За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

г
ряваш живот, пълен със събития, а не наблюдаваш отстрани какво се случва.
Не споделях ентусиазма на леляно реших, че едно малко приключение винаги въодушевява. Дори ако М арк не пожелае, то аз ще проверя себе си. Тренировката никому не е попречила. Успокоих се и отидох да прибирам багажа си. Едва напълних малкия си куфар, когато прислугата обяви, че М арк е пристиг­
нал.
Когато слязох, Софя Николаевна и М арк вече разговаряха и пиеха чай- Варя - обърна се леля към мен. - Току-що казах на Марк за внезапното ти решение да заминеш за Москва при приятелката си.
Марк ме погледна изненадано, но попита само кога тръгвам и кога ще се върна- Влакът мие през нощта. Сутринта ще бъда в Москва. Ще се върна след три дни Днес получих писмо от приятелката си и разбрах колко сее затъжила за мен. Не сме се виждали, откакто завършихме обучението сив Смолни институт. - Аз като чели се оправдавах за решението си и в същото време се удивлявах на собствената си фантазия- Желая ви приятно пътешествие Ще ви очаквам снови впечатления Ще ви придружа, ако не възразявате. - И Марк продължи да обсъжда със Софя Николаевна общи познати. Аз отидох да се преоблека ида си взема куфара.
2003
Преоблякох се след работа и бързо започнах да подреждам куфара си за модула, като се стараех ида си разпределя времето. Защо точно в петък и точно преди моя бизнес модул се струпа толкова много работа Тъй като пропусках понеделник и вторник, то всичките задачи трябваше да свърша днес. Трябваше да успея за летището - да взема Матвей и Марина ида се опитам да не закъснея за занятията. Днес модулът се откриваше от някакъв важен професор от Швеция и всички бяха помолени да не закъсняват. Като напук сутринта заваля сняг и пътят до Ре-
137

пино беше ужасен. И макар че самолетът кацаше в пет вечерта, а занятията започваха в седем, аз се притеснявах.
Оставаше час до самолета, а аз вършеех из апартамента с бясна скорости си търсех нещата. Най-накрая всичко беше намерено и събрано, носи спомних, че бях обещала да дам на съседката си няколко филма за уикенда. Грабнах касетите и хукнах към Аня. Аня ми отвори вратата, тя също закъсняваше за тренировка във фитнес клуба. Зарадва сена касетите, мляс- на ме по бузата и изхвърча.
С чувството за изпълнен дълги извършено добро дело аз побягнах към своя етажи до самата врата с ужас осъзнах, че съм забравила ключовете вътре, а вратата, естествено, се беше затворила. Застанала на стълбищната площадка в дънки и тениска, аз се чудех какво да правя. Седнах на стъпалата и се разплаках заради собствената си глупост от безсилие и от факта, че вече заникъде не бързам и въобще не зная какво да правя. Добре че винаги взимам мобилния със себе си. Все още хлипайки, набрах телефона на Матвей, като се молех самолетът вече да е кацнали той да си е включил телефона- Матвей Винер слуша - спокойният му глас веднага ми внуши надежда за спасение.
Опитах се да обясня разбираемо какво сее случило смени да предупредя, че няма да мога да пристигна ида ги посрещна- Момичето ми, престани да плачеш Вземам такси и след половин час ще бъда при теб, а Марина ще замине веднага за
Репино и ще предупреди, че ще закъснеем.
Някак внезапно се успокоих и си спомних как отначало скептично подходих към идеята на Марина да развалим ключалката, за да не мога да изляза от вкъщи. Трябваше да постъпя така - да седиш в топлия апартамент беше къде-къде по-ком- фортно, отколкото в студения вход. Докато размишлявах, мина още половин час. Най-накрая вратата на входа се отвори и се появи Матвей. Той ме разцелува и шляпна по дупето като на беладжийка и започна да преценява ситуацията- Дали не си оставила отворено малко прозорче или балконската врата - попитаме той- Дори ида има нещо отворено, как ще стигнеш на втория етаж?

- Да отидем да погледнем от улицата, току-виж намерим изход от положението - предложи Матвей. Излязохме на улицата, но всичко изглеждаше безнадеждно. Прозорчето беше отворено, но много нависоко, дърветата също растяха твърдена далече. Гледах с тъга прозорците на апартамента си, но не виждах изход. М атвей трескаво се мъчеше да измисли нещо- Знаеш ли, може да извикаме спасители - изведнъж Мат вей го осени напълно разумна и проста мисъл. Аз се изумих как такова очевидно решение неми е хрумнало. Матвей веднага започна да действа - да звъни на справки за телефона на спасителната служба, да звъни в службата и най-накрая със засияло лице да обяви, чедо час ще ни спасят. Върнахме се във входа, погледнахме се и се нахвърлихме да се целуваме като луди. Не се бях целувала по входовете от ученическите си години, но напразно. Дали си каза думата намереното решение или преживените емоции, но целувките бяха сладки като никога досега- Когато чух хлипащия ти глас, се притесних. Представях си ужасни картини - как седиш тук уплашена, премръзнала и нещастна - шепнеше ми Матвей. Аз се разтапях от думите му и се радвах, чене ми се кара за моята глупости несъобразителност- Измъчих таксиметровия шофьор с настояването си да кара по-бързо!
1903
- Измъчих кочияша да бърза - шепнеше ми Марк, като ме прегръщаше и притискаше към себе си. Влакът беше спрял сред гората, недалече от Саблино, между Петербург и Москва. Марк беше толкова нежен, внимателен и така разстроен, че заминавам, че реших да не следвам съветите на леля ида не разигравам изпускане на влака. Седнах в купето и сладко заспах. Събудих се посред нощ, защото усетих, че влакът отдавна не се движи. Изплаших сече сее случило нещо ужасно, и едва облякла се, хукнах към кондуктора- Няма нищо страшно, просто на релсите е паднало дърво. Обещаха да го вдигнат, но никой не знае кога. Добре че машинистът го видя навреме и се размина без особени произшест-
139

вия. - Кондукторът беше спокоен, но нищо не можеше да направи в тази ситуация. - Госпожице, престоят тук ще е дълъг, всички изпратиха куриери в Москва или Петербург, за да дойдат за тях. Имате ли към кого да се обърнете за помощ - Кондукторът съчувствено ме погледна в очакване на отговор.
„Ето че изпаднах в трудно положение размишлявах аз. - Съдбата е по-мъдра от нас и все пак ще се наложи Марк да ме спасява Написах бележка с молба за помощ, адресирах я и и предадох на куриера. Оставаше да чакам. Въздъхнах и се върнах в купето да довърша прекъснатия си сън. Събудих се от почукване на вратата. Какво беше изумлението ми, когато видях Марк!
- Как успя да дойдеш толкова бързо- Много бързах - И Марк започна да ме целува. Телата ни се преплетоха и аз разбрах, че купето на нощния влак създава незабравима атмосфера...
След час напуснах купето, още един път се притиснах до Марки му благодарих за спасението- Знаех, че ще дойдеш. Знаеш ли, вярвам в теб повече, отколкото в съдбата - И макар думите мида прозвучаха с повечко патос, беше видно, че Марк е поласкан.
2003
Без да откъсва поглед от мен след думите ми, изречени с патос Разумът неми позволява да го разбера, в мъжа може само да се вярва, Матвей с още по-голям ентусиазъм започна да разказва за мечтата си да построи огромна вила, след като бъде създадена мрежа от фирми за доставка на продукти в ресторантите. Отварянето на моя апартамент сякаш отприщи бента на недоверието между нас и явно моята увереност в него се разпространи върху всички ситуации. Всичките пет дни аз слушах внимателно за грандиозните планове и се опитвах да си *
* Пародия на известното стихотворение на фьодор Тютчев:
„Умом Россию не понять,/Аршином общим не измерить:/У ней особенная стать - В Россию можно толко верить.“ фразата често се използва за оправдаване на неочаквана постъпка. - Б. пр.
140

представя всичките тези складове, многобройните офиси вече i i-здадени и успешно работещи- Когато ти разказвам това, сам започвам да вярвам вре, п костта на своите налудничави планове. - Матвей се усмихна Ine пиехме кафе в барана „Балтиец“. Докато го слушах, въображението ми рисуваше всичко, за което ми разказваше. Ако неми харесаше някоя идея, аз не възразяваха рисувах пустеещо място.
Някъде бях чула за такъв начин за предоставяне на пространство за мъжете Мъжът действа, а жената създава поле за дейност Понякога на жената й е трудно да обясни защо един или друг проект е обречен на провал. Тя просто чувства, чене може логично да се обоснове, и тогава най-доброто, което може да направи, е да затвори пространството. Това е лесно - трябва, слушайки мъжа, да си представи пустота, тогава той сам ще усети безперспективността на дадения проектно ако жената вярва и шестото й чувство й говори, че това, за което мечтае мъжът, е напълно жизнено и обречено на успех, то нейното богато въображение трябва да рисува цветни картини на бъдещето, при това дори посмели от представите на мъжа. Ако мъжът казва, че иска да открие ресторант, то като си представяме международната мрежа, ние го вдъхновяваме и окриляме. И сега имах прекрасната възможност да се убедя, че това действа- Когато те гледам в очите, все едно виждам това, за което ти разказвам - Матвей беше толкова окрилен от моето внимание и вяра, че всичките му грандиозни проекти са напълно реални и осъществими, че аз изведнъж разбрах - главното, което катастрофално липсвана мъжете, е вярата в собствените сили.
141

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: