Раздел II Външна оценка на качеството

21. Структурата по клинична лаборатория прилага външна оценка на качеството при спазване на следните изисквания:

21.1. Всяка структура по клинична лаборатория е задължена да участва в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството.

21.2. Оценката на резултатите се основава на прицелна стойност, определена като "съгласувана" стойност и максимално допустимите отклонения от нея като структурата по клинична лаборатория, която участва в националната система за външна оценка на качеството прилага оценъчните критерии съгласно таблица № 2.

21.3. Задълженията на структурата по клинична лаборатория, като участник в системата за външна оценка на качеството, са следните:

21.3.1. Структурата по клинична лаборатория изследва получените контролни материали при рутинни условия (както се изследват пробите на пациенти). Получените резултати се нанасят в предназначения за това формуляр, като се кодират използваните метод, апарат, реактиви, калибратори и контролни материали.

21.3.2. При структура по клинична лаборатория, която участва в националната система за външна оценка на качеството, ръководителят на структурата удостоверява със своя подпис, че изследването на контролния материал е направено в ръководената от него структура, под негов контрол и доказва това чрез съхранение на оригиналните резултати от анализаторите.

21.4. Структурата по клинична лаборатория е длъжна да съхранява в срок от 5 години оригиналните апаратни резултати от изследването на контролните материали (на хартиен или електронен носител).

21.4.1. Системата за външна оценка на качеството издава сертификат на всяка участваща структура по клинична лаборатория след приключване на съответен контролен цикъл. В сертификата на националната система за външа оценка на качеството се посочват: програмата, за която се издава сертификатът и включените в нея лабораторни показатели, датата на провеждане на контролния цикъл и срока на валидност на сертификата.

21.5. Получената оценка задължително се обсъжда. Ако има показатели, отклоняващи се от съгласуваната стойност повече от максимално допустимото съгласно таблица № 2, се търсят и отстраняват причините. Всички предприети коригиращи действия се извършват съгласно предварително утвърдена стандартна работна процедура и се документират.

23. Препоръчителните аналитични принципи на клинично-химичните методи са следните:

23.1. Субстрати и метаболити:

23.1.1. глюкоза:

23.1.1.1. ензимно определяне с глюкозооксидаза:

23.1.1.1.1. с пероксидаза и колориметрия на хромоген;

23.1.1.1.2. с измерване скоростта на кислородна консумация (глюкоанализатор);

23.1.1.2. ензимно определяне с хексокиназа;

23.1.2. урея: уреазен метод:

23.1.2.1. с колориметрия;

23.1.2.2. UV-спектрофотометрия (с глутаматдехидрогеназа);

22.1.3. креатинин:

23.1.3.1. колориметрия на креатинин-пикратния комплекс в алкална среда, без депротеинизиране, с кинетично отчитане;

23.1.3.2. ензимен метод;

23.1.4. пикочна киселина:

23.1.4.1. ензимно определяне с уриказа, пероксидаза и колориметрия (Trinder);

23.1.4.2. ензимно определяне с уриказа, каталаза, алдехиддехидрогеназа и директнa спектрофотометрия (UV метод);

23.1.5. амоняк: UV-спектрофотометрия с глутаматдехидрогеназа;

23.1.6. общ холестерол: ензимно определяне с холестеролестераза, холестеролоксидаза, пероксидаза и колориметрия (Trinder);

23.1.7. холестерол в HDL:

23.1.7.1. преципитация на LDL и VLDL (с хепарин, декстран сулфат или волфрамова киселина и магнезиеви йони) и определяне на холестерола в надутаечната течност;

23.1.7.2. директно – имуносепарация на LDL и VLDL частици и последващо определяне на HDL-холестерола в надутаечната течност;

23.1.8. холестерол в LDL:

23.1.8.1. изчисление по формулата на Friedewald;

23.1.8.2. преципитация на LDL с хепарин и определяне на холестерола в надутаечната течност: LDL-холестерол = общ холестерол – холестерол в надутаечната течност;

23.1.8.3. директно, с имуносепарация на HDL и VLDL частици и последващо определяне на LDL-холестерола в надутаечната течност;

23.1.9. триглицериди:

23.1.9.1. ензимна хидролиза с липаза и колориметрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, глицерофосфатоксидаза и пероксидаза (Trinder);

23.1.9.2. ензимна хидролиза с липаза и спектрофотометрично определяне на глицерола с глицеролкиназа, фосфокиназа и лактатдехидрогеназа (UV метод);

23.1.10. билирубин – общ:

23.1.10.1. колориметрия на цветния продукт, получен с диазотирана сулфанилова киселина, след прибавяне на акцелератор (кофеин, бензоат или ацетат);

23.1.10.2. DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);

23.1.10.3. колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат;

23.1.10.4. DCA (дихлоранилин) метод;

23.1.11. билирубин – директен (глюкурониран):

23.1.11.1. колориметрия, както по-горе, без прибавяне на акцелератор;

23.1.11.2. DPD (2,5-дихлор-фенолдиазо-тетрафлуороборат метод);

23.1.11.3. DCA (дихлоранилин) метод;

23.1.11.4. колориметрия въз основа на намаляване на оптичната плътност след окисление на билирубина с ванадат.

23.2. Белтъци:

23.2.1. общ белтък: колориметрия на биуретовия комплекс с медни йони в алкална среда;

23.2.2. албумин: колориметрия със селективни багрила (бром крезолово зелено);

23.2.3. белтъчни фракции:

23.2.3.1. електрофореза на целулозоацетатни или други синтетични носители;

23.2.3.2. високоефективна електрофореза и имуноелектрофореза в гел на агароза;

23.2.3.3. капилярна електрофореза.

23.2.4. индивидуални белтъци:

23.2.4.1. количествена имунотурбидиметрия или имунонефелометрия със специфични антитела;

23.2.4.2. електроимунодифузия и имунопреципитация;

23.2.5. хемоглобин А1С – използват се сертифицирани методи с проследимост до референтен метод:

23.2.5.1. имунотурбидиметрия;

23.2.5.2. ръчна или автоматична колонна хроматография;

23.2.5.3. високоефективна течна хроматография (HPLC);

23.2.6. фруктозамин: колориметрия на формазан, образуван от

нитроблутетразолиева сол.

23.3. Електролити:

23.3.1. калий:

23.3.1.1. емисионна пламъкова фотометрия;

23.3.1.2. измерване с йонселективен електрод;

23.3.2. натрий:

23.3.2.1. емисионна пламъкова фотометрия;

23.3.2.2. измерване с йонселективен електрод;

23.3.3. хлориди:

23.3.3.1. колориметрия;

23.3.3.2. кулонометрия с хлориден титратор;

23.3.3.3. измерване с йонселективен електрод;

23.3.4. калций:

23.3.4.1. колориметрия (с о-крезолфталеин комплексон, Арсеназо III или метил- тимолово синьо) без депротеинизация;

23.3.4.2. измерване на йонизиран калций с йонселективен електрод;

23.3.5. магнезий:

23.3.5.1. колориметрия;

23.3.5.2. ААС;

23.3.5.3. измерване активността на магнезиевия йон с йонселективен електрод;

23.3.6. неорганичен фосфат:

23.3.6.1. колориметрия (на редуциран фосфо-молибденов комплекс или комплекс с

алкални багрила);

23.3.6.2. UV-спектрофотометрия на нередуциран фосфо-молибденов комплекс;

23.3.7. желязо: колориметрия на комплекси с различни хромогени (ферозин, ферен);

23.3.8. общ ЖСК, определяне на серумното желязо след насищане с железен трихлорид;

23.3.9. осмолалитет:

23.3.9.1. измерен – с осмометър, по понижение температурата на замръзване (криоскопски), или по увеличение на температурата на изпарение;

23.3.9.2. изчислен – по формула;

23.3.9.3. микроелементи (Al, Cu, Zn, As, Cd, Co, Cr, Hg, Mn, Ni, Pb, Se и др.): пламъчна или електротермична атомноабсорбционна спектрофотометрия.

23.4. Ензими:

23.4.1. АсАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с малатдехидрогеназа в трис-буфер;

23.4.2. АлАТ: оптимиран кинетичен двустъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с лактатдехидрогеназа в трис-буфер;

23.4.3. КК: оптимиран кинетичен тристъпален оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с имидазолов буфер, активатор N-ацетилцистеин (NAC) и инхибитор на миокиназа;

23.4.4. КК-MB изоензим:

23.4.4.1. имунотурбидиметрия (определяне на „маса“);

23.4.4.2. имуноинхибиране (определяне на активност);

23.4.5. ЛДХ: оптимиран кинетичен оптичен тест (340 nm, при 37 °С) с пируват като субстрат, в трис – или фосфатен буфер;

23.4.6. алкална фосфатаза: кинетична колориметрия на освободения p- нитрофенол при 37 °С, в глицин-NaOH или амино-алкохолен буфер;

23.4.7. кисела фосфатаза:

23.4.7.1. кинетична колориметрия на освободения хромоген (р-нитрофенол) при 37 °С, в цитратен буфер;

23.4.7.2. кинетична колориметрия на освободения хромоген (1-нафтол с Фаст ред TR) при 37 °С, в цитратен буфер;

23.4.7.3. простатно специфичен изоензим (PAP) чрез имунологичен анализ (виж туморни маркери).

23.4.8. гама ГТ: кинетична колориметрия на освободения хромоген (p- нитроанилид или амино-нитро-бензоат) при 37 °С с глицил-глицинов буфер/акцептор;

23.4.9. алфа-амилаза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (2- хлоро-нитрофенол, при субстрат хлоро-нитрофенил-малтохептаозид), при 37 °С;

23.4.10. серумна холинестераза: кинетична колориметрия на освободения хромоген (ацетил или бутирил тиохолинйодид) при 37 °С и дитиобис- нитробензоена киселина.

23.5. Хормони:

23.5.1. хипофизни хормони в кръвен серум или плазма (адренокортикотропен хормон, тиреоид-стимулиращ хормон (TSH), соматотропен хормон, пролактин, оликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и пролактин): имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антитела (индиректен имунохимичен анализ с неизотопно маркиране);

23.5.2. тиреоидни хормони в кръвен серум и плазма (общ Т3 и Т4, свободни Т3 и Т4, анти-тироглобулинови антитела, анти-TSH-рецепторни антитела, анти-тиропероксидазни (антимикрозомни) антитела):

23.5.2.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

23.5.2.2. високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

23.5.3. стероидни хормони:

23.5.3.1. кортикостероиди (кортизол, алдостерон) и техни метаболити в кръвен серум, плазма и в урина;

23.5.3.1.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

23.5.3.1.2. газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

23.5.3.1.3. високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

23.5.3.2. репродуктивни (естрогени, прогестерон, андрогени – тестостерон, андростерон и техни метаболити) в кръвен серум, плазма или урина:

23.5.3.2.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

23.5.3.2.2. газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

23.5.3.2.3. високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия;

23.5.3.3. биогенни амини – в кръвен серум и урина (адреналин, норадреналин, ванилбадемова киселина, допамин, хомованилинова киселина, серотонин, 5 - ХИОК):

23.5.3.3.1. колориметричен или флуорометричен анализ, след екстракция;

23.5.3.3.2. високоефективна течна хроматография с електрохимична или флуоресцентна етекция;

23.5.3.3.3. високоефективна течна хроматография с тандем масспектрометрия.

23.6. Лекарствени и токсични вещества в кръвен серум и урина:

23.6.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

23.6.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;

23.6.3. газова хроматография с масспектрометрия;

23.6.4. качествени методи: имунохроматографски принцип на тест-ленти – при използване за скрининг всички положителни разултати преди предаване следва да се потвърдят с един от горепосочените методи.

23.7. Туморни маркери (в зависимост от химическата природа на конкретния маркер):

23.7.1. автоматизиран имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени;

23.7.2. високоефективна течна хроматография (HPLC) с конвенционална, масспектрометрична и тандем масспектрометрична детекция;

23.7.3. ДНК анализ на специфични мутации.

23.8. Показатели на киселинно-алкално състояние (кръвни газове) - само автоматично (съобразно вида и възможностите на наличната апаратура в артериална или артериализирана кръв).

23.9. Съединителнотъканни маркери (остеокалцин, С-терминален пропептид на колаген I) - имунологичен анализ с неизотопно маркирани антитела или антигени.

23.10. Хепатитни маркери (HBsAg, HBeAg, anti-HCV, anti-HAV IgM):

23.10.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);

23.10.2. имуноензимен метод (ELISA);

23.11. Откриване на антитела срещу HIV ½:

23.11.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);

23.11.2. имуноензимен метод (ELISA).

23.12. Сифилис:

23.12.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);

23.12.2. имуноензимен метод (ELISA).

23.13. Антистрептолизин О:

23.13.1. имунотурбидиметричен метод.

23.14. Ревматоиден фактор:

23.14. 1. Имунотурбидиметричен метод.

23.15. Витамини:

23.15.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

23.15.2. газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция;

23.15.3. високоефективна течна хроматография с конвенционална и тандем асспектрометрична детекция.

24. Препоръчителните аналитични принципи на хематологичните методи са следните:

24.1. Хемоглобин в пълна кръв:

24.1.1. колориметрия на хемиглобинцианиден комплекс;

24.1.2. колориметрия на комплекс с неутрални или анийонни детергенти при работа с хематологични анализатори;

24.2. Хемоглобин в плазма – директна спектрофотометрия;

24.3. Хематокрит:

24.3.1. центрофужен микрохематокритен метод;

24.3.2. изчислен хематокрит при работа с хематологични анализатори;

24.4. Еритроцити:

24.4.1. автоматично определяне с хематологични анализатори;

24.4.2. изчислени показатели на еритроцитите: MCV, MCH, MCHC, RDW.

24.4.3. Хистограми:

24.4.4. ретикулоцити:

24.4.4.1. микроскопски метод на Heilmeyer;

24.4.4.2. автоматично определяне с хематологични анализатори;

24.5. левкоцити:

24.5.1. камерно изброяване;

24.5.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

24.4.6. левкоцити – диференциално броене:

24.4.6.1. микроскопско диференциално броене – диференциране на 100 левкоцита;

24.4.6.2. автоматични методи с хематологиични анализатори (пресяващ метод);

24.4.7. еозинофилни и базофилни клетки:

24.4.7.1. камерно изброяване и представяне като „абсолютен брой“;

24.4.7.2. автоматичното диференциално броене (като „левкоцити“);

24.4.8. тромбоцити:

24.3.4.1. камерно изброяване с фазово контрастна микроскопия, с кокаинов, прокаинов или оксалатен разтвор;

24.4.8.1. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели;

24.4.9. скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ):

24.4.9.1. по Westergren със стъклени пипети (референтен метод);

24.4.9.2. „затворена система“ (при валидирана сравнимост на резултатите с референтния метод);

24.4.9.3. автоматичен метод (ако производителят е валидирал сравнимостта на резултатите с референтния метод);

24.4.10. морфология на кръвни клетки:

24.4.10.1. светлинна микроскопия на натривка от кръв без антикоагулант или венозна кръв с К₂ ЕДТА, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim;

24.4.10.2. еритроцити – оценяват се по: форма, оцветка и включвания;

24.4.10.3. левкоцити – оценяват се по големина, форма, съотношение ядро/цитоплазма, структура на ядрото, наличие, брой и размер на нуклеоли, граница на ядрото, структура на цитоплазма, гранулации, граница на цитоплазма;

24.4.10.4. тромбоцити – оценяват се по размер, форма, цвят, гранулираност, групиране (ако не е използвана EDTA), евентуален сателитизъм;

24.4.10.5. резултатът се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация;

24.3.4.11. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроскопия на натривка, оцветена по Романовский-Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.

24.4.12. Цитохимични изследвания:

24.4.12.1. пероксидазна активност (метод на Graham и Knoll);

24.4.12.2. алкална фосфатаза (метод на H. Merker и L. Heilmeyer);

24.4.12.3. неспецифични естерази;

24.4.12.4. алфа-нафтил ацетат естераза (метод на Loffler);

24.4.12.5. нафтол-AS ацетат естераза (метод на Wachstein и Wolf);

24.4.12.6. нафтол-ASD-хлороацетат естераза (метод на Руденс и Буйкис);

24.4.12.7. гликоген с PAS реакция (метод на McManus и Hotchkiss);

24.4.12.8. масти (метод на Scheehan Storey);

24.4.12.9. дезоксирибонуклеопротеини (ДНП), рибонуклеопротеини (РНП) и катийонни протеини (КП);

24.4.12.10. нехемоглобиново желязо, сидероцити и сидеробласти (реакция с Берлинско синьо);

24.4.12.11. резултатите по т. 22.3.8. съпровождат с кратък словесен коментар на клинично значимата информация.

25. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на кръвосъсирване и фибринолиза са следните:

25.1. Измерване активността на факторите;

25.1.1. коагулометрично (хронометрия – електромеханична или фотооптична – измерване времето за поява на фибринов съсирек) – автоматично, с крайноточков метод;

25.1.2. колориметрично (хромометрия, измерване концентрацията на освободения хромоген при хидролиза на синтетични субстрати):

25.1.2.1. двуточково измерване;

25.1.2.2. кинетично измерване.

25.2. Измерване концентрацията на факторите – имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

25.3. Молекулни методи – за окончателна диагноза при някои заболявания на хемостазата;

25.4. Материал:

25.4.1. капилярна кръв – само за време на кървене;

25.4.2. цитратна кръв – венозна кръв, взета с антикоагулант, за изследване на рекалцификационно време, активирано рекалцификационно време и агрегация на тромбоцити;

25.4.3. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за най-често изследваните показатели;

25.4.4. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за замразяване;

25.4.5. цитратна плазма, богата на тромбоцити, за функционално изследване на тромбоцити (агрегометрия).

25.5. Пресяващи показатели:

25.5.1. брой тромбоцити (виж по-горе;);

25.5.2. време на кървене – метод на Duke;

25.5.3. протромбиново време (PT) – едностъпален тест на Quick (коагулометрия на активност);

25.5.3.1. да се използват стандартизирани тромбопластини с ISI между 0,9 и 1,4, за предпочитане тези с ISI близо до 1;

25.5.4. активирано парциално тромбопластиново време (аAPTT) – коагулометрия на активност по Rodman et al., с активатори микросиликонизирани частици;

25.5.5. фибриноген – коагулометрично определяне на концентрация по Clauss;

25.5.6. тромбиново време (TT) – коагулометрия на активност.

25.6. Специфични показатели:

25.6.1. морфология на тромбоцитите (виж по-горе);

25.6.2. тромбоцитна функция:

25.6.2.1. адхезия на тромбоцитите;

25.6.2.2. агрегация на тромбоцитите – автоматично с агрегометър;

25.6.2.3. ретракция на съсирека – мануално;

25.6.3. тромбоцитен фактор 3 – имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

25.6.4. тромбоцитен фактор 4 – имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

25.6.5. тромбоглобулин – имунологичен анализ с неизотопно маркиране.

25.7. Плазмени фактори – чрез измерване на:

25.7.1. активност на фактора – коагулометрично или с хромогенен метод;

25.7.2. концентрация на фактора – имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела.

25.8. Показатели на активирано кръвосъсирване:

25.8.1. фибринови мономери (FM) чрез еритроцитна аглутинация или имунологично (измерване на концентрация);

25.8.2. фибринопептиди (имунологично измерване на концентрация);

25.8.3. тромбофилия – генетични фактори – ДНК анализ:

25.8.3.1. АPRC (F V Leiden – R 506Q) – мутации;

25.8.3.2. протромбин (G 20210A);

25.8.3.3. 5,10 метилентетрахидрофолатредуктаза (MTHFR-C677 T мутация – при хиперхомоцистенемия).

25.9. Естествени инхибитори на кръвосъсирването:

25.9.1. антитромбин III - хромогенен или коагулометричен метод (измерване 1085– 1072 активност) или имунологичен (измерване на концентрация);

25.9.2. протеин С:

25.9.2.1. коагулометричен или хромогенен метод (определя се активност);

25.9.2.2. имунологичен – концентрация;

25.9.3. протеин S, НС II (хепаринов кофактор), TFPI (инхибитор на пътя на тъканния фактор):

25.9.3.1. хромогенен или коагулометричен метод (измерване активност);

25.9.3.2. имунологичен (измерване концентрация).

25.10. Патологични инхибитори на кръвосъсирването:

25.10.1. лупусни антикоагуланти:

25.10.1.1. имунологично измерване на концентрация;

25.10.1.2. функционален тест – DVV, DRVVT;

25.10.2. фактор V Leiden – APC resistance V:

25.10.2.1. активност (пресяващ);

25.10.2.2. PCR (дефинитивен метод).

25.11. Специфични (единични) фактори на фибринолизата:

25.11.1. плазминоген:

25.11.1.1. хромогенен, определя се активност;

25.11.1.2. имунологичен – концентрация;

25.11.2. тъканен плазминоген активатор (t-PA) – имунологичен, определя се концентрация.

25.12. Показатели на фибринолитична активност:

25.12.1. D-димер:

25.12.1.1. имунологични: латексова аглутинация – полуколичествено и количествено;

25.12.1.2. имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела;

25.12.2. плазмин – 2 - антиплазмин комплекс: имунологичен – определя се концентрация.

25.13. Инхибитори на фибринолизата:

25.13.1. 2-антиплазмин – хромогенен метод (определя се активност);

25.13.2. инхибитор на плазминогеновия активатор (PAI): хромогенен метод (определя се активност), имунологичен метод (определя се концентрация);

25.13.3. С1 – инхибитор:

25.13.3.1. хромогенен метод (определя се активност);

25.13.3.2. имунологичен метод (определя се концентрация).

26. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на ликвор са следните:

26..1. Преди центрофугиране:

26..1.1. оценка на макроскопския вид – цвят, прозрачност, фибринова мрежа;

26..1.2. изброяване на еритроцити и левкоцити в нативен ликвор, без консерванти в камера на Fushs-Rosenthal, Nageotte или Jensen с обикновена светлинна микроскопия.

26..2. Цитологично изследване:

26..2.1. диференциране на типа клетки в обогатен ликвор (чрез активна седиментация, центрофугиране или филтрация) на препарат, оцветен по Giemsa или по Pappenheim;

26..2.2. цитохимични реакции за диференциране на типа клетки;

26..3. Клинично-химични показатели (изследват се не по-късно от 6-ия час в надстоящата течност, получена след центрофугиране на ликвора), както в серум;

26..4. Общ белтък:

26..4.1. проба на Pandy – ориентировъчно;

26..4.2. със сух тест за урина – ориентировъчно;

26..4.3. количествена турбидиметрия;

26..4.4. количествена колориметрия със селективни багрила (Coomassie brilliant blue, Ponceau red или Рyrogalol red);

26..5. Албумин – имунотурбидиметрия и/или електроимунодифузия;

26..6. Имуноглобулини (ИгГ, ИгА, ИгМ) – прилагат се аналитичните принципи за изследване в серум с модификации за повишаване на чувствителността, когато е необходимо:

26..6.1. крайна имунодифузия с поне три стандарта;

26..6.2. отчитане на олиго- или поликлоналност – оптимизирана агарозна електрофореза и/или изоелектрофокусиране;

26..6.3. имунологичен анализ с неизотопно маркиране.

26..7. Глюкоза – хексокиназен метод с три стандарта (от 0,5 до 4,0 mmol/l).

26..8. Лактат – UV метод;

26..9. CRP – нефелометрия;

26..10. CK-NAС активирана: с двоен обем ликвор, вместо серум;

26..11. LDH: субстрат пируват, трис-буфер и двоен обем ликвор, вместо серум;

26..12. аденозиндезаминаза – UV метод;

26..13. спектрофотометрия – на 405, 415 (или 410, 418), 420, 430, 460, 540 и 630 нм.

26..14. Диференциране на левкоцитите – след оцветяване по Pappenheim;

26..15. Електролити, анализ на кръвни газове, адреналин, норадреналин, лекарствени средства и други – както за серум.

27. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на урина са следните:

27.1. За клинично-химични и цитологични изследвания - препоръчва се средна порция от втора сутрешна урина.

27.2. Пресяващо изследване (общо изследване на урина):

27.2.1. оценка на макроскопския вид – цвят, мирис и други общи свойства на урината;

27.2.2. изследване на диуреза;

27.2.3. експресни (сухи) проби за полуколичествено определяне с използване на полуавтоматично (или автоматично) отчитащо устройство.

27.3. Относителна плътност:

27.3.1. рефрактометрично;

27.3.2. сухи проби (ориентировъчно); осмолалитет: с осмометър, както в серума.

27.4. Цитологично изследване:

27.4.1. формени елементи на урина при спазване на стандартни условия – препоръчва се микроскопия с фазов контраст и еднократни камери;

27.4.2. формени елемени на урина с автоматичен анализатор.

27.5. Клинично-химични показатели (количествено определяне):

27.5.1. общ белтък:

27.5.1.1. нефелометрия или турбиметрия на преципитацията с трихлороцетна киселина или бензетониев хлорид;

27.5.1.2. ръчна или автоматична колориметрия на белтъчен комплекс със свързващи бои (Coomassie brillant blue, Ponceau red, Pyrogalol red);

27.5.2. албумин: имунонефелометрично, имунотурбиметрично или друг имунологичен анализ с неизотопно маркиране;

27.5.3. алфа-1-микроглобулин – имунологичен анализ;

275.4. креатинин – както в серум, но след разреждане 1:100;

27.5.5. деоксипиридин – имунологичен с неизотопно маркирани антигени и антитела;

27.5.6. глюкоза, ензими, метаболити, електролити, хормони и други: съгласно принципите, използвани при определяне в серум.

Таблица № 1 към т. 17.7 от приложението към член единствен