Юзу”неофит рилски”

държавният глава да се освободи от зависимостта към определена партийна парламентарна фракция, към която може да е принадлежал, и по този начин президентската власт да не бъде обект на сделка между партийни фракций и групировки.
Предполага се,че когато президентът се избира от парламентарното мнозинство от опонент на президента често се превръща в продължение на президентската власт.Тази позиция обаче в редица случаи се опровергава от практиката.
В САЩ кандидатите за президент обикновенно се поставят от големите политически партии- Републиканската и
Демократическата.Възможно е когато понякога се случва, партията чийто кандидат е бил президент, да не разполага с мнозинство в някоя или в двете камари на Конгреса. И В
България още при първите преки избори за президент на
Републиката, проведени на 12 януари 1992, някои от кандидатите за този пост бяха партийно обвързани. При това положение вече от моралните качества и политическата добросъвестност на президента зависи дали и доколко ще олицетворява единството на нацията, както изисква чл.92 ал.1 от Конституцията. Едно сравнително проучване показва,че прякото избиране на президента от избирателите или от специално образуван електорат е присъщо преди всичко, не само за президентските(САЩ) и полупрезидентските
(Франция) републики. В парламентарните републики обикновенно президентът се избира от парламента(Италия). В чл.54 ал.1 на Чешката конституция постановява, че
“Парламентът избира президента на републиката на съвместна сесия на двете камари”.
Прякото избиране на президента и вицепрезидента в
Република България от избирателното тяло не е изолирано явление. Това става в Полша , Румъния и другаде. Подържа се от някои автори това, че “В терсене на политическа стабилност при изграждане на конституционната система беше предвидено, че не само Народното събрание, но и
7

президентът на републиката се избира непосредствено от народа, т.е. две институции на върха на държавната йерархия да се ползват с т.нар. “демократична легитимност” .Това обстоятелство прави конституционната система по-сложна, но и по-стабилна.Прякото избиране на президента в рамките на парламентарната форма на управление му придава необходимия морален авторитет и укрепва неговото положение на държавен глава…”
Френският политолог и констотуционен лист Морис
Дюверже поддържа това, че “…преките всеобщи избори на държавния глава създават непреодолими препятсвия по пътя към въстановяване на традиционния парламентаризъм”. По- късно вече той отбелязва :”Овластяването на президента от народа е основен елемент в демократичните режими и оправдава обособяването на тези от тях, които го практикуват”. В словото си по случая удостоверяването му с почетната титла "докторхонорис хауза” Дювърже потвърди това свое разбиране. “Всеки президент на републиката, избиран при всеобщо, непосредствено, тайно гласуване, притежава демократичната легитимност и моралния авторитет. И действително в подобен тип страни гражданите имат възможност да дадат израз на народната суверенност чрез две равностойни по съществото си гласувания- избора на парламента и избора на държавния глава”.
Застанал на тази позиция М.Дюверже приема, че овластяването на президента от народа”прави от него не номинален, а реален титуляр на конституцонните прерогативи. Обаче той не може да се позовава на него, за да запълва празнотите в основния закон, нито да оспорва правомощия, признати на други държавни институции и особено парламента, които също са реални правомощия.
Тази, както той сам нарича , двусмислена легитимност на избрания прако от народа президент, се обяснява от автора по следния начин:”Президентът изразява волята само на една
8

част от избирателите, тази , която е гласувала за него и която в много страни не е повече от половината граждани. Обратно, съвкупността от парламентаристи представлява целия народ, защото мнозинството е редом с малцинството. Техния постоянен диалог изразява самата същност на парламентаризма и отразява целокупния живот на нацията.
Всичко това дава на парламента преимущество по право. Той си остава фундамента на полупрезидентския режим, въпреки избирането на държавен глава въз основата на всеобщо избирателно право, Разпределението на правомощията отразява неравностойността на двата органа, получили властта си от народа.
4.2
ИЗБИРАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА
Президентът на Републиката се избира пряко от избирателното тяло в страната, което се образува от всички избиратели. Според чл.42 от Конституцията избирателите са български граждани, навършили 18 години, с изключение поставените под запрещение и изтърпяващите наказание за лишаване от свобода.Изборът на нов президент се провежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент(чл.93 ал.5). Следователно новият президент трябва да е избран преди да е изтекъл мандатът на неговия предшественик. По този начин той може да го замести незабавно и да всъпи в длъжност на другия ден след изтичане на мандата на предшественика му.
Изборът на президент на Републиката се извършва в съответствие с мажоритарната избирателна система в два тура.Може да се състезават неограничен брой кандидати.
Заизбран се смята кандидатът, получил повече от половината действителни глсове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели, Ако при първото гласуване никой от кандидатите не бъде избран в седемдневен срок се провежда нов избор. Според чл.93 ал.4 от Конституцията в този нов
9

