Знамението на Човешкия Син
Повечето съвременни преводи на Матей 24:30 казват нещо като това: “И тогава знамението на Човешкият Син ще се яви в небето. . . .” Това е неправилен превод, основан не на гръцкия текст, а на собствените объркани презумпции на преводача относно предмета на текста (мислейки, че той говори за Второто Пришествие). Дословният превод от гръцки всъщност казва:
И тогава ще се яви знамението на Човешкия Син в небесата. . . .
Както виждате, наяве излизат две важни разлики в правилния превод: първо, мястото за което се говори, е небесата, не просто небето; второ, не знамението е в небесата, а Човешкият Син е в небесата. Идеята е просто, че този голям съд върху Израел, разрушаването на Ерусалим и на Храма, ще бъдат знамението, че Исус Христос е възцарен в небесата отдясно на Бащата, управлявайки над народите и довеждайки възмездие върху Своите врагове. Наредената от Бога катастрофа през 70 от Хр. разкрива, че Христос е взел Царството от Израел и го е дал на Църквата; запустяването на стария Храм беше окончателното знамение, че Бог го е напуснал и сега обитава в нов Храм, Църквата. Всичко това са страни на Първото Пришествие на Христос, важни части от делото, което Той дойде да извърши чрез Своята смърт, възкресение и възнасяне до престола. Затова Библията говори за изливането на Святия Дух върху Църквата и за разрушаването на Израел като едно и също събитие, защото те са близко свързани теологически. Пророк Йоил предсказва Деня на Петдесятница и разрушаването на Ерусалим в един текст:
И след това ще излея Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Старците ви ще виждат сънища,
Юношите ви ще виждат видения;
Още и на слугите и на слугините
Ще изливам Духа Си в онези дни.
И ще покажа чудеса на небето и на земята,
Кръв, огън и стълбове от дим.
Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв,
Преди да дойде великия и страшен ден Господен.
И всеки, който призове името Господно, ще се избави;
Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени,
Както рече Господ,
И между оцелелите онези, които Господ ще повика. (Йоил 2:28-32)
Както ще видим в Глава 13, боговдъхновеното тълкувание на Петър върху този текст в Деяния 2 определя факта, че Йоил говори за периода от началното изливане на Духа до разрушаването на Ерусалим, от Петдесятница до Холокост. Достатъчно е за нас да отбележим тук, че в този текст е използван същият език на съд. Общото долнокачествено тълкувание, че “облачните стълбове” са гъбовидни облаци от ядрени експлозии, е коренно изкривяване на текста и пълно неразбиране на библейския пророчески език. Със същия успех може да се каже, че стълбът от огън и дим по време на Изхода бил резултат от атомен взрив.
Сподели с приятели: |