20 – ЗВЯРЪТ И ЛЪЖЕПРОРОКЪТ
(Откровение 13)
Книгата Откровение е заветен документ. Тя е пророчество, като пророчествата от Стария Завет. Това означава, че тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития сами по себе си. Като пророчество, нейната цел е изкупителна и етична. Тя се занимава със завета. Няма вероятност библейските автори да са счели за важно да пророкуват за хеликоптери Кобра (които вече са изместени от “Блу тъндър”), или персонални компютри, или дъвки, или космически совалки. Нито биха били заинтересовани в предсказването на бъдещето на Съединените Американски Щати, Съветския Съюз или Великото херцогство Люксембург. Не че тези неща са маловажни (в различна степен), или че “духовните” християни не трябва да се занимават с всички области от живота; напротив. Но същността е, че Библията е откровението на Бога за завета Му с Неговия народ. Тя не е написана за да задоволи нашето любопитство относно Общия Пазар или основния лихвен процент. Тя е написана за да покаже какво е направил Бог, за да спаси Своя народ и да Се прослави чрез тях.
Следователно, дори когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи новини за живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само във връзка със завета и историята на изкуплението. Римската империя не е видяна според нея самата, но основно спрямо 1) Земята (Израел) и 2) Църквата.
Звярът от морето
Римската империя е символизирана в Откровение като хищно, жестоко животно, неопитомено и под Проклятието. Йоан казва, че тя прилича на леопард, мечка и лъв (Откровение 13:2) – същите животни, използвани да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидо-Персия и Гърция; ср. Данаиловото описание на същите империи под различен символ в Данаил 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, споделя лошите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Данаил 7:7). Звярът от Откровение очевидно е Римската империя.
Но този Звяр не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, император Нерон. Как може този символ да се отнася едновременно и за Империята, и за императора? Защото в известен смисъл (конкретно начина, по който Библията гледа на нещата), двете могат да се считат за едно. Рим се отъждествява със своя водач; Империята бива въплътена в Нерон. Така Библията може да разглежда единия или другия, или двамата заедно под едно и също име. И Нерон, и Империята са били потънали в срамни, изродени, зверски дейности. Нерон, който избива многобройни членове на своето собствено семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е хомосексуалист, последната степен на израждането (Римляни 1:24-32); чийто любим афродизиак се състои в наблюдаване как хора, които понасят най-ужасяващи и отвратителни мъчения; който се преоблича като див звяр, за да напада и изнасилва мъже и жени затворници; който използва телата на горящите на клади християни като оригинални “Римски свещи,” за да осветлява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християните по подбуждение от юдеите, за да унищожи Църквата; този животински извратен човек е бил владетелят на най-могъщата империя на земята. И той дава пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.
Нека да видим какво ни казва Книгата Откровение за Нерон/Рим, Звяра. Първо, Йоан го вижда “излизащ от морето” (Откровение 13:1). Разбира се, във визуален, драматичен смисъл изглежда, че могъщата Римска империя наистина се издига от морето, от Италианския полуостров отвъд морето. Нещо повече от това, тук има библейски символизъм относно морето. При първоначалното сътворение, земята беше течна, безформена, необитаема тъмна маса, която светлината на Духа “победи” (Битие 1:2; Йоан 1:5). Разбира се, нямало е никакъв истински конфликт между Бога и Неговото създание; в началото всичко е било “много добро.” Морето е в най-основен смисъл образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанието като символ на света в хаос поради бунта на хората и на народите против Бога: “Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Исая 57:20; сравнете със 17:12). Така на Йоан е казано по-късно, че “водите, които видя . . . са люде и множества и народи и езици” (Откровение 17:15). От тази хаотична, бунтовна маса на човечеството се издига Рим, цяла империя основана на идеята за съпротива срещу Бога.
Второ, Йоан вижда, че Звярът има “десет рога и седем глави” (Откровение 13:1), по образа на Змея (12:3), който дава на Звяра “своята сила и своя престол и голяма власт” (13:2). Десетте рога (сили) на Звяра са обяснени в Откровение 17:12 като управители на десетте имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като династията на Цезарите (17:9-11): Нерон е една от “главите” (ще се върнем на това в следващата глава).
Трето, “на главите му имаше богохулни имена” (13:1). Както вече видяхме, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, означаващо На когото трябва да се покланяме; те също са вземали името divus (бог) и дори Deus и Theos (Бог). В цялата Империя са им били издигнати много храмове, особено, както видяхме, в Мала Азия. Римските Цезари са получавали почести, принадлежащи само на единия истински Бог; Нерон е изисквал абсолютно подчинение, и дори наредил да му се изгради образ, 36 метра висок. По тази причина Павел нарича Цезар “човека на греха”; той е, казва Павел, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи като Бог в Божия грам и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4). Йоан набляга върху тази страна на Звяра: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинята Му, па и онези, които живеят на небесата” (13:5-6). Християните са били преследвани именно защото са отказали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора.
Четвърто, Йоан вижда “една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя” (13:3). Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слухът, че той ще възкръсне и ще си върне престола; те предполагат, че по някакъв начин Йоан трябва да говори за този мит. Това според мен е много незадоволителен метод да се борави с Писанието. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (виж ст. 12, 14); очевидно това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да намерим библейско обяснение за него.
Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото царство ще смаже сатанинските империи и ще ги измести, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство обявява, че Христовото царство е дошло, че дяволът е победен, обезоръжен и вързан, и че народите ще започнат да се стичат към хълма на Господния дом. В границите на това първо поколение Благовестието се разпространява бързо по света, до всички народи; навсякъде са се появявали църкви, и дори членове на рода на Цезарите са дошли до вярата (Филипяни 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска от Сената да признае официално божествеността на Христос. Така за известно време е изглеждало, че става обрат: християнството било във възход, и скоро е щяло да поеме властта. Главата на Сатана е била смазана, и с това Римската империя е била смъртоносно наранена с меча (Откровение 13:14) на Благовестието.
Но тогава нещата се обръщат. Макар Благовестието да се разпространява навсякъде, същото става с ереста и отстъплението; и заради гонението на юдеите и на Римската държава големи маси християни започват да отпадат. Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон е изглеждало, че Църквата е напълно изличена. Звярът получава смъртоносна рана, бива ранен до смърт – но все още е бил жив. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е поразил Змея и Звяра; но следствията от Неговата победа все още е трябвало да бъдат изработени; светиите все още е трябвало да побеждават и да завладяват (Данаил 7:21-22; Откровение 12:11).
Пето, “цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; и поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?” (13:3-4). Йоан не казва, че светът последва звяра; думата, която той използва, трябва да бъде преведена Страна, тоест Израел. Знаем това, защото контекстът определя поклонниците като онези, които живеят в земята (Откровение 13:8, 12, 14) – технически израз използван няколко пъти в Откровение за да обозначи отстъпилия Израел. В Гръцкия Стар Завет (версията използвана от ранната Църква), това е често срещан пророчески израз за бунтовен, идолопоклоннически Израел, който ще бъде унищожен и изгонен от Земята (Еремия 1:14; 10:18; Езекиил 7:7; 36:17; Осия 4:1, 3; Йоил 1:2, 14; 2:1; Софония 1:8), основан на своята първоначална употреба в историческите книги на Библията за бунтовни, идолопоклоннически езичници, които ще бъдат унищожени и изгонени от Земята (Числа 32:17; 33:52, 55; Исус Навин 7:9; 9:24; Съдии 1:32; 2 Царе 5:6; 1 Летописи 11:4; 22:18; Неемия 9:24). Израел е станал народ от езичници и ще бъде унищожен, изгонен и заменен с нов народ. Вярно е, разбира се, че Нерон е бил обичан навсякъде в Империята като щедро раздаващ богатства и забавления. Но Израел е този, който конкретно е осъден заради поклонението пред Императора. Поставени пред избор между Христос и Цезар, те заявяват: Нямаме друг цар освен Цезаря! (Йоан 19:15). Тяхната реакция на привидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откровение 17:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Така в крайна сметка те се поклониха на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните поклоннически събрания сатанински синагоги (Откровение 2:9; 3:9).
Шесто, на Звяра е дадена “власт да действа четиридесет и два месеца” (13:5), “да воюва против светиите и да ги победи” (13:7). Периодът от 42 месеца (три и половина години – пречупена седмица) е символична цифра в пророческия език, означаваща време на тъга, когато Божиите врагове са на власт, или когато се излива осъждение (взета от периода на сушата между първата поява на Илия и поражението на Ваал на планината Кармил). Нейната пророческа употреба не е основно буквална, макар да е интересно, че Нероновото гонение на Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68.
