За лична безопасност и навигация. Източници на курса "интелектуално айкидо" са
Изтегляне 0.8 Mb.
|
| Раздал се дружен кикот. Г. в течение на цялото пътуване не произнесла повече нито една дума.
Представете си колко би продължил конфликтът, ако на първата реплика беше последвал традиционният отговор: - Това да не ви е такси, можете да потърпите! Дотук бяха описани варианти за непосредствена амортизация. Начинаещите в овладяването на този метод често се оплакват, че в момента на конатакта не успяват бързо да съобразят как да проведат амортизацията и отговарят в своя обикновен конфликтен стил. Работата не е в съобразителността, а в това, че много наши шаблони на поведение действат автоматично, без включване на мисленето. Преди всичко следва да ги потиснем и внимателно да селдим действията на партньора, неговите думи и да се съгласяваме. Тук не е нужно нищо да съчиняваме! Прочетете още един път горния пример, виждате, М. е използвал “енергията” на партньора – той сам не е измислил нито една дума! Изместена амортизация Hо зачем же ждать, когда человек заболеет или с ним что-нибудь случится, или он кому-нибуд.??? Когато непосредствената амортизация все пак не ни се удава, можем да използваме изместена във времето. Ако непосредственият контакт между партньорите е прекратен, може да се изпрати амортизационно писмо. Към мен се обърна за психологична помощ военнослужещ, мъж на 42 години. Ще го наречем Н. Настроението му беше потиснато. По-рано той е посещавал мой курс по психологическо айкидо и с успех е прилагал прийомите на непосредствената амортизация, което му е помогнало значително да закрепи своето положение в службата, да внедри в производството свои разработки. Аз даже предполагах, че той няма да има повече неприятности, така че неговата визита беше за мене донякъде неочаквана. Той разказа следната история. Преди година и половина се увлякъл по колежката от съседния отдел. Инициативата за сближаванто им била нейна. Тя се възхищавала безкрайно от нашия герой, съчувствувала му, когато имал неуспехи. Под негово ръководство започнала да усвоява разработените от него методики, доста успешно ги овладявала и станала ярък негов последовател. Тя първа се обяснила в любов. Те вече обсъждали да започнат съвместен живот, когато изведнъж, съвсем неочаквано за него, неговата любима предложила да преустановят срещите си. Това се случило няколко дена след като на него му предложили да премине в запас, но да остане в учреждението като наемник. Това било неприятност, но не толкова значителна, че да не може да продължи своите изследвания, макар че заплатата значително намалявала. Раздялата с приятелката обаче приел като катастрофа. Струвало му се, че всичко се руши. Би трябвало да приложи амортизацията и всичко би отишло на мястото си, но той започнал да изяснява отношенията си. Това не довело доникъде и решил повече да не разговаря с нея, да „изтърпи”, така както го разбирал, че вкрая на краищата всичко ще премине. Така продължавало около месец. Не се виждал с нея и започнал да се успокоява, но изведнъж тя започнала да се обръща към него по делови въпроси без всякаква нужда и го гледала с нежност. За и звестно време отношенията се подобрявали, но след това пак следвал разрив. Така продължило още половин година докато той не разбрал, че тя издевателства над него, но да устои на нейната провокация не успявал. През това време той развил депресивна невроза. По време на поредната свада тя му казала, че изобщо никога не го е обичала. Това бил последният удар. И той се обърнал към мен за помощ. На мен ми беше съвършено ясно, че да го изпращам сега на бой няма смисъл. Тоава ние заедно написахме амортизационно писмо. Ето неговото съдържание: ”Ти си абсолютно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми даде, очевидно от съжаление. Ти така искусно играеше, че в мене нито за секунда не се появи съмнение, че ме обичаш. Ти ме увлече и аз не можех да не отговоря на твоето, както тогава смятах, чувство. В него нямаше нито една фалшива нота. Пиша ти това не за да се върнеш. Сега това вече е невъзможно! Ако пак кажеш, че ме обичаш как бих могъл да повярвам? Сега разбирам колко тежко ти е било с мене! Без да ме обичаш да се държиш така! И последната молба. Постарай се да не се срещаш с мен даже по работа. Трябва да отвикваш. Казват, времето лекува, макар и засега да повярвам в това ми е трудно. Желая ти щастие! Н.”
Начинаещите се намират в силно душевно вълнение и често след един два амортизационни хода преминават на стария, конфликтен стил на общуване. Освен тов, партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психически ефект. Едно момиче написа амортизационно писмо. Много преживяваше, че няма отговор. Такъв дойде след половин година, но затова пък какъв отговор беше това! Профилактична амосртизация. Определението е в самото наименование. Тя може да се използва в отношенията в семейството и в службата в случаите, когато конфликтът върви по един и същ стериотип, когато заплахите и упреците придобиват една и съща форма и поведението на партньора е предварително известно. Модела на профилактична амортизация откриваме в „Приключенията на храбрия войник Швейк”. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, разговаряйки с войниците обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”. Веднъж Швейк се сблъскал с поручик Дуб.
Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно:
На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи:
Карнеги в такива случаи предлага: “Кажете за себе си всичко, което се кани да каже вашият обвинител и вие ще лишите от вятър неговите корабни платна”. Или както гласи пословицата: “Наведената глава, сабя не я сече”. Ще приведа няколко примера за профилактична амортизация. Профилактична амортизация в семейството Заместник главният конструктор на един от крупните заводи, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ и активен обществен живот, разказа за своя проблем. Поради късното прибиране у дома възниквали конфликти със съпругата, с която той по принцип имал добри отношения. Упреците имали следното съдържание: “Кога ще свърши това! Аз не знам имам ли мъж или не! Имат ли децата баща или не! Ще кажеш, колко си незаменим! Сам се предлагаш и затова те използват!” и т.н. Послушайте неговия разказ за епизода, който се случил в семейството след едномесечно обучение в КРОСС.
- Защо се закъсня днес? Вместо оправдание аз казах: - Мила, аз се възхищавам на търпението ти. Ако ти се държеше така, както се държа аз, отдавна нямаше да издържа. Само погледни какво се получава: онзи ден си дойдох късно, вчера също, днес обещах да си дойда рано – като напук, пак закъснях. Съпругата (с гняв): - Зарежи твоите психологически хватки. (Тя знаеше за моите занятия). Аз (виновно): - Но какво общо има тук психологията. Ти имаш съпруг и в същото време нямаш. Децата не виждат баща си. Бих могъл и по-рано да се прибера. Съпругата (вече не така сърдито, но все още недоволно): - Добре, влизай. Аз мълчаливо се събличам, измивам си ръцете и влизам в стаята, сядам и започвам нещо да чета. В това време жена ми точно приключва да пържи пирожки. Аз бях гладен , ухаеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Жена ми влезе в стаята и с известно напрежение попита: - Защо не идваш да ядеш? Изглежда някъде вече са те нахранили. Аз (виновно): - Не, аз съм много гладен, но не заслужавам това. Тя (малко по-меко): - Е, добреде, ела да ядеш. Аз изядох една пирожка и продължих да седя. Жена ми (настръхнала): - Какво, не са ли вкусни?
Преди скарването можеше да продължи безкрай. Профилактична амортизация в служебните отношения Удивително просто, но никой от това не се възползва! Трябва да се отиде при началника и да се каже примерно следното: “Аз дойдох , за да ме наругаете. Знаете ли какво направих…” Ето три примера. Д. бил квалифициран стругар, но доста често боледувал и с това предизвиквал недоволството на своя началник, който в разговор на четири очи, му предложил да напусне. След успешно обучение Д. се почувствувал добре и уверено. И ето какво измислил. Работейки добре две седмици, написал молба за напускане и без да постави дата отишъл при началника и казал следното: - Аз разбирам, че бях в тежест за производството, не сега съм здрав. За да няма съмнение във вас, аз написах молба за напускане по собствено желание и без дата. Напълно се оставям във вашите ръце. Ако само веднъж още Ви подведа, поставете дата и ме уволнете. Началникът погледнал Д. с удивление и нескрит интерес. Отказал да вземе заявлението и от този момент нататък отношенията станали топли, а Д. придобил увереност в себе си. А ето и пример за профилактична амортизация в производството. Е., инженер по техника на безопасност, се увлече по психологията по време на занятията по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в направление на инженерна психология. За това тя трябваше да започне 3-годишни платени курсове в психологическия факултет на университета, а средствата за заплащане на обучението да получи от производството. Ето как й се удало да направи това. Е. се записала за посещение при директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Е. започнала така: - Аз съм последна и нямам към Вас молба, а предложение. Директорът се отпуснал и я погледнал по-спокойно, с известен интерес. Е. продължила: - То би следвало да допринесе голяма изгода за производството, но отначало ще трябва да се похарчат огромни средства. Лицето на директора станало напрегнато. По-нататк диалогът се развил по следния начин. - Ако не можете да приемете това предложение, никакви претенции няма да имам, а за дързостта ми – простете предварително! Напрежението веднага спаднало и той спокойно и благодушно помолил Е. да продължи. Когато тя изложила същността на предложението, той попитал колко ще струва. Е. назовала сумата от 2000 рубли, а той весело се засмял (предприятието печелело милиони) и дал своето съгласие. Но това са дреболии! И последният пример за профилактична амортизация. Преминалият през нас обучение Д. счита, че знанието и навиците, получени от занятията по психологическо айкидо, ако на са му спасили живота, то при всички случаи са му помогнали да си съхрани здравето и са направили живота му в армията не толкова тягостен. Той попаднал на служба в строителен отряд. Ето един от случаите, който помогнал на Д. да спечели авторитет. Нашето отделение обядваше в кражданския стол със специални купони. В онзи ден той не работеше. Командирът на отдвелението се опита да организира храненето със същите купони в друга столова, но не му се удаде, тъй като той изискваше и крещеше. Тогава аз предложих помощта си. Отидох при завеждащия столовата и се обърнах към нея с думите: Имам към Вас голяма молба. Ако ми откажете, няма да ви се обидя, защото разбирам, че молбата ми е трудно изпълнима. Аз изложих същността на въпроса, помолих я да помисли как да нахрани 12 войника, които могат да й бъдат синове. И тя измисли. Нахраниха ни, а после дадоха купоните на нашата столова и получиха за тях пари. Резюме: Амортизация – това е съгласие с всички твърдения на противника. Различават се 3 вида амортизация: непосредствена, изместена, профилактична. Основни принципи на амортизацията:
Сега е време за почивка - да оставите книгата настрана за няколко дена и да се опитате да приложите разгледаните в нея прийоми. Това съществено ще облекчи възприемането на материала, който е изложен в глава 2. 2. ТЕОРИЯ НА АМОРТИЗАЦИЯТА - МАЛКО СКУЧНА, НО НЕОБХОДИМА
Потребност от общуване Рационалното хранене трябва да включва пълноценен набор от хранителни вещества, витамини, микроелементи и т.н. Дефицитът на едно от тях предизвиква съответния вид глад. Така и общуването може да бъде пълноценно само в този случай, когато са задоволени всички наши потребности, т.е. ако в него са налице всички необходими инградиенти.
Необходимо е да ликвидираме още и глада за удовлетворение на потребностите в общуването. Той се развива тогава, когато човек е принуден да общува с хора, които не го интересеуват особено, а общуването носи само формален характер. Затова е нужно да се задоволи глада за събития. Даже, ако наоколо са само много симпатични хора, но не се случва нещо ново, едни и същи събития се повтарят в една и съща последователност, се развива скука. Така на нас ни омръзва музиката, която до неотдавна сме слушали с голямо удоволствие. Ето защо хората с голямо удоволствие клюкарстват, когато стане известна някаква скандална история с техни познати. Това веднага освежава общуването. Съществува още и глад за достижения. Необходимо е да се достигне до някакъв резултат, към който сме се стремили, да овладеем някакви нови умения. Човек се радва, когато изведнъж при него започва да се получава това, към което се стреми. Но и това е недостатъчно. Необходимо е да се удовлетвори и гладът за признание. Така, спортсменът отива на състезания, въпреки че на тренировките е показал рекордни резултати, писателят се стреми да побликува написаната книга, а ученият – да защити вече подготвената дисертация. И тук работата не е само в материалното възнаграждение. Ние не просто ядем продуктите, а приготвяме от тях някакви блюда и можем да останем неудовлетворени, ако отдавна не сме яли борш или не сме пили компот. Обособява се още и структурен глад. Обменяме си приветствия (ритуали), работим (процедури), водим разговори в почивките (развлечения), любим, спорим. Отсъствието на някои форми на общуване може да доведе до структурен глад. Например , ако човек само работи и не се развлича. И ако се пишат толкова много книги за здравословно хранене, то е, защото ние отделяме толкова малко внимание на гастрономията в общуването! Нали заради това вместо вкусното меню на радостния и продуктивен контакт на нас ни се поднасят на масата от същите изходни продукти загорели, засъхнали, а често и вмирисани, отровни блюда от интриги, конфликти и раздори! Общуване със самият себе си (струкурен анализ) Ще пробваме да проследим, как се приготвя общуването и какви изходни продукти се използват. Ето, млад инженер изнася доклад на конференция. Той има определена поза, словесен запас, мимика, пантомимика, жестове. Това е възрастен, обективно оценяващ реалността човек. Той пристига вкъщи, а съпругата му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек - капризно Дете. Всичко се е изменило: позата, словестният запас, мимиката, жестовете. А на сутрината, когато той вече заминава на работа, синът му случайно излива върху светлия добре изгладен костюм чаша вишнев сок. И отново пред нас е друг човек – лошият Родител. Всичко пак се е променило: поза, словесен състав, интонация, мимика, жестове. Изучавайки хората, Е.Берн е описал три Аз-състояния, които притежава всеки човек и чрез които винаги поред, а понякога и едновременно, влиза във комуникация с околните. Аз-състояния – нормални психологически феномени на човешката личност: Родител(Р) – Възрастен (В) – Дете (Д) (рис.2.). всички те са необхофими в живота. Детето – това е източник на нашите желания, влечения, потребности. Тук е радостта, интуицията, творчеството, фантазията, любознателността, спонтанната активност. Но тук са и страховете, капризите, недоволството. Освен това, в Децата е цялата психическа енергия. Заради кого живеем? Заради Децата! Това е може би най-добрата част на нашата личност. /---\ ¦ Р ¦
\---/ /---\
¦ В ¦ \---/
/---\ ¦ Д ¦
\---/ Рис. 2.
Възрастният е необходим за преживяване. Детето иска, Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, катери се в планианта, прави впечатление, снабдява с храна, строи къща, шие дрехи и т.н. възрастният контролира действията на Родителя и Детето. Ако действието се изпълнява често и започва да става автоматично, просто защото така е приятно, това е проява на Родителя. Това е автопилот, който води правилно нашия кораб в обичайните условия, което освобождава Възрастния от взимане на рутинни обобщени решения, това е и спирачката, която автоматично ни предпазва от необмислени постъпки. Родителят – това е нашата съвест. Девизите на Детето са – искам, харесва ми; нa Възрастния – целесъобразно, полезно; на Родителя – длъжен си, не бива. И щастлив е този човек, у когото искам, целесъобразно и длъжен съм имат едно и също съдържание! Например, аз искам да напиша тази книга, целесъобразно е да я напиша и съм длъжен да я напиша. Ако желанията на Детето се удовлотворяват своевременно, те изглеждат умерени и не е трудно да бъдат задоволени. Забавянето на удовлетворяването на потребността довежда или до изчезването й или до нейното излишество. Така става например, когато човек се опитва да ограничи храненето; той става лакомник или загубва апетит. Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава на автоматично управление и всичките желания на Детето и неговата безопасност преминават под ръководството на Родителя. Привичните действия изискват минимален разход на енергия, а забраните стават слабо забележими. Възрастният през това време може да се заеме с други проблеми. Действията изглеждат целесъобразни, даже разумни, но съзнанието в тях практически не участва, мислене тук няма. Това става очевидно, когато изведнъж ситуацията се измени, контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя заставят личноста автоматично да изпълнява стари, но целесъобразни само в миналото действия. Така младата кокетлива девойка, автоматично използвайки козметика, става още по-привлекателна. Минава време и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, то същите действия ще я състарят и ще я направят грозна. На ръководителите, родителите, учителите, изобщо, всички ние трябва да помним, че програмите на Родителя, особено придобити в ранно детство, са много устойчиви. За тяхното разрушаване са нужни много усилия, специални мерки. Родителят в своите изисквания става агресивен, заставя Възрастния да работи, нанася вреда на Детето, за сметка на чиято енергия той самият съществува. Ще илюстрирам това с един пример. Посъветвах своите слушатели на едно от занятията да угощават своите гости час или два след пристигането им със сандвичи, чай, бонбони. Веднага заваляха възражения: “Кой тогава ще ни идва на гости? Какво ще кажат за нас? Как така, идват гости, а аз не съм приготвила хубава трапеза?” Натискът на Раодителя е толкова силен, че всичките сили на ума на Възрастния се насочват за изпълнение на неразумни действия. Закупуват се продукти десет пъти повече, отколкото е нужно, яде се пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че след празници най-много болни постъпват с диагноза инфаркт на миокарда, спукани язви на стомаха, алкохолни психози. Както виждаме не са толкова безопасни твърдите програми на Родителя, излязъл извън контрола на Възрастния! Още една опасност произлиза от Родителя. В него често има много мощни забранителни програми, които пречат на личността да задоволява своите потребности, забрани от рода: “Не встъпвай в брак дотогава, докато не завършиш висшето си образование”, “Никога не се запознавай на улицата” и т.