Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

11 – ИДВАЩ В ОБЛАЦИТЕ

Видяхме, че беседата на Христос на Елеонския хълм, записана в Матей 24, Марк 13 и Лука 21, говори за “края” – не на света, а на Ерусалим и на Храма; тя се отнася изключително за “последните дни” на старозаветната ера. Исус ясно говори за Своите съвременници, когато казва, че “това поколение” ще види “всички тези неща.” “Голямата скръб” се изпълни в ужасното време на страдания, война, глад и масови кланета, довели до разрушаването на Храма през 70 от Хр. Това, което изглежда представлява проблем за това тълкувание, обаче, са следващите думи на Исус:

А веднага след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия (Матей 24:29-31).

Изглежда сякаш Исус говори, че Второто Пришествие ще стане непосредствено след Скръбта. Стана ли Второто Пришествие през 70 от Хр.? Пропуснахме ли го? Първо, нека от самото начало да изясним едно нещо: просто няма начин да се избяга от думата веднага. Тя означава веднага. Приемайки, че скръбта е станала по време на живеещото тогава поколение, трябва също да приемем ясното учение на Писанието, че всичко, за което Исус говори в тези стихове, се е случило веднага след това. С други думи, тези стихове описват това, което ще стане в края на Скръбта – това, което образува нейната кулминационна точка.