– ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

14 – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Старият Израел беше отлъчен, отсечен от завета чрез праведния Божий съд. На повърхността това представлява сериозен проблем: Какво става с Божиите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Бог се закле, че ще бъде Бог на Авраамовото потомство, че заветът ще се установи с потомството на Авраам “през техните поколения, във вечен завет” (Битие 17:7). Ако спасението премина от юдеите към езичниците, какво казва това за верността на Бога към Неговото слово? Има ли място за етническия Израел в пророчествата?

Бог никога не отхвърли напълно етническия Израел, изтъква Павел. Все пак, самият Павел беше “израилтянин, потомък на Авраам, от Вениаминовото племе” (ст. 1). И Павел не е изолиран случай. Всъщност, както той показва, в историята на Израел винаги само малцина са били истински вярващи в библейската вяра. Като пример той цитира историята на Илия (3 Царе 19), който се оплаква на Бога, че е единственият останал верен израилтянин. Бог поправя Илия с изявлението, че си е запазил седем хиляди верни в Израел, хора, които не са се поклонили пред Ваал. Подобно, казва Павел, “така и в сегашно време има остатък, избран по благодат” (ст. 5). В Своята върховна благодат Бог е избрал да спаси някои от Израел, дори когато осъди Израел като цяло, така че “онова, което Израел търсеше, това не получи; но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” в тяхното неверие, като нечестивия Фараон на Египет (ст. 7; сравнете 9:14-18). На мнозинството от етническия Израел, “Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши да не чуват, даже до днес” (ст. 8; сравнете Деяния 28:25-28). Върху хората отлъчени от завета ще дойдат проклятията на Стария Завет: “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние; да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им завинаги” (ст. 9-10). Независимо от това, Бог все още имаше Свои избрани сред етническия Израел. Като Павел, те щяха да се спасят. Божието отхвърляне на Израел не беше пълно.