Въведение развитие и настоящи потребности
Изтегляне 388.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВИЛО 4. Спомагателни услуги
- СФЕРИ НА РАВНОПОСТАВЕНО УЧАСТИЕ ПРАВИЛО 5. Достъп
- (а) Достъпна архитектурна среда
- (б) Достъп до информация и комуникации
- ПРАВИЛО 6. Образование
- ПРАВИЛО 7. Трудова заетост
- ПРАВИЛО 8. Постоянни доходи и социално осигуряване
- ПРАВИЛО 9. Семеен живот и личностен интегритет
- ПРАВИЛО 10. Култура
- ПРАВИЛО 11. Отдих, туризъм и спорт
- ПРАВИЛО 12. Религия
- ТРЕТА ЧАСТ III. ПРИЛОЖЕНИЕ ПРАВИЛО 13. Информация и проучване
ПРАВИЛО 3. Рехабилитация Държавите трябва да осигурят рехабилитационни услуги за хората с увреждания, за да постигнат и запазят оптимално ниво на независимост и активност. 1. Държавите трябва да разработят национални програми за рехабилитация на всички групи хора с увреждания. Програмите трябва да са съобразени с реалните потребности на всеки човек и с принципите за равнопоставено участие. 2. Тези програми трябва да обхващат широк спектър от дейности, като семинари за придобиване на умения за усъвършенстване и компенсиране на засегнатата функция, консултиране на хората с увреждания и техните близки, развиване на капацитет за самостоятелност и предоставяне на специализирани услуги като оценка и насочване. 3. Всички хора с увреждания, включително и лицата със сериозни и/или множествени увреждания, които имат нужда от рехабилитация, трябва да имат достъп до нея. 4. Хората с увреждания и техните семейства трябва да имат възможност да участват в проектирането и организирането на рехабилитационните програграми, съобразявайки ги със собствените си потребности. 5. Всички рехабилитационни услуги трябва да бъдат достъпни за общността, към която принадлежи човекът с увреждания. В определени случаи обаче, за да се постигнат по-добри резултати при обучението, някои краткосрочни рехабилитационни курсове могат да бъдат организирани на подходящи места в социалните заведения. 6. Хората с увреждания и техните семейства трябва да бъдат насърчавани да се включват в рехабилитационния процес, например в качеството на учители, инструктори или консултанти. 7. При формулиране на подготовката и оценката на програми за рехабилитация на хора с увреждания държавите трябва да ползват експертното мнение на организации на инвалиди. ПРАВИЛО 4. Спомагателни услуги Държавите трябва да осигурят предлагане и развитие на спомагателни услуги, включително и помощни средства, за хора с увреждания, които да повишават степента на тяхната независимост в ежедневието и за упражняване на правата им. 1. Държавите трябва да осигурят предоставянето на помощни средства, лична помощ и преводачески услуги, съобразени с нуждите на хората с увреждания, които да осигуряват постигането на равнопоставеност. 2. Държавите трябва да подпомагат развитието, създаването, разпространението и обслужването на помощни средства, както и тяхното популяризиране. 3. За постигането на тази цел трябва да се прилага съществуващо и общодостъпно техническо ноу-хау. В страните, където има високотехнологични индустрии, те трябва да бъдат използвани за повишаване на стандарта и ефективността на спомагателните услуги и помощните средства. Важно е да се стимулира развитието и създаването на прости и евтини средства, като се използват местни материали и условия за производство, когато това е възможно. Самите хора с увреждания биха могли да участват в производството на тези помощни средства. 4. Държавите трябва да отчитат, че всички инвалиди, които имат нужда от помощни средства, трябва да имат подходящ достъп до тях, включително и от финансова гледна точка.Това може да означава, че помощните средства и оборудване трябва да бъдат предоставяни безплатно или на толкова ниска цена, че хората с увреждания или техните семейства да могат да ги купят. 5. В рехабилитационните програми за предоставяне на помощни средства процесът на проектирането им трябва да бъде съобразен с пола и възрастта на хората с увреждания. 6. Държавите трябва да подпомагат изработването и предоставянето на индивидуални програми за помощ и превод, особено на лица с тежки и/или множествени увреждания. Такива програми ще повишат степента на участие на хората с увреждания в домашна, работна и училищна среда и при свободното време. 7. Индивидуалните помощни програми трябва да бъдат изготвени така, че хората с увреждания, които ги ползват, да имат решаващо мнение за начина на предоставянето им. СФЕРИ НА РАВНОПОСТАВЕНО УЧАСТИЕ ПРАВИЛО 5. Достъп Държавите трябва да приемат, че достъпът е от първостепенна важност в процеса на изравняване на възможностите във всички обществени сфери. За лицата с всякакъв вид увреждания държавата трябва: (а) да създаде програми за действие, насочени към достъпност на архитектурната среда; (б) да вземе мерки за осигуряванедостъп до информация и комуникации. (а) Достъпна архитектурна среда 1. Държавите трябва да вземат мерки за премахване на архитектурните бариери пред пълноценното участие. Такива мерки трябва да имат за цел развитието на стандарти и обсъждането на закони за осигуряване на достъп до различните социални сфери, като жилища, публични сгради, обществен транспорт и други средства за придвижване, улици, както и останалите елементи на архитектурната среда. 