– ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

14 – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Старият Израел беше отлъчен, отсечен от завета чрез праведния Божий съд. На повърхността това представлява сериозен проблем: Какво става с Божиите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Бог се закле, че ще бъде Бог на Авраамовото потомство, че заветът ще се установи с потомството на Авраам “през техните поколения, във вечен завет” (Битие 17:7). Ако спасението премина от юдеите към езичниците, какво казва това за верността на Бога към Неговото слово? Има ли място за етническия Израел в пророчествата?

На тези въпроси е отговорено по най-прекия начин в Писанието от апостол Павел в Римляни 11.
Отхвърлянето на Израел не е пълно
Бог никога не отхвърли напълно етническия Израел, изтъква Павел. Все пак, самият Павел беше “израилтянин, потомък на Авраам, от Вениаминовото племе” (ст. 1). И Павел не е изолиран случай. Всъщност, както той показва, в историята на Израел винаги само малцина са били истински вярващи в библейската вяра. Като пример той цитира историята на Илия (3 Царе 19), който се оплаква на Бога, че е единственият останал верен израилтянин. Бог поправя Илия с изявлението, че си е запазил седем хиляди верни в Израел, хора, които не са се поклонили пред Ваал. Подобно, казва Павел, “така и в сегашно време има остатък, избран по благодат” (ст. 5). В Своята върховна благодат Бог е избрал да спаси някои от Израел, дори когато осъди Израел като цяло, така че “онова, което Израел търсеше, това не получи; но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” в тяхното неверие, като нечестивия Фараон на Египет (ст. 7; сравнете 9:14-18). На мнозинството от етническия Израел, “Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши да не чуват, даже до днес” (ст. 8; сравнете Деяния 28:25-28). Върху хората отлъчени от завета ще дойдат проклятията на Стария Завет: “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние; да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им завинаги” (ст. 9-10). Независимо от това, Бог все още имаше Свои избрани сред етническия Израел. Като Павел, те щяха да се спасят. Божието отхвърляне на Израел не беше пълно.
Отхвърлянето на Израел не е окончателно
Не само е вярно, че винаги ще има вярно малцинство в Израел, но Божието слово също учи, че един ден мнозинство от етническия Израел ще бъде спасено. Народът на Израел, като цяло, ще се върне към вярата на своите бащи и ще признае Исус Христос за Господ и Спасител. Тяхното падение в отстъпление не е завинаги, казва Павел. Защото точно както тяхното отлъчване донесе спасение за езичниците, спасението на езичниците някой ден ще доведе до възстановяването на Израел: “Чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхната пълнота! . . . Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (ст. 11-15).

Така редът на събитията изглежда както следва:

1. 
   Юдейското отстъпление довежда спасението на езичниците;
   
2. 
   Спасението на езичниците един ден ще доведе до възстановяването на етническия Израел; и накрая,
   
3. 
   Възстановяването на Израел ще причини дори още по-голямо съживление между езичниците, което (в сравнение със всичко по-рано) ще бъде много повече “богатства” (ст. 12), като “оживяване от мъртвите” (ст. 15).
   

Но отхвърлянето на Израел няма да бъде последната глава в неговата история. Макар тялото на Израел да беше отлъчено поради неверие, възстановяването към завета ще дойде чрез покаяние и вяра: “Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина?” (ст. 23-24). Забележете внимателно, че текстът не казва, че Бог може да възстанови “естествения” Израел, но че Той ще направи това. Този възглед е подсилен в следните стихове:

2. Генетичният Израел ще бъде обърнат към вяра в Исус Христос. Макар винаги да има такива евреи, които стават християни, юдейският народ като цяло ще се обърне само след обръщането на езичниците (ст. 11-12, 15, 23-27). Това означава, че ключът към обръщането на Израел е предварителното изпълнение на Великото Поръчение (Матей 28:19-20), спасението на народите.

3. Не всеки отделен езичник или юдеин ще бъде обърнат. Обръщането на Израел и на езичниците ще бъде аналогично на отхвърлянето на Израел. Макар Израел като цяло да беше отсечен от завета, някои юдеи останаха в истинската вяра (ст. 17). По същия начин, когато езичниците и Израел се обърнат като цяло, това не означава, нито изисква всеки отделен човек от едната или другата група да стане християнин. Винаги ще има изключения. Но точно както преобладаващото мнозинство от юдеите отхвърлиха Христос, когато Той дойде, така и преобладаващото мнозинство от юдеи и езичници ще бъде присадено в корена на верния Божи народ.

