол, Царево и Приморско под формата на изолирани, малки по-площ разкрития. Изградена е от оолитни и детритусни варовици, варовити глини, пясъчници и пясъци.

Неразчленените неоген-долноплейстоценски седименти (N-Q) представляват заоблени и полузаоблени чакъли, хаотично разположени всред глинесто-песъчлива маса. Наблюдават се по северните склонове на р. Резовска в изолирани малки разкрития.

Кватернерните наслаги обхващат главно долините на реките, речните устия и прибрежната част на Черно море. По генетичен принцип се различават езерно-блатни, алувиални и съвременни морски образувания.

Езерно-блатните образувания (IQh) в приустиевите части на реките са представени от фини пясъци, песъчливи глини и глини с тънки чакълести прослойки.

Алувиалните образувания (aQh) от пясъци, глинести пясъци и глини изграждат русловите и заливните речни тераси.

Съвременните морски образувания (mQh) са представени от неспоени пясъци на плажната ивица.

● Физико-геоложки процеси и явления

Релефът, климатичните и хидроложките условия, литолого-петрографският състав и напукаността на скалите са способствували проявата на физико-геоложки процеси и явления, всред които съществено развитие в разглеждания район имат абразионните, ерозионно-акумулационните, гравитационните и карстовите процеси и явления.

Абразионните процеси са свързани с вълново-прибойната дейност на Черно море. Особено значение върху интензивността на тези процеси имат морските течения, щормовете, приливите и отливите и други фактори от геоморфоложко, физико-геоложко, геолого-литоложко, инженерно-геоложко и хидрогеоложко естество, които предизвикват временни или постоянни изменения на бреговата линия, изразяващи се в подкопаване на стръмни брегове, изнасяне или отлагане на плажни пясъци.

Ерозионно-акумулационните процеси включват повърхностна и руслова ерозия. Повърхностната ерозия се извършва от стичащата се вода по североизточните склонове на Странджа и по крайбрежните склонове, която размива силно напуканата и изветряла приповърхностна зона и пренася отмития скален материал, отлагайки го в подножието на склоновете и в руслата на реките и деретата. В по-голяма степен от нея са засегнати по-слабите теригенни седименти в откритите незалесени и незатревени участъци.

Русловата ерозия е свързана предимно с разрушителното действие на реките, особено на тези с по-голям наклон и с променлив режим. Резултат от тази ерозия са дълбоко врязаните русла, пренасянето и акумулирането в долните течения на реките на разрушен материал до състояние на песъчливо-глинеста маса с разнокъсови скални включения.

Най-значими продукти на ерозионно-акумулационните процеси са оврагообразуването и кватернерните алувиални и езерно-блатни образувания.

Гравитационните процеси и явления включват предимно свлачища и срутища, проявени по крайбрежния склон на Черно море северно от Царево и южно от Ахтопол.

Срутища се проявяват по стръмния морски бряг. Те се изразяват в откъсване както на единични скални късове, така и на големи части от скалния масив.

Карстовите процеси и явления са проявени в карбонатните седименти на триаса и юрата. Първостепенно значение за тяхното развитие има разтворимостта на карбонатните скали от повърхностните и подземните води. Следствие от тези процеси са различни карстови форми, както повърхностни (кари, каверни, дупки и др.), така и подземни (пукнатини, пещери, канали и др.).

● Сеизмичност на района- Територията на община Царево попада в район със сеизмичност VII степен, сградите и съоръженията в който се оразмеряват със сеизмичен коефициент К_с = 0,10 (“Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, КТСУ и БАН 1987 г.).

● Инженерно-геоложки условия за строителство на сгради, транспортни съоръжения, подземна инфраструктура и др.- От изложената геолого-литоложка информация произтича, че набелязаната нова строителната дейност в община Царево ще се осъществява в разнообразни строителни почви: скални (седиментни, интрузивни, ефузивни, метаморфизирани), полускални (напукани и изветрели скали от групата на скалните) и земни (глинести и рохкави чакъли, пясъци, валуни).

Техните физико-механични свойства, с изключение на езерно-блатните и съвременните морски образувания, очертават сравнително благоприятни инженерно-геоложки условия за фундиране на новите жилищни, туристически и други обекти и съоръжения. Задължително е проектирането им да се базира на съответни инженерно-геоложки проучвания и изследвания на земната основа, съгласно изискванията на нормативните документи.

● Хидрогеоложки условия - Хидрогеоложките условия в на територията на община Царево се характеризират с порови, карстови и карстово-пукнатинни подземни води.

Карстовите и карстово-пукнатинните води с напорен характер са формирани в горнокредните, юрските, триаските и палеозойските седиментни и вулканогенни скали. Подхранват се от инфилтрация на атмосферни валежи и речни води. Те се характеризират като:

● Естествени и експлоатационни ресурси на подземните води. Експлоатационен дебит

Оценените естествени, привлекаеми и експлоатационни ресурси, както и разрешеното водовземане от описаните подземни водни тела, са посочени в таблицата:
Таблица2.1.3-1

№ по ред	Код на ПВТ	Регионални ресурси l/s			Категоризиране на експлоатационните ресурси l/s			Общо черпене l/s
		Естест-вени	Привле- каеми	Есплоа- тационни	ЕР 1	ЕР 2	ЕР 3	Разрешено годишно черпене	Свободни количества
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
1	BG2G000000Q011	50	-	30	0	15	15	0	15
2	BG2G000000Q012	112	-	67	0	33	33	12	21
3	BG2G000000Q013	13	-	10	0	5	5	2	3
4	BG2G00000К2035	100	-	100	0	50	50	10	40
5	BG2G00000JT042	1178	-	1178	471	707	-	10	1168
6	BG2G000PtPz043	1410	-	423	-	169	254	15	144
	∑	2863	-	1808	471	979	357	49	1391