Обобщеният анализ на предизвикателствата пред реализирането на ефективно работещо електронно управление е базиран на множество статистики от подсистемите на Административния регистър поддържан в АМС, доклади за реализирани проекти за е-Управление, преглед на нормативната уредба и т.н.
В следващите секции са представени основните предизвикателства, които следва да бъдат преодолени в съществена степен, още на Етап 1 от реализацията на настоящата пътна карта.
1.4.Идентификация на гражданите -
Няма реализирана национална схема за е-идентификация за сигурно и удобно използване на административни услуги по електронен път. Има реализиран пилотен проект за национална система за е-идентификация, който успешно е демонстрирал предимствата и възможностите за реализация на национална система. Приет е Закон за електронната идентификация (Обн. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г.);
-
Всяка отделна администрация или държавен орган, които предоставят електронни услуги, въвеждат собствена система/схема за е-идентификация, с различна степен на сигурност и нормативна регламентация;
-
Няма възможност за електронно овластяване между гражданите за заявяване или получаване на електронни услуги;
-
При някои от реализираните услуги се използва Квалифициран електронен подпис (КЕП) като средство за сигурна идентификация, което противоречи на Регламент ЕС 910 / 2014, поради наличието на лични данни (ЕГН) в атрибутите на КЕП в явен вид.
1.5.Електронизация на административните услуги -
Електронизират се отделни първични услуги и липсват инициативи за разработване на комплексни административни услуги, съобразени с „Епизодите от живота“ и „Събитията в бизнеса“;
-
Проектите за електронизиране на услуги рядко съдържат структуриран анализ и критерии за подбор на приоритетни услуги, очакваните ползи и ефекти за гражданите и бизнеса. В много случаи са електронизирани услуги, които се предоставят много рядко, което обезсмисля инвестициите;
-
Над 63% от транзакциите по предоставяне на административни услуги са за издаване на удостоверения, чиито краен ползвател не са гражданите и бизнеса, а други администрации и държавни органи;
-
Електронизират се удостоверителни услуги за гражданите и бизнеса, които би следвало да се трансформират във вътрешно-административни услуги, достъпни за другите администрации, с оглед въвеждането на комплексно административно обслужване и спазванене на основния принцип на електронното управление за еднократно събиране на данни и многократното им използване, въведен със Закона за електронното управление.
1.6.Използваемост на електронните услуги
Използваемостта на електронните административни услуги има няколко аспекта, които са подценявани системно при реализацията на проекти:
-
Липса на конкретни изисквания за следване на международни стандарти и добри практики за използваемост и достъпност на потребителските интерфейси;
-
Сложен и често офлайн процес за регистрация на потребители и заявяване на достъп до електронни административни услуги;
-
Ограничения при използваните от потребителите интернет браузъри, операционни системи и устройства;
-
Неоптимизирани процеси по заявяване на услугите, изискващи многократното въвеждане на информация, която вече е налична в съответната или в друга администрация, включително слабо използване на национални и секторни класификатори и номенклатури;
-
Невъзможност за заплащане на услугите с банкови карти, невъзможност за препращане на издадените документи по служебен път или получаване по пощата.
Всички досегашни инициативи и проекти за осигуряване на оперативна съвместимост между информационните системи и регистрите са базирани на прилагането на централизирани технологични средства, но се сблъскват с няколко типични проблема, чието решаване е било извън обхвата на конкретните проекти за свързване на системите, както и извън възможностите на изпълнителите:
-
Ограничения, наложени в нормативната уредба (специални закони, подзаконови нормативни актове към тях и др.), които противоречат на Закона за електронно управление, но съответните държавни органи прилагат;
-
Ограничения в системните и приложните архитектури на информационните системи, които не са замислени и проектирани за предоставяне на автоматизирани услуги и информация по електронен път към външни системи. Ограниченията са свързани с недостатъчната мащабируемост и производителност, невъзможността да се осигури сигурност и контролиран достъп, а често и с технологична невъзможност да се предоставят онлайн интерфейси за външно ползване поради използването на морално остарели развойни технологии;
-
Липса на структурирана информация на държавно ниво, която да послужи за анализ и приоритизиране при автоматизацията и интеграцията на системите, на база взаимозависимостите на системите и предоставяните чрез тях услуги;
-
Липсват реализирани механизми за удостоверяването на точното време на заявяване и получаване на електронни административни услуги, за да се осигури противопоставимост.
архитектура НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
Бъдещата архитектура на електронното управление ще бъде изградена на принципите на архитектурите, ориентирани към услуги (SOA) и ще се основава на използване на отворени технологии и общоприети стандарти.
Заинтересованите страни ще могат сами да разработват своите процеси и услуги и да определят формáта на събираните данни, като спазват общи рамки за дизайн и технологии, и принципите, заложени в Стратегията за развитие на електронното управление в Република България.
РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ В ПЪТНАТА КАРТА
Развитието на архитектурата на електронно управление на Република България се осъществява поетапно, като всеки следващ етап надгражда и доразвива постигнатото в предходния етап. По този начин се осигурява приемственост, управляемост и стабилност на системите на електронното управление.
Пътната карта покрива период от шест години (2014 – 2020), в който са разграничени два логически етапа. Всеки от двата етапа има ясно дефинирани крайни цели/резултати.
Сподели с приятели: |
