За определяне на национални технически изисквания към съоръженията за

5.1.6Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти)

Тази глава определя основните разпоредби, които трябва да се прилагат в съоръженията за компостиране, които третират странични-животински продукти.

Страничните животински продукти се класифицират в три категории, които отразяват степента на риск, който те представляват за човека и животните.

В съоръженията за компостиране могат да бъдат третирани само материали от категория 2 и 3.

Материалите от категория 2 не произхождат от материали с висок риск от заразяване с „приони (съкращение от протеинна инфекциозна частица) частици“, (които могат да причинят заболявания, известни като трансмисивни спонгиформни енцефалопатии [ТСЕ, като версия, BSE] и които са класифицирани като материали от категория 1). Материалите от категория 2 остават предмет на внимание поради потенциалното заразяване с други потенциално значими патогени или вещества, например фармацевтични отпадъци. Те могат да бъдат получени от внесени стоки от страни извън ЕС, които не отговарят на всички подходящи разпоредби или от отпадъчните води в кланиците.

"Оборската тор и съдържание на храносмилателния тракт" също са материали, класифицирани в категория 2. Все пак тези материали могат да се компостират съгласно националното законодателство с някои облекчения подобни за материалите от категория 3. Също така рибата и отпадъците от рибно-консервната промишленост, принадлежат към категория 2.

Материалите от категория 3 са от изключителна важност за процеса компостиране. Те са класифицирани в Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти като:

• 
  „... обикновено са от материали, или животни, годни за консумация от човека“;
  
• 
  „... не са предназначени за консумация от човека“:
  

• 
  „... за търговски цели“;
  
• 
  „... поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните“;
  

• 
  „... не показват никакви признаци на болести, заразни за хората или животните“.
  

"Продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, които вече са негодни за консумация от човека по търговски причини или поради производствени проблеми или опаковъчни или други недостатъци, от които не произтича риск за общественото здраве или здравето на животните.

Докато те не произхождат от международния транспорт, "кухненски отпадъци" са класифициранс като материали от категория 3.

1. 
   Одобрение на съоръженията за компостиране, които третират странични животински продукти
   

При прилагането, вида на страничните животински продукти, които се третират и процеса на обеззаразяване трябва да бъдат описани, включително максималния размер на частиците, температурно / времевия режим и начина, по който се контролира целия процес.

Към момента не съществува специално ръководство относно точната процедура за одобрение. Поради тази причина ще бъде включена обикновена регистрация, в съответствие с правилата за обеззаразяване, съгласно Наредбата за третиране на биоотпадъците за съоръженията за компостиране, третиращи напр. кухненски отпадъци и храни с изтекъл срок на годност.

2. 
   Ограничения за употреба на органичните торове и подобрители на почвата¹⁰, получени от странични животински продукти
   

"... при условие, че само следните органични торове или подобрители на почвата са били прилагани върху земя:

• 
  оборски тор и гуано;
  
• 
  съдържание на храносмилателния тракт;
  
• 
  мляко, продукти на млечна основа;
  
• 
  коластра и продукти от коластра,
  

Това означава, че компостът, произведен единствено от тези странични животински продукти е освободен от задължителния период на изчакване от двадесет и един дни.

По отношение на "идентификацията и етикетирането" етикетът, прикрепен към опаковката, контейнера или превозното средство за органични торове или подобрители на почвата, трябва да съдържа категорията и следните думи ясно и четливо изписани върху опаковката, на контейнера или превозното средство (според случая):

"Органични торове или подобрители на почвата / забранява се паша на животни или използването на растителна маса от посевите в рамките на 21 дни след употребата"

Въпреки това, етикет не се изисква за следните органични торове и подобрители на почвата:

• 
  са разрешени от компетентния орган на държавата-членка на ЕС, в която органичния тор или подобрител на почвата се прилага върху почвата,
  
• 
  на тези опаковки е посочено, че органичният тор или подобрителят не са предназначени за прилагане върху земя, до която имат достъп селскостопански животни.
  

Регистрите се съхраняват за срок от най-малко две години.

Съгласно чл. 22, определящ правила за пускането на пазара и употребата на органични торове и подобрители на почвата, от държавите-членки на ЕС се изисква "да се насърчават, когато е необходимо, развитието, разпространението и използването на национални ръководства за добра земеделска практика за прилагане на органични торове и подобрители на почвата върху земята".

3. 
   Принципни методи на обеззаразяване, съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти
   

4. 
   Компостиране на материали от категория 2 и оборска тор
   

• 
  оборска тор;
  
• 
  съдържание на храносмилателния тракт;
  
• 
  мляко, продукти на млечна основа;
  
• 
  коластра;
  
• 
  яйца и яйчни продукти
  

Задължително трябва да се гарантира, че тези материали "не представляват риск за разпространение на тежки трансмисивни болести".

5. 
   Компостиране на материали от категория 3
   

Член 15 "Мерки за прилагането" осигурява основата за определяне на "параметри за трансформиране на странични животински продукти, включително кухненски отпадъци в биогаз или компост.

Въпреки това, до приемането на правила за кухненските отпадъци "Държавите-членки могат да приемат или да запазят националните правила за третиране на кухненските отпадъци в съоръжения за анаеробно разграждане и компостиране "

Кухненските отпадъци се определя като:

“цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централни кухни за обществено хранен и кухни от домакинствата "

Тези национални правила се прилагат, в случай че кухненските отпадъци от категория 3 се третират заедно със следните страничните животински продукти:

• 
  оборска тор;
  
• 
  мляко;
  
• 
  продукти на млечна основа;
  
• 
  коластра;
  
• 
  съдържание на храносмилателния тракт;
  
• 
  яйца;
  
• 
  яйчени продукти
  
• 
  бракувани хранителни продукти, които са преминали "третиране", както е определено в член 2 на Регламент (ЕО) № 852/200 и
  
• 
  производни продукти от храни за домашни любимци и фуражи от животински произход.
  

6. 
   Събиране и транспорт на странични животински продукти
   

В случая на кухненски отпадъците, Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти не изисква стандартна процедура за почистване и дезинфекция на превозните средства и контейнерите за събиране на кухненските отпадъци, но изисква да се спазват минималните изисквания за добри практики, свързани с околната среда и защитата на човешкото здраве.

5.1.6.1Осигуряване на качеството (собствени проверки), анализ на риска и критични контролни точки

Съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти, чл. 28 "самоконтрол" - операторите трябва да въведат, прилагат и поддържат собствена система за проверка, за да се следи и документира спазването на регламента, така че животинските странични продукти да не напускат съоръжението, без надлежно третиране, ако не са предназначени за обезвреждане. Това изискване е задължение за прилагане на система за осигуряване на качеството.

В чл. 29 "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки „НАССР“" се изисква операторите на съоръжения за анаеробно разграждане и компостиране да въведат, прилагат и поддържат постоянна писмена процедура или процедури, основани на принципите на анализ на риска и критични контролни точки, за преобразуването на страничните животински продукти в компост. На фигурата по-долу е показан валидиран метод за съоръжения за компост или анаеробно разграждане.

Фразата "процедури, основани на принципите на анализ на риска и критични контролни точки" заедно с член 30 е важна, защото позволява едно по-спокойно и лично тълкуване на принципите на „анализ на риска и критични контролни точки", които се определят в доброволен документ с насоки.

2. 
   Конкретни правила за обеззаразяване по време на процеса компостиране
   
   1. 
      Възможно ли е да се третират странични животински продукти, чрез компостиране на открито?
      

Регламентът гласи:

Подточка в) се отнася до всички освобождавания и отклоняване от изискванията на регламента, чрез национални правила и изключения.

2. 
   Параметри на процеса – температурен времеви режим
   

Тези национални изисквания се прилагат за:

• 
  органични материали, които не съдържат животински продукти;
  
• 
  кухненските отпадъци (без тези от международен транспорт), в случай че се третират заедно с:
  

б) съдържание на храносмилателния тракт;

в) мляко; млечни продукти; коластра; продукти от коластра;

г) яйца; яйчни продукти;

д) странични животински продукти, посочени в чл. 10 (е) от Регламент (ЕО) № 1069/2009, които не са третирани, както е определено в чл. 2 (1) (m) от Регламент (ЕО) № 852/2004, и

е) всички други страничните животински продукти, които са били третирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 на друго място.

• 
  трябва да се използва само калибрирани температурни сонди.
  
• 
  за всички останали странични животински продукти трябва да се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти), т.е. 70°C за период от време от 1 час, при максимален размер на частиците от 12 mm.
  

3. 
   Основни изисквания за управление на процеса, за ефективно намаляване на патогените
   

• 
  биоотпадъци, събрани от домакинствата (био-контейнер за отпадъци) трябва да бъдат третирани в рамките на 24 часа след приемане.
  
• 
  свежите партиди компост трябва да се смесват хомогенно. Важно е да се вземат под внимание различните размери на частиците на входящите материали (биоотпадъците), като може да се наложи да се разглеждат отделно (напр. надробени дървесни отпадъци и храсти). За предпочитане е да се използват специални смесителни устройства (напр. винтови смесители, оборудване за обръщане и др.), а не с помощта на обикновен челен товарач;
  
• 
  напречното сечение на редовете/куповете с компост трябва да бъде ограничено, особено когато се компостират фини структурирани материали (например трева, кухненски отпадъци, частично обезводнени утайки от отпадъчни води и т.н.). Редове по-големи от 2.0 до 2.5 м височина трябва да се избягват, тъй като могат лесно да образуват анаеробни зони дори при редовно обръщане;
  
• 
  важно е да се избегне образуването на бучки в редовете или в машините (особено при използване на челни товарачи), тъй като те могат да образуват зони на частично или напълно не-хигиенизирани материали, който могат да замърсят хигиенизираните материали. При използване на контейнерни товарачи, трябва да се прилага строга програма за почистване, за да се премахнат материалните остатъци от контейнера и другите части на товарача преди материала да се разгради, особено ако няма да бъде подложен на допълнително термично обеззаразяване;
  
• 
  добавянето на глинести почва и или зрял компост (до 10 до 15% (т / т)) в сместа може да помогне за насърчаване на образуването на хумус и стабилизирането на материалите, като по този начин се намали потенциала за растеж за някои патогени. Въпреки това, операторите трябва да гарантират, че добавянето на почва не увеличава обемната плътност на материала и не намалява свободното пространство на порите, така че трудно да се извършва обмен на газовете.
  

При разглеждане на процеса на обеззаразяване по време на компостиране е важно да се отбележи следното:

• 
  при студен климат, може да възникнат проблеми чрез охлаждане на повърхността на редовете в откритите системи. Едно възможно решение е да се увеличи диаметърът на реда и част от структурните материали (за намаляване на площта и обемното съотношение). Обикновено редове с 1,5 м височина са с достатъчно обем за предизвикване и поддържане на необходимата температура. Аерирането в закритите системи, трябва да бъде коригирано по време на зимните месеци. Приоритетно трябва да се гарантира, че е извършена точна проверка и контрол на процеса на разграждане (температура / влажност), особено по време на ранната фаза на обеззаразяване.
  
• 
  контрол на съдържанието на влага
  

• 
  подходящото съдържание на влага е от съществено значение по време на термичната дезинфекция, както и по време на узряване на компоста, където протича допълнително микробно разграждане и стабилизиране. Важно е да се следи съдържанието на влага на материалите по време на тези фази: най-малко веднъж на седмица или, когато се вземат периодични измервания на температурата;
  
• 
  обикновен тест, чрез "стискане с ръка" или визуална проверка обикновено са достатъчни;
  
• 
  ако е възможно, в затворените реактори/системи, влажността да се записва автоматично.
  

• 
  един добре проектиран процес на узряване на компоста е ключът към запазване на биологичната стабилността на крайния продукт. Потенциалът за повторен растеж на патогенни бактерии, които или са преживели фазата на обеззаразяване или са въведени при повторно заразяване на материалите може да се намали значително чрез ефективно стабилизиране на субстрата. Важно е да се отбележи, че сухото стабилизиране на субстрата в затворени реактори, не може да се постигне, тъй като неферментиралите материали все още осигуряват много микроорганизми с хранителни вещества и храна за повторен растеж на патогените, в случай, че материалът е повторно намокрен. Контролираният процес на компостиране трябва да се извършва при оптимални температури и влажност, включително точно механично обръщане;
  
• 
  план за управление за борба с вредителите, включително документация за предприетите мерки;
  
• 
  гарантиране на пълно пространствено разделение между зоните, в които се отглеждат животни, в които се съхраняват или третират страничните животински продукти, с цел да се избегне предаване на животински патогени. В съответствие с местните условия, се прилагат мерки които са необходими за да се избегне достъпът на диви животни и домашни животни в обекта.
  
• 
  повторно замърсяване от нетретираните биоотпадъци трябва да се предотврати чрез физическо разделяне на зоните на разтоварване, предварително третиране и зоната за основно компостиране от всички други зони в съоръжението. Когато се обръщат редовете, материалът трябва винаги да бъде прехвърлен от страната на зоната за разтоварване към зоната за узряване.
  
• 
  необеззаразената технологичната вода и замърсената дъждовна вода от активната зона на разграждане може по принцип да се използва само за поливане на редовете с компост, които все още предстои да бъдат изложени на температури над 55ºС, в противен случай виж управление на водите в глава 6.2.2.2; и
  
• 
  съхранението и третирането на обеззаразения компост (независимо дали напълно или не) трябва да бъде напълно отделен от активната зона на разграждане.
  

В случай на третиране на:

• 
  кухненски хранителни отпадъци (включително използвано олио за готвене), събирани от ресторанти и централизирани кухни; и
  
• 
  храна с изтекъл срок на годност, която е преминала "третиране", както е определено в член 2, в Регламент (ЕО) № 852/200412
  

• 
  незабавно смесване и третиране на доставените кухненски отпадъци или храна с изтекъл срок на годност при доставяне, с подходящи структурни материали, за да започне процес на ефективно компостиране или преди процеса на ферментация;
  
• 
  при открито компостиране в допълнение към основните принципи, описани по-горе, също трябва да се покриват редовете със свеж или узрял компост, надробена дървесина или геотекстил през периода на термично обеззаразяване (обикновено от 10 до 14 дни);
  
• 
  оборудване за почистване / дезинфекция на контейнерите или превозните средства;
  
• 
  установяване на процедура за почистване на цялото съоръжение;
  
• 
  съоръжението и оборудването трябва да се поддържат в добро състояние;
  
• 
  непрекъснат процес на наблюдение и документиране на съответния параметър на процеса;
  
• 
  компостът трябва да се третира и съхранява по такъв начин, че да се предотврати повторно заразяване;
  
• 
  редовни измервания на микробиологичните параметри, в крайните продукти (компост) съгласно Наредба за третиране на биоотпадъците.