185
Въпросът за собствеността Често
пъти общности, създадени с много желание за праведен живот, се провалят или разпадат поради неадекватно положени основи за отношенията между хората. Има два основни начина на уредба на общностния животи нюанси между двете крайности единият е основан на общата собственост, а другият – на индивидуалната. При общата собственост начинът на живот наподобява идеалите на комунизма, като обикновено в негова подкрепа се цитират няколко стиха от Деяния на Апостолите Всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб
по къщите си, и приемаха
храна с радости простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде.“ (2:44-47) Някои християнски групи са залитали към идеите за равенство, безимотност и обща собственост, но
това е по причина на това, че никога не са успявали да схванат правилно пасажите, по които са вярвали, че се водят. Например посоченият цитат е бил причината на основаването на много комуни, които са искали да следват примера на апостолите. Мнозина обаче са пропуснали да схванат добре значението му и са направили произволно и своеволно тълкувание и приложение. Някои са видели в него премахване
наличната собственост, което според мен не е това, което пасажът учи. Погледнато на пръв поглед обаче човек би помислил, че трябва да продаде всичко,
което има, да занесе парите в обща каса и някой да ги разпределяна всеки според нуждата. Именно така са го разбрали и прилагали някои от
186 анабаптистите. За да приемем обаче нещо като категорично учение според Писанията е желателно да бъде потвърдено вили пасажа. В случая имаме един и е добре да погледнем поне още един или два за да видим на какво точно ни учат Писанията. Така стигаме до 4:32-37 от същия свещен текст А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и
ни един от тях не казваше, че нещо от Сподели с приятели: