Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Раят: Възстановен и завършен
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Раят: Възстановен и завършен
През цялата изкупителна история, когато Бог призовава Своя народ към възстановения Рай, той ги въвежда в Своя Град. Можем да видим това в сравнението между бунтовните, автономни строители на град в Битие 11, и Авраам, който пътуваше към Обещаната Земя, “очаквайки града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евреи 11:10); и Писанието уверява новозаветната общност, че ние “пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим” (Евреи 12:22). В последното видение в Откровение на Йоан е показано изпълнението на обществения мандат, пълното възстановяване и изпълнение на Едем: “И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми святия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога и имаше божествена слава” (Откровение 21:10-11). Като Пресветото място, дължината, широчината и височината на града са еднакви (Откровение 21:16; 3 Царе 6:20): няма Храм в Града, защото самият Град е вътрешното светилище (ср. Ефесяни 2:19-22); и в същото време, “Господ Бог, Всемогъщия, и Агнето, са негов Храм” (Откровение 21:22). Градът сияе с ярката Божия слава, осветлявайки народите (Откровение 21:11-27), и през главната му улица тече Реката на Живота, както течеше първоначално от Едемската градина (Откровение 22:1-2); “и вече не ще има нищо проклето” (Откровение 22:3). Още повече, ние не трябва да смятаме това видение като изцяло в бъдещето, защото нашият Господ каза почти същото нещо за нас в тази епоха: “Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие. . . . Нека вашата светлина свети на хората. . . .” (Матей 5:14-16). По много повече начини Едемската образност е взета и разширена в Новия Завет, който описва изпълнението на обещанията за Новото Създание в Христос. Очевиден текст, разбира се, е прологът към Евангелието на Йоан (Йоан 1:1-18), който започва така, както започва и Битие: “В началото.” Виждаме същите идеи – Словото, сътворение, живот, светлината свети в тъмнината и я побеждава; и Йоан казва за Христос, че Той обитава (буквално, пребивава в скиния) между нас, и видяхме Неговата слава” (Йоан 1:14; сравнете Изход 40:34). Идеята на Йоан тук е да покаже, че Исус Христос е пълното откровение на присъствието на Бога с Неговия народ (сравнете Матей 1:23). Но цялото Евангелие на Йоан е изградено върху старозаветна образност. Например, текстът след неговия Пролог (Йоан 1:19-2:11) съдържа скрита седмодневна структура, която трябва да ни напомни за първоначалните седем дни на сътворението (както и многобройни други старозаветни съответствия). На първия ден Йоан Кръстител се явява като “глас на един, който вика в пустинята” (1:23; сравнете Битие 1:2-3). На следващия ден, когато Исус бива кръстен (водното кръщение като повторение на две старозаветни събития на повторно сътворение: Потопа [1 Петрово 3:20-21] и преминаването на Червеното море [1 Коринтяни 10:1-2]), Духът слиза с крила, носейки се и кръжейки над водите на Новото Създание – и Той идва като гълъб, крилатият посланик, който обяви на Ной новото сътворение на света (1:32-33; сравнете Битие 8:11). Пасажът продължава с други образи на сътворението, и завършва на седмия ден с присъствието на Исус на сватба, обръщащ водата (ср. Бит. 1:2ff.) на вино – най-доброто вино (Йоан 2:1-11). Благословението е свръхизобилно, повече отколкото е необходимо (около 600 литра), като предвестник на изречените обещания за Градината, които щяха да се изпълнят от Него (Битие 49:10-12; Исая 25:6; Амос 9:13-14; Еремия 33:10-11). Точно преди да направи това, Той споменава часа на Своята смърт – защото именно Неговата пролята кръв, виното на причастието, осигурява благословението: Едем е недостъпен без Умилостивителна жертва. И така, чрез чудото на Седмия Ден, Исус “яви Славата Си” (Йоан 2:11) – точно както Бог направи през първото Събота чрез Своето възцаряване в Облака. Но когато Бог е седнал спокойно на Своя престол, Той седи като съдия, преглеждащ Своето Творение-Храм; и когато за първи път откри нечестие там, Той го очисти, изгонвайки нарушителите (Битие 3:24). Подобно, следващото събитие в Йоановото евангелие показва Господ посещаващ храма и идващ в Съд срещу онези, които го оскверниха (Йоан 2:12-22). (Съботата е времето, когато се явяваме пред Божия съдебен престол, за да бъдем изпитани; и ако сме одобрени, влизаме в Неговата почивка [Евреи 3-4]). През тази Събота хората в Храма бяха виновни, и Той ги изгони в ужасяващо – и шумно – проявление на съд: образ на първия и последния Ден на Господа (виж по-долу, Глава 15). След това обяви Своето тяло – лично Себе Си, и Своето Тяло, Църквата – за истинския Храм (Йоан 2:18-22), защото физическото възкресение на Христовото тяло е основата за определянето на Неговите хора като Храма (Ефесяни 1:20; 2:5-6, 19-22; 1 Коринтяни 3:10-11, 16-17). Като Божий Храм, Църквата е приета отново в Едем и е изпълнена с Духа и Божията слава (Изход 40:34; Числа 9:15; Йоил 2:28-31; Деяния 2:1-4, 16-21). Църквата е новата Градина-Храм на Бога, възстановена в първоначалния Божий мандат за човека: да владее над земята, да разширява Градината докато тя покрие целия свят. Като ни възстановява по Своя образ, Бог ни е дал Неговото присъствие. Той обитава Своя Храм и ни е обещал да бъде с нас, когато изпълняваме Неговата заповед до краищата на земята (Матей 28:18-20). Има една река, чиито води веселят Божия град, Святото място, гдето обитава Всевишният. Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. (Псалм 46:4-5) И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места, дето би отишла тази пълна река. И там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тази вода е дошла там и, че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее. . . . А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вяхнат, нито плодът им да оскъдее. Всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление (Езекиил 47:9-12). Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|