Възпитание и комуникация в училище Специфична комуникативна ситуация в училище
Изтегляне 26.58 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „проблемно поведение“ на учениците
- В. Противоречие на нагласите и предаваното съдържание
| Профилактика вместо възпитание
Всички скицирани смущения и дефицити, както при удовлетворяването на потребностите на тийнейджъра, така и в комуникацията с възпитаниците, се изразяват като следствие в различни видове „проблемно поведение“ на учениците - също и в свързани с употреба на психоактивни вещества и насилие над връстниците - крайните случаи на физическо насилие над учители е, разбира се, напреднал стадий на същото това явление. В такива ситуации често се случва учителите да предприемат изключително „профилактични“ дейности, т.е. насочени непосредствено към появилия се проблем (например употреба на алкохол), докато в действителност той има вторичен характер, а причините лежат в нарушен възпитателен процес (примерът с употребата на алкохол е само следствие на едни или други дефицити в удовлетворяването на психическите потребности на учениците и (или) в нарушени възпитателни взаимоотношения). Например, ако на екскурзия учениците употребят алкохол, ще изслушат „профилактичните дрънканици“ на тема вредата от пиенето, а единствената възпитателна намеса е например намалено поведение или викане на родителите (които от своя страна най-често ще изнесат същата „лекция“ вкъщи). Специфичната профилактика, разбирана като противодействие на определени рискови поведения на тийнейджърите, се третира като чудодейно лекарство срещу всички училищни проблеми, докато в действителност истинската профилактика трябва да съдържа в себе си и - а може би преди всичко - всички елементи на възпитателния контакт, които го правят ефективен. Досега не е измислен по-добър метод за контакт от разговора, но за да бъде истински, т.е. искрен и ефикасен, е необходима готовността на учителите и уменията им да го проведат. В. Противоречие на нагласите и предаваното съдържание Ако учителят/възпитателят сам не притежава умения, които се опитва да оформи у възпитаниците си, рано или късно ще се проявят противоречия между предаваното съдържание и собствените нагласи на учителя. Тук се проявява огромната сила на моделирането, това означава, че обучаването чрез личен пример - предаването на някакво съдържание чрез моделиране е много ефективно отколкото това, което говорим (на принципа „пример, не урок“). Така например учител, който говори за необходимостта на междучовешки отношения без насилие, а сам употребява психическо или вербално насилие спрямо своите ученици (например използвайки обидни думи като „глупаци“), не само губи достоверността си в техните очи, но фактически ги научава да общуват чрез насилие. Друг пример: Ако говорим на учениците за самостоятелно мнение, трябва да имаме готовност да приемем изказваните от тях възгледи, различаващи се от нашите собствени (не е задължително да сме съгласни с тях), и да не се възмущаваме, когато детето твърди, че „училището е тъпо“. Като говорим за ползата от съзнателно преживяване и показване на емоции, не можем да усмиряваме тийнейджъра, който заявява, че ненавижда математиката. и т.н. Тако ярки примери на противоречие и негативно моделиране е учител, който набива на учениците знания за вредата от използването на психоактивни вещества и същевременно през всяко междучасие излиза да пуши. Или на всеки купон злоупотребява с алкохол, а същевременно учи, че можем да се забавляваме и без да употребяваме алкохол. Всъщност такъв човек предава на своите възпитаници съдържание, противоположно на планираното - че психоактивните вещества са изключително потребни за всекидневна употреба и необходими за добро прекарване на свободното време. Изтегляне 26.58 Kb. Сподели с приятели:
|