С. Липса на време и насоченост към възпитателната функция на училището Проблем в училището винаги е голямото натоварване на учителите с дидактически задължения и липсата на време за планиране и реализиране на възпитателни и профилактични дейности. Същевременно необходимостта за отделяне на допълнително време за възпитателни занятия буди у тях съпротива и често те ги третират като обременително задължение или като необходимо зло. Такава нагласа не благоприятства нито за добрата възпитателна комуникация, нито за правилната подготовка и нагласа на учителите за възпитателна работа. Още повече че най-видимият във всички рейтинги и изискван от образователните власти критерий за „добра работа“ на учителя са оценките по предметите, статистиката за класирането, средните оценки в класа и в училище.
Основен въпроса е: Кое наистина е най-важното за детето и за възрастните? Като се осъзнават всичките тези затруднения, си струва да се запомни, че ежедневните ситуации в училище са най-добрият момент за възпитателна работа - всяка от тях, всяка минута от урока и всяка случка в междучасието, всяка среща в училищния двор може да бъде възпитателна ситуация, която може и трябва да се използва за коригираме на поведението и нагласите на учениците.
Трябва да се дадем сметка, че качеството на възпитателната работа зависи:
Поради това работата върху себе си е първото задължение на всеки възпитател.
Войчех Ейхелбергер2 е казал, че „щастливи деца възпитават щастливите родители“. Като продължим логиката му, можем да добавим, че добрите хора възпитават добри хора.
1 Ex cathedra (лат.) от катедрата, официално, служебно (обикн. иронично: авторитетно) (бел. на пр.).
2 Войчех Ейхелбергер (1944-) полски психолог, терапевт и писател.
