Юзу”неофит рилски”

ЮЗУ”НЕОФИТ РИЛСКИ”
КУРСОВА РАБОТА
ПО КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО
ТЕМА:ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-
ИЗИСКВАНИЯ,ИЗБОР И МАНДАТ
МАГДАЛЕНА Г. ШОПОВА
ФАК.НОМЕР:101201
1

1.УВОД
България е република с парламентарно управление.Тази форма на държавно управление изисква съответна структура на държавния механизъм,която ще се определя от два фактора.Първият е, че управлението е парламентарно.Два фактора определят положението на държавен глава.Н а парламентарната република съответства държавен глава, който да се именува президент на Републиката.
2.ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА
Президентът на Република България е държавен глава(чл.92 от Конституцията).Съществуването на държавен глава е нормално явление на държавата,макар че са познати случаи на държава без държавен глава.Така например в Якобинската конституция във Францияне е предвиден държавен глава в традиционния смисъл на думата.
В зависимост от формата на държавно управление в съответната страна държаения глава може да бъде монарх или президент,съответно председател на република.В България републиканската форма на управление обуславя държавния глава да не бъде монарх,а президент на Републиката.Между монарха(крал,княз,цар и др.) и президента на републиката има редица общти черти,които се обуславят от положението на държавен глава и на двамата, но са налице и редица различия.
Главните между тях са следните: съществува фикцията,че властта на монарха е непроизводна. Той властва на свое собствено основание и дори се смята за източник на цялята държавна власт.На второ място монархът от съответната династия заема поста си по наследство. Само ако династията не може да излъчи съответен наследник на трона,тогава се избира по определен ред монарх,който поставя началото на нова династия.
Президентът на Реоубликата не е титуляр на някоя от трите власти: закомодателна,изпълнителна и съдебна,нито на някоя
2

друга-четвърта власт.Но той трябва да общува с титулярите на трите власти,защото именно като държавен глава притежава определени прерогативи и в законодателната и в съдебната сфера на властта.Това му предоставя макар и не като компетентност, но като прерогативи,известна арбитражна функция,защото и самото разделение на властите изисква съответно гласуване между тях,а за неговото постигане президентът не само може , но и трябва да съдейства.По този начин той може да действа активно в рамките на
Конституцията за нормално функциониране на публичните власти.
Разпоредбата на чл.92 от Конституцията ,като провъзгласява президента за държавен глав , съдържа и елементи, които дават възможност да се обясни,макар и частично този израз.Най-напред става ясно,ча президентът е едноличен държавен глава, подпомаган също от едноличен вицепрезидент(чл.92 ал.2 от Конституцията).Известно е че и в древността,както и в някои страни,доскоро е имало колективен държавен глава(напр.Президент на Народното събрание, Държавен съвет и др.).Освен това текстът създава презумцията,че президентът “олицетворява единството на народа”
Доколкото това се постига на практика не зависи от личните качества на съответния президент, а не от функцията на неговия пост.
Чл.92 второто изречение предоставя и представутелни функции на президента, като постановява,че той представлява
Република България в междънародните отношения.Този текст обаче е непълен,защото президентът представлява държавата и вътре в страната .
При изясняване на правното положение на президента,трябвя дасе има предвит и обстоятелството, че той е държавен глава на парламентарна република.Понякога се отбелязва, че
3

президентът има ограничени функции, че той не притежава право на законодателна инициатива и не може да разпуска предсрочно парламента. Забравя се обаче и това, че и президентът на САЩ, при режима на президентска република също няма право на законодателна инициатива и също не може да разпуска предсрочно парламента. Освен това, не е точно,че президентът на Република България има право на законодателна инициатива. Той има такова право, когато се поставя въпросът за ревизия на Конституцията(чл.154) или за приемане на нова Конституция (чл.159). Той е овластен и да разпуска предсрочно парламента при условията и по реда на чл.99 ал.5 от Конституцията.
Има обаче една друга важна особеност, характерна за българския парламентаризъм, която е свързана с правното положение на президента.Става дума за това, че докато има парламентарни републики поначало президентът се избира от парламента, съгласно чл.93 ал.1 от българската Конституция
“Президентът се избира пряко от избирателите”.
3.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА
Конституцята поставя редица условия , на които трябва да отговаря кандидатът за президент на Репибликата. Първото от тях е той да бъде български гражданин по рождение(чл.93 ал.2). Следователно лице, което е придобило българско гражданство по натурализация не може да кандидатства за президент на Републиката. Н яма значение къде е родено съответното лице, дали в България или в чужбина.
Формулировката на чл.93 ал.2 и по-специално изразът “по рождение” поставя няколко въпроса. Според чл.25 ал.1 от
Конституцията български гражданин е всеки, на когото поне един от родителите е български гражданин или който е роден на територята на Република Б ългария, ако не е придобива друго гражданство по произход.При тази редакция на текста трябва да се заключи, че има две категории български граждани по рождение.Първата от тях са лицата, които стават
4

български граждани по произход поради българско гражданство на родителите им. Втората категория стават български граждани поради факта , че са родени на териториятя на страната, но ако родителите им са неизвестни или, макар да са известни, са без гражданство или с неизвестно гражданство.
Второто условие , на което трябва да отговаря кандидатът за президент на Републиката, е той да е навършил 40 години.
Не може да се мисли, че мъдростта идва с възрастта и на това основание да се поставя като условие за кандидатиране навършването на определена възраст. Според Търновската конституция монархът навършил 18 години се счита за пълно възрастен и може да изпълнява функциите си. Не може да се отреяе, че липсата на достстъчно житейски опит е отрицателен фактор при работата на всеки държавник. А житейски опит се придобива постепенно с годините. Може да се смята,че едно лице на 40 години вече е достатъчно зряло, за да изпълнява отговорно и умело сложни държавни функции.
Конституцията- чл.93 ал.1- поставя въпроса като трето изискване кандидатът за президент да отговаря на условията за избиране на народен представител.А тези условия , освен определена възраст да няма и друго освен българско гражданство( да не е с двойно граждансрво); да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл.65 ал.1 от Конституцията).Условие установено от
Конституцията (чл.ал.
2), за кандидата за президанта на
Република България е, той да е живял последните пет години в страната. Имат се предвид петте години предшестващи избора на президент. Смисълът на това изказване е кандидатът да е запознат с живота в страната и са е приспособенкъм съществуващите условия. Това изискване е бариера срещу възможнистта емигранти и други лица, макар и българи по произход, но откъснали се от народа, да кандидатсват при избор за президент на Републиката.Условието кандидатът за
5

президент да е живял през последните пет години в страната трябва да се разбира в смисъл той да е живял фактически, независимо от това, дали е имал формално право за това.
Освен посочените легални условия поставят се и условия към евентуалния кандидат, свързани с неговата политическа пригодност, нравственост, култура, заслуги към народа и способност да изпълнява важната и отговорна мисия на държавен глава на Републиката.Преценката за наличието на тези условия ще правят институциите, които могат да поставят кандидатурите, и гражданите, които ще избират президента.