Ориентировъчни стойности за добри експлоатационни практики за свеждане до минимум на емисиите на миризми

5.1.4Ориентировъчни стойности за добри експлоатационни практики за свеждане до минимум на емисиите на миризми

5. 
   Оценка на емисиите на миризми
   

Емисиите на миризми обикновено се измерват с помощта на панел от изпитващи лица. Те помирисват газовете чрез "портове за помирисване" и докладват за наличие / липса на миризма. Методът се основава на разреждане на пробата до граничните стойности за миризми (точката, в която миризмата е осезаема само до 50% от изпитващия панел). Концентрацията на миризми се получава от разреждане, необходима за достигане на граничната стойност и е описана в европейски единици - мирис на обема на въздуха (OUE/m³).

Отклонения до три разреждания като правило, може да се очакват в отделните измервания (12 серии, 3 повторения, 4 лица за изпитване; VDI, 2002 г.). Вариации в 95 -%-доверителен интервал може да достигнат коефициент 3 в рамките на многократните измервания на една и съща лаборатория. Това означава, че за истинска средна стойност от 300 OUE/m³, единичните резултати от измерване на 200 до 450 OUE/m³ са приемливи. Сравнението между различните лаборатории предполага още по-голяма вариация (разлика в измерванията до 4 пъти) ⁶.

Пределно допустимите стойности за концентрация на емисиите на миризми трябва да се определят внимателно и интерпретациите на измерванията и стойността трябва да отчитат допустимите отклонения между отделните измервания.

Поради сложността на измерванията на емисиите на миризми и тяхната интерпретация е описан следният пример:

Например, ако граничните стойности бяха определени за източник от биофилтър, могат да бъдат получени индивидуални резултати между 250 и 1000 GE m^-3 ,определени в многократни измервания, извършени от една и съща лаборатория. Ако тези гранични стойност е трябвало да бъдат определени като абсолютен праг, който не може да бъде надвишен от всяко отделно измерване, тогава "реалната" пределно допустима стойност трябва да е 250 OU m^-3, така че да се гарантира средната стойност на многократните измервания ще бъде под 500 OU m^-3. На практика тази стойност е много малко вероятно да бъде постигната при типични условия на работа, и не би било необходимо, ако е изпълнен принципа "без миризми в изходните газове от биофилтъра ". Този подход се подкрепя от факта, че емисиите на миризмите, излъчвана от отворените хоризонтални биофилтри, ако работят правилно, достигат до 100 м, като правило (източник „Both et al.“, 1997 г.).

Към настоящият момент е възможно да се предскажат емисиите на миризми (честота и интензивност) и тяхното разпръскване от планираните съоръжения за компостиране, основани на знания за потенциалните характеристики на входящите материали (биоотпадъци), работните процедури и прилаганите технологии, местните климатични условия и т.н. Това е важен инструмент, за да се оцени местоположението на съоръжението в критични места. Опитът показва също, че ако съществува минимално разстояние до населените места, в съчетание с прилагането на основните инструменти за управление, тогава проблемите, свързани с емисиите на миризми могат да бъдат избегнати в системите за компостиране на открито.

Ето защо много страни са въвели минимални изисквания за отстояние между площадките за компостиране и "чувствителни зони“. Те са лесни за прилагане, но по-малко гъвкави, отколкото отделни специфични модели за всяко съоръжение, базирани на оценка на емисиите на миризми. Когато са определени минимални изисквания за отстояние, модел би бил необходим само ако разстоянието до следващото място е под определена критична стойност.

За да се запазят такива изисквания за отстояние гъвкави, минимални разстояния следва да зависят от годишно производство на компоста и вида на третираните материали (биоотпадъци).

