Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната нормативна база, критерии и стандарти

Голяма част от атмосферните замърсители ще бъдат поети от предвиденото озеленяване в района на обекта и от съседните имоти, които са със селскостопанско предназначение. Емисиите, получени при експлоатация на фермата, не дават основание както по количество, така и по състав да се счита, че ще повлияят върху климата, както в локален така и в регионален мащаб.

Eксплоатацията на Свинефермата няма да доведе до допълнително натоварване на атмосферния въздух и прилежащия район.

Оценка на значимостта на въздействията върху атмосферния въздух, атмосферата и приземния атмосферен слой:

Териториален обхват – локален; Значимост – незначително;

Вид – непряко; Продължителност – средно трайна;

Честота – временна; Кумулативен ефект – не се очаква;

Възможност за възстановяване – да

С цел избягване на негативен комулативен ефект /при евентуален пренос/ върху състоянието и качеството на атмосферния въздух, е необходимо да се използва система за навлажняване на комуникационната пътна мрежа, да се изпълняват изискванията на чл.70 от Наредба № 1 за условията при товаро-разтоварни работи и да се извършва ежедневен мониторинг по технологичните процеси, транспортиране, състояние на пътната артерия и метеорологичните условия.

Всички определени приземни концентрации ще са под допустимите норми както в работната зона, така и в обхвата на населените места – Клокотница и Хасково. Максималните нива на замърсителите във въздуха няма да окажат негативно въздействие върху природните екосистеми. При този вид обекти не се отделят вещества, които да оказват вредно въздействие върху околната среда. За помещенията е предвидена принудителна вентилация чрез осови вентилатори за покривен монтаж и отваряеми клапи за приток на свеж въздух .

2. 
   Повърхностни и подземни води.
   
   1. 
      Повърхностни води – характеристика на съществуващото състояние.
      

Площадката, отредена за реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма, е разположена южно от река Тере дере, която води начало от възвишенията северно от Хасково.

Имисионно състояние на водите река Марица за разглеждания район е с тенденция към значително подобряване и стабилизиране качеството на речните води в района, поради икономическото състояние на страната и свеждане до минимум производството на промишлените предприятия. В момента в повече случаи водите в приемника, отговарят на проектната си категория по отношение на физикохимичните показатели, с изключение в някои случаи при минимални водни количества на N-NН₄; N-NO₃; N-NO₂; разтворен О₂; неразтворени вещества. Съгласно хидробиологичния мониторинг на течащите води в река Марица е отбелязано, че участъка след Димитровград е с тенденция към значително подобряване качеството на водите. По данни от оценка на екологичното състояние на повърхностни водни тела в басейна оценката на Река Банска при разгледани биологични (Б); хидроморфологични (ХМ) и физико-химични (ФХ) групи елементи е:

• 
  Река Банска - средно и долно течение и Горскоизворска река (BG3MA300R044) е: общо – мн.лошо; ХМ – умерено; Б – лошо; ФХ – много лошо;
  
• 
  Река Банска - горно течение (BG3MA300R046) е: общо – добро; ХМ – мн. добро; Б – добро; ФХ – добро.
  

Съгласно Плана за управление на речните басейни повърхностното водно тяло BG3MA300R044 „Река Банска средно и долно течение и Горскоизворска река” не попада в чувствителна зона, съгласно Заповед № РД-970/ 28.07.2000 г (таблица 17), определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО.

Площадката на инвестиционното предложение попада в Рило-Родопската хидрогеоложка област, Източнородопски район. фигура 8.

(Според програмата за мониторинг на подземните води, МОСВ)

Имоти № 010006 и № 107001 попадат в границите на подземно водно тяло BG3G00000NQ009 /Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково/

Разположено е в югоизточната част на Източнобеломорски басейн, северозападната част на Хасковски район, заема Хасковската котловина (северната част на Източни Родопи) – алувия на реките Харманлийска, Хасковска, Узунджовска и Коджа дере. Водоносния хоризонт е изграден основно от пясъци, гравелити, песъкливи глини с неоген-кватернерна възраст. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Населени места – гр. Хасково, с.Брягово, с.Войводово, с.Динево и др.

• 
  Площ на ПВТ – 622 км²;
  
• 
  Средна дебелина на водоносния хоризонт - 8 – 38 м;
  
• 
  Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 7 м/ден;
  
• 
  Среден модул на подзем. отток – 0,8 л/сек/км²;
  
• 
  Площ на зоната на подхранване на ПВТ – 425 км²;
  
• 
  Естествени ресурси наПВТ – 500л/сек;
  
• 
  Екологичен минимум – 158л/сек;
  
• 
  Тип на водоносния хоризонт – напорен;
  
• 
  Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – глинести пясъци;
  
• 
  Литоложки строеж на водоносния хоризонт – пясъци, гравелити, песъкливи глини.
  

На територията на обекта няма водоизточници за питейни и минерални води и санитарно-охранителни зони, учредени около тях и той не е водоснабден с вода за питейно-битови нужди. За хигиенни и технически нужди се доставя вода, която се съхранява в цистерна с обем 3,0 м³, а за питейни нужди трапезна вода. Н

Изграден е тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница” с дълбочина 8.0 м, за който има издадено Разрешение за водовземане №31520162/29.10.2009 г. от Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център град Пловдив. Водовземното съоръжение каптира води от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009. Цел на ползване на водата – за животновъдство и други цели /хигиенизиране на работни площадки/. Надморска височина е 185,40 м, а географските координати на кладенеца са :

Географска ширина – 41⁰ 59’ 04.45”; Географска дължина – 25⁰ 30’ 52.80”;

Параметри на разрешеното водовземане:

• 
  максимален 2,0 л/сек.;
  
• 
  средноденощен 0.068л/сек.
  

На площадката има изградена водопроводна мрежа с диаметър Ф 63 мм, подаваща вода към две съществуващи сгради - за угояване и за майки и подрастващи. Подава се вода и към сграда филтър и трупосъбирателен пункт. За осигуряване на необходимото водно количество за противопожарни нуждите са монтирани два ПХ 70/80. На база Доклад за хидрогеоложките условия и локалните експлоатационни ресурси на подземните води и Проект за добив на подземни води, могат да се направят изводи.

Поземлен имот № 010006 се намира на около един километър от село Клокотница в терасата на река Тере дере. От съществуващият тръбен кладенец до терасата на реката разтоянието е 75 м. В радиус един км от площадката на обекта не са известни други водовземни съоръжения с водоприемни части, разположени в подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009.

Тръбният кладенец е прокаран през 1986 г. с диаметър ф500 мм. Вкопан е на дълбочина 1.50 м от повърхността в помещение с размери 3,0/3,0 м. Геоложкият разрез е:

• 
  м – 0.60 м – почвен слой;
  
• 
  0.60 м – 2.60 м – песеклива глина;
  
• 
  2,60 м – 7,50 м – чакъли средно до дребнозърнести и разнозърнести пясъци;
  
• 
  7.50 м –8.00 м – плътна глина.
  

За определяне на хидрогеоложките параметри на подземното водно тяло е извършено водочерпене с помпа с дебит 2.0 l/s. Водочерпенето е с продължителност 24 часа. По-важните данни използвани за определяне на основните хидрогеоложки параметри на водоносния пласт са показани в Таблица 19.

След обработката на получените данни са направени следните изводи :

• 
  Средна водопроводимост: Т = 316 m²/dу което показва, че кватернерния водоносен хоризонт съгласно Наредба №1 се характеризира като водообилен.
  
• 
  Коефициент на филтрация: Т = 64,5 m/d.
  
• 
  Допустимо понижение на водното ниво S_D = 2,94 m.
  

• 
  Състав и качество на подземните води
  

• 
  Естествен ресурс на водоносния хоризонт в района на обекта са предимно за сметка на привлекаемите ресурси на река Тере дере и се определяя на Q_привл = 3160 m³/d = 36.6 l/s.
  
• 
  Локален експлоатационен ресурс - възлиза на Q_е= 6,98 l/s.
  
• 
  Категоризация на експлоатационните ресурси. Имайки предвид категоризацията на водоносния хоризонт, локалния експлоатационен ресурс за водовземният участък на кладенеца на площадката на обекта е:
  

Определените в категории /Q_ЕР1 и Q_ЕР2/ локални експлоатационни ресурси, на които може да се разчита, възлизат на 5,58 l/s = 482,11 m³/d = 175970,8 m³/a.

При разработването на проекта по част ВиК, следва да се осигурят необходимите водни количества за питейно-битови, технологични и противопожарни нужди.

Необходимите водни количества са:

• 
  за питейно-битови нужди:
  

Необходимото максимално дневно и часово водно количество обща вода за питейно-битови нужди е определено при водоснабдителна норма 45л/ден (14,1л макс/ час) за работещ и 25 л/ден(9,4 л/ макс час) за служител,

• 
  Съществуващо положение
  

- максимално денонощно водно количество 0.75 м³ /ден

- средно часово водно количество 0,03 м^з/ч

- средногодишно водно количество 153,3 м^з/ год

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006
  

- максимално денонощно водно количество 1,18 м³ /ден;

- средно часово водно количество 0,05 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 240,9м^з/ год;

• 
  Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001.
  

- максимално денонощно водно количество 2,25 м³ /ден;

- средно часово водно количество 0,93 м^з/ч ;

- средногодишно водно количество 456,2м^з/ год;

Водоснабдяването за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна/водоноска/. Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. помпа и регулиране режима на работа на помпата и осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба. За дезинфекция на водата в резервоара ще се поставят бавноразтворими хлорсъдържащи таблетки.

За питейни цели ще се ползва трапезна вода.

• 
  за технологични нужди:
  

• 
  Съществуващо положение:
  

- максимално денонощно водно количество 40,8 м³ /ден;

- средно часово водно количество 1,7 м^з/ч;

- средногодишно водно количество 8285 м^з/ год ч;

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006:
  

- максимално денонощно водно количество 67,1 м³ /ден;

- средно часово водно количество 2,8 м^з/ч;

- средногодишно водно количество 13 614 м^з/ год;

• 
  Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001
  

- максимално денонощно водно количество 137.03 м³ /ден;

- средно часово водно количество 5,7 м^з/ч;

- средногодишно водно количество 27787 м^з/ год.

Водоснабдяването за технологични нужди ще се осигури от съществуващия тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница”.

• 
  за противопожарни нужди:
  

4.2.4. Източници на замърсяване - количество и качество на отпадъчните води.

На обекта няма овражни релефни форми и условия за образуване на сипеи и наносни конуси. Отладъчните води са битови и дъждовни.

Производствени отпадъчни води не се формират поради начина и приета технология за отглеждане на животните и почистване на помещенията. Всички съществуващи боксове са съоръжени със скарови подове. Под повърхността им във всички сгради са разположени торосъбирателни вани, в които се събира и престоява известно време отпадната торова маса - твърд тор и урина. След изпразване на помещенията, торовите сифони на дъното на ваните (тапите) се отварят и торовата маса се отвежда гравитачно чрез съществуваща и новопроектирана площадкова канализация до торосъбирателна шахта.

Разположена е в черната зона на свинефермата, от където се припомпва чрез потопяема помпа за гъсти течности (CSP/ESP) в съществуващата земно-насипна торова лагуна, изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи. Стените и дъното й са водоплътни, постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната. Както и до сега в нея ще се съхранява течен тор и съгласно изискванията тя трябва да има капацитет, достатъчен за съхраняване на торовата маса от всички сгради и животни в свинефермата в продължение на 4 месеца.

Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине - в съществуващите и новопроектираните сгради в имот № 010006 за четири месеца по технологични данни е 1 422 м³. Съществуващата торова лагуна е с полезен обем 1 510 м³, т.е. има достатъчен капацитет да побере течната торова маса от свинефермата в продължение на четири месеца. Изчерпването на торовата маса от лагуната се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Преди пълненето на цистерната с торова маса е наложително в района, в който ще се изпомпва, торовата маса да бъде старателно хомогенизирана. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка), агрегатирана към трактора. Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине, отпадащ от имот № 107001 за четири месеца по технологични данни е 3 371 м³. Третирането на торовите отпадъци от имот № 107001 ще е аналогично с това в имот № 010006.

Количество и качество на отпадъчните води, формирани на територията на обекта при различните етапи, е :

• 
  Битово-фекални отпадъчни води:
  

Работещите в момента във фермата са 11 човека – ветеринарен лекар, гледачи и охрана. След предвидената реконструкция и модернизация в имот 010006 се предвижда щатния персонал да бъде увеличен с 5-6 гледачи, а след реализацията на цялостния проект и изграждането на новите производствени мощности в имот № 701001 предвижданията са за около 30 работници.

Среднодневно отпадъчно водно количество е определено при коефициент 0,9 от водоснабдителната норма и възлиза на :

• 
  Съществуващо положение в имот № 010006:
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 0,42 м³ /ден х 0,9 = 0,38 м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,38 м³/ден х 30 = 11,34 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,38 м³/ден х 365 = 138,7 м³/год.
  

• 
  Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 0,66 м³ /ден х 0,9 = 0,59 м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,59 м³/ден х 30 = 17,8 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,59 м³/ден х 365 = 216,8 м³/год.
  

• 
  Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001
  

• 
  средноденонощно водно количество: Q_ср.ден = 1,25 м³ /ден х 0,9 = 1,12м³/ден;
  
• 
  средномесечно водно количество: Q_ср.мес = 0,59 м³/ден х 30 = 33,7 м³/мес;
  
• 
  средногодишно водно количество: Q_ср.год = 0,59 м³/ден х 365 = 410,6 м³/год.
  

