З а к о н за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба Глава първа общи разпоредби чл. (1) С този закон

1. разработване, производство, употреба, поддържане, съхраняване, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологически или ядрени продукти, свързани с отбраната, или други ядрени експлозивни устройства или за разработването, производството, поддръжката или съхраняването на ракети, способни да пренасят такива продукти, свързани с отбраната, или

2. военна крайна употреба, различна от тази по т. 1, в държава, която е обект на оръжейно ембарго, въведено с обща позиция или съвместно действие, приети от Съвета на Европейския съюз, или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, или на оръжейно ембарго, наложено по задължителна резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(4) Разрешение за износ при предоставяне на техническа помощ не се изисква, когато тя се предоставя:

1. в държава, включена в списъка по част 3 от Приложение II на Регламент (ЕО) № 428/2009;

2. във формата на общественодостъпна информация или като част от базово научно изследване, така както тези понятия са определени в международните режими за експортен контрол, организации или договори;

3. устно и не е свързана с изделия с двойна употреба, контролирани от един или повече международни режими, организации или договори.

1. страните по конкретната сделка и правото им да извършват съответните дейности;

2. вида и произхода на продуктите, свързани с отбраната или на изделията с двойна употреба;

3. сделката или участието в изложение;

4. крайната употреба, крайния потребител;

5. условията на доставката.

1. когато липсват някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона, или представените документи не съдържат изискваните данни;

2. при необходимост от извършване на проверка по чл. 64, ал. 2;

3. при необходимост от получаване на допълнителна информация, свързана със сделката.

1. са налице обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 или на посочените в чл. 12 от Регламент (ЕО) № 428/2009 цели и задължения;

2. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията, предвидени в правилника за прилагане на закона;

3. е налице несъответствие между заявените и действителните обстоятелства по сделката;

4. заявителят е представил неистински документи или неверни данни;

5. обявените в заявлението за издаване на разрешение крайна употреба и краен потребител не могат да гарантират, че изделията с двойна употреба няма да бъдат използвани за разработване, производство, използване, поддържане, съхраняване, откриване, идентифициране или разпространение на химическо, биологическо или ядрени оръжия или други ядрени експлозивни устройства или за разработването, производството, поддръжката или съхранението на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

6. съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;

7. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред;

8. не са изпълнени условията, предвидени в други нормативни актове.

(2) При отказ по ал. 1 лицето няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок 3 месеца от датата на отказа на конкретната сделка.

(3) Заявление, по което е взето решение за отказ в случаите по
ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 - 8, може да се разгледа преди изтичането на срока по
ал. 2 по искане на заявителя в случай на отпадане на обстоятелствата по тях.

Чл. 59. Ако разрешена сделка не бъде изпълнена в срока на издаденото разрешение, не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока заявителят може да поиска продължаване на срока с мотивирано заявление, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено.

Чл. 60. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от Междуведомствената комисия при:

1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;

2. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението;

3. съображения, свързани със защита на съществени интереси в сферата на сигурността, по съображения за обществен ред или обществена сигурност или в изпълнение на поети международни ангажименти.

1. възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 или на посочените в чл. 12 от Регламент (ЕО)

2. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;

3. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението;

4. съображения, свързани със защита на съществени интереси в сферата на сигурността, по съображения за обществен ред или обществена сигурност или в изпълнение на поети международни ангажименти.

1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;

2. се въведат ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;

3. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред;

4. е налице неизпълнение или риск от неизпълнение на условия, с които е свързано издаденото разрешение.

(2) Междуведомствената комисия информира държавите членки и Европейската комисия за наложените мерки по ал. 1, както и за основанията за налагането им.

(3) Наложените ограничения в обхвата по ал. 1 се отменят, в случай че обстоятелствата, послужили за налагането им, отпаднат.

Чл. 63. (1) Междуведомствената комисия отнема издаденото индивидуално или глобално разрешение, когато:

1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;

2. дейността, която се извършва, не съответства на условията, определени в издаденото разрешение;

3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, като това неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;

4. заявителят е представил неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

5. се въведат ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;

6. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред;

7. на лицето, на което е издадено разрешение, е отнет лицензът за право за извършване на износ и внос на продукти, свързани с отбраната, сертификатът за получател на продукти, свързани с отбраната, или удостоверението за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, или регистрацията за износ, трансфер и брокерска дейност с изделия с двойна употреба е заличена или прекратена.

1. по чл. 28, ал. 2, 3 и 4, чл. 29, чл. 31, ал. 2 и 4, чл. 45, ал. 4 и 5, чл. 47, ал. 1, чл. 50, чл. 51, ал. 3 и 4 и чл. 54, ал. 2 - в 30-дневен срок от датата на получаването им;

2. по чл. 30 – в срок до 7 работни дни от датата на получаването им.

(2) При необходимост Междуведомствената комисия може да изиска:

1. проверка на представените документи, включително проверка по дипломатически път;

2. допълнителна информация, която има отношение към сделката;

3. становище от други държавни органи, както и да привлича експерти, които да дават становища по въпроси, за които се изискват специални знания.

1. естеството на компонентите по отношение на продуктите, в които ще бъдат включени, и по отношение на всяка евентуална крайна употреба на готовите продукти, която може да даде повод за загриженост;

2. значението на компонентите по отношение на продуктите, в които те ще бъдат включени.