5.1.4.1Минимални изисквания за разстояние от жилищни и промишлени райони и изискванията за извършване на подробно моделиране на емисиите на миризми

Мерките, предприети за ограничаване на емисиите на миризми от съоръженията за компостиране следва да вземат предвид следните условия:

• 
  пропускателна способност;
  
• 
  вид на третираните материали;
  
• 
  специфични условия на площадката (разстояние от съседните жилища, метеорологичните условия и т.н.);
  
• 
  съществуващите експлоатационни процедури за намаляване на емисиите и оборудване за третиране на отпадъчния въздух и
  
• 
  използването на устройства за определяне на съответствието с техническите изисквания.
  

Изискванията за минимално отстояние са относително гъвкави и се доказаха като ефективни в практиката. В зависимост от местоположението на площадката и прилаганата технология, може да бъде предложен, по-гъвкав подход, като се вземат предвид специфичните условия на площадката. Въз основа на съществуващите технологии и добри практики за управление (напр. третиране на отработения въздух в закритите системи), емисиите могат да бъдат намалени до приемливо ниво.

Въз основа на натрупания практически опит за силата на източниците на миризми отделяни от различните системи за компостиране и тяхното въздействие върху околната среда, са установени минимални правила за разстояние, както и изискванията за подробна оценки на емисиите (виж 9.1.1.1). Те зависят от:

• индивидуалните условия в съоръжението;

• вида на третираните материали (биоотпадъци) и

• годишната производителност на съоръжението.

Прилага се стандартна процедурата както за открити, така и за закрити системи за компостиране, защото посредствено управление на процесите в двете системи може да предизвика образуване на емисии на миризми, които трябва да бъдат планирани, особено когато не са спазени изискванията за минимално отстояние.

Стандартни правила за отстояние на съоръженията за компостиране и условията за извършване на подробно моделиране на емисиите на миризми

Подробно моделиране на емисиите на миризми трябва да се извършва само, ако минималните разстояния до най-близкото населено място (чувствителна зона) не са изпълнени. Ако резултатите от моделирането показват, че съществува вероятност за възникване на неприемливи нива на емисии на миризми са възможни два подхода:

• 
  промяната на местоположението на съоръжението или
  
• 
  планиране закрита система за компостиране с интегрирано третиране на отработения въздух (био-филтър) и гарантиране на определената максимална концентрация на емисиите на миризми.
  

 Открити и (отчасти) закрити системи за компостиране:

• 
  Като изключение от описаните по-горе условия, при неблагоприятни метеорологични и топологични условия, моделиране на емисиите на миризми може да се изисква за съоръжения с малък капацитет.
  

• 
  Когато времето на престой на биоотпадъците в системата е по-малко от 3 седмици и когато в комбинация;
  
• 
  разстоянието до жилищните райони (чувствителната зона) е по-малко от 500 m.
  

2. 
   Основни технически изисквания – площадки и системи за управление на водите в откритите съоръжения за компостиране
   

Въпреки това, може да се предвидят изключения за малки съоръжения за компостиране, където не се очаква отрицателно въздействие върху почвата или водите. В тези случаи процесът на компостиране, включително първоначалната активната фаза на разграждане може да се извършва директно върху почвата.

ЗАБЕЛЕЖКА: Процесът на компостиране може да се извършва директно върху земната повърхност, (незапечатана повърхност), без да се събира инфилтрата в случай на:

• 
  компостиране на място (домашно компостиране) на по-малко от 10 m³ кухненски и зелени отпадъци на година:
  

• 
  не се изисква регистрация на площадката;
  
• 
  не се изисква документ за дейности с отпадъци.
  

• 
  компостиране на по-малко от 300 m³ зелени отпадъци, с дял на кухненски отпадъците по-малко от 10% от обема:
  

• 
  изисква се регистрация на съоръжението за компостиране;
  
• 
  изключение от прилагане на стандартните екологичните изисквания
  

Подробни изисквания за съоръженията за компостиране на открито директно върху земната повърхност са посочени в глави 7.4 и 7.5.

Всички съоръжения за компостиране, надвишаващи тези капацитети и изисквания трябва да имат непропускливи (павирани, асфалтирани, бетонирани, циментирани площадки и др.) - най-малко за интензивната високотемпературна фаза на процеса.