При втори етап да се анализира възможността за пречистване на битово-фекалните отпадъчни води от двата имота в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди /напр. поливане на зелени площи/. Съгласно Закона за водите /чл. 46, ал.1, т.1/ не се изисква разрешително за ползване на воден обект - заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.

Битово-фекални отпадъчни води се формират в ежедневната работа на персонала и са замърсени главно с органични вещества и детергенти. Очакваният състав и количество на основните замърсявания на водите е:

Н.В-ва = 65 гр.ж./ден ;

БПК5 = 54 гр.ж./ден ;

БПК5 на утаена отпадна вода= 35 гр.ж./дн

N = 8 гр.ж./ден ; P = 3,3 гр.ж./ден

• 
  дъждовни води
  

Разглежданата площадка се разполага във водосбора на река Банска. Близоста на локалните вододели не създава условия за мобилизиране на значителен външен повърхностен отток. На практика максималният повърхностен отток ще се формира на територията на площадките, т.е от вътрешни води.

При площ на площадката в имот № 010006 0,84 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.32, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е Q_max = 0,11 m³/s.

При площ на площадката в имот имот № 107001 0,5 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.35, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е Q_max = 0,07 m³/s.

Така формираните отпадъчни дъждовни води съдържат увлечени при падането на дъжда върху земната повърхност фини прахови частици и разтво­рени газове, част от които са естествени компоненти на атмосферния въздух (О₂ и СО₂), а други са замърсители (SO₂, SO₃, H₂S, NO_X и др.). Емисиите на вредни вещества (предимно горивни газове) в атмосферния въздух ще съдържат предимно разтворени въглероден диоксид и кислород и по своя състав няма да се различават от тези, паднали над селото.

Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естествения наклон ще постъпват в река Тере дере.

Водоснабдяването на обекта с вода за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна /водоноска/. Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. помпа и регулиране режима на работа на помпата и осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба.

Водоснабдяването за производствени нужди ще продължи да се осъществява от изграден тръбен кладенец при условията на Разрешително № 315201162/15.10.2013 г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с център град Пловдив.

Разрешеното максимално водно количество е до два 2,0 л/с, а средноденонощното – 0.068 л/с.

Денонощно за животновъдство се допуска използването на 5.60 м³, а за други цели /хигиенизиране на работните площадки/ до 0.23 м³, а годишно съответно до 2 044 м³ и 86 м³ /55 дни/. Водоползването е от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково” (G3G00000NQ009). Във връзка с увеличения капацитет ще се наложи промяна в използваните водни количества.

Дейността на свинефермата генерира течна торова маса, която се събира в лагуната, а изчерпването й от нея ще се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка). Подава се за ползване по договор с фермери от района.

Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естесвения наклон ще постъпват в река Тере дере.

Формираните при съществуващото положение в имот № 010006 битови отладъчни води се заустват в съществуваща водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/, откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция. Формираните при първи етап ще се събират в същата изгребна яма, а на втори етап новопроектирана водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ и също ще се извозвозват с автоцистерна за пречистване до градска пречиствателна станция. При втори етап да се анализира възможността за пречистване в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди. Не се формират производствени отпадъчни води.

Торовата маса се събира в съществуващата земно-насипна торова лагуна. Лагуната е изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи - стените и дъното и са водоплътни, което е постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната.

В отпадъчните води не се съдържат вещества от списъци І и ІІ и Приложение 2 на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и Приложения1 и 2 на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Фермата не попада и не граничи с пояси на санитарно-охранителни зони и в близост няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.

В резултат рализиране на инвестиционното предложение емисионното и имисионно натоварване и въздействието върху повърхностните и подземни води се оценява на незначително.

Оценка на значимостта на въздействията върху повърхностните и подземни води:

- Териториален обхват – малък;

- Значимост – незначително;

- Вид – непряко;

- Продължителност – дълготрайно;

- Честота – постоянно;

- Кумулативен ефект – не се очаква;

- Възможност за възстановяване – да.

3. 
   Геоложка основа, земи и почви.
   

   1. Характеристика и анализ на геоложката основа. Подземни богатства.

Според сеизмичното райониране на Република България за период от 1000 години – разглежданата площадка попада в IX-та степен на сеизмичност, като стойността на сеизмичния коефициент е 0,27. По картата на геоложката опаснаст в България за района на проучване от процесите и явленията с непрекъснато действие е характерно наличието на активен разлом от първи ред.