(4) При трансфер на компоненти за продукти, свързани с отбраната, които не предизвикват загриженост, и когато получателят предостави документи, удостоверяващи, че компонентите - обект на този трансфер, се интегрират или подлежат на интегриране в негови собствени продукти и не могат на по-късен етап да бъдат трансферирани отново или изнесени като такива освен за целите на поддръжка или поправка, Междуведомствената комисия не налага ограничения за последващ износ на тези компоненти.

(5) Междуведомствената комисия може да определи допълнителни условия и ред за осъществяването на износ или трансфер на продукти, свързани с отбраната, когато крайната им употреба може да предизвика загриженост.

(6) Междуведомствената комисия взема решение с мнозинство от две трети от всички членове на комисията в случаите, когато присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. Междуведомствената комисия взема решение с консенсус в случаите, когато не присъстват представители на всички министерства и ведомства, представени в комисията. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан с еднакво мнение от две трети от всички членове на Междуведомствената комисия в случаите, когато те представляват всички министерства и ведомства, представени в комисията. В случай че протоколът за вземане на неприсъствено решение не е подписан от представител на министерство или ведомство, представено в комисията, решението се взема само при наличие на еднакво мнение на всички останали членове.

(7) Решението на Междуведомствената комисия се съобщава на заявителя в срок до 7 работни дни от датата на вземането му.

(8) Междуведомствената комисия в срок до 5 работни дни уведомява Държавна агенция „Национална сигурност” и Централното митническо управление на Агенция „Митници” за издадените, продължените, изменените и отнетите разрешения.

(9) Решенията на Междуведомствената комисия по чл. 58, 61 и 63 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Жалбата по ал. 9 не спира изпълнението на административния акт.

Глава шеста

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ С ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И С ИЗДЕЛИЯ С ДВОЙНА УПОТРЕБА

Чл. 65. Лицата, извършващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба по този закон, са длъжни:

1. да въведат вътрешни правила за организацията и контрола на извършваните от тях дейности по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. да водят отделен регистър за сделките, които сключват по този закон, и да съхраняват за срок, не по-кратък от 10 години, търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на съответната дейност, съдържащи информация за:

а) описанието на продукта, свързан с отбраната, или на изделието с двойна употреба, съответната им класификация съгласно списъците по чл. 2 и идентификация като сериен номер, сертификат, спецификация;

б) количеството и стойността им;

в) датите на осъществяване на сделките;

г) името и адреса на износителя, доставчика и вносителя или получателя, както и на неговия представител, отговорен за изпълнението на задълженията по сделката;

д) крайната употреба и крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, или на изделията с двойна употреба;

е) документи, потвърждаващи, че информацията относно ограниченията за износ, включително такива, с които е обвързано разрешение за трансфер, е предадена на вносителя или получателя на продукта, свързан с отбраната, или на изделието с двойна употреба;

3. при поискване от контролните органи по чл. 67, ал. 1 да предоставят информацията и данните по т. 2 и да оказват съдействие при извършване на проверки от тях;

4. в определените срокове да представят на Междуведомствената комисия информацията и документите, изисквани по този закон и правилника за прилагането му, свързани с изпълнението на разрешените от нея дейности;

5. да спазват условията, при които е разрешена тази дейност;

6. незабавно да информират за всяка промяна в обстоятелствата по т. 2;

7. да отбелязват на документите по т. 2 и на документа, представян пред митническите органи, номера на издаденото разрешение или удостоверение;

8. да информират Междуведомствената комисия, когато имат информация за това, че изделията с двойна употреба - обект на брокерска сделка, са предназначени изцяло или частично за някоя от употребите по
чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009.

Чл. 66. (1) При изискване от Междуведомствената комисия износителите на продукти, свързани с отбраната, или на изделия с двойна употреба са длъжни да включват във външнотърговския договор клауза или във фактурата по продажбата текст, задължаващи вносителя, получателя и/или крайния потребител да не прехвърля или реекспортира продукти, свързани с отбраната, или изделия с двойна употреба на други физически или юридически лица без писменото съгласие на:

1. Междуведомствената комисия или националния компетентен орган на държавата - в случай на последващ реекспорт, при износ/трансфер за държави, които участват във Васенаарската договореност;

1. да изискват от лицата, осъществяващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и/или с изделия с двойна употреба, информацията и данните, необходими за провеждането на контрола;

2. при необходимост да изискват становището на други държавни органи;

3. да посещават зоните за граничен контрол и местата за съхраняване на стоки под митнически надзор на територията на Република България при условията и по реда на действащото законодателство;

4. да влизат в помещенията на лица, участващи в дейности с продукти, свързани с отбраната, и/или с изделия с двойна употреба, при условията и по реда на действащото законодателство;

5. да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрол;

6. да предоставят свързана с упражняването на контрола информация в отговор на искания от други държави и международни организации в съответствие с поети от Република България международни задължения;

7. да установят пряко сътрудничество и обмен на информация с компетентните национални органи на държави членки.

1. информация, която има отношение към сделката, не е била взета предвид при издаването на разрешението;

2. обстоятелствата са се променили съществено след издаване на разрешението, или

3. това е поискано от контролен орган по чл. 67, ал. 1 или от компетентен орган на държава членка.