Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Царството и Възкресението
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Царството и Възкресението
Най-подробното библейско учение за Възкресението се намира в края на първото Павлово послание към Коринтяните. Същината на тази глава казва: Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първия плод, после, при пришествието на Христа тези, които са Негови. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Бащата, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена (1 Коринтяни 15:20-26). Този текст ни дава голямо познание за Възкресението. На първо място, дадено ни е уверение за неразделната връзка между Христовото Възкресение и нашето. Възкресението се извършва на два етапа: първо Христос е възкресен, а после и ние сме възкресени – първи плодове, след това жътвата. (Забележете добре: не са споменати никакви други етапи.) Второ, казано ни е кога става Възкресението: “при пришествието на Христос.” Тъй като вече знаем, че Възкресението съвпада с Последния Съд, знаем, че Второто Пришествие на Христос ще бъде в Последния Ден, при Съда. Трето, текстът също ни осведомява, че тези събития се случват в “края.” Краят на какво? Много ненужни спорове се съсредоточават върху този израз. Павел продължава, за да ни каже, че Краят идва, “когато Той ще предаде царството на Бога и Бащата, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.” Краят тук е просто Краят – краят на времето, на историята и на света. Това разбира се следва от факта, че това е последният Ден; нещо повече, това е краят на завладяването на земята от Христос, когато Той ще е установил Своето пълно управление над всичко, побеждавайки всички Свои врагове. Това е краят на “Милениума,” съвършеното изпълнение на Царството – точният момент, когато Книгата Откровение, в пълно съгласие с 1 Коринтяни, поставя Възкресението и Последния Съд (Откровение 20:11-15). Четвърто, Христовото настоящо царуване, което започна при Неговото Възкресение и възнасяне, продължава “докато положи всички врагове под нозете Си.” Това твърдение идва от Псалм 110:1, където Бог Баща казва на Сина: “Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие.” Ние знаем, че при възнасянето на Христос Той наистина седна отдясно на Бащата (Марк 16:19; Лука 22:69; Деяния 7:55-56; Римляни 8:34; Ефесяни 1:20-22; Колосяни 3:1; Евреи 1:3; 8:1; 10:12; 12:2; 1 Петрово 3:22). Следователно, според Писанието Исус Христос сега управлява от Своя небесен престол, докато всички Негови врагове бъдат направени Негово подножие. Изводите от тези текстове са неизбежни: Христос се е възнесъл на престола, и Той няма да се върне, докато последният враг не бъде победен, при Възкресението на Последния Ден. “Защото той трябва да царува, докато положи всичките Си врагове под нозете Си.” Трябва да помним, че Библията говори за спасението по модела за първоначално–прогресивно–окончателно, който отбелязахме преди. Първоначално, всички неща са поставени под нозете на Христос при Неговото възнасяне към Неговия небесен престол; по принцип, Той сега управлява света като Втория Адам. Прогресивно, Той сега се занимава със завладяване на народите чрез Благовестието, разпростирайки Своята власт до най-далечните краища на земята. Окончателно, ще дойде Денят, когато действителното Христово завладяване на света е завършено, когато всички врагове са били победени. Това ще бъде Краят, когато “в Исусовото име ще се поклони всяко коляно . . . и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Баща” (Филипяни 2:10-11). Пето, подчертавайки факта, че Възкресението става в края на Милениума, Павел казва, че “и смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена.” Христовото настоящо царуване ще бъде свидетел на постепенно унищожаване на всички врагове, прогресивно потушаване на всеки остатък от бунта на Адам, докато само едно нещо остане да бъде унищожено: Смъртта. В този момент Христос ще се върне в слава, за да възкреси мъртвите и да преобрази телата на Своите хора в съвършенството на завършеното ново Създание. По-късно в този текст Павел разсъждава допълнително върху този факт: Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната беше смъртта победоносно” (1 Коринтяни 15:51-54). Това съответства на друго велико изказване на Павел за Възкресението: Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа (1 Солунци 4:14-17). Както думите на Павел казват толкова ясно, събитията в Последния Ден включват Второто Пришествие, Възкресението и “Грабването” (“грабването” на живите светии “да посрещнат Господа във въздуха”). Библията не поучава никакво разделение между Второто Пришествие и Грабването; те са просто различни страни на Последния Ден. И фактът е, че през цялата история на Църквата до деветнадесети век никой никога не е чувал за (така нареченото) “Грабване преди Голямата скръб”; това вярване не става широко разпространено допреди няколко десетилетия. Напоследък, когато по-младите поколения започнаха да осъзнават липсата на библейска основа за този нововъведен възглед, започна да се извършва преход към по-библейски основана есхатология. Есхатологията на господство, историческата Надежда на Църквата, отново е във възход. Заради обновения интерес към развиването на библейски мироглед и прилагането на библейските стандарти към всяка област на живота, есхатологията на господството все повече се обсъжда и приема. И тъй като тя е истината, нейното установяване като господстваща есхатология е неизбежно. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|