Седмо, Йоан дава на своите читатели конкретна идентичност на Звяра: “Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666” (13:18). Има няколко важни неща за това странно число; ние ще разгледаме само две от тях.
Първото е, че Старият Завет вече ни е казал за 666. То се намира в книгите на Царете и в Летописите, със сигурност едни от най-пренебрегваните книги на Библията. Интересно, обаче, Йоан взема много от своите символични числа от тях (например ср. 1 Летописи 24:1-19 с Откровение 4:4). Тези исторически писания ни казват, че Соломон (библейски преобраз едновременно на Христос и на Звяра) получава 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (1 Царе 10:14; 2 Летописи 9:13). Това число бележи връхната точка на неговото царуване и началото на неговото падение; оттогава всичко върви надолу в отстъпление. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведното царуване, записани във Второзаконие 17:16-17: срещу умножаването на златото (3 Царе 10:14-25), срещу умножаването на конете (3 Царе 10:26-29), и срещу умножаването на жените (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е бил ужасният белег на отстъплението, белегът на цар и на Държава по образа на Змея.
Втората точка за размисъл относно числото 666 е следната. На гръцки и на еврейски всяка буква от азбуката е също и число (виж таблицата на числата в края на тази глава). Така, “числото” на нечие име е можело да се сметне чрез обикновеното събиране на числената стойност на неговите букви. Определено Йоан очаква, че неговите съвременни читатели са способни да използват този метод, за да открият името на Звяра – така отново показвайки съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник в чуждестранно правителство от 20 век. По същото време, обаче, той ни казва, че това няма да е толкова лесно, както те си мислят: то ще изисква някой, “който има мъдрост.” Защото Йоан не дава число, което може да бъде изчислено на гръцки, нещото, което би очаквал някой римски служител, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябвало да бъде сметнато на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквите познават. Неговите читатели вече са се досещали, че той говори за Нерон, и онези, които са разбирали еврейски, определено са го схванали веднага. Числената стойност на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) е:
נ
|
= 50
|
ר
|
= 200
|
ו
|
= 6
|
נ
|
= 50
|
ק
|
= 100
|
ס
|
= 60
|
|
ר
|
= 200
|
следователно:
Показателно е, че всички ранно-християнски автори, дори онези, които не са разбирали еврейски и затова са били объркани от числото 666, са свързвали Римската империя, и особено Нерон, със Звяра. Не може да има основателно съмнение относно това. Йоан пише към християните от първи век, предупреждавайки ги за нещата, които “скоро” ще да станат. Те са въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той притежава. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог управлява, така че дори ужасната мощ на Змея и на Звяра не устоява пред войските на Исус Христос. Числото на Човека е шест (Битие 1:27, 31); Христос беше наранен в Своята пета на шестия ден (Петък) – но това беше денят, когато смаза главата на Змея. В своята най-върховна мощ, казва Йоан, Нерон е само шест, или серия от шестици; никога седем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, а Църквата ще победи.
Звярът от земята
Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго същество в Откровение 13, което е по образа на Змея. Йоан видя този звяр “възлизащ от земята” (13:11), издигайки се от самия Израел. В Откровение 19:20 ни се казва за личността на този Земен Звяр: той е “Лъжепророкът.” Като такъв, той представлява това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:5, 11). Издигането на лъжепророци е съпътствало издигането на антихристите; но докато антихристите отстъпват от самата Църква към юдаизма, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят да примамят християните отвън.
Важно е да помним, че юдаизмът не е старозаветна религия, а пълно отричане на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудическа ерес. Както Мормоните, Свидетелите на Йехова, Обединителната Църква и други култове, той твърди, че е основан на Библията; но неговият истински авторитет идва от човешки традиции. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос, защото отрича Мойсей. Само ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на старозаветната религия (вижте Матей 5:17-20; 15:1-9; Марк 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 5:45-47; 8:42-47).
Юдейските лъжепророци имаха вид на агне (Откровение 13:11), както Исус предупреди (Матей 7:15); но те “говореха като змей” (Откровение 13:11). Как говори Змеят? Той използва заблуждаваща, хитра, подмамваща реч, за да отклонява Божия народ от вярата право в пропастта (Битие 3:1-6, 13; 2 Коринтяни 11:3; Откровение 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откровение 12:10). Книгата Деяния описва многобройни случаи на змейско лъжесвидетелство от юдеите срещу християните, сериозен проблем за ранната Църква (Деяния 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7).
Юдейските водачи, символизирани в Звяра от Земята, се присъединяват към Звяра на Рим в опит да погубят Църквата (Деяния 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Те водят Израел в поклонение към Императора (Откровение 13:12); и в служба на отстъплението лъжепророците дори изпълняват чудеса (Откровение 13:13-15). Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:24). Отново, Деяния описва случаи на извършващи чудеса юдейски лъжепророци, включително факта, че както Исус предсказа (Матей 7:22-23), някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деяния 13:6-11; 19:13-16).
Юдейските водачи налагат покорство пред Императора. Всъщност, тяхното обвинение срещу Самия Христос е, че Той е съперник на всеобхватната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Съответно, те организират икономически бойкоти срещу онези, които отказват да се поклонят на Цезаря като Господ, достигайки до там, че да ги умъртвят (Откровение 13 :15-17). Книгата Деяния е изпълнена със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деяния 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; ср. 1 Солунци 2:14-16).
Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия участва в масивен, организиран опит за погубване на Църквата чрез заблуда и гонение. В преследване на тази дяволска цел те се обединяват в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са били способни да изпълняват чудеса в служба на Сатана. И точно това ни се казва за Звяра от земята. Лъжепророкът в Откровение не е никой друг, освен ръководството на отстъпилия Израел, което отхвърля Христос и се покланя на Звяра.
Има едно интересно обръщане на образността в текста. Книгата Йов ни подготвя за пророчеството на Йоан, защото тя също ни говори за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и за Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). Но виденията на Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхната поява е обърнат. Първо виждаме Сатана като Змея, истинския Левиатан (Откровение 12); след това идва Морският Звяр, който е по образа на Змея (Откровение 13:1); накрая, влачейки се след тях и служейки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр. Като ни показва така Зверовете появяващи се в обратен ред, Йоан подчертава своята основна идея: Израел, който трябваше да бъде царство свещеници за народите по света, предаде своето положение на старшинство на Левиатан. Вместо да постави божествен отпечатък върху всяко човешко общество и общност, Израел стана по образа на езическата, антихристиянска Държава. Авраамовите деца станаха потомство на Змея (Йоан 8:37-44).
През трите години на служение в Ефес Апостол Павел постоянно страда от гонение заради “заговорите на юдеите” (Деяния 20:19); като описва конфликтите с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Коринтяни 15:32). Юдейският Звяр е бил най-измамният и опасен враг на ранната Църква, и Павел постоянно предупреждава Църквата за тези юдаистични прелъстители:
Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.” Това свидетелство е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело (Тит 1:10-16).
ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ
ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД
|
Еврейски
|
Гръцки
|
1
|
א
|
α
|
2
|
ב
|
β
|
3
|
ג
|
γ
|
4
|
ד
|
δ
|
5
|
ה
|
ε
|
6
|
ו
|
ς
|
7
|
ז
|
ζ
|
8
|
ח
|
η
|
9
|
ט
|
θ
|
10
|
י
|
ι
|
20
|
כ
|
κ
|
30
|
ל
|
λ
|
40
|
מ
|
μ
|
50
|
נ
|
ν
|
60
|
ס
|
ξ
|
70
|
ע
|
ο
|
80
|
פ
|
π
|
90
|
צ
|
ø
|
100
|
ק
|
ρ
|
200
|
ר
|
σ
|
300
|
ש
|
τ
|
400
|
ת
|
υ
|
500
|
קת
|
φ
|
600
|
|
χ
|
700
|
|
ψ
|
800
|
|
ω
|
Източник: J. D. Douglas, ed., New Bible Dictionary, Second Edition (Leicester, England: Inter-Varsity Press; Wheaton, IL: Tndale House Publishers, Inc., 1982), pp. 842-43.
Цар, който е основал град, в никакъв случай няма да го изостави, когато поради безгрижието на гражданите той е атакуван от разбойници, но го защитава и го спасява от погибел, грижейки се по-скоро за своята собствена чест, отколкото за нехайството на хората. Така много повече Словото на Всеблагия Баща не беше нехайно относно човешката раса, която призова в съществувание; но вместо това, като принесе Своето собствено тяло, Той победи смъртта, която те бяха причинили, и поправи тяхното нехайство чрез Своето учение. Така чрез Своята власт Той възстанови цялото естество на човека.
Св. Атанасий, За въплъщението [10]
Сподели с приятели: |