н. За известно време те задържат Детето, но после енергията на наудовлетворените потребности разрушава плътността на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат, а Възрастният не може да ги помири, се развива вътрешен конфликт, човек се раздира от противоречия. А “когато няма съгласие между приятели, тяхната работа на добро няма да излезе и ще има само мъка”. Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията е длъжен да проанализира съдържанието на своя Родител, да разруши ненужните ограничения и да изработи нови навици, а това е напълно възможно. За пример ще вземем няколко фрагмента от романа на Дж.Лондон “Мартин Идън”. Младият матрос Мартин Идън се влюбва в момичето Рут Морз, която е от буржуазните среди. В нея също се появило влечение към него. Романът е дълбоко психологичен. Отделни негови епизоди нагледно илюстрират борбата на Детето и Родителя, която по свойата същност е дълбок вътешен конфликт. На различни етапи. Възрастният застава ту на сраната на Детето, ту на страната на родителя. Ще разгледаме сцената, в която Мартин Идън попада при Морз. Преди да е пристъпил прага той неловко е свалил шапката си от главата. В просторния хол той някак си изведнъж се е оказал не на мястото си. Не знаел какво да направи със свойта шапка и се канел вече да я напъха в джоба си, когато Артур взел шапката от ръцете му и направил това така просто и естествено, че младежът бил трогнат. Огромнте стаи били тесни за неговата енергична походка – той през цялото време се боял да не закачи с рамо вратата или да събори някоя дреболия от камината. Неговите големи ръце безпомощно висели, той не знаел какво да прави с тях. И когато му се сторило, че аха-аха и ще закачи книгите на масата, той отскочил като изплашен кон и едва не съборил табуретката на рояла. Капки пот се появили на челото му, и, спирайки се, изтрил лицето си с носна кърпа, обходил стаята със съсредоточен поглед, в който все още имало тревога като у диво животно, опасяващо се от капан. Той бил обкръжен от неизвестното – страхувал се от това, което го очаква, не знаел какво да прави. Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ. Мартин Идън попаднал в непозната среда. В програмата на неговия Родител нямало необходимите за дадената ситуация автоматизирани шаблони за поведение. Неговият Възрастен взел управлението в свои ръце. И макар че той изглеждал неловко, то именно той мислел, а не Артур, макар че поведението на последния било “просто и естествено”, тъй като идвало от Родителя. Ето че дошла Рут. Тя говорела свободно и леко (работа на Родителя й). От по-нататъшното изложение е ясно, че тя, без да се замисли, преразказвала мнението на своята среда. Неочаквано уловила неговия пламтящ поглед. Нито един мъж досега не бил я поглеждал така и този поглед я смутил. Тя се запънала и млъкнала. От нея изведнъж се изплъзнала нишката на разсъжденията. Този човек я плашел и в същото време някак си, незнайно защо, й било приятно, че той я гледа така (задавеното от Родителя Дете влиза в живота). Придобитите от възпитанието навици (Родител) я предпазвали от опасности и от силата на това коварно обаяние; но инстинкта (Детето) звънял в кръвта, изисквайки тя да забрави коя е и какво е и да се устреми към госта, дошъл от друг свят. И докато Мартин Идън говорел, Рут го наблюдавала с възхищение. Неговият огън я сгрявал. За първи път почувствала, че е живяла без д а познава топлота. Приискало й се да се притисне към могъщия, страстен човек, в който клокочел вулкан от сила и здраве (желание на Детето). Това желание било толкова силно, че тя едвам се сдържала (Възрастен и Родител). В същото време нещо(Родителя) я отблъсквало от Мартин. Отблъсквали я тези изранени ръце, в чиято кожа буквално се впила житейската кал, тези изпъкнали мускули, шия, набита в яката. Неговата грубост я плашела. Всяка груба дума оскърбявала слуха й (всъщност не слуха, а Родителя). И все пак към него я примамвала някаква, както й се струвало, сатанинска сила. Всичко, което така стабилно стояло в нейния мозък, изведнъж започнало да се колебае (нападки на Родителя на Рут). Неговият живот преобръщал всичките и привични и условни представи. Животът не й изглеждал вече сериозен и труден, а по-скоро някаква игра, която е приятно да се играе, да се завъртиш на всички страни и която можеш да отдадеш без особено съжаление. “Ето и ти играй - казвал нейният вътрешен глас, - притисни се до него, ако така ти се иска, обгърни с ръце шията му “. Тя се ужасила от лекомислеността на тези подбуди, но напразно се опитвала да мисли за своята чистота, своята култура – за всичко онова, което я отличавало от него. Оглеждайки наоколо Рут видяла, че и останалите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си забелязала същия ужас, възторжен, но все пак ужас и това й дало сили (поддръжка от Родителя на майка й). Да, този човек, пристигнал от мрака, пораждал зло. Рут била готова да се подчини на мнението на майка си, както била свикнала да го прави винаги. Пламъкът на Мартин Идън престанал да я пари и страхът, който той породил изгубил остротата си (Родителят ‘задавил’ Детето). Мартин Идън се влюбил в Рут и решил да стане свой в нейните среди. На него му се удало да промени програмата на своя Родител, да обогати със занания своя Възрастен. След година, на един прием у Рут, Мартин беседвал с главния счетоводител петнадесет минути и Рут не могла да се нарадва на своя възлюбен. Неговите очи нито веднъж не зблестели, бузите му нито веднъж не пламнали и Рут се изумила на спокойствието, с което той водел разговора (работи Родителят, на когото малко помага и Възрастният). Беседата го заинтересувала. Мартин не размахвал ръце, но Рут придирчиво забелязала особеният блясък в очите му, постепенното повишаване на гласа му и приливането на руменина по бузите му (действия на Детето). Мартин много малко мислел в този момент за външното приличие! Той виждал колко е знаещ и широко образован неговият събеседник (съвместна работа на Възрастния и Детето, на когото ненатрапчиво помага Родителя). Постепенно, споерд формирането на новата програма на Родителя, Възрастният на Мартин все повече се освобождавал от рутината и започнал да се ориентира в ситуацията и да разбира своята любима. Мартин разбрал, че за Рут „радостта от творчеството” са прази думи. Тя, наистина, често ги употребявала в разговора и за първи път Мартин чул за радостта от творчеството от нейната уста. Тя четяла за това, слушала на лекциите на университетските професори, даже го упоменала на изпита за степен бакалавър на изкуствата. Но самата тя била чужда на оригиналността на мисълта, на всякакъв творчески порив и можела само да повтаря това, което научавала от чуждите думи. Затова тя не могла да оцени творчеството на своя жених, не могла да си представи, че може да се стане писател без да имаш диплома (действие на Родителя, който пречи да се види света в истинската му светлина). Възрастният на Мартин не можел да обеспечи за Рут необходимито материално положение. А когато Мартин попаднал в сканадална история, вътрешният Родител на Рут заедно с актуалните родители победили нейното Дете. Настъпил разрив в отношенията.
Стимул
----¬ ---------> ----¬ ¦ A ¦ отговор ¦ B ¦ L---- <-------- L---- Рис. 3.
Когато двама души общуват, те встъпват помежду си в системни отношения. Ако общуването започва А., а Б. му отговаря, по-нататъшните действия на А. зависят от отговора на Б. И сега, скъпи мой читателю, ние с теб се намираме в системни отношения. Твоите реакции зависят от това, което съм написал, но и моите по-нататъшни действия зависят от твоята реакция. Ако книгата се харесва, вие ще я препоръчате на друг, ще ми напишете пожеланията си и тиражът ще се разпродаде бързо и това ще е стимул за мен да напиша нови книги. Ако това, което тук е написано, не предизвика интерес, то и моите действия ще бъдат съвсем други. Целта на трансактния анализ се състои в това, да се изясни кое Аз-състояние на А. е изпратило комуникативен стимул на Б. и кое Аз-състояние на Б. е отговорило. Най-често и стимулът, и отговорът произлизат от Възрастния. Това са честни, прости трансакции, които обикновено имат място при продуктивната работа. Зидарят прави зидарията, а помощникът, преценявайки правилно скоростта на неговата работа, навреме поднася тухлите и хоросана. Професорът чете лекции, а студентите внимателно записват. Колкое часът? Осем без 15. По линията В-В ние обменяме информация. Такава трансакция може да се нарече паралелна (рис.4.а). към паралелните трансакции спадат още и Р-Р и Д-Д (Рис.4, б, в) Р-Р:
Б.: Преди любознателността беше по-голяма. Д-Д: А.: Какво ще кажеш, ако след последната лекция отидем нан кино? Б.: Да, идеята не е лоша. Тук конфликт няма и няма да има. По линията В-В ние работим, по линията Д-Д обичаме, развличаме се, по линията Р-Р клюкарстваме. Дадените трансакции протичат така, че в психологичен аспект партньорите са равни един на друг. Това са трансакции на психологическото равноправие от първи тип. Анализът на паралелните трансакции е позволил на Берн да формулира най-важният закон на общуването: докато трансакциите са паралелни, процесът на общуване протича гладко и дълго. /---\ /---\ /---\------>/---\ /---\ /---\ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ \---/ \---/ \---/<------\---/ \---/ \---/ /---\------>/---\ /---\ /---\ /---\ /---\ ¦ В ¦ ¦ В ¦ ¦ В ¦ ¦ В ¦ ¦ В ¦ ¦ В ¦ \---/<------\---/ \---/ \---/ \---/ \---/ /---\ /---\ /---\ /---\ /---\------>/---\ ¦ Д ¦ ¦ Д ¦ ¦ Д ¦ ¦ Д ¦ ¦ Д ¦ ¦ Д ¦ \---/ \---/ \---/ \---/ \---/<------\---/ a б в Рис. 4.
Вторият тип паралелни трансакции – Д-Р и Р-Д – протичат в ситуация на опека, потискане, грижи (Р-Д) (рис.5,а) или безпомощност, капризи, възхищение Д-Р (рис.5, б). Това са трансакциии на психологично неравноправие. И в дадения случаи дотогава, докато съвпадат векторите, конфликт няма да има. Понякога такива отношения могат да продължат достатъчно дълго. Бащата опекунства сина, началникът влатства над подчинените. Децата са принудени до определена възраст да търпят натиска на родителите, подчинените трупат в себе си издевателствата на началника, но непременно ще настъпи момент, когато на някого ще омръзне да опекунства, а на някого ще омръзне да бъде опекунстван, някой няма да издържи тиранията. /---\ /---\ /---\ /---\ ¦ Р ¦<---¬ ¦ Р ¦ ¦ Р ¦ ---->¦ Р ¦ \---/--¬ ¦ \---/ \---/ ¦ ---\---/ /---\ ¦ ¦ /---\ /---\ ¦ ¦ /---\ ¦ В ¦ ¦ ¦ ¦ В ¦ ¦ В ¦ ¦ ¦ ¦ В ¦ \---/ ¦ ¦ \---/ \---/ ¦ ¦ \---/ /---\ ¦ L--/---\ /---\--- ¦ /---\ ¦ Д ¦ L--->¦ Д ¦ ¦ Д ¦<---- ¦ Д ¦ \---/ \---/ \---/ \---/ a б Рис. 5.
Може предварително да се прецени кога тези отношения ще завършат с разрив. Хайде тогава да помислим – кога? Не е трудно да се досетим, че тези отношения издържат, когато са свързани чрез линията В-В. Ясно е, че те ще завършат тогава, когато отношенията В-В се изчерпят, т.е. разривът ще настъпи, когато децата престанат да зависят материално от родителите, а подчинените придобият висока квалификация и материални блага. Ето защо много работници напускат, веднага щом защитят дисертация, преместят се в нов дом и т.н. Ако отношенията и след това се съхранят, то непременно се развива конфликт, започва борба. Като на неуравновесени везни този, който е бил долу се стреми да се издигне нагоре и да спусне надолу този, който е бил горе. В крайната си проява отношенията Р-Д са робско-тиранични отношения. Да разгледаме няколко примера по-подробно. За какво си мисли робът? Разбира се, не за свобода! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкова външни отношения, колкото състояние на душата. Във всеки роб живее тиранин, а в тиранина – роб. Може да бъдеш формално роб, но в сърцето си да останеш свободен. Когато взели в плен философа Диоген и го изкарали за продан, потенциален купувач го попитал: - Какво можеш да правиш? Диоген отговорил: - Да влатствам над хората! После се обърнал към глашатая и го помолил: - Обяви, не иска ли някой да си купи хазаин? Проанализирайте вашите отношения в семейството и на работа. Ако вие се намирате в положението на роб, техниката на амортизация ще ви позволи да се почувствате свободен човек и да излезете от робската зависимост на своя угнетител, даже да ви е началник. Ако вие самият се намирате в позицията на тиранин, установяването на равноправни отношения изисква специални методи. В училището по психологическа борба Ф. попадна поради обтегнатите си отношения с по-големия си син, 12- годишен, който по това време завършваше 6-ти клас. За неговите успехи в учението свидетелстваше следният факт: на една страница понякога той имаше повече от 30 грешки. Упреци и заплахи от рода „Откъде ти растат ръцете?”, „Какво ще излезе от тебе?”, „На кого ще бъдеш нужен?”, „Метач ще станеш”, „Погледни как са се учили твоите родители!” и т.н. вече не даваха ефект. Невъзможно беше някой да го накара поне веднъж да си провери написаното. Викаха родителите му в училище. След поредното „затягане” у дома състоянието само се влошаваше. Анализът на ситуацията показва, че стилът на общуване в семейството е бил от типа паралелна трансакция на психологическото неравноправие в робско-тираничен вариант. До момента на попадането на бащата в КРОСС тези отношения вече не задоволявали и двете страни и били изчерпани. Правилно ли би било веданга да се приведат към линията В-В? Разбира се – не! Стратигически правилно е в този случай да се направи така, че бащата за определно време да попадне в психологическо робство, а синът би станал по-внимателен към уроците си, т.е. бащата би следвало да слезе на позиция Дете, а синът да се изкачи на позиция Родител. Ако синът застаен на позицията на Родителя, би действал като баща. След като беше намерена стратегията, се роди и тактическият подход. Аз вече говорех за това, че колкото повече на човек му се забранява нещо, толкова повече му се иска да го направи. Ето защо синът на моя ученик отказваше да проверява своите работи. Нали са го заставяли да прави това! Преди всичко не бива да са принуждава, заплашва, забранява! Аз бих направил това главен девиз при възпитанието на децата. Колкото по-малко забрани и принуждаване, толкова по-добри отношения. Сега послушайте разказа на Ф. Когато се запознах с теорията на общуването и техниката на амортизация, аз отидох при сина си и предизвикателно му казах:
Аз мисля, че точно с това ми се удаде да сляза на ниво Дете. Освен това, аз вече бях запознат с принципа на проекцията: „Ако човек сам прави грешки, той е убеден, че и другите грешат”. Затова предварително знаех, как ще премине нашият разговор. Синът: не може да бъде. Аз: Можем да поспорим. За всяка намерена при мен грешка ще ти плащам по 10 копейки. Синът: Без лъжа? Аз: Нима някога съм те лъгал? В присъствието на жена ми и по-малкия ми син, по всички правила на нашия договор, ние се състезавахме. Аз преписах неговия текст с неговите грешки и му го дадох да го провери. Никога не бях виждал моя син да работи над текст с такъв ентусиазъм!. На предложението ми да се възползва от учебния правописен речник той отговори с категоричен отказ. Той взе големия речник със 102 хиляди думи и провери всяка дума. Грешки имаше много. Щом намереше грешка възкликваше нещо от рода:
Той се държеше важно. На лицето му имаше гнусливо-снисходително изражение. Жена ми твърдеше, че той бил мое копие. Честно казано, аз сам не се харесах, но беше много поучително да се видя отстрани. И веднага сърцето ме подсети за някои положения в психологията за правилата на възпитанието: думите не възпитават; децата стават такива каквито са техните родители, но още по-лоши; на децата трябва да се покаже как да се живее, а не да се разказва. Аз се нахвърлих на изучаването на психология. Започнах да препечатвам правилата за общуване и да ги давам на сина си за проверка. Грешки правех много, а синът ми ги намираше всичките. Едновременно той изучаваше и правилата за общуване. Как мислете, ако бях го заставил да прави това, щеше ли да се получи нещо? Постепенно поведението на сина ми се подобряваше, а след три месеца повече на правеше грешки. В училище той започна да разказва на приятелите си за получените знания. След една година вече беше отличник. Нашите отношения се изгладиха и приеха характера на сътрудничество. Синът ми стана откровен. Съгласете се, че това е голямо постижение. По-нататък ние се сближихме още повече. Когато той ми поиска джобни пари, аз му предложих да си ги заработва, тъй като в семейството свободни пари няма. Той се съгласи, но каза, че не знае къде би могъл да си намери работа. Аз ползвах услугите на машинописка и му предложих той да се заеме с тази дейност при същите условия на заплащане. С голямо усилие в течение на един месец той успя да заработи 15 рубли, купи си някаква играчка, която се счупи още на следващия ден. Аз удържах съпругата си от ненужни забележки. Той много преживяваше, но не заплака, а с дълбока въздишка каза:
Така аз бях спасен впоследствие от мотопед, „фирми”, магнетофони. Все пак някои неща купихме, но в рамките на възможностите ни и скандали нямаше. Занятията по психолигия дадоха и съществен материален ефект. И така, скъпи мой читателю, вече ти стана ясно теоритическата основа на принципа на амортизацията. Необходимо е да се види на каква позиция се намира твоят партньор и да се знае към кое АЗ-състояние е насочен комуникативният стимул. Отговорът трябва да бъде паралелен. Сега още един път се върнете към тези примери, които бяха изложени в глава 1. „Психологическо погалване” и комплименти вървят по линията Д-Р, предложение з а сътрудничество – по линията В-В, а „психологически удари” – по линията Р-Д.
Възрастен. Поглед, насочен към обекта, тялото сякаш издадено напред, очите леко отворени или присвити. На лицето – израз на внимание, през което прозира любопитството на Детето. Употребява изрази като: „Извинете, не Ви разбрах, обяснете моля ви още един път”, „Аз, навярно, не добре обясних, затова ми отказаха”, „Хайде да помислим”, „А какво, ако постъпим така”, „Как планирате да изпълните тази работа?” и т.н. Дете. И позата, и изразът на лицето съответстват на вътрешното състояние – радост, мъка, тревога и т.н. Често възкликва: „Превъзходно!”, „Забележително!”, „Искам!”, „Не искам!”, „Омръзна ми!”, „Дотегна ми!”, “Да се продънеш дано!”, „Огън да те гори!”, „Не, вие просто сте възхитителни!”, „Обичам Ви!”, „За нищо на света няма да се съглася!”, „За какво ми е това!”, „Кога най-после ще свърши!”. Пресичащи се трансакции (механизми на конфликта) Всеки човек, дори най-конфликтният, не може да е в конфликт непрекъснато. Следователно, амортизира, влиза в общуване, което носи характер на паралелните трансакции. Ако хората не се държаха поне понякога правилно, биха загинали. Конфликтът се получава при пресичащи се трансакции (рис.6) /---\ /---\ ¦ Р ¦ ---¦ Р ¦ \---/ ¦ \---/ /---\ ¦ /---\ ¦ В ¦====+=>¦ В ¦ \---/ ¦ \---/ /---\ ¦ /---\ ¦ Д ¦<---- ¦ Д ¦ \---/ \---/ Рис. 6.
В магазина: Купувач: Ще ми кажете ли колко струва килограм колбаси? (В-В) Продавач: Вие какво, очи ли нямате?! (Р-Д) В производството: А.: Няма ли да ми подскажете каква марка стомана е наj-добре да се използва тук? (В-В) Б.: Вие трябва вече да знаете такива елементарни неща!(Р-Д) По-нататък разговорът в семейството може да протече по следния начин: Мъжът: Ако вкъщи имаше ред, бих могъл да си намеря нещата!(Р-Д) Жената: Ако ти поне малко ми помагаше, бих могла да се оправя с домакинството!(Р-Д) Мъжът: Не е толкова голямо – бъди по-сръчна. Ако майка ти не те е глезела в детството, щеше да можешда се справяш. Виждаш, че нямам време! (Р-Д) Жената: Ако майка ти те беше научила да помагаш и не ти е поднасяла закуската в леглото, щеше да намериш време да ми помогнеш!(Р-Д) По-нататъшният ход на събитията е ясен: ще споменат всички родственици до девето коляно, ще си припомнят всички обиди, които взаимно са си нанесли. Не е изключено, ако на някой от двамата се вдигне кръвното и бъде принуден да напусне полето на битката! А след скандала ще им се наложи да търсят копчетата заедно. Не е ли по-добре да бяха направили това веднага? Хайде да разгледаме схемата на конфликта (рис.7) /---\ /---\ >¦ Р ¦==¬ ---¦ Р ¦<-¬ ¦ \---/ ¦ ¦ \---/ ¦ ¦ /---\ ¦ ¦ /---\ ¦ ¦ ¦ В ¦-=+=+=>¦ В ¦ ¦ ¦ \---/ ¦ ¦ \---/ ¦ ¦ /---\ L=+=>/---\ ¦ L--¦ Д ¦<---- ¦ Д ¦--- \---/ \---/ Рис. 7.
А сега да се върнем отново към структурата на психологическия конфликт. Погледнете схемата още веднъж. Тук са задействани всички аспекти на личността. В комуникацията участват шестима – това вече е пазар! Изясняват се отношенията: Родителят на жената се сблъсква с Детето на мъжа. Детето на мъжа изяснява отношенията си с Родителя на жената, тихият глас на Възрастния у мъжа и жената не се чува, заглушен от виковете на Родителя и плача на Детето. Но нали само Възрастният може да свърши работата! Скандалът изчерпва тази енергия, която трябва да отиде за продуктивна дейност. Не бива едно временно да се скандализира и да се работи. Времето на конфликта коства свършването на работата. Нали все пак ще се наложи да се търсят и копчетата. Аз не съм изобщо против конфликтите, но са нужни делови конфликти, които се реализират по линията В-В. В тях се уточняват позиции, изглаждат се мнения, хората стават все по-близки и по-близки. А какво се случва с нашите герои в магазина? Ако Родителят на купувача е слаб, неговото Дете ще заплаче и той ще си излезе от магазина без покупки, оплаквайки се от живота. Но ако неговият родител е не по-малко мощен от този на продавача, то диалогът ще придобие следния вид: Купувачът: Тя още ме и пита, имам ли очи! Не зная ще имаш ли ти сега! Знам аз с какво се занимавате тук по цял ден, докато аз се трепя! (Р-Д) Продавачът: Я виж, какъв делови се изкара! Я застани на мойто място! (Р-Д) Продължението на разговора можете да си го представите. Най-често в конфликта се намесва и опашката, която се дели на две партии. Едната поддържа продавача, а другата – купувача. Но най-важното е – цената ще трябва да бъде назована от продавача! Не е ли по-добре това да стане веднага? В производството нещата стоят още по-сложно. Ако А. зависи в службата от Б., може да премълчи, но отрицателните емоции, особено ако такива се случват често, в А. ще се натрупват. Разреждането на конфликта може да настъпи тогава, когато А. излезе от влиянието на Б., а Б. допусне някаква неточност. В описаните ситуации Мъжът, Купувачът, А. се виждат като страдащата страна. Но те биха могли да излязат от това положение с чест, ако владееха техниката на психологическата амортизация. Как би протекъл тогава диалогът? В семейството: Мъжът: Да, аз не съм малък, аз отдавна трябваше да знам къде са ми копчетата. Но виждаш ли, какъв съм несамостоятелен. Затова ти си ми такава домакиня. Ти всичко знаеш. Аз вярвам, че и мен ще научиш на това, и т.н. (Д-Р) В магазина: Купувачът: Аз действително нямам очи. Колко сте отзивчива. Никой не забелязва това, а вие имате чудесни очи и сега ще ми кажете колко струва килограм колбаси (Д-Р). (Аз бях свидетел на тази сцена. Цялата опашка се семеше. Продавачката смутено назова цената на стоката.) В производството: А.: Време е наистина да знам това. Как ви стига търпението да повтаряте по хиляда пъти едно и също нещо! (Д-Р) Във всичките тези амортизационни отговори Детето на нашите герои отговаря на Родителя на обиждащия. Но действията на Детето са управлявани от Възрастния. Аз се надявам, дълбокоуважаеми мой читателю, че при тебе в редица случаи амортизацията вече е започнала да се получава, но все още понякога попадаш в стария стил на общуване. Не бързай да се упрекваш. Този етап преминават всички, които се обучават на психологическата борба. Нали много от вас са живели с желанието да командват, а тук в крайна сметка, външно е нужно да се подчиниш. Не се получава веднага, защото все още липсва психологическа гъвкавост. Какво е това психологическа гъвкавост? Погледнете още един път рис.2. Тези места, където Възрастният е съединен с Родителя и Детето, можен да наречем стави на душата. При добра психологическа гъвкавост взаимоотношенията с тези части леко се сменят. Ако обаче липсва психологическа гъвкавост, ставите на душата се срастват (рис.8). Родителят и Детето засенчват полето на действие, предназначено за Възрастния. Възрастният тогава се занимава не с продуктивни действия, а изпълнява капризите на Детето. Пари няма, но Родителят трябва да нахрани, да организира пищен празник. Реална опасност няма, но Детето изисква допълнителни усилия за ненужна защита. Ако Възрастният през цялото време е зает с делата на Родителя (предразсъдъци) или на Детето (страхове, илюзии), той губи самостоятелност престава да разбира какво става и се превръща в регистратор на събитията. Аз всичко разбирах, но нищо не можех да направя със себе си. /---\ ¦ Р ¦
\---/ ¦В¦
/---\ ¦ Д ¦
\---/ Рис. 8.
В такъв случай, първата задача на обучаващия се в психологическа борба е да овладее умението да остава на позицията на Възрастен. Какво трябва да се направи за това? Как да се възстанови подвижността на ставите на душата? Как да останем активни Възрастнии? Томас Харис съветва да станем чувствителни към сигналите на Родителя и Детето, които работят в автоматичен режим. Да се изчака при съмнения. Полезно е във Възрастния да се запрограмират въпросите: „Истина ли е това?”, „Приложимо ли е това?”, „Откъде аз взех тая идея?”. Когато сте в лошо настроение попитайте защо вашият Родител бие вашето Дете. Нужно е да се отдели време за вземане на сериозни решения. Трябва постоянно да тренирате своя Възрастен. По време на буря не е редно да се обучавате на навигация. Още една задача – да въведете в позицията на Възрастен и своя партньор в общуването. Най-често това се налага да се прави в службата, когато получаваш от началника категорично разпореждане да изпълниш задача, която е невъзможна за изпълнение. Това обикновено върви по линията Р-Д. Първият хода – амортизация, а после се задава делови въпрос. Така се стимулира размисъл у партньора по общуване и той се установява на позицията на Възрастен. Началникът: Направете това незабавно! (Р-Д) Подчиненият: Добре. (Д-Р). А как? (В-В) Началникът: Сам измислете! За какво сте тук? (Р-Д) Подчиненият: Ако аз можех да съобразявам така, както Вие, тогава аз щях да съм началник, а Вие подчинен. (Д-Р) Обикновено след два-три амортизационни хода (детето на началника при това не се засяга) енергията на Родителя се изтощава, а тъй като няма нови постъпления, партньорът се спуска на позицията на Възрастен. По време на беседата винаги трябва партньора да се гледа в очите – това е позицията на Възрастния, в краен случай нагоре, както се очаква снизхождение – позиция на Детето. В никакъв случай не бива да се гледа надолу – това е позицията на нападащия Родител. Резюме Във всеки от нас има три Аз-Състояния: Родител, Възрастен и Дете. Единица за общуване се явява трансакцията, състояща се от стимул и отговор. Трансакциите са паралелни, когато векторите на стимула и отговора съвпадат и пресичащи се, когато векторите се пресичат. При паралелни трансакции общуването продължава неограничено дълго (първи закон на общуването), при пресичащи се то се прекратява и се развива конфликт (втори закон на общуването). В основата на принципа на амортизация лежи умението да се определи посоката на вектора на стимула и в строго обратна посока да се даде отговор. Деловото общуване върви по линия В-В. За въвеждане на партньора в позиция на Възрастен е необходимо отначало да се съласим, а после да зададем въпрос. 3. ЧАСТНА АМОРТИЗАЦИЯ Амортизация в службата От моя гледна точка, „волевият” ръководител, т.е. този, който крещи, заплашва, изисква, наказва, отмъщава, преследва – е глупав ръководител. Първо, той самият не мисли, тъй като се намира на позицията на Родител, и второ – стимулирайки Детето у подчинения си, той блокира разума на изпълнителя и обрича работата на неуспех. Умният ръководител разяснява, задава въпроси, вслушва се в чуждото мнение, поддържа инициативата у подчинените си, обикновено се намира на позицията на Възрастен. Създава се впечатление, че не той, а него го командват. Такъв ръковоител смело може да отиде в отпуск и неговото отсъствие да не окаже отрицателно влияние на изпълнението на работата. Но сега да поговорим за подчинените. Един от моите ученици, преподавател по математика във ВУЗ Л.(всъщност, математиците като правило леко усвояват принципа на амортизация), бил в конфликт със завеждащия катедра. По съвета на свои познати той се обърнал за консултация към мен. Последният конфликт възникнал на следната основа. Един път в месеца в тяхната катедра се провеждала конференция, на която присъствали математици от другите учебни заведения; събирали се около 150 човека. Нашият герой дошъл в залата пет минути преди началото на конференцията. Стоейки на входа той тихо разговарял със познати, с които не бил се виждал доста дълго време. В залата не било съвем чисто, но за почистването той не носел никаква отговорност. В този момент се появил завеждащият катедрата О. и между тях се завързал диалог. О. (напрегнато): Погледнете – боклук! Л. (в недуомение): Но нали това не са мои ангажименти. О. (с нескрито раздразнение): Ето, Вас не Ви интересува честта на колектива! Вие можете да преминете покрай боклука, но аз не мога! Все трябва сам за всичко да мисля! Л. (отпускайки глава и гледайки изпод вежди): А какво трябва аз да направя? О. (с досада): Не можахте ли да организирате почистване? Ако сам го бяхте почистили нищо нямаше да ви стане! Л. След този случай се оплакал на своя приятел: Ето ти един стар глупак! Какво се е захванал с мен? Не знае ли кой отговаря за почистването?! Хайде да анализираме психологическата структура на този диалог и да намерим грешката на Л. Грешката на партньора е очевидна, тя няма за нас особено значение. О. посочил наличието на боклук в залата (В-В). А Л. започнал да говори за задълженията на сътрудниците. Знаел ли за тях завеждащият катедрата? Разбира се, че знаел. Посоката на вектора на отговора бил Р-Д. Психологическото съдържание на такъв отговор е: „стар глупак! Нима не знаеш, че преподавателите не почистват залата?!” По този начин общуването е тръгнало по линията на пресичащи се трансакции. Л. обидил Детето на О. То хвърлило енергия в позицията на Родителя, откъдето последвала обида на Детето на Л. В оплакването на Л. на приятеля си, когато той назовал началника си „стар глупак”, скритото съдържание сатанало явно. Този анализ станал основа за отработване на техниката на амортизация. Когато след месец отново била назначена конферениця, Л. пет минути преди началото заел изходна позиция на входа. В залата влязал О., но този път диалогът протекъл така: О. (напрегнато): Погледнете – боклук! Л. (гледайки О право в очите): Да, боклук! На лицето на О. – недоумение. Той мълчи. Л. (продължава прочувствено): Ето, виждате, на никой не му пука за честта на колектива. Всички преминават покрай боклука! Налага ви се Вие да мислите за всичко! O. Mълчи, но разсеяността се сменя с недуомение. Усеща се, че той изобщо не може да съобрази какво да отговори. Л. (продължава вече с ентусиазъм. Той е разбрал, че инициативата е в неговите ръце): Ако бях дошъл 20 минути по-рано, щях да организирам почистването. В краен случай бих почистил сам. Нищо нямаше да ми стане! О. (идвайки малко на себе си, с нарастващо напрежение): Само това оставаше! Аз знам кой е длъжен да направи това! Помолете след лекцията да дойде при мен Людмила Прокофиевна (лаборантката, отговаряща за почистването на залата – М.Л.) Да се коментира този диалог е достатъчно просто. Тук лесно се наблюдават прийомите на амортизацията – непосредствена и профилактична. Заслужава разбор само последната реплика на Л. и отговорът на нея. Л. правилно използва феномена на идентификация, когато предлага сам да почисти. Във връзка с това, че и Л. и О. принадлежат към професерско-преподавателския състав, то в главата на завеждащия катедра възниква мисълта, че скоро и на него ще му се наложи да чисти помещението. Затова неговата реакция за Л. не е неочаквана. Използването на техниката на амортизация позволило на Л. достатъчно бързо да изглади отношенията с началството. Той и досега поддържа добри отнощения с него. Вече е защитил кандидатска дисертация и в скоро време и докторска. Без хармонични отношения това щеше да е невъзможно. Удовлетворява го и това, че не му се налага да угодничи.
След изписването от болницата моят живот тръгна различно. Престанаха тиковете на ръката ми, т.е. избавих се от натрапчивото движение, с което бях толкова свикнал, че мислех за невъзможно до го прекратя някога. Тогава ми проблесна мисълта: ако аз се избавих от това, значи бих могъл да се избавя и от други пречещи ми неща. Във всеки случай си струва да се пробва, нали вече имам добър опит, опровергаващ представите ми за мен самия. В службата аз помолих ясно да се определи кръгът на моите задължения с отчитане на моето здравословно състояние (профилактична амортизация – М.Л.). Преди той беше достатъчно неясен, в него можеше да се включи всичко, което е изгодно за началството. Това предизвика различни упреци по мой адрес, но аз проявих твърдост, заведох специален дневник, където започнах да записвам плана за работа, който предварително съгласувах с ръководството. Сега вече на необоснованите изисквания аз мога спокойно да отговоря: „Всичко върви по план, аз съм точен и акуратен”. И всичко се урежда. Аз доста бързо написах статия по своята тема, отношенията с ръководството се изгладиха, придобих увереност в себе си. Амортизация в обществения живот. Да се върнем на разказа на Р. Освен това, аз изгладих отношенията си с много хора, с които преди бях в открита конфронтация. Така аз смело отидох в дома, където ме ненавиждаха и прилагайки техниката за изместена амортизация, промених отношението на хазаите към мен. Наистина, не можаха да ме обикнат, но се появи възможност да продължим отношенията на основата на взаимно уважение към чуждото мнение. Още една нова черта на характера се появи в мене след обучението – общителност. Преди бях саможив. Сега всичко се промени. Започнах да се чувствам свободен в обществото и още повече – станах диско водещ! Това толкова порази околните и мене самия, че и досега не мога да дойда на себе си. Ако това ми бяха предложили преди половин година, бих се ужасил. Как? Да бъда на сцената под прожекторите, пред погледите на десетки хора, постоянно да се шегувам, измисляйки в движение остроумни програми, да запълвам паузи? Разбира се – не! А сега аз съвместявам научната работа със задълженията на диско водещия. След известно време моята дискотека зае първо място сред дискотеките на научно-изследователските институти в града и ми предложиха да проведа общоуниверситетска вечер. Тя мина успешно, даже по-добре, отколкото предполагах. Получих покана да взема участие в театрална постановка. Мен ме познават много хора. Ако преди преминавах през института незабелязан, то сега едва успявам да се покланям. И всичко това за съвсем кратък период! Наистина, стават чудесни промени с хората! Aмортизация в личния и семейния живот. И още веднъж да се върнем към нашия герой. В продължение на цяла година аз изпитвах психологическо напрежение по повод моите сложни отношения с приятелката ми. Всички мои опити да ги изгладя се разбиваха в каменната стена на женското упорство. Аз бързо излизах от кожата си, започвах да се ядосвам, но това не решаваше проблемите. (Общуването вървяло по линията на психологическия конфликт – М.Л.).Преминавайки обучението, аз реших дадействам по друг начин. Срещайки се с приятелката си, казах, че съм решил сериозно да сложа порядък в нашите отношения (малка грешка: би трябвало да се изчака с такава молба да се обърне тя към него – М.Л.). За мене това беше нелека стъпка, отношенията се бяха нажежили дотолокова, че можех да очаквам всичко. И ето, в продължение на няйколко седмици приятелката ми изливаше върху главата ми помия, а аз отговарях: Какво пък, скъпа, може би си права по своему, но дай да разгледаме нещата по-разширено... (у много хора не достига търпение да доведат амортизацията докрай; те отново отиват на конфликтния стил на общуване; те напомнят на шахматисти, които, разигравайки гамбитен вариант, при който трябва да се пожертват няколко фигури, жертват само една, а после се страхуват да продължат. Но тогава и първата жертва се оказва безмислена! В нашия случай амортизацията е била доведена докрай! – М.Л.) Аз се удивлявах сам на себе си! Преди не бих изтърпял и минута такива безпочвени оскърбления, а сега търпях, и което е най-интересното, колкото повече, толкова по-леко ми ставаше да ги слушам (и към студената вода се свиква – М.Л.), а после изобщо спрях да им обръщам внимание. Само се усмихвах! И оскърбленията постепенно ставаха по-малко злобни, а после и съвсем престанаха. Няколко дена продължи мълчанието и недоумението. След това започна дългоочаквания сериозен разговор. И той донесе своите резултати! Говорихме много дни, говорихме спокойно. Когато тя повишаваше глас, аз замълчавах и се усмихвах и нейният тон се променяше. И макар че в края на краищата се разделихме, това стана много естествено и спокойно. Добра работа, макар и не майсторска, но като за начинаещ прийомите на психологическата борба са усвоени не лошо! Възниква въпрос, а защо са се разделили? Механизмите на такъв изход ще бъдат разгледани по-детайлно в другите книги от настоящата серия. Още няколко примера за амортизация в семейния живот. На прием при мене дойде работещият в завод Ф. Той се оплакваше от безсъние, настроението му беше потиснато. Свързваше това с обтегнатите отношения със съпругата си. И двамата били избухливи, скандални. Веднъж, неиздържайки на оскърбленията на жена си, я набил. Била повикана полиция и Ф. бил осъден на 15 денонощия. След този епизод жена му започнала да вдига още по-големи скандали, а той вече не можел да си позволи това, тъй като се страхувал от нова присъда, още повече, че жена му непрекъснато го заплашвала с това. Нейните ругатни фактически не били провокирани от нищо. Обучавайки се на маортизация, Ф. разбрал как трябва да се държи. И веднъж, когато жена му го пратила... (на дълъг път без указан адрес), спокойно казал, че ще отиде там с удоволствие, ако тя му каже с какъв транспост да отиде и му даде пари за път. Жена му онемяла. За първи път след много години тя застлала масата и го поканила на обяд. Вечерта той спокойно заспал без хапчета. Събудил се от будилника. Когато дойде за втори път при мен, танцуваше от радост. Често конфликтите между подрастващите и възрастните възникват във връзка с това, че децата искат по-голяма самостоятелност, а родителите се опитват да запазят ръководната роля. Послушайте разказа на Т., 35-годишна, чиято 13-годишна дъщеря не подлежала на контрол. Тя възпитавала дъщеря си без баща, стараела се тя да не чувства това, закриляла я и т.н. През това време дъщерята се отказала от посещения в музикалната школа, искала скъпи тоалети, безконтролно да прекарва времето си и т.н. След обучението на принципите на амортизацията, когато се разразил поредния скандал във връзка с посещението на музикалната школа, аз реших да постъпя според получените знания. Спокойно поканих дъщеря си на разговор и й казах приблизително следното: Лена, тиси права, аз разбрах, че вече си голяма. От днес нататък ти давам пълна свобода. Единствената ми молба е – когато заминаваш за дълго, съобщавай ми кога ще се върнеш. Тя се съгласи без да знае какво я очаква. Аз реших да се възползвам от едно от правилата на амортизацията: „Не предлагай своите услуи. Помагай след като си свършил своята работа”. В същия ден тя отиде при своята приятелка и се върна късно. Когато дъщеря ми се върна, бях в леглото. Тя ме помоли да й дам да яде, а аз й предложих да си приготви сама ядене. В къщи нямаше хляб. Аз се оправдах с това, че не съм успяла. Тя започна да ме упреква, че не я обиам, че съм лоша майка и т.н. Беше ми трудно, но се съгласявах с всичките й твърдения. После започнах сама да й казвам, че не й е провървяло с майка. В такава борба, когато аз винаги отстъпвах, минаха 7 месеца. В края на краищата, без наставления , дъщеря ми взе инициативата сама да разпределя задълженията. На мен ми бе отредена ролята на готвачка: Мамо, ти готвиш най-вкусно. Тя чистеше дома, правеше малки покупки. Голямото почистване правехме заедно, дребните неща переше сама. Постепенно дъщеря ми си изглади отношенията с приятелките в училище. Тя стана по-спокойна, по-уверена в себе си. След година си намери работа в кооператива, който произвеждаше играчки. Аз й помагах да усвои процеса. Така се реши проблема с нейния гардероб – за него тя си заработваше сама. През лятото на следващата година със заработените от нея пари замина на лагер. След завръщането й забелязах, че е седнала зад пианото. Тя ми разказа, че в лагера се сближила с едно момче от друг град. Договорили се да си пишат и да се срещнат отново следващата година, а може би и по-рано. Така дъщеря ми срещна първата си любов. Беше ми приятно, че сподели с мен. Ако аз не бях се променила, едва ли бих могла да бъда за нея приятелка. Аз съвсем пестанах да командвам, а само се подчинявах. Все по-сериозни конфликти стават, когато децата станат възрастни, а родителите продължават активно да се намесват в живота им. Младеж на 15 години, винаги примерен, сериозен, активен,, занимаващ се със спорт и даващ големи надежди неочаквано се увлякъл по момиче на 18 години. Започнал да се прибира късно, да пропуска тренировки, да се учи лошо. Момичето, с което се срещал имала голям сексуален опит, което плашело родителите. Синът им казвал, че я обича, че той е вече голям и знае какво да прави. Убежденията и скандалите не давали ефект. Майката постоянно плачела, бащата бил потиснат: той трябвало скоро да замине на далечно плаване, а майката трябвало да постъпи в болница. Амортизацията провел бащата: Сине, прости ни, че се намесваме в живота ти. Ние проумяхме, че ти вече си пораснал. Ти действително познаваш живота по-добре и си по-благороден от нас. И да обичаш можеш по-добре. Действително, какво значение има, че тя е по-голяма и има вече сексуален опит? Може би дори е по-добре. Сравнявайки те с другите, твоята избраница ще ти е вярна. Няма да описвам изумлението на сина ми. Отношенията окончателно се изгладиха след няколко дена. Майката също усвои техниката на амортизацията и след нседмица беше изписана от болницата в добро състояние. Конфликтите със свекървата ми отровиха живота. Повече не мога да погледна мъжа си, скоро ще ми мине цялата любов – с вълнение и сълзи в очите разказва В., миловидна жена на 36 години, идвайки на занятия в групата. – Женени сме вече 12 години, дъщеря ни е на 11, а свекървата все се намесва в моите работи, макар и да живеем отделно. При всяко недоразумение тя казва, че синът й би могъл да вземе по-млада и по-красива жена, по-голяма домакиня и по-умна... Конфликтът достига до крясъци, сълзи, истерия както от моя, така и от нейна страна. Към занятията тя пристъпи с ентусиазъм. След седмица вече разказваше: В събота сутринта всички отидоха в градината, а ние със свекървата останахме да шетаме. Аз някак си, неправилно според нея, оправих леглото и тя веднага отбеляза, че нейният син би могъл да избере много по-добра жена. Веднага се съгласих добавяйки, че той би могъл да си вземе не само по-добра домакиня, но и по-красива, по-умна, по-млада и т.н. Говорех спокойно. Спомних си как тя ме упрекваше преди и изброих своите недостатъци и предимствата на мъжа си. Очите на свекървата се разшириха, усещаше се, че тя загуби ориентация. Без да каже дума, включи телевизора и с отсъстващ поглед започна да го гледа. Скоро започна да я тресе. След час, оплаквайки се от главоболие, полегна на дивана. Тук ние наблюдаваме много интересно явление, което илюстрира връзката на конфликта, емоциите с вътрешните органи и нейната роля за съхраняване на здравето. Свекървата на В. по причина, за която ще разкажа малко по-долу, се е намирала през цялото време в състояние на постоянно емоционално напрежение, което обикновено се съпровожда с повишаване на адреналина и други вещества в кръвта. Нормално те са ни необходими за процесите на активност, но когато са в големи количества се натрупват и за тяхното разлагане се изисква особено голяма активност. Ако такава отсъства, може да се повиши кръвното налягане, да се появят болки в стомаха и др. Ето защо скандалът не е така неприятен, както може да се предполага. По време на конфликта, особено протичащ бурно, се получава енергетично разреждане, което носи временно облекчение. Някои даже заспиват веднага след конфликта, а после, припомняйки си, казват, че до насита са си „поскандалили”. Всяка, дори най-интересната, работа предизвиква в организма ни известно напрежение. Организмът ни „прегрява”. Най-добър охладител се явява радостта от любовта. А ако я няма? Тогава за освобождаване настъпва конфликт. И така, най-добрата профилактика срещу конфликта – това е любовта. Сега ясно ли ви е защо създава конфликти свекървата на нашата героиня? Правилно, цял живот тя е живяла без любов, компенсирайки тази липса с конфликти, а когато се лишила от този заместител, й станало лошо. Доста често, когато моите ученици са успявали да излязат от конфликт с помощта на амортизация, техните партньори са се чувствували по-зле. Нерядко и те самите са отбелязвали в себе си състояние на известна потиснатост, тъй като изведнъж откривали, че вече им е безинтересно да общуват с предишния си партньор. В това няма нищо страшно. Известно време вас (ако дойдете при нас) ще ви поддържа групата, а после и у вашите близки ще настъпят положителни промени. Ако това не се случи вие ще се разделите безболезнено и за двете страни. За вас започва нов, интересен живот, партньорът ви ще намери друг за конфликти, ако те са му необходими. А ако поиска да се върнете, то ще се обърне за помощ към вас и ще се обучи на техниката на амортизация. Да разгледаме ситуацията на разрив на отношенията. Повикаха ме на консултация в неврологично отделение за М., жена на 46 години. Тя не можеше да ходи и да стои, макар че в леглото краката й бяха изцяло подвижни. Това беше функционален паралич на долните крайници, свързан не с умирането на нервни клетки, а с тяхното подавяне/притъпяване/ . Такъв паралич се развива обикновено след тежко душевно преживяване и се явява един от симптомите на невроза и при правилна терапия изчезва без последствия. Тя боледуваше вече около 8 месеца. Лечението не даваше ефект.
Преди осем месеца мъжът й съвсем неочаквано заявил, че си има приятелка и иска развод. На М. се схванали краката, тя се разридала, скубела косите си. Упрекнала го в това, че посветила живота си на него, отказала се от всичко, завършила само техникум, а него – работника – издигнала до главен инженер. Деца нямали по негова вина, но това нямало значение за нея. Те си осиновили момче. Но мъжът си оставал непреклонен, подал молба и се развели. Продължавали да живеят в една квартира, но вече като съседи. По време на разговора ни тя плачеше. Успокояваше се, но не за дълго. Допълнително ми се удаде да изясня, че тя работела като секретарка при един известен администратор и много помогнала за издигането на мъжа си в службата. Интимните отношения нямали повече значение за нея, но и не предизвиквали отвращение. Сега тя искала на всяка цена мъжът й да се върне в семейството. В съответствие с принципа на амортизация аз се съласих да й помогна, но попитах ще може ли тя да изиграе роля по сценарий, който заедно ще съставим. Тя даде съгласието си и започнахме да работим. Преди всичко й беше необходимо да разбере, че раздялата с мъжа й носи закономерен характер и произтича от взаимоотношенията им. На тебе, драги читателю, вече ти е съвършено ясно, че нашата героиня е била „психологическа майка” на собствения си мъж. Той е получавал от нея „възпитание”. И когато той се учел, издигал в службата, цялата психологическа енергия е отивала основно в това, а сексуалната неудовлетвореност не се забелязвала, тъй като всичките сили отивали за „израстване”. Когато той достигнал до определен социален статус, освободената енергия изисквала приложение. Напълно естествено е, че си намерил приятелка, която да задоволява тази потребност. Нашата героиня беше много умна жена. На нея буквално й просветна веднага. Моментално престана да плаче, лицето й прие замислено-печално изражение. И най-главното – краката й се раздвижиха. Тя стана и започна да се разхожда. Вече нямаше нужда да лежи – появи се работа. Ние заедно разработихме сценария, обсъдихме детайлите на поведението й. В събота я пуснах в домашен отпуск и започнах с нетърпение да чакам резултатите. Когато се срещнахме разбрах, че от белестта й не е останало и следа. М. беше весела, жизнерадостна, очите й белстяха, тя едвам се удържаше да не се разсмее. Ето накратко разказа й.
Мина още една седмица. Те почти не разговаряха, но стана ясно, че той става по-мек. Тогава тя му предложила да доведе и любовницата си да живее вкъщи. Нали и без това сме разделени, защо да се измъчваш?
В това време П. се увлякъл по една студентка от трети курс, своята бъдеща съпруга. Поразила го красотата на момичето и нейното възхищение от него. Те се обяснили в любов и се оженили. Тя вече имала сексуален опит. Любовта му към нея станала още по-силна, когато узнал, че неговата бъдеща жена била жертва на лъжа. За да избегнат ненужни разговори (нейното семейство се придържало към старите традиции), той със самобръсначката направил малък разрез по време на първата брачна нощ след шумната сватба. След това започнали неудачи с дисертацията. Жена му се оказала не съвсем добра домакиня и много от обичайните женски работи той извършвал сам, още повече, че след завършване на института жена му станал началник цех, а после заместник директор в едно малко предприятие. Той имал приятел, който работел като преподавател по философия в същия вуз. И когато му предложили да се заеме с партийна работа, той се съгласил. Издигайки се като висш номенклатурен кадър, се преместил със семейството си в друг град. Точно при него заминала жената на нашия герой. Анализът на ситуацията показва, че тук П. бил „психологически баща” за своята съпруга, а семейният живот компенсирал неговите неуспехи в работата. Разривът в отношенията бил закономерен. Дали осъзнавала това неговата жена или не – няма значение. Ясно е, че се е оженила за него не по любов, а разчитала на кариерата му. Самият стил на поведението й в семейството, пречел на мъжа й. Разривът настъпил по времето, когато станало ясно , че съпругът няма да постигне успех. Ето, че дошла при нея „нова любов”. За специалиста по психологическа борба е съвършено ясно, че номенклатурният работник може да постигне успехи благодарение на грижите на своята жена. Не е трудно да се предположи, че тогава тези „психологически деца” ще си паснат и техният съюз ще бъде нетраен, тъй като всеки е свикнал да тегли одеалото към себе си. П. все пак трябваше сам да осъзнае това. Да му се говори за сега беше твърде рано. Още повече, че състоянието му беше много тежко. Когато той започан да говори, с усилие сдържаше сълзите си, които го задушаваха. Ние решихме да напишем писмо. Сигурно се досещате какво беше неговото съдържание. Да, в него той се упрекваше за своите достойнства, а жена си хвалеше за недостатъците й, давайки й пълна свобода, оставяйки засега вратата отворена. Това писмо й връчи преди заминаването й при майка й. Той самият се отказа да пътува: Аз трябва да отвиквам от тебе. Жена му се върнала преди набелязаната дата. Била в недоумение. На всички нейни въпроси той й давал амортизационни отговори. Постепенно му станал ясен характерът на отношението й към брака, изяснила се цялата ситуация. Жена му ставала все по-раздразнителна. Това раздразнение се изливало върху децата. Тя започнала да го клевети пред голямата им дъщеря и престанала да се грижи за по-малката. След три дена по-голямата дъщеря заявила, че ще остане с баща си. Малката плакала и казвала, че не иска чужд чичо. П., за да се откъсне започнал да се занимава с филзултура. Самочувствието му постепенно се подобрило. Съпругата продължила да прави скандали, но той оставал малко или повече спокоен. Когато децата преминали на негова страна, той заявил, че в съда ще настоява децата да останат при него. Тогава жена му признала, че малката дъщеря не е от него, а от този, за когото тя сега се кани да се ожени. Той изтърпял това и й отговорил приблизително следното. Може в нея да не тече мойта кръв, но аз я възпитавах и я обичам. Освен това не знам защо ти искаш да изглеждаш в моите очи по-лоша, отколкото си. Аз знам, че без любов ти не би имала интимни отношения с никого и още повече – не би могла да бъдеш едновременно с двама. Когато жена му се опитала да възобнови интимните им отношения, казал, че той е горд човек, продължава да я обича, но не му е нужна сексуална билзост от съжаление. Той може да направи това само, ако любовта му към нея отмине, в което малко вярва, или ако у нея се върне любовта й към него, на което той се надява, тъй като счита случващото се с тях за нереално/призрак, което може да се обясни единствено с неприятностите й в службата и неговото невнимателно отношение към нея. Състоянието на П. продъклжило да се подобрява. Веднъж той се събудил бодър и свеж: Аз изведнъж забелазах, че листата са зелени, а небето е синьо. Почусвствах потребност да се завърна към научната си работа. Боже мой, за какво и за кого съм си губил времето! По-нататък последвали много събития. Бракоразводен процес, истериите на жена му, и т.н. но във всяка ситуация, даже в най-неприятната, той се държал достойно, ориентирайки се в това, което се случва. И навсякъде му помагала амортизацията. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|