IV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ)

Имотът е с обществено предназначение.

• 
  Здравно-хигиенни аспекти на околната среда
  

В резултат на изкопните работи на строителната площадка ще се образуват неорганизирани прахови емисии от едродисперсен прах. Считаме, че тези неорганизирани емисии са незначителни, с периодично действие и няма да повлияят на здравното състояние на населението в разглеждания район.

Строителните работници са най-силно изложени на въздействието на неорганизирани прахови емисии, които имат дразнещ дихателните пътища ефект.

Неблагоприятен здравен ефект могат да окажат и други фактори:

• 
  неблагоприятен микроклимат - работа на открито при високи температури през лятото, водещи до прегряване на организма и топлинен удар;
  
• 
  замърсяване на въздуха – водачите на изкопните и тежкотоварни машини-самосвали, бетоновози и др. ще са експонирани на ауспуховите газове, но при работа на открито не се очаква неблагоприятен здравен ефект.
  
• 
  травматизъм – работниците, ангажирани с изкопните и монтажни работи и с дейности на височина са с най-висока честота на трудов травматизъм.
  
• 
  тежест на труда - въпреки механизацията голяма част от строителните дейности изискват тежък физически труд, свързан с пренасяне на материали на малки разстояния.
  
• 
  социално битови условия – на терена няма изградена водопроводна и канализационна мрежа. До решаването на тези въпроси съществува риск от заболявания на стомашно чревния тракт. Ще се предвиди преносима химическа тоалетна.
  

Те трябва да са снабдени с необходимите лични предпазни средства, изискващи се съгласно Наредба № 3 от 19.04.2001 г. на МТСП -ДВ бр.46/ 2001г.

Според данните за застроителните решения може да се предположи, че при реализиране на проекта населението от най-близките обекти, подлежащи на здравна защита няма да бъде засегнато при нормална експлоатация. Потенциално засегнати ще се окажат работниците при изграждането на сградите, както и пребиваващите в тях при аварийни ситуации.

• 
  Земеползване
  

• 
  Климат
  

• 
  Температура на въздуха
  

Средногодишните стойности на температурата са 12,2⁰С.

Годишният ход на средномесечните стойности на температурата на въздуха и средномесечните стойности на температурата на въздуха в 14 часа имат синусоидален ход. Стойностите в 14 часа са с около три градуса по-високи от месечните, като амплитудата е по-голяма през лятото.

• 
  Влажност на въздуха
  

• 
  Мъгли
  

• 
  Валежи
  

Средногодишния валеж е 473мм/кв.м.

• 
  Вятър
  

Частта на безветрието и много слабия вятър /0-1м/с/ е около 41% през месец март и достига до 58% през месец септември. Повтаряемостта на ветровете със скорост 2-5м/с от 35% през септември достига до 45% през април.

Умереният вятър 6-9м/с има най-висока повтаряемост /13-14%/ през периода от януари до март. В останалите месеци неговата повпаряемост е средно 7-8%.

Вятър със скорост по-висока от 10м/с в течение на цялата година се наблюдава с честота не по-висока от 2-3%.

В денонощния ход максимума на скоростта на вятъра се наблюдава през деня, а минимума през нощта, което заедно с нощния минимум на облачността довежда до охлаждане на приземния слой и съответно води до приземни инверсии.

Компонентите на околната среда в разглеждания регион не са антропогенно повлияни. Районът е сред малкото в страната, съхранени от замърсяване, причинено от промишлени дейности.

• 
  Атмосферен въздух.
  

Анализът на замърсителите и замърсяването на атмосферния въздух в разглеждания район показва изключителна чистота на компонента и незначителни проблеми със състоянието му. Той не е повлиян от замърсявания с промишлен характер. Повечето от предприятията в общината или не работят или работят с минимален капацитет. Районът не е обременен с крупни промишлени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха обуславя благоприятните санитарно-хигиенни условия на средата.

В Закона за чистотата на атмосферния въздух е записано, че основните показатели и норми за КАВ в приземния слой са нивата на: суспендирани частици, ФПЧ, серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, озон, оловни аерозоли, бензен, тежки метали-кадмий, никел, живак, арсен, бензен.

През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспортът и битовото отопление. По тази причина до момента състоянието на атмосферния въздух е контролиран инцидентно.

