За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

2. 
   Оценка на влиянието на климатичните фактори върху замърсяването на атмосферния въздух в района.
   

Към групата на благоприятните климатични фактори се причисляват:

А). Брой дни в годината с вятър над 14 m/sec (изразен в %), като при повече от 20 % е благоприятно, от 5 до 20 % е средно благоприятно и под 2 % е неблагоприятно; За района на инвестиционното намерение броят на дните с вятър над 14 m/sec е 10,2 дни, или 2,8 % – т. е. този фактор може да се оцени като малко благоприятен.

Този извод е относителен, тъй като при високи температури и силно засушаване на почвения слой е възможна ветрова почвена ерозия с повърхностно допълнително праховозамърсяване на атмосферата, което за вида на обекта /свинеферма/ е благоприятен Данните за средната скорост на вятъра са предпоставка за добро разсейване на вредностите от лагуната и пътните възли, който я обслужват.

При скорост на вятъра над 4-6 м/с се появява вторичен максимум на замърсяването (под формата на ветрове, които отвяват материала). Честотата на тези ветрове обаче е минимална - 7%, и вероятността за появяването на този вторичен максимум може да се отчете като незначителна.

Б). Брой дни в годината с валежи над 10 mm, като при повече от 23 дни е благоприятно, от 23 до 18 дни е средно благоприятно и под 18 дни е неблагоприятно; За района оценката е благоприятен. В подкрепа на тази оценка е високата стойност на валежите с интензитет над 10 mm. Тази констатация е слабо благоприятна само за месеците юли, август, където ще са необходими допълнителни мероприятия за поддържане на определана влажност в обекта, по местата с вероятни прахови дифузни емисии и миризми.

В). Отношение на брой на дните с валежи през студеното полугодие към брой на дните с валежи през топлото полугодие, като при стойност над 1,2 е благоприятно, от 1,2 до 0,8 е средно благоприятно и при стойност под 0,8 е неблагоприятно. За района броят на дните с валежи през студеното полугодия е 54 дни, при съответния брой дни с валежи през топлото полугодие 50. Тяхното отношение има стойност 1,1 така че, влиянието на този фактор се оценява като средно благоприятно.

Г). Годишна сума на валежите, като при повече от 800 мм е благоприятна, от 800 до 600 мм е средно благоприятна и при сума на належите под 500 мм е неблагоприятна; За района сумата на валежите е около 606 мм – т. е. този фактор е средно благоприятен.

Към групата на неблагоприятните фактори се причисляват следните:

А). Брой на случаите (в % по месеци и в годината) с тихо време, като при по-малко от 25 % е благоприятно, от 25 до 45 % е средно благоприятно и при повече от 50 % е неблагоприятно. За района “тихо време” средно за годината е 17,3 %, т. е. този фактор може да се оцени като благоприятен.

Б). Брой на дни в годината с температурни инверсии, като при повече от 150 дни е неблагоприятно, от 80 до 150 е средно благоприятно и под 80 дни е благоприятно. Съгласно приведените данни районът се характеризира с много благоприятна ситуация по отношение на инверсионните явления . Поради това приемаме оценка на фактора температурни инверсии за района като благоприятен.

Съгласно методиката, баловата оценка показва наличие или отсъствие на предпоставки за потенциалната опасност от антропогенното замърсяване на въздуха в разглеждания район при наличие на производствена дейност, свързана със значими емисии в атмосферата. Съпоставените по-горе данни за климатичните условия в района позволяват да се направи формална качествена оценка, че комплексът от климатични и метеорологични характеристики за района на обекта може да се оцени като „благоприятен” и „средно благоприятен” по отношение на разсейването на вредни емисии.

Въздухът в разглеждания район е сравнително чиста дейността, предвидена в инвестиционното предложение, не предвижда значителни емисии на вредни вещества. Емисиите, които ще се отделят от производствените помещения по време на експлоатацията на свинефермата са топлина, водни пари, въглероден диоксид, отделяни от животните, както и минимални количества амоняк и сяроводород. Те ще попаднат в атмосферният въздух посредством вентилационната система на производствените помещения. Отделените емисии няма да доведат до промени в качеството на атмосферният въздух, тъй като бързо дифузират в пространството.

Евентуалното разпрашаване по време на строителните работи ще бъде ограничено във времето. Околната среда има добър потенциал да поеме това краткотрайно натоварване.

Посока на преноса на въздушни маси и преобладаващите ветрове благоприятстват бързото пречистване на въздушния басейн от замърсители.

2. 
   Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни).
   

Използването на тази информация би довело до неточни резултати и изводи за състоянието на атмосферния въздух. Основните показатели, по които може да се съди за КАВ в района, са наличие на големи промишлени обекти, отделящи емисии в атмосферния въздух; наличие на големи горивни инсталации и на автомобилен трафик. В района и в близост до обекта няма големи промишлени и горивни инсталации. Основното замърсяване може да се предизвика само от автомобилния трафик и съществуващата свинеферма. Автомобилния трафик, основно обхваща пътния възел Хасково-Пловдив и като линеен източник със средно натоварване, няма да оказва някакво съществено въздействие върху района, предвид климатичните и ландшафтни характеристики.

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел и живак, арсен.



Фигура 5. Средногодишни стойности за показател ФПЧ₁₀ за 2012 г. по пунктове.

От характеристиката на разглеждания район няма емитери и не е възможно пренос и натрупване на вредности, които да окажат негативно влияние, тъй като е на достатъчно разстояние от село Клокотница – един километър и град Хасково – около 6 км.

2. 
   Характеристика на предвидените с инвестиционното предложение източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители).
   

• 
  Емисии в атмосферния въздух в процеса на строителство.
  

В документите, описващи най-добри налични техники (НДНТ), няма изисквания за количествена оценка на емисиите от неорганизирани източници /наблегнато е основно върху организираните/, но въпреки това са използвани препоръчителните в Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители (ЕРИПЗ), приет на 18 януари 2006 г., дейности от „Методика за изчисляване на емисиите от предприятията за нуждите на собствения мониторинт и докладване” на МОСВ, съответно с препратки към „CORINAIR” (2004), както и с US методи за оценка ЕРА - АР 42. Емисиите от дейността са анализирани и дадени подробно по-надолу в изложението, както и съответните мерки за ненарушаване качеството на атмосферния въздух, съгласно изискванията на Наредба № 9 и Наредба № 14 за норми на вредни вещества в атмосферния въздух.

През етапа на изграждане на обекта на инвестиционното предложение се очакват предимно дифузни- неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух:

• 
  Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните дейности. Основните замърсители, които ще се отделят във въздуха са СО, NOx, SO₂, CH-ди и прах. Тези емисии ще зависят от броя и вида на използваната при строителството техника и режима на работа.
  
• 
  Прахови частици - при изпълнение на строителните работи ще се емитира прах (общ суспендиран прах и фини прахови частици) основно при изкопните работи, депонирането на хумусния и почвен слой, като концентрацията му до голяма степен ще зависи от сезона, през който ще се извършват строителните дейности, от дисперсния състав на почвения слой, климатичните и метеорологичните фактори и предприетите мерки за намаляване праховото натоварване.
  

Необходимата механизация и транспорт за изпълнение на предвидените по проекта строителни работи, като за основни машини се приемат багер с обем на кофата V= 0,5 до 1,0 м³ (при изпълнение на изкопни земни работи), булдозер със средна мощност (разриване на земни маси), челен товарач с V= 1.5 м³, автосамосвали „КАМАЗ” (при транспорт на земни маси), автокран с товароподемност 6,3 т (разтоварване на строителните материали), бетоновози и бетонпомпи.

Разходът зависи от вида и типа на използваните машини, амортизацията им и изпълняваната дейност. Условно бихме могли да приемем за средна разходна норма ок. 15 литра дизелово гориво за 1 мото/час, или до 600 литра дневно (данните са от аналогични обекти).

Предвид условията на работа и средно натоварване на ден – от 4 до 5 моточаса на всяка една от посочените по-горе троителни машини, то очакваното количество използвано дизелово гориво ще бъде до 36 тона, при ориентировъчно време за изграждането на обекта от порядъка на три месеца.

При използване на опростената методика и посочените по-горе емисионни фактори очакваните емисии на СО, СО₂, ЛОС, NOx, Cd, SO_X и частици (прах) при строителството на първа клетка са както следва:

-Очакваните емисии на СО са: 36 /Мg . 15,8 кg/ Мg . 10-3 = 0,568 Мg;

-Очакваните емисии на СО₂ са: 36 /Мg . 3150 кg/ Мg . 10-3 = 113,4 Мg;

-Очакваните емисии на ЛОС са: 36 /Мg . 7,08 кg/ Мg . 10-3 = 0,254 Мg;

-Очакваните емисии на NOx са: 36 /Мg . 48,8 кg/ Мg . 10-3 = 1,756 Мg;

-Очакваните емисии на Cd са: 36 /Мg . 0,01 g/ Мg . 10-3 = 0,0002 кg;

-Очакваните емисии на SO₂ са: 36/ Мg . 4 кg/ Мg . 10-3 = 0,144 Мg;

-Очакваните емисии- прах (сажди) са: 32/ Мg . 5,73 кg/ Мg .10-3=0,206 Мg.

Таблица 12. Масов поток на замърсителите, при изграждането на свинефермата.

Замърсител	Масов поток на емисиите
	тона	кг/час	гр/сек
Въглероден оксид	0,568	0,945	0,39
Въглероден диоксид	114,400	190,666	78,75
Азотни оксиди	1,756	2,927	1,22
Серен диоксид	0,144	0,240	0,10
Неметанови ЛОС	0,254	0,423	0,18
Прах/сажди	0,206	0,343	0,14

Дейности по време на експлоатацията.

Свинефермата е източник на неприятни миризми, главно сероводород и амоняк. Най-близкото населено място е с. Книжовник разположено югоза-падно на около 3.5 км. от площадката. Източно на около 8 км. се намира град Хасково. Населените места се намират на достатъчно отстояние от обекта, за да се получат оплаквания от миризми.

Ограничаването на емисиите на миришещи вещества се осъществява и със следните мерки:

- отглеждането на животните се извършва в затворени помещения;

- управлението на тора от помещенията за отглеждане на животни се осъществява по метода „пълно-празно”, т.е. торът се извежда периодично, преди заселване на нова група животни в даденото помещение. При това голяма част от ферментационните процеси протичат в самото помещение;

- оползотворява се торовия отпадък. Той се извозва периодично (по план, съобразен с „добрите земеделски практики”) и се използва за торене на селскостопански площи. За целта има сключен договор със селскостопански производители;

- възможно е в бъдеще да бъде въведено разделяне на тора на две фракции –течна и твърда, което ще позволи по-ефективно управление на изнасянето на торовите фракции за оползотворяване на полето (съкращаване на престоя на течната фракция).

- помещенията за отглеждане на животни са снабдени със съвременни автоматизирани вентилационни системи;

- резервоарите за сепарация на тора и съхранение на течен тор са разположени до всяка основна сграда за отглеждане на животните. Така най-близките селища попадат в страни от най-вероятните посоки за разпространение на миризми.

Въздухът в разглеждания район е сравнително чист. Дейността, предвидена в инвестиционното предложение не предвижда значителни емисии на вредни вещества във въздуха.

Емисиите, които ще се отделят от производствените помещения по време на експлоатацията на свинефермата са топлина, водни пари, въглероден диоксид, отделяни от животните, както и минимални количества амоняк и сяроводород. Те ще попаднат в атмосферният въздух посредством вентилационната система на производствените помещения. Отделените емисии няма да доведат до промени в качеството на атмосферният въздух, тъй като бързо дифузират в пространството. Евентуалното разпрашаване по време на строителните работи ще бъде ограничено във времето. Околната среда има добър потенциал да поеме това краткотрайно натоварване.

Посока на преноса на въздушни маси и преобладаващите ветрове благоприятстват бързото пречистване на въздушния басейн от замърсители.

От инсталацията при отглеждане на свине се генерират следните специфични емисии в атмосферния въздух: амоняк, метан, диазотен монооксид, сероводород, въглеродни оксиди, прах (предимно ФПЧ10), микроорганизми и неприятни миризми.

Като интензивно мирищещи вещества се разглеждат само тези вредни вещества, за които нормативната уредба не предвижда по-големи ограничения, обосновани с отрицателни техни въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда. Използването на съвременна технология за отглеждане на прасета е гаранция за това, че няма да има разпространение на неприятни миризми. Съгласно прилаганата технология за отглеждане на животните в съществуващите сгради, площите, системата за почистване на тора, техниката за раздаване на фуражите, за поене, отопление и вентилация, както и за охлаждане са в съответствие с действащите нормативи и изисквания и могат да продължат да се използват и в бъдеще. Използваните добавки към хранителните смески – ензими, което е в унисон със световната практика при отглеждане на прасета, гарантира максималното редуциране на миризмите от екскрементите и продуктите на биохимични и микробиологични процеси с тях. Елиминирането на неприятни миризми от изпражнениятая се гарантира от системата за почистване на тора, която се почиства незабавно до предвидената за целта лагуна. Прилаганата технология покрива изискванията на НДНТ, „вертикален” BAT – Reference Document on Best Available Techniques for Intensive Rearing of Poultry and Pigs. July 2003 (код ILF), с което се гарантира негенерирането на неприятно миришещи вещества. При експлоатацията на халетата за отглеждане на прасетата се отделят малки количества от амоняк и сероводород, които /може/ могат да се включат в категорията на интензивно миришещи вещества във въздуха.

Горивни източници на емисии практически няма – климатични условия на региона, автоматизирните вентилацонни системи и топлоизолацията на сградите позволяват отглеждането на животните да се осъществява без външно отопление.

Източници на прах вследствие приготвяне на фуражни смески няма. Храненето на животните се извършва с автоматизирани линии, с доставяни готови фуражни смески. Пълненето на силозите за съхранението им се извършва от специализиран автотранспорт посредством пневматична система.

В инсталацията животните се отглеждат в топлоизолирани затворени помещения. Всяко помещение е оборудвано с високотехнологична аспирационна система, тип CL 600-2000-750-OZ и FC 063-8ET (S), с компютърно управление.

Точкови (организирани) източници, емитиращи отпадъчни газове и аерозолни замърсители в атмосферния въздух от инсталацията за интензивно отглеждане на свине са изходните газоходи на вентилационните системи на покрива на всяко от помещенията за отглеждане на животни.

Основните вредни веществата, които се изхвърлят от тези източници са амоняк (NH₄), сяроводород (H₂S) и прах, основно ФПЧ10 от органичен или неорганичен произход.

Неорганизиран източник на емисии (основно NH₃ и H₂S ) в атмосферния въздух е повърхността на хранилищата за тор - площадката за съхранение на твърда фракция..

Транспортните средства в свинефермата са несъществен източник на неорганизирани емисии от прах и изгорелите газове от двигателите с вътрешно горене.

Разпространението на голяма част от вредностите ще става в рамките на обекта. В зависимост от метеорологичните условия в района и най-вече от посоката на преобладаващите ветрове, които в случая съгласно графиката „Роза на ветровете” (фиг.3 и 4) са: север, юг, югозапад. На площадката и в близост до нея, няма обекти, подлежащи на здравна защита или със специален здравен статут.