Задача на хората е да се учат от съби- тията. Защото с мащаба си, с бързината, с която се развиват, събитията показват, че хората трябва да се
имота му е негово, но всичко им беше общо
Изтегляне 2.39 Mb. Pdf просмотр
|
| имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопанина ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите и раздаваше сена всекиго според колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варава, Левит, родом Кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе паритета ги сложи пред нозете на апостолите Този пасаж потвърждава практиките от предния, но заедно с това и пояснява точно какво сее правило и какво се има предвид под „всичко им беше общо“. Ясно се казва, че практиката на ранната църква не е била никой да не притежава никакъв собствен имота просто че никой не е считал нещата, които притежава, само засвоя собственост, но ги е споделял доброволно с останалите, без да губи правото сина собственост върху тях. Така че написаното с удбеления шрифт не само не отменяно напротив – потвърждава частната собственост, а в същото време показва как се практикува учението за любовта, според което всеки доброволно е споделял своето с останалите, но при все това остава единственият овластен настойник. След социалистическия експеримент, мнозина добре знаят какъв е проблемът с общата собственост. Той е преди всичко в пълната липса на персонална отговорност 187 за собствеността, което води до разруха на общото притежание. Човечеството не е дорасло до степента на съзнание да гледана целия заобикалящ ни свят като на Божия собствености да подхожда към нея като към светиня, затова и преждевременното цялостно премахване на частната собственост би могло да доведе до пълната противоположност на братски отношения. Защото отказването от индивидуална собственост може ида има видна благочестие, но на практика е отказване от индивидуална отговорност. А когато човек не носи наплещите си лична отговорност, това твърде често води до инфантилности безотговорност. Същото виждаме и в притчата за талантите (Матей 25:14-30). Господарят не повери 8 таланта на мата слуги и после да им търси колективна отговорност, но даде персонално на всеки, според както е намерил за добре, и след това им потърси персонална отговорност за управлението на повереното. Друго противоречие на колективната собственост с Писанията е учението задаването. Ап. Павел учи, че Бог обича онзи, който дава с радостно сърце (2 Кор. 9:7). Но ако собствеността е колективна, а не персонална, то е невъзможно да се практикува персонално даване, а вместо това често се прави „помен с чужда пита“. Има комунални общности където никой няма нищо свое, но всичко е общо, и тези хора са лишени от възможността да дават с радост. Защото се губи персоналното отношение, когато един подарява нещо, над което са се трудили всички. И когато някой иска да подари нещо – не може да го направи еднолично, защото вложената суровина не е негова, теренът не е негови няма морално право да се разпорежда еднолично с общото благо. Всъщност – поне за настоящата епоха, която е преходна фаза между две коренно различни култури – смисълът на живота заедно не е в липсата на персонална собствености занаята е в доброволното обединяване на 188 персоналната собствености дейности в преследване на Божиите целина Земята. А и когато говорим за общност, тепърва зараждаща се от хора, които все още бегло се познават и никак не е изключено между тях да попаднати съзнателни ученици на черното братство, обединяването на цялата им собственост би могло да им създаде много проблеми. Затова в Деяния на Апостолите се говори, че всичко им беше общо, но преломяваха хляб по къщите си – те. имаха си къщи. Те. няма нищо лошо в това хората да имат свои къщи, освен ако (поради желание или липса насред- ства) не живеят в общежитие, заедно с други хора, като е важно всеки да има своето лично пространство – самостоятелна стая, дори и тя да е 2 x 3 метра. По обясними причини, силно желателно е общежитията да са отделни за братя и сестрите. Като цяло считам, че най-свободен би се чувствал всеки, ако има къща с малка градина, а нивите, пасищата, училището, трапезарията и т.н. да са общи – притежание на сдружение, включващо участниците в общността. Изтегляне 2.39 Mb. Сподели с приятели:
|