РИОСВ гр. Бургас е извършвала контрол на състоянието на атмосферния въздух в град Айтос от 1995г. до м. юли 1997г. в един пункт, разположен в района на Ветеринарна служба по показателите: прах, серен и азотен диоксид, сероводород, амоняк и фенол.

Обобщените данни за периода на наблюдението, отразени в информационните бюлетини на РИОСВ-Бургас и МОСВ показват, че за този период не са регистрирани концентрации на серен прах и азотен диоксид и сероводород, които да превишават максимално еднократните/МЕК/ и средните концентрации за година.

През този период са регистрирани системни превишения на МЕК по показател прах средно в 10-13% от случаите.

През 2000 г. и 2001 г. са извършени непрекъснати тридневни измервания за летен и за зимен период с подвижна лаборатория на РИОСВ гр. Стара Загора. Обобщените резултати от наблюдението са показали наднормено замърсяване с ФПЧ₁₀. По тази причина на основание и по компетентност по изискванията на Наредба №7 за управление и оценка на атмосферния въздух, от страна на МОСВ територията на община Айтос е класифициран като район с повишено съдържание на прах.

С Решение №209 от 18.02.2005г. на Общински съвет Айтос е приета за изпълнение Комплексна програма за намаляване на емисиите на замърсители и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух в района на общината. През 2011 г. е изготвена актуализация на Програма за периода 2011-2015 год.

Необходимостта от актуализация на Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на Община Айтос, съгласно чл.27 от ЗЧАВ и чл.31, ал.1 от Наредба №7/1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, е извършена в съответствие със Заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на КАВ и на зоните, в които са превишени нормите с допустимите отклонения, с която заповед се отменя Заповед №РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите, считано от 01.01.2011 г.

Съгласно горе цитираната заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на територията на община Айтос са превишени нормите по показатели ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5 и ПАВ, поради което е необходима актуализация на програмата за намаляване нивата на тези замърсители, в рамките на нормативно установения срок (не по-късно от 18 месеца, считано от датата на уведомяване от страна на РИОСВ), съгласно Чл.37, ал.3 от Наредба №12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването и в сила от 30.07.2010 г. (обн. ДВ бр.58 от 30 юли 2010г.).

Въз основа на указания от МОСВ с изх. №91-00-743/02.12.2010 г., изх. №91-00-743/28.01.2011 г. и изх. №91-00-743/24.03.2011 г. по представения проект на Програмата, с оглед подготовката на нова нотификация пред Европейската комисия (ЕК), във връзка с искане за удължаване на срока за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ₁₀ до 11 юни 2011 година, за общините с констатирани превишения по този показател, настоящата актуализация обхваща единствено ФПЧ₁₀. На следващ етап в рамките на горе упоменатия законно установен срок е необходима актуализация и по останалите замърсители, определени със Заповед №РД-1046/03.12.2010 г.

Оценката от обследването на експертния колектив е, че основният източник на замърсяване с ФПЧ-10 е транспорта, представен на първо място от първокласен път І-06 Бургас- София и на второ място от третокласен път ІІІ-208.

Действаща система за мониторинг – Пунктове за мониторинг (карта, географски координати/Програма за КАВ/


Фиг.1 Карта на град Айтос
Извън зоната на тези пътища (ивица с максимална широчина до 3000 метра) замърсяването с ФПЧ-10 силно намалява и за тези райони може със сигурност да се приеме, че КАВ е много добро. В зоната на пътищата обаче, вероятността от превишаване на СД НОЧЗ е значителна. Това е бил основния мотив, територията на град Айтос условно да бъде разделена на две зони:

• 
  Транспортна зона – това е зоната около улица Славянска (път І-6) и улица Хаджи Димитър (път ІІІ-208). Кръстовището, на което тези улици се пресичат е определено като зона с очаквани най-високи нива на замърсяване. В различните таблици и фигури тази зона е обозначена с условното наименование „Айтос-кръстовището”.
  
• 
  Централна градска зона – това е останалата градска част от Айтос, отдалечена на повече от 500 метра от уличните платна на двете улици. В различните таблици и фигури тази зона е обозначена с условното наименование „Айтос-общината”.
  

