Юзу”неофит рилски”

5.
МАНДАТ НА ПРЕЗИДЕНТА
5.1. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА МАНДАТА
Съглазно чл.93 ал.1 от Конституцията президентът се избира за срок от пет години. Този срок е с една година по- продължителен в сравнение с мандата на Народното събрание.
Тази разлика не е случайна. Тя осигурява възможността за приемственост в работата на висшите държавни органи, тъй като след като приключи нормалният четиригодишен мандат на парламента и след като Министерският съвет подаде оставка пред новоизбраното Народно събрание съгласно чл.111 ал.2 от Конституцията, президентът на Републиката остава на своя пост. Така той може да осигури непрекъсваемост в работата на висшите звена на държавния апарат и последователност в линията на управлението.
5.2.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА
Мандатът на президента, а това се отнася и до вицепрезидента, се прекратява по два способа- с изтичане на срока, за които са избрани предсрочно.
12

Тъй като президентът се избира за срок от пет години, с факта, че са изтекли точно пет години от деня на избирането, неговия мандат приключва. Не е необходим специален акт или ритуал, който да ознаменува това събитие. Съгласно чл.95 ал.1 от
Конституцията президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
В някои страни няма ограничения за преизбиране на президента на Републиката, но въпросът е дискусионен. Във
Франция
Конституцията от 1946г е допуснала
(чл.29)преизбирането на президент само един път.
Действащата сега Конституция не съдържа подобно ограничение и следователно президентът може да бъде преизбран, като при това мандатът му е седем години.
5.3.
ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ПЪЛНОМОЩИЯТА
Освен поради изтичане на срока, за който са избрани президентът и вицепрезидентът пълнимощиятя могат да бъдат прекратени и предсрочно. Това става в случаите, определени от чл.97 ал.1 на Конституцията и по реда, посочен в ал.2,3,4, на същия член.
Предсрочното прекратяване на пълномощията става в следните случаи:
-
Подаване на оставка пред Конституционния съд;
-
Трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване;
-
При условията на чл.103;
-
Смърт;
13

5.4. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕДСРОЧНОТО
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА
Конституцията определя в чл.97 ал.3 и 4 какви са последиците и как трабва да се постъпи, когато мандатът на президента на
Републиката бъдат прекратени предсрочно. Според чл.87 ал.3 в случаите на ал.1 от този текст вицепрезидентът”встъпва в длъжност та на президента до края на мандата”. Става дума за това, че когато пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно, вицепрезидентът става президент до края на мандата, за който е бил избран президентът, чийто мандат е бил прекъснат. Така, че той става президент, но със съкратен мандат. Ако това му е първи мандат, той би могъл да бъде преизбран още веднъж. Ако обаче липсва вицепрезидент или съществуващия вицепрезидент не може да встъпи в длъжността на президент по каквато и да е била причина, правомощията на президента ще се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай обаче председателят на Народното събрание не става президент, той само изпълнява временно неговите правомощия, като запазва положениети си на народен представител и председател на парламента(чл.97 ал.3 и ал.4 от Конституцията).
6.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Президентската институция на Република България, макар и сравнително нова за държавния живот на страната, вече се е утвърдила в политическата система на обществото. Тя заема съответно място не само в структурата на държавния апарат, но и на гражданското общество. Президентът на Република
България не е обикновен държавен орган. Той трябва да въплащава единството на нацията и поради това правата и задълженията, които са му възложени, са не само юридически, но и политически, а също така и от морално естество.
14

Конституцията и Законът за избиране на президент и вицепрезидент уреждат президентската институция и създават необходимата юридическа основа за нейната дейност.
Установяват се правомощията на държавния главаи актовете, които той може да издава в изпълнение на тези правомощия.
Президентът, като държавен глава, може да осъществява и някои извънконституционни функции, стига те да не са противоконституционни. Става дума за неговите политически и арбитражни функции.
Като се има предвид юридическите и фактическите възможности на държавния глава, неговата действителна роля в обществения живот, както и в държавния, би могло да се заключи, че на практика се обособява и специфичната президентска власт. Тя не се вмества в схемата на разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна и стои извън тези власти, като се различава от тях главно по това, че се изявява не само в една сфера на социалната дейност. Президентската власт прониква в областта на законодателната дейност, в администрацията и други.
Президентът на Републиката не може и не трябва да се противопоставя на другите висши институции, на титулярите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В отношенията си той има задължението да съдейства за правилното осъществяване на техните функции.Президентът не им е подчинен, но не стои над тях.Конституцията е основа на неговото правно и политическо положение.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Борис Спасов-“Президент на Република България” 1999г
15

2.Стефан Стойчев-“Конституционно право”
3.Борис Спасов-“Конституционно право на Република
България”-2002г.
16