Възпитанието като процес. Основни компоненти на съдържанието на възпитанието
Изтегляне 75 Kb.
|
| Възпитанието като процес
Възпитанието е процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение. В съвременния смисъл възпитанието се разглежда като система от възпитателни дейности, процес на реализация на системните дейности и резултат на процеса. Възпитателният процес в развитието на подрастващите продължава като в него се наблюдава постоянно изменение, движение и развитие. Възпитателният и образователният процес протичат успоредно и зависят един от друг. Възпитателният процес протича през три етапа, които се осъществяват едновременно, цялостното осъществяване на които, би довело до постигане на предварително поставените цели и задачи. Началният етап се основава на информационно-просветителското обучение. Овладяват се знания от различни области, без да се проверява заученото. Тук се формира отношение към знанието. Следващият етап е оценъчно-ориентировъчен. Оценяват се знанията от първия етап и се формира отношение към учебния материал. Формират се възгледи и убеждения. В третия етап се формират привички на поведение. Тук личността извършва осъзнатите действия автоматично. В своята книга Теория на възпитанието Д. Василев определя предмета на теорията на възпитанието, който се свързва с изследване на закономерностите на организацията, протичането на възпитанието и функционирането на възпитателната система и технологията на видовете възпитание (Василев, 1994.). Това е така, защото организацията се видоизменя с порастването на детето. Първоначалното възпитание се дава от родителите, после продължава да се развива в различните образователни степени и след тях, като отразява времето, социално-политическия строй, характера на обществените отношения и ценностите на обществото. Всичко изброено влияе и върху технологията на видовете възпитание. Макар основните етапи да са широкоразпространени, в съвременния свят, в който живеем, се усещат промени в начините на възпитание, както в семейната, така и в образователната среда. В книгата Основни етапи на детството пионерът в детската анализа- Франсоаз Далто дава отговор на въпроса дали първоначалното възпитание се заличава, като обяснява, че то изгражда личността на детето и неговия начин да присъства в света. А тази личност няма да може да бъде променена. Тя е нещо като стъблото на дърво. Поникващото дръвче има съвсем тънко и крехко стъбло, но вече си личи дали ще има три или четири основни разклонения. След време то ще развие своята корона и стъблото му може да достигне два метра в диаметър, но винаги ще запази своите три или четири основни разклонения, които са изградили неговата първоначална структура(Далто,1994). В подробно интервю относно първоначалното възпитание тя подчертава, че не става дума за възпитанието, което родителите се опиват да дадат съзнателно, а за уважението на детето към самото него, което му предаваме чрез нашето отношение към него. Първоначално то е неизречено и се предава преди всичко с нагласата, която вдъхва на детето увереност или неувереност в себе си, която му внушава гордост от неговия пол и от неговите начинания и му дава сигурността, че каквото и да направи, винаги ще бъде обичано. Буквално възпитанието е въпрос на сигурност или несигурност, в това е категорична Далто. Възпитателната дейност като вид педагогическа дейност протича в условията на възпитателен процес, който се базира на възпитателно взаимодействие. Възпитанието е основно понятие на теорията на възпитанието и същността му се изразява в реализирането на специално организирано многоаспектно взаимодействие на възпитаваният субект със субектите и факторите на възпитателно влияние, чиято водеща цел е формиране на възпитателен облик на личността, който в най-висока степен съответства, както на общочовешките възпитателни идеали и ценности, така и на индивидуалните предпочитания. (Василев, 1994). В този контекст възпитанието се разглежда в няколко съществени педагогически аспекта като специфична, реализирана по научнообоснован проект дейност, представляваща единство и система от възпитателни отношения с определена процесуална и съдържателна страна. Заедно с това е необходимо да се изведат и изпълняваните от възпитанието специфични социални функции, които открояват значимостта му като социалнопедагогическо явление: - предаване на утвърден общочовешки възпитателен опит в посока към постигане на по-високо равнище на развитие; - създаване на условия за приемственост и обвързване на общочовешките с обществените възпитателни ценности; - утвърждаване на връзката между национална култура и възпитание, отразяваща специфичните измерения в културното и възпитателното своеобразие и развитие на нацията; - реализиране на социалното развитие и формиране на младото поколение за продължителни времеви периоди; Употребата на понятията “възпитателна дейност” , “ възпитателна работа” и “ възпитателен процес” в някои случаи като еднозначни, изисква разграничаването им в съдържателен аспект. - Възпитателната дейност е вид педагогическа дейност и като такава тя отразява същността на общото и заедно с това откроява специфичните измерения на частното - представлява специално организирано взаимодействие между възпитавания и възпитаващия субект, характеризиращо се с целева ориентация, предметна определеност, систематичност и методическа осигуреност. В нея могат да се разграничат две страни - външна, изразяваща действеното начало, и вътрешна - разкриваща процесуалните измерения. - Възпитателната работа се свързва именно с външната страна и представлява детерминирана от конкретна цел съвкупност от действия на основните субекти на възпитанието. - Възпитателният процес като вид педагогически процес разкрива процесуалната страна на възпитателната дейност. В този смисъл той представлява специално организирано и реализиращо се по определена технология взаимодействие между субектите на възпитанието, което взаимодействие е съобразено с неговото съдържание, с използваните методи, форми средства, материално-техническа среда и условия, с неговите цели и задачи, удовлетворяващи потребностите на обществото и на личността. Структурата на възпитателния процес включва целеви, съдържателен, дейностен, реултативен и ресурсен компонент. Връзката и взаимодействието между компонентите създава условия за разглеждането на възпитателния процес като динаммична система. Изтегляне 75 Kb. Сподели с приятели:
|