избор се състезават само двамата кандидати, получили най- много гласове при първия избор. В този случай за избран се смята кандидатът , получил повече гласове.
Когато някой от кандидатите получи, получили най-много гласове, откаже да учасва в новия избор, в избора участват кандидатите от следващата по броя на гласове листа, определени от централната комисия(чл.16 ал.1 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката).
Редакцията на този текст поставя някои проблеми. Ясно е, че когато кандидатите и за президент, и за вицепрезидент откажат да участват в новия избор, тогава се привличат за участе кандидатите от следващата листа.При смърт или тежко заболяване на някои от кандидатите от листите, получили най-много гласове,ЦИК отлага избора и насрочва нов 14 дни след датата, определена за втория избор.
Разпоредбите на чл.93 ал.5, с която се урежда избирането на президент на Републиката, имат предвид нормалния случай, когато изборът се извършва поради изтичането на срока на пълномощията на действащия държавен глава. Възможни са обаче и някои извънредни случаи, които настъпват при предсрочно прекратяване на мандата. Те се уреждат в чл.97 ал.4 от Конституцията. Този текст има предвид хипотезата, когато след предсрочно прекратяване на мандата на президента(чл.97 ал.1 от Конституцията) председателят на
Народното събрание встъпи в изпълнение на правомощията на прзидента. В този случай изборът за президент и вицепрезидент трябва да се произведе в двумесечен срок.
Срокът ще започне да тече от деня, в койъо председателят на
Н.С. всъпи в изпълнение на функциите на държавен глава на
Републиката. Законът за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката е процесуален закон. Той съдържа редица разпоредби. Които се отнасят до организацията и провеждането на избор за държавен глава.Кандидатите за президент и вицепрезидент трабва да се
10

регистрират от ЦИК в нарояен регистър, най-късно 40 дни преди изборния ден. Когато не са спазени изискванията на
Конституцията и на закона, ЦИК отказва да регистрира съответните кандидати. Отказът може да се обжалва пред
Върховния съд, който се произнася в тридневен срок с решение,което е окончателно.
Предизборната кампания се открива от деня на обнародването на имената на кандидатите в "Държавен вестник" и приключва 24 часа преди изборния ден. Тя се финансира от държавния бюджет. Партиите и пертийните коалиции могат да се подпомагат с финансови средства своите кандидати. Кандидатите, участвали в предизборната кампания, отчитат получените средства и възстановяват неизрззходваните суми, получени от бюджета.
Резултатите от първия избор се обявяват от ЦИК в срок от 24 часа от провеждането му. Когато някой от кандидатите не е избран, ЦИК определя първите двама кандидати по листи, получили най0много гласове,които участват в нов избор в съотвествие с разпоредбите на чл.93 ал.3 от
Конституцията;чл.15 ал.2 от закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката. Тази разпоредба, както е редактирана, трябва да се отнася до избора на президент и вицепрезидент, но тя не дава отговор на всички въпроси, които могат да възникнат.
4.3 НЕСЪВМЕСТИМОСТИ
Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. Според чл.95 ал.2 от Конституциятя президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участвт в ръководството на политически партии. Президентът и вицепрзидентът могат да имат свои политически убеждения и дори да принадлежат идейно към някоя политическа
11

формация. Но за да отразят единството на нацията, както изисква чл.92 ал.9 от Конституцията, те трябва да стоят извън и над политическите партии и да съдействат за поддържане на политическо равновесие и социалната сигурност в страната.
4.4 ВСТЪПВАНЕ В ДЛЪЖНОСТ
Чл.96 от Конституцията изисква президентът и вицепрзидентът да положат клетва пред Народното събрание, клетва предвидена в чл.76 ал.2. Тази клетва се полага при спазването на известен ред, който подчертава тържественността на акта. При президента ивицепрезидента полагането на клетва, е изискване, определено със закон и следователно не може да има никакво съмнение, че докато не положат клетва, те не могат да встъпят в изпълнение на своите функции.

Изтегляне 107.48 Kb.

Сподели с приятели: