Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България
Б: Според предлагания културен продукт
Изтегляне 0.73 Mb.
|
Свързани:
PAZAR NA TRUDA
- Навигация на страницата:
- Градски културно-познавателни туристически маршрути
- Образователни културни пътувания и маршрути
- Събитийни културно-познавателни маршрути и пътувания
- Тематични културно-познавателни пътувания и маршрути
| Б: Според предлагания културен продукт
От гледна точка на предлагането можем да направим друг вид типологизиране на културно-познавателния туризъм и маршрути: - Градски културно-познавателни туристически маршрути - в последно време се забелязва голямо развитие на градският туризъм. Тук трябва обаче да отбележим, че можем да го причислим като част от културният туризъм естествено само съобразявайки се с мотива за пътуването, тъй като едно посещение с консуматорски цели, например пазаруване, не може да влезе в разглежданата от нас категория. Въпреки това една средно голяма част от пътуванията имат за основен мотив “културата”. Според проучване на Световната организация по туризъм (СОТ) и Европейската комисия по пътуванията (ЕКП) само 20% от градските туристи слагат културата като главен мотивационен фактор и голяма част от тях не се виждат като "културни" туристи. Въпреки това повечето градски туристи са свързани с културните събития. Главните заключения на доклада са, че: Въпреки че градския туризъм продължава да бъде доминиран от установилите се "културни столици", се наблюдава засилване на интереса към нови и по-безизвестни дестинации в Европа. Традиционните културни градове са на път да загубят своите позиции, за сметка на нови дестинации с новаторски продукти и услуги. Развитието на предлаганите продукти и услуги има голямо значение за градове, които искат да изпъкнат сред силната конкуренция. Развитието на "иновационния туризъм", свързващ традиционните културни продукти, услуги и наследство с модерните индустрии (напр. медия и забавления, дизайн, архитектура и мода) ще даде голямо предимство на развиващите културния туризъм градове. Специфично за градският туризъм е стандартизираното предлагане на забележителности, което се състои основно от архитектурни паметници, история, изкуство и значими личности, към това можем да прибавим и краткосрочността на пътуването. Основната възрастова група е между 29 и 50 години, освен това градските туристи разполагат с доходи над средните и имат едно по-високо образователно ниво. - Образователни културни пътувания и маршрути - към този вид можем да причислим езиковите и изследоватески пътувания. И двете преследват една и съща цел - увеличаване на нивото на познание, натрупване на впечатления и опознаване на нови страни и региони. Изследователските пътувания следват една точно определена тематика, броят на участниците, както и времето е ограничено. Възрастовата група е около 45 години, като участникът принадлежи към по-образованите и високи кръгове на обществото. За разлика от тях езиковите пътувания са насочени към групата на 11-20 годишните ученици и студенти, както и към работещите, които имат нужда от езиково обучение. Езиковите пътувания могат да се причислят към културния туризъм, тъй като езикът предствалява едно от основните културни богатства на човечеството. - Събитийни културно-познавателни маршрути и пътувания – този вид културен туризъм представлява един от най-бързо развиващите се сектори на целият туристически отрасъл. Свързаните с определени събития пътувания са изключително популярни и са резултат от повишената необходимост от преживявания. Тук става въпрос за специално инсценирани събития, чиито основни характеристики са неповторимост, краткотрайност, рядкост, така че се отличават от останалите естествени и постоянни културни предложения. Културното им многообразие обхваща различни събития в областта на музиката, театъра, изкуството и религията, както и традициите, обичаите, науката, техниката и медиите. Все повече региони виждат в събитийня туризъм възможността чрез големи и мащабни проекти да привлекат вниманието и интереса към себе си, с което да увеличат своят културен капитал. Особено при местности с нисък естествен културен потенциал това води до привличането на повече посетители и увеличаване на икономическите приходи. Тази положителна черта на събитийния туризъм е открила например и община Каварна - през последните години тя се превръша в културна и рок столица на Балканите, с което привлича все повече туристи. Към събитийния туризъм можем да причислим и фестивалният- това е названието на една нова област от постоянно развиващият се туристически бранш. Целевата група е готова да измине големи разстояния, за да присъства на музикални събития. Фасцинацията, която започва от света на операта и обогатява света на публиката, успява да анимира аудиторията да бъде част от събитията, не само когато те се случват в близост, но дори на другият край на света. Пътуванията зад граница често са свързани с определени ресторанти, посещения на градски забележителности, музеи и други туристически предложения. Но основното винаги е концертът, операта, мюзикълът или фестивалът. Фестивалният туризъм е времево ограничен в рамките на три до четири дни, много често цялото пътуване е предварително разчетено и организирано от агенция. Основните потребители на този вид туристически продукт са от една по-зряла и финансово силна прослойка на обществото. - Тематични културно-познавателни пътувания и маршрути - изразяват се с посещението на културни прояви, обединени от едно мото. Темите са част от културни и обществени области като например изкуство, архитектура, литература, музика. Освен че може да бъде детерминиран времево, например в рамките на една година или няколко седмици, важна отличителна черта на този туризъм е тематичната затвореност, като например предложенията на Българската асоциация за алтернативен туризъм: пътуване с интерес към архитектура и археология, наблюдение и обучение в традиционни занаяти - бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, пътувания, запознаващи с традиционния български календар и кухня и др. Тематичният туризъм събира в себе си множество други подразделения, като например: музейният и изложбен туризъм - преди появата на масовия туризъм, музеите били предимно място за презентация на изложбени материали и предмети на културата от далечни и често “екзотични” страни и по този начин служели като заместител на пътуванията, давали възможност за опознаването на чужди култури в собствената страна. В днешно време музеите са посветени предимно на културното наследство на собствената страна. Чрез голямата концентрация на култура на едно място, те се превръщат в голяма туристическа атракция. Изключителен пример за това е Националният исторически музей на Египет, събрал многовековната култура, история и изкуство на страната на едно място. Друг вид тематичен туризъм е религиозният, чиято основна цел е посещението на релизиони центрове (напр. посещението на Мека поне веднъж от всеки правоверен мюсюлманин- “Хадж”) , пътуването по повод на големи религиозни празници (посещенито на Ватикана по Великденските празници), за изкупуване на грехове, лекуване или избягване на нещастие, мисионерски пътувания. Според СОТ от 300 до 330 мил. пилигрими (поклоници) посещават основните религиозни центрове всяка година. Поклоническите пътувания съществуват още от времето на древните гърци и римляни, които посещавали по религиозни причини далечни храмове. Поклонението е социално събитие, което води до срещи и обмяна на информация и знания между вярващите. Освен това то има и голямо икономическо значение - служи за финансирането на религиозни градове и местности, на институции, свързани с религиозната традиция и обучение. Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|