Въведение развитие и настоящи потребности

ПРАВИЛО 14. Политика и планиране

Изтегляне 388.52 Kb.

страница	3/3
Дата	25.10.2018
Размер	388.52 Kb.
	#98290

1 2 3

ПРАВИЛО 14. Политика и планиране
Държавите трябва да се уверят, че проблемите на хората с увреждания са засегнати при провеждане на всяка отделна политика и национално планиране.
1. Държавите трябва да създават и планират адекватна национална политика по отношение на хората с увреждания и да стимулират и подпомагат тази дейност на регионално и общностно/местно равнище.
2. Необходимо е да се включват организации на хора с увреждания при взимането на всяко решение, свързано с плановете и програмите, засягащи хората с увреждания или техния икономически и социален статус.
3. Нуждите и проблемите на такива хора трябва да бъдат включени в общите планове за развитие и да не се разглеждат отделно.
4. Това, че държавата е поела основната отговорност за положението на хората с увреждания, не освобождава останалите от тяхната отговорност. Всеки свързан с услуги, дейности или осигуряване на информация в обществото трябва да бъде насърчаван да се заеме с изработването на програми, приложими за хората с увреждания.
5. Държавите трябва да стимулират развитието на местни общностни програми и мерки по отношение на хората с увреждания. Един от начините може да бъде чрез създаване на наръчници или списъци и провеждане на обучителни програми за екипи от общността.

ПРАВИЛО 15. Законодателство
Държавите отговарят за създаването на законова база за постигане на пълноценно участие и равни шансове за хората с увреждания.
1. Националното законодателство, отразяващо правата и задълженията на гражданите, трябва да включва правата и задълженията на хората с увреждания. Държавите са задължени да дадат възможност на хората с увреждания да упражняват своите права, в това число човешките, гражданските и политическите, наравно с останалите граждани. Държавите трябва да гарантират, че организациите на хора с увреждания са включени в разработването на националното законодателство, което засяга техните права, както и постоянната оценка на това законодателство.
2. Законодателна намеса може да се наложи, за да се премахнат условия, които могат да повлияят неблагоприятно върху живота на хората с увреждания, включително да предизвикат преследване и тормоз. Всяка дискриминация на хора с увреждания трябва да бъде отстранена. Националното законодателство трябва да предвижда съответни санкции при нарушаване на принципите за недискриминиране.
3. Националното законодателство по отношение на хората с увреждания може да се създаде в две различни форми. Правата и задълженията могат да бъдат включени или в общото законодателство, или в специални закони. Специалното законодателство във връзка с ин валидността може да се изработи по различни начини:
(а) създаване на отделно законодателство за хората с увреждания;
(б) включване на проблемите, свързани с инвалидността по определени теми, в общото законодателство;
(в) специално споменаване на хората с увреждания в тълкувателните текстове на съществуващото законодателство.
Желателно е да се приложи комбинация от тези подходи. Възможно е да се обсъжда и осигуряване на гаранции.
4. Държавите могат да предвидят създаване на законови механизми за обжалване, за да се защитят интересите на хората с увреждания.

ПРАВИЛО 16. Икономическа политика
Държавите отговарят за националните програми и мерки за създаване на равни шансове за хората с увреждания.
1. Държавите трябва да включат проблемите на хората с увреждания в редовните бюджети на националните, регионалните и местните органи на властта.
2. Държавите, неправителствените организации и другите заинтересовани институции трябва да си съдействат за определяне на най-ефективните начини за подпомагане на проекти и мерки свързани с хората с увреждания.
3. Държавите трябва да разглеждат използването на икономически мерки (заеми, освобождаване от данъци, определени субсидии, специални фондове и т. н.) за стимулиране и подпомагане на равнопоставеното участие в обществения живот на лицата с увреждания.
4. В много държави е препоръчително да се създаде фонд за развитие на хората с увреждания, който да подпомага определени пилотни проекти и програми за самопомощ на общностно ниво.

ПРАВИЛО 17. Координация на работата
Държавите отговарят за създаването и укрепването на национални координационни комитети или подобни органи, които да акцентират върху проблемите на хората с увреждания в национален мащаб.
1. Националните-координационни комитети или подобните органи трябва да бъдат трайни и основани както на закона, така и на подходящ административен контрол.
2. Съчетанието от представители на частни и обществени организации е най-подходящата форма за постигане на междусекторно и мултидисциплинарно съвместяване на персоналния състав. Участниците могат да бъдат представители от заинтересованите министерства, организации на хора с увреждания и други неправителствени организации.
3. Организациите на хора с увреждания трябва да имат значително влияние в националния координационен ко митет, за да осигурят подходяща обратна информацияза проблемите.
4. Националният координационен комитет трябва да разполага с достатъчна самостоятелност и ресурси, за да има съответствие между отговорностите и възможностите му за вземане на решения. Той трябва да се отчита на най-високо правителствено равнище.

ПРАВИЛО 18. Организации на хора с увреждания
Държавите трябва да признаят на организациите на хора с увреждания правото да представляват тези лица на национално, регионално и местно равнище.
Държавите трябва да признаят и консултантската роля на тези организации при взимане на решения относно въпросите, свързани с инвалидността.
1. Държавите трябва да насърчават и подкрепят икономически и по други начини създаването и укрепването на организации на хора с увреждания, членове на семействата и/или застъпници. Държавите трябва да приемат,че тези организации ще играят роля в развитието на политиката по отношение на хората с увреждания.
2. Държавите трябва да бъдат в постоянен диалог с организациите на хора с увреждания и да осигурят участието им в развитието на управленската политика.
3. Ролята на организациите на хора с увреждания може да се изразява в посочването на нуждите и приоритетите, в участието им в планирането, осъществяването и оценката на услугите и мерките, засягащи живота на лицата с увреждания, а също и в помощта им при формирането на съответно обществено отношение към проблемите.
4. Като пътища за самопомощ, организациите на хора с увреждания осигуряват и подпомагат възможностите за развитие на умения в различни области, взаимопомощ и обмен на информация сред членовете си.
5. Организациите на хора с увреждания могат да играят ролята на консултанти по различен начин, като например постоянно представителство в управленските тела на основаните от правителството агенции, участие в обществени комисии и обезпечаване на експертни становища по различни проекти.
6. Консултантската роля на организациите на хора с увреждания трябва да се поддържа, за да се развива и задълбочава обменът на мнения и информация между държавата и организациите.
7. Организациите трябва да имат постоянно представителство в националния координационен съвет и подобни органи.
8. Трябва да се развие и укрепи ролята на местните организации на хора с увреждания, за да се осигури тяхното влияние на общинско равнище.

ПРАВИЛО 19. Обучение на служителите
Държавите са отговорни за осигуряване на съответната подготовка на служителите на всяко равнище, включени в планирането и осигуряването на програми и услуги за хората с увреждания.
1. Държавите трябва да са уверени, че властите, които осигуряват услуги за хората с увреждания, имат адекватно подготвен персонал.
2. В обучението на професионалисти за сферата на инвалидността, както и при осигуряване на информация за този сектор в общите програми за обучение, принципът на пълно участие и равнопоставеност трябва да бъде съответно застъпен.
3. Държавите трябва да развият програми за обучение, като се консултират с организациите на хора с увреждания, а хората с увреждания трябва да бъдат привлечени като преподаватели, инструктори или консултанти в програмите за обучение на служители.
4. Обучението на социални работници е от стратегическо значение, особено в развиващите се страни. Трябва да се привличат хора с увреждания и да се развиват адекватни ценности, способности и технологии, както и умения, които могат да се прилагат от хората с увреждания, техните родители, семейства и членове на общността.

ПРАВИЛО 20. Национално наблюдение и оценка на програмите по отношение на инвалидността при прилагане на Правилата
Държавите отговарят за постоянното наблюдение и оценка при осъществяването на националните програми и услуги с оглед на равните шансове пред хората с увреждания.
1. Държавите трябва периодично и системно да оценяват националните програми по отношение на хората с увреждания и да огласяват базата и резултатите от оценката.
2. Държавите трябва да изработят и да приемат терминология и критерии за оценка на програмите и услугите, свързани с инвалидността.
3. Тези критерии и терминология трябва да бъдат създадени в тясно сътрудничество с организациите на хора с увреждания още от най-ранните етапи на определяне на концепцията и планирането.
4. Държавите трябва да си сътрудничат при развитието на общи стандарти за национална оценка в областта на инвалидността.
5. Оценката на различните програми в тази област трябва да се направи още на етапа на планиране, за да може да се прецени ефикасността им при постигане на целите, които си поставят.

ПРАВИЛО 21. Техническо и икономическосътрудничество
Държавите, независимо дали са индустриализирали или развиващи се, отговарят за сътрудничеството помежду си и взимането на мерки за подобряване на условията на живот на хората с увреждания в развиващите се страни.
1. Мерките за постигане на равни шансове за хората с увреждания, включително бежанците с увреждания, трябва да бъдат включени в общи програми за развитие.
2. Такива мерки трябва да се включат във всичките форми на техническо и икономическо сътрудничество, двустранно и многостранно, правителствено и неправителствено. Държавите трябва да засегнат и темите, свързани с инвалидността, в дискусиите за такова сътрудничес-тво със своите партньори.
3. При планиране и разглеждане на програми за техническо и икономическо сътрудничество специално внимание трябва да се обърне на ефекта от тези програми върху положението на хората с увреждания. Изключително важно е при всеки такъв проект за развитие да се вземе мнението на самите хора с увреждания и техните организации. Те трябва да бъдат пряко привлечени при развитието, осъществяването и оценката на тези проекти.
4. Приоритетните области за техническо и икономическо сътрудничество трябва да включват:
(а) развитието на човешките ресурси чрез усъвършенстване на уменията, способностите и потенциала на хората с увреждания и стимулиране на дейности за осигуряване на работа за и от такива лица;
(б) развитието и разпространението на съответни технологии и ноу-хау във връзка с инвалидността.
5. Държавите се насърчават да поддържат формирането и засилването на организациите на хора с увреждания.
6. Държавите трябва да вземат мерки за усъвършенстване на знанията по проблемите на инвалидността сред персонала, включен на всички равнища в управлението на програми за техническо и икономическо сътрудничество.

ПРАВИЛО 22. Международно сътрудничество
Държавите трябва активно да участват в международното сътрудничество относно създаването на равни шансове за хората с увреждания.
1. В рамките на ООН, специализираните агенции и другите заинтересовани междуправителствени организации държавите трябва да участват в развитието на политиката по отношение на хората с увреждания.
2. Когато е възможно, държавите трябва да включат проблемите на хората с увреждания при общите преговори относно стандарти, обмен на информация, програми за развитие и т.н.
3. Държавите трябва да насърчават и подпомагат обмена на знания и опит сред:
(а) неправителствените организации, които се занимават с проблемите на хората с увреждания;
(б) изследователските институти и отделните изследователи в тази област;
(в) представителите на програми в тази сфера и професионалните групи в сферата на инвалидността;
(г) организациите на хора с увреждания;
(д) националните координационни комитети.
4. Държавите трябва да са сигурни, че ООН и специализираните агенции, както и междуправителствените и междупарламентарните формации на международно и местно равнище, включват в своята работа световните и местните организации на хора увреждания.

МЕХАНИЗЪМ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
1. Целта на механизма за наблюдение е да стимулира ефективното прилагане на Правилата. Той ще подпомогне всяка държава в оценката на равнището на прилагане на Правилата и в измерването на напредъка. Мониторингът ще идентифицира пречките и ще предложи подходящи мерки, които ще допринесат за успешното прилагане на Правилата. Механизмът за наблюдение трябва да отчита икономическите, социалните и културните рамки на всяка държава. Важни елементи ще бъдат осигуряването на консултантски услуги и обменът на опит и информация между държавите.
2. Правилата ще бъдат наблюдавани в рамката на сесиите на Комисията за социално развитие. Ще бъде поканен и ако е необходимо, заплатен от извънбюджетни средства специален докладчик с необходимия задълбочен опит по въпросите на инвалидността и международните организации, който в продължение на три години да наблюдава приложението на Правилата.
3. Международните организации на хора с увреждания, които имат съвещателен статут в Съвета по икономическите и социалните въпроси, както и сдруженията,представляващи хора с увреждания, които все още нямат своя организация, трябва да бъдат поканени да формират заедно група от експерти, в която организациите на хора с увреждания ще имат мнозинство. Като се имат предвид различните видове инвалидност и необходимото равномерно и задължително справедливо географско разпределение, те ще бъдат консултирани от специалния докладчик и когато е необходимо, от Секретариата.
4. Групата от експерти ще бъде насърчавана от специалния докладчик да разгледа, посъветва и осигури обратна информация и предложения за разпространение, приложение и мониторинг на Правилата.
5. Специалният докладчик ще изпрати въпросник до държавите-участнички в системата на ООН, както и до междуправителствените и неправителствените организации, включително и до организациите на хора с увреждания. Въпросникът ще се отнася до плановете за приложение на Правилата в държавите. Въпросите ще бъдат избирателни и ще обхващат някои специфични правила за задълбочена оценка. При подготвяне на въпросите специалният докладчик трябва да се допита до експертната група и Секретариата.
6. Специалният докладчик ще търси пряк диалог не само с държавите, но и с местните неправителствени организации, за да събере мненията и коментарите им върху всяка информация, която би могъл да включи в доклада си. Специалният докладчик ще осигури консултантски услуги относно осъществяването и наблюдението на Правилата, а също и помощ при подготовката на отговорите по въпросника.
7. Дирекцията за политическа координация и устойчиво развитие към Секретариата, като център по проблемите на инвалидността в ООН, Програмата на ООН за развитие, както и други органи и механизми в системата на ООН, като например регионални комисии и специализирани агенции и междуинституционални прояви, ще съдействат на специалния докладчик в прилагането и наблюдението на Правилата на национално равнище.
8. Специалният докладчик, подпомаган от Секретариата, трябва да подготви доклади, които да представи пред Комисията за социално развитие на Тридесет и четвъртата и Тридесет и петата сесия. При подготовката на тези доклади докладчикът трябва да се консултира с експертната група.
9. Държавите ще насърчават националните координационни комитети или подобни органи да участват в осъществяването и мониторинга. Като основни органи по проблемите на инвалидността на национално равнище, те трябва да бъдат насърчавани да създадат процедура за координация на наблюдението. Организациите на хора с увреждания трябва да бъдат насърчавани да се включват активно в наблюдението на процеса на всички равнища.
10. При разкриване на извънбюджетни ресурси, трябва да бъдат създадени една или повече длъжности за междурегионални консултанти по Правилата за предоставяне на услуги за държавите, в това число:
(а) организиране на национални и регионални семинари за обучение по съдържанието на Правилата;
(б) разработване на указания, които да подпомогнат стратегиите за прилагане на Правилата;
(в) разпространение на информация за най-добрите практики при прилагане на Правилата.
11. На своята Тридесет и четвърта сесия Комисията за социално развитие трябва да създаде отворена работна група, която да проучи доклада на специалния докладчик и да направи препоръки как да се подобри прилагането на Правилата. При разглеждане на доклада на специалния докладчик комисията чрез тази група ще консултира международните организации на хора с увреждания и специалните агенции съгласно правила 71 и 76 от правилата за работа на функционалните комисии на Съвета по икономическите и социалните въпроси.
12. По време на сесията след изтичане на мандата на специалния докладчик Комисията ще разгледа възможността за неговото подновяване, посочвайки нов специален докладчик, или ще обмисли нов механизъм за наблюдение, като даде препоръки на Съвета по икономи-ческите и социалните въпроси.
13. Държавите трябва да се стимулират за подпомагане на Доброволния фонд по проблемите на инвалидността към ООН за по-нататъшно прилагане на Правилата.

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 388.52 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3