4. Обръщането на юдеи и езичници ще се извърши чрез нормалните средства на евангелизиране в тази епоха. Нищо не се казва тук за някакво катаклично събитие – като Второто Пришествие – което да доведе до масово обръщане. Масовото обръщане на света ще стане когато Благовестието се проповядва на народите; всъщност, точно този текст категорично отрича някакво друго средство за обръщане (10:14-17). Вкарването от някои автори на Второто Пришествие в този текст е напълно спекулативно и заблуждаващо. Целият контекст изисква обръщането на света да се извърши чрез нормалното продължение на вече действащите процеси, както ясно посочва едно обикновено четене на ст. 11-32. Както казва Чарлз Спърджън: “Самият аз вярвам, че Цар Исус ще царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени. Но очаквам същата сила, която веднъж обърна света наопаки, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да позволи върху Неговото свято име да бъде хвърлен укорът, че не е бил способен да обърне света.”

5. Мотивът за обръщането на Израел ще бъде ревност. Юдеите ще видят как всички езически народи около тях се наслаждават щастливо на заветните благословения, обещани на Божия народ в миналото; ще видят, че Божията милост се е разпростряла по целия свят; и ще проревнуват (ст. 11, 31; ср. 10:19). Отново, това няма да бъде резултат на някакво катаклично събитие (като Грабването), защото е продължение на вече задействан процес от времето на Павел (ст. 14). Юдеи (като самия Павел) вече се обръщаха чрез тази свята ревност, и Павел се надяваше да възстанови други чрез същите средства. Но той посочи ден в бъдещето, когато това ще се случи в големи размери, и юдеите като цяло ще се завърнат към вярата.

6. Обърнатите юдеи във всяка епоха принадлежат на Църквата на Исус Христос; те не са отделна група. Всъщност няма такова нещо като “юдейски християнин,” както няма отделни библейски категории за “индийски християни,” “ирландски християни,” “китайски християни” или “американски християни.” Единственият начин езичниците да се спасят е като се присадят в едното “маслинено дърво,” верния заветен народ (ст. 17-22). И единственият начин един юдеин да се спаси е да стане член на Божия народ (ст. 23-24). Няма разлика. Чрез Своето завършено дело Христос “направи двата отдела едно” (Ефесяни 2:14). Вярващите юдеи и езичници са обединени в “едно тяло,” Църквата (Ефесяни 2:16). Има едно спасение и една Църква, в която всички вярващи, независимо от етническия произход, стават Божии деца и наследници на обещанията към Авраам (Галатяни 3:26-29). Създаването на специално разграничение юдеи-езичници в тялото на Христос е в крайна сметка отричане на Благовестието.

7. Израел няма да бъде възстановен като Царството (Матей 21:43; 1 Петрово 2:9). Библията обещава възстановяването на Израел като народ, но не задължително като Държава; нищо не изисква двете да вървят заедно. Но дори да приемем, че все още има Държава Израел, когато юдеите се обърнат, Израел просто ще бъде една християнска нация сред многото, без специално положение. Хората от генетичния Израел ще бъдат част от заветното дърво на живота, но вече няма никаква религиозна значимост, която да принадлежи на Палестина. Целият свят ще стане Божие царство, като всички народи ще имат еднакво положение в това Царство.
В онзи ден Израел ще бъде с Египет и с Асирия трето благословение всред земята, защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми (Исая 19:24-25).
8. Обръщането на Израел ще доведе до епоха на големи благословения за целия свят. Ще има още по-големи изпълнения на заветните обещания, преливащо изобилие от Духовни богатства, дотолкова, че сравнени с предишното състояние на света, това ще бъде като оживотворяване от мъртвите (ст. 12, 15). Това е когато библейските обещания за земните благословения на Царството ще достигнат своето най-високо и най-завършено изпълнение. Божията Свята планина ще е обхванала целия свят и “земята ще се напълни със знанието за Господа, както водите покриват морето” (Исая 11:9).
Кой, тогава, е този Христос и колко е велик Той, Който чрез Своето Име и присъствие засенчва и смущава всички неща от всяка страна, единственият, Който сам е силен срещу всичко и е изпълнил целия свят със Своето учение? Нека гърците да ни кажат, които Го подиграват без да се скъпят и срамуват. Ако Той е човек, как може един човек да се е оказал по-силен от всички онези, които те самите считат за богове, и чрез Своята собствена сила да ги е развенчал, че са нищо? Ако те Го наричат магьосник, как може чрез един магьосник да се унищожи цялата магия, вместо да стане по-силна? Ако Той беше победил определени магьосници или само се беше доказал, че е по-добър от тях, те можеше с основание да мислят, че Той превъзхожда останалите само със Своето по-голямо умение. Но фактът е, че Неговия кръст надви цялата магия и победи и самото име магия.

Св. Атанасий, За въплъщението [48]