2. Държавите трябва да гарантират, че архитектите, строителните инженери и останалите професионалисти, участващи в проектирането и изграждането на архитектурната среда, имат достъп до подходяща информация за политиката по отношение на хората с увреждания и мерките за осигуряване на достъп. 3. Изискванията за достъпност трябва да бъдат включени в оформянето на архитектурната среда още от началото на процеса на проектиране. 4. Когато се създават стандарти и норми за достъп, трябва да се вземе и мнението на организациите на хора с увреждания. Те трябва да се привличат по места още в първоначалната фаза на проектиране на обществените сгради, за да се осигури максимален достъп. (б) Достъп до информация и комуникации 5. Хората с увреждания, а когато е необходимо и техните семейства и застъпници, трябва да имат достъп на всички етапи до цялата информация, отнасяща се до диагнозите, правата и предлаганите услуги и програми.Тази информация трябва да бъде предоставена в достъпна за хората с увреждания форма. 6. Държавите трябва да разработят стратегии, за да направят информационните услуги и документацията достъпни за различните групи хора с увреждания. Брайл записи, едри шрифтове и други подходящи технологии трябва да се използват за обезпечаване на достъп до писмена информация и документация за лицата с увредено зрение. Необходимо е също така да се използват подходящи технологии за осигуряване на достъп до устна информация за лица със слухови увреждания или трудности при общуването. 7. При обучението на глухи деца, техните семейства и общности трябва да се отчита необходимостта от ползване на жестомимичен език. Трябва да се осигурят и преводачески услуги от и на жестомимичен език, за да се улесни общуването между глухите лица и всички останали. 8. Необходимо е да се отчитат и потребностите на хора с други проблеми в общуването. 9. Държавите трябва да насърчават средствата за масово осведомяване, особено телевизията, радиото и вестниците, да направят услугите си достъпни за хората с увреждания. 10. Държавите трябва да гарантират, че новата компютризирана информация и обслужващите услуги, предлагани на широката общественост, са изначално достъпни или приспособими за хора с увреждания. 11. При разработване на мерки за достъпни информационни услуги е необходимо да се отчита мнението на организациите на хора с увреждания. ПРАВИЛО 6. Образование Държавите трябва да признаят принципа на равнопоставеност за получаване на основно, средно и висше образование от деца, младежи и по-възрастни хора с увреждания в интегрирана среда. Те трябва да гарантират, че обучението на харата с увреждания е неразделна част от образователната система. 1. Държавните институции в сферата на образованието са отговорни за интегрираното обучение на хора с увреждания. Тяхното образование трябва да бъде неразделна част от националната политика в сферата на образованието, разработването на учебни планове и организацията на училищата. 2. Интегрираното обучение предполага наличие на преводачески и други подходящи спомагателни услуги. Необходимо е да бъдат осигурени адекватни и съответни спомагателни услуги, организирани така, че да отговарят на потребностите на хора с различни увреждания. 3. Родителските групи и организациите на хора с увреждания трябва да бъдат привлечени на всички нива в образователния процес. 4. В държави, където образованието е задължително, то трябва да се осигури за хората с всякакъв вид увреждания, дори и в най-тежката им форма, независимо от пола и възрастта им. 5. Необходимо е да се обърне специално внимание на следните аспекти: (а) малки деца с увреждания; (б) деца в предучилищна възраст с увреждания; (в) възрастни хора с увреждания, особено жени. 6. С цел осигуряване на подходящи условия за обучение на хората с увреждания в редовните училища държавите трябва: (а) да имат ясно изразена политика, приета и одобрена както от училищата, така и от широката общественост; (б) да осигури гъвкавост, приспособимост и допълване на програмите за обучение; (в) да осигури качествени материали, както и постоянно повишаване на квалификацията на учителите и помощния персонал. 7. Интегрираното обучение и програмите за обучение в общностната среда трябва да се разглеждат като взаимнодопълващи се подходи за осигуряване на ефективно образование и обучение на хората с увреждания. Националните програми за обучение в общностната среда трябва да стимулират общностите да използват и развиват своите ресурси, за да осигурят обучението на хора с увреждания по местоживеене. 8. В случай че училищната система като цяло все още не е в състояние да отговори на нуждите на всички лица с увреждания, може да се създаде специална програма за обучение. Тя трябва да бъде насочена към подготовка на учениците за включване в общата училищна система.Качеството на това обучение трябва да отговаря на същите стандарти и цели, заложени в общообразователната система, и трябва да бъде тясно свързано с нея. Като минимум учениците с увреждания трябва да получат същия обем знания, какъвто е предвиден и за останалите ученици. Държавите трябва да се стремят към постепенното включване на специализирани образователни услуги в общата образователна система. Общоприето е вече, че в определени случаи специалното обучение е най-подходящо за някои групи ученици с увреждания. 9. Предвид специфичните нужди при общуване с глухи и глухи/слепи лица, провеждането на тяхното обучение може да се окаже по-подходящо в специализирани училища или специализирани паралелки в редовните училища. Особено в началната фаза е възможно да се наложи да бъде отделено специално внимание на обучението за повишаване на обществената чувствителност, което да създаде умения за общуване и максимална независимост за лицата, които са глухи или глухи/слепи. ПРАВИЛО 7. Трудова заетост Държавите трябва да приемат принципа, че на хората с увреждания трябва да се даде възможност да упражнят човешките си права, и по-специално в областта на трудовата заетост. Както в градовете, така и в селата, те трябва да имат еднакви възможности за продуктивна и доходоносна работа на трудовия пазар. 1. Законите и правилата за трудова заетост не бива да дискриминират хората с увреждания и да създават бариери при наемането им на работа. 2. Държавите трябва активно да поддържат включването на хора с увреждания в свободния пазар на работна сила. Тази активна подкрепа трябва да се проявява чрез различни мерки, като например професионално обучение, схеми за стимулиране на професионалната ориентация, запазени или определени длъжности, заеми или субсидии за малкия бизнес, специални договори или приоритетни производствени права, данъчни облекчения, облекчени договорни условия или друга финансова помощ на предприятия, наемащи работници с увреждания. Държавите трябва да насърчават работодателите да правят подходящи приспособления за нормалния бит на хората с увреждания. 3. Програмите за действие на държавите трябва давключват: (а) мерки за проектиране и адаптиране на работни места и помещения по такъв начин, че да бъдат достъпни за хора с различни увреждания. (б) подкрепа за ползване на нови технологии, за разработване и производство на помощни средства, инструменти и екипировка, както и на мерки за облекчаване на достъпа до такива средства и оборудване за хора с увреждания, които да ги подпомагат при намиране на работа и изпълнение на трудовите им задължения; (в) осигуряване на подходящо обучение, настаняване на работа, както и текуща помощ като личен асистент и преводачески услуги. 4. Държавите трябва да предизвикват и подпомагат кампании за повишаване на информираността на широката общественост по отношение на работниците с увреждания и за преодоляване на негативните нагласи и предразсъдъците. 5. В качеството си на работодател държавите трябва да създават подходящи условия за наемане на хора с увреждания в обществения сектор. 6. Държавите, професионалните съюзи и организациите на работодателите трябва да си сътрудничат, за да гарантират справедлива политика за набиране и подпомагане на работещи хора с увреждания, осигуряване на подходящи условия за труд, заплащане, мерки за усъвършенстване на работната среда, така че да се предотвратят наранявания и увреждания, както и да се предприемат мерки за рехабилитация на работници, претърпели трудови злополуки. 7. Във всички случаи крайната цел трябва да бъде осигуряване на работа за хората с увреждания на свободния пазар на труда. За лица с увреждания, чиито потребности не могат да бъдат удовлетворени на свободния пазар на труда, алтернатива биха могли да бъдат малки звена от защитени или специализирани работни места. От изключителна важност е качеството на подобни програми да се оценява от гледна точка на тяхната съобразеност и достатъчност за осигуряване на възможности на хората с увреждания да намерят работа на пазара на труда. 8. Необходимо е да се предприемат мерки за включване на хора с увреждания в обучителни и други програми за настаняване на работа в частния и неформалния сектор. 9. Държавите, професионалните съюзи и организациите на работодателите трябва да си сътрудничат с организации на хора с увреждания с цел разработване на обучителни програми и откриване на възможности за настаняване на работа, включително и гъвкаво работно време, намален работен ден, работа по съвместителство, самонаемане и съпътстващи грижи за хора с увреждания. ПРАВИЛО 8. Постоянни доходи и социално осигуряване Държавите са задължени да гарантират социалното осигуряване и поддържането на доходи за хората с увреждания. 1. Държавите трябва да осигуряват адекватна парична помощ за хората с увреждания, които поради уврежданията си или поради фактори, свързани с тях, са загубили доходите си или доходите им временно са намалели, или им е отказана трудова заетост. Държавите трябва да гарантират, че предоставяната помощ отчита и разходите, които имат хората с увреждания и техните семейства, произтичащи от уврежданията им. 2. В страни, където социалното осигуряване, социалното застраховане и други форми на социална защита съществуват или са развити за цялото население, държавите трябва да гарантират, че системата не изключва или дискриминира хората с увреждания. 3. Държавите също така трябва да осигурят подпомагане и социална защита за лицата, които се грижат за хора с увреждания. 4. Системите за социално осигуряване трябва да съдържат стимулиращи елементи в посока към възстановяване на възможността на хората с увреждания да получават трудови доходи. Такива системи трябва да осигуряват или да подпомагат организирането, развитието и финансирането на професионални обучителни програми, а също така да съдействат и за настаняване на работа. 5. Програмите за социално осигуряване трябва да насърчават хората с увреждания сами да търсят работа, зада изградят или да възстановят капацитета си за полагане на доходоносен труд. 6. Финансовата помощ трябва да продължи дотогава, докато инвалидността е в степен, която не обезкуражава хората с увреждания да си търсят работа, финансовата помощ може да бъде намалена или прекратена, когато тези лица получат адекватен и сигурен доход. 7. В страните, където социалното осигуряване до голяма степен се предоставя от частния сектор, държавите трябва да насърчават общностите и общините, организациите за социални грижи и семействата да разработват мерки за самопомощ и стимули за търсене на работа или доходоносни дейности за хората с увреждания. ПРАВИЛО 9. Семеен живот и личностен интегритет Държавите трябва да насърчават пълноценното участие на хората с увреждания в семейния живот, да стимулират правото им на личностен интегритет и да осигурят законодателство, което няма да дискриминира такива лица и ще зачита техните сексуални връзки, бракове и родителски права. 1. Хората с увреждания трябва да имат възможност да живеят със семействата си. Семейните консултации трябва да включват подходящи материали по проблемите на инвалидността и нейното отражение върху семейния живот. Отдихът и спомагателните услуги трябва да бъдат достъпни за семейства, в които има човек с увреждания. Държавите трябва да премахнат всички ненужни бариери пред лицата, които искат да осиновят дете или възрастен човек с увреждания. 2. Лицата с увреждания не трябва да бъдат лишавани от възможността за сексуални връзки и контакти или от правото да бъдат родители. Предвид евентуалните трудности, които могат да имат хората с увреждания при създаване на семейство, държавите трябва да насърчават създаването на подходящи консултации. Тези хора, както и всички останали, трябва да имат достъп до методи за семейно планиране и до подходящо представена информация относно сексуалните функции на техните организми. 3. Държавите трябва да вземат мерки за промяна на негативното отношение, което все още преобладава в обществото към браковете, сексуалните връзки и родителските качества на хората с увреждания, особено по отношение на момичетата и жените. Медиите трябва да бъдат насърчавани да играят важна роля при премахване на такива негативни нагласи. 4. Хората с увреждания трябва да бъдат изчерпателно информирани за взимането на предпазни мерки срещу сексуално или друго малтретиране. Такива хора са особено уязвими при насилие в семейството, обществото или институциите и трябва да бъдат обучавани как да избягват, сигнализират и съобщават за подобни действия, ако има такива. ПРАВИЛО 10. Култура Държавите трябва да гарантират на хората с увреждания равнопоставено включване и участие в културния живот. 1. Необходимо е да се даде възможност на хората с увреждания да ползват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал не само за себе си, но и за да обогатяват общността си както в урбанизираните, така и в неурбанизираните райони. Пример за подобни дейности са танците, музиката, литературата, театърът, пластичните изкуства, рисуването и скулптурата. В развиващите се страни акцентът трябва да бъде поставен върху традиционни и съвременни форми на изкуство, като кукловодството, рецитацията и разказвачеството. 2. Държавите трябва да подпомагат достъпа на хора с увреждания до места, подходящи за културни изяви и услуги, като театри, музеи, кина и библиотеки. 3. Държавите трябва да предизвикат развитието и ползването на специални технически средства, които да направят литературните произведения, филмите и театрите достъпни за лица с увреждания. ПРАВИЛО 11. Отдих, туризъм и спорт Държавите трябва да предприемат мерки за осигуряване на равни възможности за отдих, туризъм и спорт на хората с увреждания. 1. Необходимо е да се предприемат мерки за организиране на места за отдих и спорт, като хотели, плажове, спортни центрове, гимнастически зали и др., достъпни за инвалиди. Подобни мерки трябва да включват поддържане на персонал за осъществяване на програми за отдих и спорт, включително и проекти за осигуряване на методи за достъп, както и програми за участие, информация и обучение. 2. Туристическите и пътническите агенции, хотелите, доброволните организации и други подобни, които предоставят възстановителни услуги или възможности за пътуване, трябва да предлагат услугите си на всички, като отчитат специалните нужди на хората с увреждания. Необходимо е да се проведе подходящо обучение за подпомагане на този процес. 3. Спортните организации трябва да бъдат насърчавани да създават възможности за хората с увреждания да участват в спортна дейност. В някои случаи ще бъде достатъчно само осигуряването на възможност за участие, докато в други може да се наложи проектиране на специални схеми или спортни игри. Държавите трябва да осигуряват подкрепа за участие на хора с уврежания в национални и международни прояви. 4. При участие в спортни прояви хората с увреждания трябва да имат еднакъв достъп до инструкции и обучение като всички останали участници. 5. При разработване на услугите си за хора с увреждания организаторите на отдих и спорт трябва да се консултират с организациите на хора с увреждания. ПРАВИЛО 12. Религия Държавите трябва да насърчават мерките за равнопоставено участие на хората с увреждания в религиозния живот на тяхната общност. 1. Държавите със съдействието на религиозните институции трябва да вземат мерки за премахване на дискриминацията и осигуряване на достъп до религиозна активност за хората с увреждания. 2. Държавата трябва да насърчава разпространението на информация за инвалидността сред религиозните институции и организации, а също и да стимулира религиозните власти да включват в обучителните програми на религиозните професии информация за политиката по отношение на хората с увреждания. 3. Държавите трябва да насърчават и достъпа до религиозна литература за лицата със сетивни увреждания. 4. Държавите и/или религиозните организации трябва да се допитват до организациите на хора с увреждания, когато предприемат мерки за равнопоставено участие в религиозната дейност. ТРЕТА ЧАСТ III. ПРИЛОЖЕНИЕ ПРАВИЛО 13. Информация и проучване Държавите носят окончателната отговорност за събирането и разпространението на информация относно условията на живот на хората с увреждания, както и за задълбоченото проучване на тези условия във всичките им аспекти, включително и на обстоятелства, които дават отражение върху живота на хората с увреждания. 1. Държавите трябва редовно да правят статистически проучвания на това население и да събират и друга информация относно условията му на живот. Такива изследвания могат да се провеждат във връзка с националните преброявания на населението и домакинствата или да се осъществява в тясно сътрудничество с университетите, изследователските институти и организации на хора с увреждания. Събраната информация може да включва въпроси относно програми и услуги и тяхното използване. 2. Държавите трябва да обмислят създаването на информационен център по въпросите на инвалидността,който да включва данни за разполагаемите услуги и програми и за различните групи хора с увреждания. Трябва да се има предвид защитата на личния живот и личностния интегритет. 3. Държавите трябва да създават и да подпомагат програми за проучване на социалните, икономическите проблеми, както и въпросите, свързани с участието на хората с увреждания, които намират отражение върху техния живот и живота на техните семейства. Такива изследвания трябва да включват и разработки за причините, видовете и честотата на инвалидност, достъпността и ефикасността на съществуващите програми и необходимостта от развитие и оценка на услугите и мерките за подпомагане. 4. Държавите трябва да развият и усвоят терминология и критерии за провеждането на националните проучвания в сътрудничество с организациите на хора с увреждания. 5. Държавите трябва да улеснят участието на лица с увреждания в процеса на проучване и събиране на информация. За провеждане на такива изследвания трябва да се насърчават предимно екипи от квалифицирани за това хора с увреждания. 6. Държавите трябва да подпомагат обмена на открития и опит. 7. Държавите трябва да вземат мерки за разпространяване на информация и знания относно инвалидността на всички политически и административни равнища в националната, регионалната и общностната среда. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 388.52 Kb. Сподели с приятели:
|