В: Пространствено-времева типологизация на културно-познавателните пътувания и маршрути
Друга система за класификация пък предлага Вьолер. Предпоставка за презентирането на туристическите продукти е не само инсценирането на култура за тези цели, но и създаването на една съответстваща на времето инфраструктура. Едва благодарение на нея посетителите могат да достигнат и изживеят културните предложения. От тук и дефиницията и типологизацията на Вьолер, според която културният туризъм “...не е пътуване до чужди културни пространства, а до места, за които пътуващите вече знаят, че са подготвени за тях и че ги очакват”. За да схематизира формите на културният туризъм Вьолер се опира на две понятия: време и пространство. Въз основа на това той определя 4 типа културен туризъм и културно-познавателни маршрути:
- Исторически културно-познавателни пътувания и маршрути - всяко пространство има своята собствена история, следователно всяко място може да бъде преустроено за историческия туризъм. Важното тук е събитията дa имат отношение към културата: историите трябва да разказват за една “друга страна”, която се приема като романтична и екзотична, и не само туристите, но и местното население да възприема това историзиране, откъсвайки се от всекидневието, чрез едно бягство към “времето на предците”. В тази област на културният туризъм попада класическото изследователско пътуване от 19 век, чиято цел била да се намерят следите на миналото, да се открие безценното, загубило се в настоящето. “Типичното” на тези отминали епохи, закрепено към материални обекти - архитектурни паметници и руини, се представя и инсценира отново и отново за специални туристически събития или поводи като юбилеи и чествания.
- Пътувания и маршрути, свързани с културно наследство: за разлика от историческия туризъм, тук не се търси миналото, а едно определено пространство, което не съществува другаде - пътешественикът иска да открие културата на един регион, в който всичко е максимално естествено. Този вид туризъм е възможен по места, където има заслужаващи си природни забележителности, както и традиционни форми на селско стопанство, занаяти и професии. Това може да се открие предимно в природни и национални паркове и резервати. Туризмът свързан с културното наследство не се абстрахира от времето - обектите, които се представят, транспортират ценности от миналото. Целта им е да покажат на идващите поколения, че нещата имат исторически корени. Това се случва, чрез туристическо инсцениране (напр. селски туризъм), чрез проправянето на пътища за туристите, за да достигнат до достижения на времето и личности.
- Културно-познавателни пътувания и маршрути на самопрезентацията: "мултиопционалното” общество води към един диференциран свят, който човекът вече не може да разбере. В гета, части на града или обществени групи - едни нови малки светове - възникват култури, различни от неговата собствена култура. Когато местното бъде репрезентирано и може да бъде посетено (т.е. има туристическо предлагане), тогава тази самопрезентация може да бъде туристически обхваната. Пример за това е градският туризъм: градовете биват туристически инсценирани и представени, така че да могат да бъдат туристически консумирани. Възможностите за тази консумация са многобрйни и се разпростират от разходка, през “шопинг” до посещението на културни забележителности. Посещението на места на саморепрезентацията, например градски празник (панаир), събития и изложби е необходимо, защото отговор на въпроса “Какво се случва там?” може да се даде само чрез активно участие.
Сподели с приятели: |