В рамките на разглежданите имоти няма регистрирани находища на подземни богатства. Общо в региона при проучвания са установени андезити, варовици, туфи и перлити.

2. Характеристика и състояние на почвите в района. Статус на земите, обект на инвестиционното предложение, начин на трайно ползване.

По Нинов /1997/ районът попада в Балканско-Средиземноморска почвена подобласт, Средно-тракийско – Тунджанска провинция. Съгласно класификационна схема на почвите (с корелация по FAO, 1989, 1990) в района те са канеловидни лесивирани /излужени канелени/.

14 – ранкери, 15 – рендини, 18 – богати смолници, 21 – глееви смолници, 25 – канелени, 42 – канеловидни лесивирани, 44 – смолницовидни лесивирани.

От извършените анализи за вкисляване на почвите не са установени стойности застрашаващи почвеното плодородие. Липсват нарушени от миннодобивни дейности терени

3. 
   Прогноза и оценка на въздействието върху геоложката основа и почвите на територията на обекта и земеползването в района.
   

• 
  При модернизацията и разширението на свинефермата.
  

На терена ще бъдат организирани места за събиране на битовите и строителните отпадъци и в последствие депонирани на място, указано от Кмета на Община Хасково.

Евентуално замърсяване на почвата с нефтопродукти може да се очаква от неизправна транспортна техника. То би имало локален характер – на отредения терен. Всички евентуални нарушения в граничещи с терена земи ще бъдат възстановени след приключване на строителните работи.

Обобщена оценка за въздействие по време на строителството:

• 
  Степен на въздействие: незначителна, както по териториален обхват, така и по количество на прахови емисии.
  

• 
  Продължителност на въздействието: временно, само по време на строителните работи и териториално ще е съсредоточено на работната площадка. Не се очаква негативно въздействие върху почвените свойства и плодородие на околните терени.
  

• 
  Честота на въздействието:само по време на строителството
  

• 
  При експлоатацията на свинефермата:
  

За рекултивиращия слой са подходящи:

- хумусният хоризонт – съдържанието на хумус в използваните почвени материали трябва да бъде ≥ 1% или съдържанието на органичен въглерод трябва да бъде ≥ 0,6%, определени в средна проба през 0,1 m.

- подхумусния хоризонт, който е обитаем от микроорганизми и при който съдържанието на хумус е ≥ 0,5% или съдържанието на органичен въглерод е ≥ 0,3%, определени в средна проба; по-дълбоки плостове, които след обработка са годни за развитие на растителност – нетоксични глини, пясъци, изветрели и полуизветрели скали.

След техническата рекултивация ще се извърши и биологична. Предвижда се минерално торене, засяване на подходящи за условията тревни смески, зясаждане на фиданки, отгледни мероприятия за период от 3 години.

Описаните технологии за отглеждане на свинете, не дават основание да се очаква замърсяване на земите и почвите по въздушен или воден път при водене на нормален технологичен режим на експлоатация.

Основните газове и прахови емисии, които могат да се отделят в атмосферата, а от там – да се отлагат върху почвите, това са CO₂, N₂, метан, продуктите от ферментацията и разлагането на органични съединения, както и водни пари. По тази причина замърсяване на прилежащите почви чрез въздушни емисии по време на нормална експлоатация на фермата не се очакват.

Възможно е известно замърсяването на прилежащите земи от транспорта – утъпкване, запрашаване и разнасяне на леки отпадъци при силни ветрове, замърсяване на оградата...

Изчисленията показват, че извън работните площадки няма опасност от наднормено отлагане върху почвата по въздушен път. За да се минимизират тези въздействия е необходимо около оградата на фермата да се изгради зелен пояс.

Предвидените инсталации за отпадъчни води от дейността ще обхванат всички замърсени води и ще ги отвеждат за пречистване във водоплътна безоточна изгребна шахта (събирателен безотточен резервоар), като на ІІ етап ще се анализира възможността за изграждане на локално пречиствателно съоръжение. Това ще гарантира, че на обекта и съседните площи няма да има замърсяване на почвите със замърсени води.

Спазването на изискванията и всички предписани мерки и дейности по време на експлоатацията на фермата гарантират предпазването на земите и почвите на обекта и в съседните имоти от замърсяване с отпадъци, емисии от въздуха и водите.

Обобщена оценка на степента на въздействие при експлоатацията:

• 
  Степен на въздействие: незначително.
  
• 
  Продължителност на въздействието: трайно.
  

• 
  Честота на въздействието: в течение на денонощието.
  

4. 
   
   Изтегляне 2.17 Mb.
   
   Сподели с приятели: