Отхвърлянето на Израел не е окончателно

Не само е вярно, че винаги ще има вярно малцинство в Израел, но Божието слово също учи, че един ден мнозинство от етническия Израел ще бъде спасено. Народът на Израел, като цяло, ще се върне към вярата на своите бащи и ще признае Исус Христос за Господ и Спасител. Тяхното падение в отстъпление не е завинаги, казва Павел. Защото точно както тяхното отлъчване донесе спасение за езичниците, спасението на езичниците някой ден ще доведе до възстановяването на Израел: “Чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхната пълнота! . . . Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (ст. 11-15).

1. 
   Юдейското отстъпление довежда спасението на езичниците;
   
2. 
   Спасението на езичниците един ден ще доведе до възстановяването на етническия Израел; и накрая,
   
3. 
   Възстановяването на Израел ще причини дори още по-голямо съживление между езичниците, което (в сравнение със всичко по-рано) ще бъде много повече “богатства” (ст. 12), като “оживяване от мъртвите” (ст. 15).
   

От самото начало Бог винаги е имал един заветен народ. Новозаветната църква просто е продължение на истинския “Божий Израел” (Гал. 6:16), след като лъжливият Израел бива отсечен. Павел показва как става това като използва илюстрация: вярващите езичници биват “присадени” в стъблото на Божия народ, докато израилевите клонки биват отсечени.

Но ако някои клони са били отрязани, и ти, бивайки дива маслина, си бил присаден между тях, в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгоста Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен (Римляни 11:17-22).

Тези, които са безверни и непокорни към завета, са отрязани, независимо от предишното им положение или генетично наследство, докато тези, които вярват, са присадени. Това съдържа важно предупреждение към всички, които изповядват християнската религия, да постоянстват във вярата. Юдеите, които изоставиха своя Господ, не можеха да имат право на Божието благословение и благоволение; и както изтъква Павел, същото е вярно за езическите християни. Бог изисква покорство и устояване – както Калвин казва, живот на постоянно покаяние. “Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е ‘днес,’ да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалнната си увереност” (Евреи 3:12-14).

Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яова; и ето завета от Мене към тях: когато отмахна греховете им” (ст. 25-27).

Както видяхме по-горе, Бог закорави народа на Израел поради неверие (ст. 7-10). Но това закоравяване било само временно, докато Израел като цяло се върне към Господ, както Павел казва на друго място:

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христос. А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи в сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме (2 Коринтяни 14-16).

Юридическото закоравяване и отхвърляне на Израел няма да траят вечно. Един ден завесата ще се вдигне, и народът като цяло ще бъде обърнат към истинската вяра. Но Израел няма да се върне докато пълнотата на езичниците не е дошла – с други думи, докато езичниците като цяло не бъдат обърнати към Христос (сравни употребата на думата “пълнота” в стихове 12 и 25). И така, след обръщането на мнозинството от езичниците, целият Израил ще бъде спасен, в изпълнение на обещанията на Бога към Неговите хора в древността. Макар Израел да е неверен, Бог остава верен на Своя завет. Сега Израел е враг на Благовестието, но Бог още ги обича заради техните бащи. Привилегиите, с които Той ги е удостоил, не са оттеглени завинаги, и заради Неговите обещания призоваването на Израел в завета е всъщност неотменимо (ст. 28-29). Павел повтаря основния урок: “Защото както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост” (ст. 30-32).