За централната градска зона е характерно, че относителните дялове на битовото отопление (51%) и транспорта (49%) приблизително се изравняват. Изчислените максимални СД концентрации не надхвърлят 37 мкг/м². Случаите на ветрово запрашаване биха могли да предизвикат епизодични превишавания на нормата, но вероятността да надхвърли 35 случая годишно е минимален.

Средногодишната норма от 40 мкг/м² не се очаква да бъде превишавана както за цялата територия на Община Айтос, така и за територията на град Айтос.Източниците, разположени на територията на Община Айтос най-голям дял в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀, без съмнение са битовото отопление с твърдо гориво и автотранспорта.

Но докато битовото отопление има сезонен характер, автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник на ФПЧ (широка фракция, в това число с аеродинамичен диаметър около и под 10 микрона). Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва неговите изменения – сезонни и денонощни. По тази причина максималната концентрация на ФПЧ-10 в атмосферния въздух обикновено съвпада с часовете на пиков трафик. През нощните часове неговото влияние върху КАВ силно намалява до пренебрежимо ниски нива. Независимо от това, в градските зони с интензивен трафик автотранспортът е в състояние да поддържа високи средноденонощни концентрации на ФПЧ₁₀.

По данни на НСИ, средногодишната консумация на горива и енергия на 100 домакинства за периода 2001-2009г. е:

• 
  От 2005 г. разходът на електроенергия за битови нужда непрекъснато расте, за да достигне през 2009 г. среден ръст от 25%;
  
• 
  Разходът на газ за битови нужди има незначителен абсолютен и относителен дял (за периода се запазва в границите от 190 до 320 кг/100 домакинства), което показва, че той не се използва за отопление;
  
• 
  Разходът на въглища и брикети също остава относително постоянен в границите от 17 до 23 тона/100 домакинства. В рамките на семейния енергиен бюджет тяхното количество е минимално;
  
• 
  След 2003 г. разходът на течни горива от населението започва плавно да пада и достига най-ниско ниво през 2008 г.;
  
• 
  Разходът на дърва за отопление след 2006 година започва плавно да нараства и през 2009 година превишава разхода от 2007 г. с 24%;
  

Предвидените строително-монтажни мероприятия включват транспорт на материали и оборудване, използване на строителна механизация и изкопни работи. През строителния период ще се въздейства чрез емитиране на прах и отработени газове от ДВГ на строителните машини. Малкият обхват на замърсяването и неговата неголяма продължителност са основания да се прогнозира, че строителните работи няма да окажат значително въздействие на въздуха в района. Не се очаква превишаване пределно допустимите концентрации на замърсители в атмосферния въздух.

През експлоатационния период са възможни въздействия от емисии на вредни вещества от ДВГ на автомобилите на пребиваващите в имота.

Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху атмосферния въздух в резултат на реализацията на инвестиционното предложение е, че реализацията му по никакъв начин не е свързана със замърсяване на атмосферния въздух.

• 
  Води
  

Управлението на водните ресурси е подчинено на Плана за управление на речните басейни.

Повърхностните води се категоризират като: реки, езера, преходни води, крайбрежни води, силно модифицирани и изкуствени водни тела.

През територията на общината протичат река Айтоска и притоците й и малката река Славеева, чрез които територията се отводнява.

Основен речен басейн е басейна на река Айтоска, попадащ в Подбасейн Севернобургаски речен комплекс.

Съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на чувствителните зони във водните обекти, всички водни обекти във водосбора на Черно море, на територията на Република България представляват “чувствителни територии”. Водните обекти в района са категоризирани като ІІ категория.

За начало на реката се приема р. Дермен дере с извори в местността Голям Кокар в Айтоска планина на около 10км североизточно от гр. Айтос. Влива се в Бургаското езеро. Общата ѝ дължина е 32,5 км с водосборна площ 304,7 кв. км.

В речния басейн са определени 3 водни тела:

1.BG2SE900R030-р. Айтоска от извор до преди вливане на Съдиевска река и притоците- Съдиевска река и река Славеева;

2. BG2SE900R036 -р. Айтоска от вливане на Съдиевска река до вливане в Бургаско езеро

3. BG2SE900R024- р. Съдиевска от извор до вливане в р. Айтоска.

Поречието на река Айтоска е формирано от основната река Айтоска и по-големите й притоци:

• 
  ляв приток на реката след гр. Камено;
  
• 
  десен приток на реката от извор до с. Пирне до вливане в реката;
  
• 
  река Славеева от извор до с. Лясково и преминаваща през гр. Айтос и вливаща се в Айтоска река;
  
• 
  река Съдиевска-от извора до с.Мъглен, до устие.
  

През лятото обемът на р. Айтоска и притоците й силно намалява, но дори и през най-сухите месеци те не пресъхват, само речния им отток спада до Q ~ 20-50л/сек.

Водоснабдяването на гр.Айтос е осигурено от водоснабдителна система „Камчия“ и от каптирани извори „Кайнарджа“ и „Парка“
Подземни води

Факторите, които способстват проникването на замърсители в подземните води са плитко залягане на подземните води, маломощното глинесто покритие на водовместващите скали, равнинен терен с малки наклони на водосборните области и слабата разчлененост на релефа.

Източници на замърсяване на подземни води на територията на общината са инфилтрацията на валежите в земеделските площи на селата и вилните зони, поливните площи и торищата, отделни ферми и наторявани площи.

По-долу е дадена кратка характеристика на обособените водоносни хоризонти и прилежащите им определени водни тела, следвайки геохронологията от по-млади към по-стари формации:

 Кватернерният водоносен хоризонт основно се формира в алувиалните отложения (терасите на по-големите реки и повърхностно-течащи води) и по рядко в делувиалните и пролувиални седименти, като е автономен за всяка от тях. Основно подхранването се осъществява от валежните скатови води във водосборната област и привлекаеми ресурси от оттока на реката в зависимост от водочерпенето в съоръженията.

На територията на БДУВ-ЧР са определени 13 водни тела в терасите на реките едно от които е: BG2G00000Q008 - Порови води в кватернера на р. Айтоска с колектор от варовици, чакъли, гравий, пясъци и глини, с естествен ресурс 160л/сек, и експлоатационен-96л/сек.

 Неогенският водоносен хоризонт е формиран в кримокавказки тип седименти, основно в североизточната част на БДЧР и като отделни локални комплекси югоизточно от Стара планина.

Неогенският водоносен хоризонт изгражда комплекс с локални водоносни серии в отложенията на миоцена (предимно чокрака), долния и горен сармат. В този комплекс са представени напорни и грунтови води и на места смесени, поради което възприетите коти на хидроизопиезите имат ориентировъчен характер и могат да се използват с известно приближение за проектиране и отчитане на хидродинамиката.

Основно подхранването се осъществява от валежните води на водосборната област, като в карстовите терени на Добруджа повърхностно-течащите води (река Суха) понират в

пукнатинно-карстовия колектор.

В някои случаи неогенския водоносен хоризонт се подхранва от кватернерния, палеогенски или горнокреден водоносни хоризонти. Също така в определени местата на дрениране той подхранва повърхностни води и оказва влияние върху екосистемите в района.

На територията на БДУВ-ЧР са определени 9 водни тела в неогена, едно от които е: BG2G00000N021 - Порови води в неоген-сармат Айтос с колектор от варовици, пясъци, пясъчници, глини и конгломерати;

Районът представлява горнокредитен вулканогенен масив от Медовската свита. За него са характерни дебелослойните андезитови туфи и андезити. Той е разположен в централната част на Бургаския синклинорий, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища.

На територията на Общината има два вида генетически типа пукнатинни води:

• 
  пукнатинно-желни, които са дълбоки и термоминерални и залягат в горната креда ;
  
• 
  пукнатинно-грунтови –това са студени води, които се формират в регионалната напуканост и са плитки.
  

Язовир „Парка”, в землището на гр. Айтос , имот №000486 до 2012 год. с Разрешение за ползване на воден обект №200 453/06.07.2006г., издадено от БДУВ в Черноморски район, се ползва за аквакултури.

Водата от водния обект съгласно Разрешително №2142 0006/16.02.2009г., издадено от БДУВ в Черноморски район-Варна до 2015г. се ползва с цел напояване на 48 дка овощна градина в землището на гр. Айтос.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 0.77 Mb.
  
  Сподели с приятели: