Възпитанието като процес. Основни компоненти на съдържанието на възпитанието
Функции на възпитанието.Основни компоненти на съдържанието на възпитанието
Изтегляне 75 Kb.
|
| 3.Функции на възпитанието.Основни компоненти на съдържанието на възпитанието
Основните задачи на възпитанието се изразяват в: открояване и изследване на закономерностите на организацията, протичането на възпитанието и функционирането на възпитателната система; обосноваване на системата от принципи, методи, организационни форми и средства на възпитанието; представяне и обосноваване на обективни критерии за оценяване на нивото на възпитаност и на добри възпитателни практики. Непосредствено обвързани с основните задачи на възпитанието и с изразена социална ориентация са нейните основни функции: -превантивна функция - възпитателната дейност е фокусирана, както върху постигане на отговарящо на обществените идеали и ценности за развитие на личността от позициите на теорията на възпитанието, така и върху предпазването й от отклонения и деформации в процеса на усвояване на ценности и опредметяването им в ценностната ориентация и устойчиво поведение; - конструктивна функция- възпитанието с научния и практико-приложния си потенциал има съществен принос, както за конструирането и усъвършенстването на организацията и функционирането на възпитателните дейности в различни обществени системи, така и за създаването и обосноваването на възпитателни технологии, характеризиращи се с високо ниво на ефективност; - диагностично-прогностична функция- свързва се с информационно и технологично осигуряване на диагностиката на възпитаност и на резултатите от възпитателната дейност, както и с прогнозиране на тенденциите и перспективите в развитието на възпитателния процес и на възпитаваната личност; - познавателна функция- възпитанието е основен източник на научна информация за възпитанието, разглеждано като дейност, процес, система, технология и резултат. Съдържанието на възпитанието е един от основните елементи на системата на възпитанието, респективно на умственото възпитание. То включва съвкупността от знания, научни представи и понятия, възгледи и навици, познавателни интереси и потребности, а така също от способи за познание. Училището като институция е основен фактор за интелектуално, нравствено, естетическо, трудово, здравно и физическо развитие и възпитание. В неговите рамки се извършва целенасочен и съзнателно планиран процес, предназначен да създава оптимални условия за развитие и усъвършенстване на човешкия интелект.Други видове възпитание в училищното образователно звено са екологичното възпитание - свързано с принципа на природосъобразността и опазването на биоразнообразието, както и с развитието на естествената връзка между човека и природата, също и половото възпитание - то се изразява във формиране на отношение към тялото като пол,формиране на отношение къмздравословните модели на поведение, свързани със сексуалността, както и с осмисляне и овладяване на половоролевите модели на поведение. Тук по-задълбочено ще разгледам интелектуалното възпитание като един от основните компоненти на съдържанието на възпитанието. Основните параметри на съдържанието на интелектуалното възпитание по-конкретно се определя от неговите задачи. Задачите на интелектуалното възпитание, които в определен смисъл представляват компонентна конкретизация в интелектуалната сфера на общата цел на възпитанието за цялостност и хармоничност на личността, могат да бъдат представени по следния начин: Овладяване на определен фронд знания за природата, обществото и човека, явяващи се неоходимо условие и предпоставка за мисловна дейност. Изграждане на тази основа на цялостен светоглед, на система от убежище и възгледи за света като цяло. Овладяване на основните мисловни операции, чрез които се осъществява познавателната човешка дейност. Формиране на общи и специални интелектуални умения и навици за умствена работа и култура на умствен труд. Като резултативно постигана задача от очертаните по-горе е развитието на интелектуалните сили и възможности, благоприятствуващи за самостоятелна, за творческо-евристична дейност. Първото съдържателно направление, свързано с овладяването на определен фронд знания, предполага усвояването на конкретния учебен материал: факти за нещата и явленията; терминология; понятия от различен вид; закони; закономерности; формули; символи; имена и названия и др. Второто съдържателно направление, е свързано с изграждането на цялостен светоглед, фактически е насочено към формиране на система от възгледи и убеждения за развитието на природата, обществото и човека. Третото съдържателно направление включва овладяването на мисловните операции и по-конкретно - анализа, синтеза, сравнението и класификацията с техните специфични характеристики. - Анализът се характеризира с овладяването на възможността мисленото разчленяване цялото на части или мислено отделяне на някой негов компонент или свойство. - Синтезът е свързан с възможността мислено да се обединяват частите на предмета или отделни негови страни, признаци и свойства. - Сравнението предполага овладяването на възможността да се установяват сходството и различията между предметите или явленията по съответни признаци и в определена последователност. - Класификацията или систематизацията са свързани с усвояване на предметите и явлениета по групи, в зависимост от общото и различното при тях. Интелектуалното възпитание като компонент на цялостното възпитание може да се разглежда и като протичащ процес, и като осъществявана дейност с интелектуална избирателност и целенасоченост. Процесът на интелектуалното възпитание като протичащ феномен представлява темпорално-пространствено движение, изменение, развой на възпитанието в интелектуална област, на неговото състояние, етапи и моменти. В темпорално отношение, както при цялостното, така и при интелектуалното възпитание, разглеждани в конкретно-педагогически и в широк социален смисъл на думата, могат да бъдат разграничени два основни вида продължителност на процеса. Първият вид е с широкия смисъл на думата, интелектуалното възпитане продължава през целия човешки живот и по същество е насочено към овладяване на социализационния и инкултурационен процес в интелектуална сфера. Вторият вид продължителност е свързана с интелектуално- възпитателния процес е в специфично- педагогическия смисъл на думата и обхваща един относително самостоятелен цикъл на предварително замислен и методично осъществяван процес на умствено възпитание и съответни условия. При процеса на интелектуалното възпитание от съществено значение е да се отчитат няколко важни момента и обстоятелства. Първо да се постигнат по-трайни познавателни интереси, които се явяват „двигател” на мисловната ориентация и реализация на човешкия индивид. По своята природа познавателният интерес е потребностно отношение на човека към ценностите в интелектуалната сфера. В него присъстват освен релационен, също така емоционални и волеви моменти, които благоприятстват за преодоляване на интелектуалните трудности. Второ, важно е при протичането на процеса на интелектуалното възптание и образование да се предоставя на учащите се по-голяма възможност за разсъждения от различни гледни точки по един и същ въпрос, което развива креативността на мисленето. Трето, разглеждайки взаимодействието между емоцията и развитието на познавателната способност, се отдава голямо значение на съгласуваността между процесите с познавателен характер и емоционално-чувствените състояния. Д. Василев определя умствената възпитаност като „съвкупност от всички интелектуални отношения, в които е включена личността и които влияят върху формирането на нейния интелектуален облик”. Изтегляне 75 Kb. Сподели с приятели:
|